ное. 03 2011

Един ден в ново Скопие

След като избрахме един истински македонец на президент, мисля, че можем да обърнем повече внимание на древната родина (татковина – за не-татари 😉 на новия ни държавен глава 😉 и да разберем как се гради нова държава и как се излиза от стопанска криза?

Правилно – със строежи.

Нашите съседи, македонците, решиха да изградят столицата си по образ и подобие на… всъщност не се сещам по подобие на какво, но това нещо се нарича Проект Скопие 2014. За сегашните резултатити от строителството ще ни разкаже Цветан, който е бил там няколко дни след помпозното честване на 20-годишнината от независимостта на Република Македония. 

Приятно четене и … не е смешно! 

Един ден в ново Скопие

Пътуваме с комбе (маршрутка) по обиколницата (околовръсното) към  новото Скопие. Изпреварваме новия двуетажен червен автобус свързващ  аеродрома Александър Велики с най –  убавия град в Македония. Минаваме през  циганското гето, което не изглежда като обещаното от рекламата. Но нейсе, запътили сме да видим за какво македонското правителтво е потрошило милиони денари –  проекта ,,Скопие 2014”. Първо  в автогарата (автобуската станица) където купуваме билет за София – 32лева и оставяме раниците на багаж в офиса на фирмата Галеб. Хапваме по един вкусен бюрек с битолски йогурт и тръгваме. Центъра е на 15 минути пеша покрай мола и реката.

Samoilova, Skopje, Macedonia (FYROM)

Неделя е – магазините са затворени, празникът (на 8 септември) за 20 години  независимост е отминал. За голямо съжаление на правителството нямаше официални  чужди делегации  за откриването на новият фонтан с конникът – войн  – демек Александър велики. Обикновеният народ беше повече въодушевен от победите на националния отбор по баскетбол над Гърция и класирането на четвърт финалите отколкото от режисираната от правителството фолк –диско  патриотична програма. Нещо много познато и родно чувство.

Защо се дават пари за класически паметници в тази криза, защо искат да ни изкарат античен народ  с триумфална арка и форум се пита моя приятел –  македонец.

Абе, ако не се бяхте скарали с гърците, те можеха да ви подарят паметника на Александър, както на нас ни дадоха в Пловдив паметника на татко му Филип –  отвръщам му аз. Ако питате бат Бойко вече щяхме да имаме ж.п. връзка и да режем лентата на магистралата през Крива паланка с България.

Бавно  се изкачвам на строителната площадка откъдето се открива панорамата  на едно непознато ново Скопие. Високо над хълма е  кацнала реставрираната нова крепост с един огромен червен байрак, вятъра го развява и аз се успокоявам като виждам македонското слънце (или звездата на вергина) , а не албанския двуглав орел.

От старото Скопие откривам само познатия мост на Вардара,

Мостът на Вардара – Скопие, Македония

Старият мост на Вардар

а старият схлупен турски квартал е закрит от величествените сгради на правосъдието, на операта и балета, на външното министерство, всички опасани в строителни скелета  и кранове.

Проект Скопие 2014

Проект Скопие 2014

Отдалече блести прозрачният купол на новия национален музей на ВМРО, който е нашата следобедна  цел (от 12 до 16 часа) и зад него е музея на Холокоста.

Свети Климент и Наум Охридски – проект Скопие 2014, Македония

Свети Климент и Наум Охридски – проект Скопие 2014

От едната страна на моста са двойката свети Климент и Наум Охридски в съседство с  всеславянските просветители св. Кирил и Методий

Свети Кирил и Методи – проект Скопие 2014, Македония

Свети Кирил и Методи – проект Скопие 2014

А от другата страна  са двойно по-големите конни статуи на Даме Груев

Даме Груев – проект Скопие 2014, Македония

Даме Груев – проект Скопие 2014

и Гоце Делчев

Гоце Делчев – проект Скопие 2014, Македония

Гоце Делчев – проект Скопие 2014

Ако тръгнат по моста тези колосални конници не могат да се разминат. Ха – ха!

Седнал на трона си е Юстиниан Велики, щастлив че е роден край Скопие и

Император Юстиниян Велики – проект Скопие 2014, Македония

Император Юстиниян Велики – проект Скопие 2014

спокоен е, че гигантският конник Даме го е прескочил.

В центъра на площада е

шардаванът на Александър Велики,

кацнал на една платформа върху колона с цвето –  музика и фонтани.

Александър Велики в шадраван –  проект Скопие 2014, Македония

Александър Велики в шадраван

Разбира се, първо си правим снимка пред бело мраморния паметник на цар Самуил и отиваме да изпием едно мохито зад гърба му на сянка в ресторанта Пелистер.

Цар Самуил – проект Скопие 2014, Македония

Цар Самуил – проект Скопие 2014

Гледаме играта на фонтаните  и в мъглата от водни пръски откриваме, защо Самуил гледа строго и намръщено към паметника на Сашо – ами македонските воини са напуснали строгия плътен ред на фалангата и размахват копия на всички страни, което се е видяло по-живописно на италианския скулптор, но за пълководец като Самуил това  е фатална грешка! Разпръснати и не в строй те стават по-уязвими за неприятелките стрели и копия.

Македонска фаланга – проект Скопие 2014, Македония

Македонска фаланга – проект Скопие 2014

Оглежда ме се и забелязване в далечината

Триумфалната арка

в строеж. Любопитни сме какви ли са триумфалните победи на македонската армия, да не би случайно от войната с албанците със старите български танкове?…

Триумфална арка – проект Скопие 2014, Македония

Триумфална арка – проект Скопие 2014

Но спокойно вижте снимките – на юнаци като Крали Марко…

Крали Марко (орнамент) –Триумфална арка – проект Скопие 2014, Македония

Крали Марко (орнамент)

Все пак дочухме, че македонските цигани вече са готови да претопят гиганските бронзови статуи след като бъдят съборени от братята шиптари така че не губете време да ги видите.

Минаваме покрай един малък симпатичен класически паметник – ротонда с една влюбена двойка.

Ротонда с влюбена двойка – Проект Скопие 2014, Македония

Ротонда

Става ясен замисъла на архитектите, всички паметници и сгради да са в класически стил, а  не в модерен стил за да може идното поколение македонци да си помисли след години че те древни, а не от 21 век!!!

Стана време да побързаме за

музея на ВМРО,

който вчера го откриха официално и се нареждаме на опашка, защото пускат само на групи по 15 човека  с ескурзовод на половин час, махаме на македонската телевизия която снима репортаж за навалицата, след 2 часа плащаме по 100 денара и влизаме.

Музей на ВМРО – Проект Скопие 2014, Македония

Музей на ВМРО

В фоайето пред машинописните листи на Декларацията  за независимоста ни посреща директорът, който се извинява за лошата организация и ни показва големите живописни платна от руски, украйнски, македонски и български художници от историята на ВМРО –  конгреси, битки. Убийства и дори атаката на Българската армия при Каймакчалан през Първата световна война.

Тръгваме по залите, изпълнени с восъчни статуи на нашите герои в естествен ръст, направени по снимки от нашите музеи. Светлината е приглушена, като живи са. Но снимките като в музея на Мадам Тюсо са забранени. Всеки един българин ще остане горд, като излезе след един час обиколка из музея.

Историята на ВМРО е представена подробно в картини и със сцени с фигури. Малко са оригиналните артефакти,  повечето от които са в София. Театро, ще каже някой, пропаганда, но майсторски направена – ей сега ще запуцат комитите и ще замирише на барут и кръв!

Музей на ВМРО –  проект Скопие 2014, Македония

Музей на ВМРО

Показани са зверствата на турците и гърците, но няма нищо против майка България. Дори Вапцаров е македонски поет, които е писал поезия на официалния  държавен език – български.

Но все пак не се сдържах и направих една снимка на  тайнствената фигура с букет и пистолет в едната ръка –  македонският терорист Владо Черноземски от Велинград, който застрелва югославския крал в Марсилия.

Владо Черноземски  – Музей на ВМРО –  проект Скопие 2014, Македония

Владо Черноземски

Има специален раздел където е показано преследването, съденето и разстрела на македонските българи от югославските комунисти или заточаването им в концлагерите в голи оток.

Все пак липсва раздел посветен на прилепският писател Димитър Талев –  преследван от българските комунисти, автор на македонските епопеи  за Илинден и Самуил.  Директорът ни обеща да попълни пропуска и каза,  че се надява на още гости от България.

Изгладнели се отправихме да хапнем по една нашенска шопска  салата с  жолта  тиквешка ракия (открита от жената на Александър – Роксолана?!) , мини кебапченца и едно местно Скопско пиво, което предпочетохме пред вносната Каменица. Пихме турско кайве  с кеф в сянката на чинарите до паметника на Скендербег, стискащ албанското знаме. Въобще паметници да искаш, като само майка Тереза има  два.

Майка Тереза –  проект Скопие 2014, Македония

Майка Тереза

Изчакваме,, македонското слънце” да залезе, според официалния лозунг на тържествата, като че ли слънцето може да бъде национализирано  за да направим още снимки на красивият площад на геройте.

Централен площад на Скопие – Проект Скопие 2014, Македония

Централният площад на Скопие

Спокойно трябва да признаем факта, че Скопие, не е някакъв провинциален град, за който събирахме помощи след земетресението 1962 година,

А столицата на нова Македония!

Проект Скопие 2014, Македония

Проект Скопие 2014

Както има Нов Йорк и Нова Каледония смятаме, че гърците трябва да кандисат за името  нова Македония, зер това не е  антична Македония. А бе идва ново-луние, и изгрява нова македонска луна!

9/11 2011, skopie, new macedonia

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Скопие – на картата:

Скопие

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


19 коментара

19 коментара to “Един ден в ново Скопие”

  1. Ема каза:

    Браво на разказвача! Прекрасен разказ с чувство за хумор и внимание към детайла, имам предвид монументите. Талантливи са им ги скулпторите, по моя преценка. Браво на творците! Бива ги да пресъздават образи на „техните“ важни исторически хора. Малко нещо ми се струва отврат да съчетаеш шайбата върху която е стъпила тежката конна статуя на Александър Велики с колоната с пластични релефи и с фонтанчета. Направо изглежда хем карикатурно, хем пък и ми обърква архитектониката. Ама нейсе. Нали са си го направили хората? Да си му се радват и да пъчат гърди.
    Голямо удоволствие ми достави „разходката“ в съвреммено Скопие. Вижда се, че македонската столица е доста богата, ако е потрошила толкава яко пари за монументи и строителство.

  2. Зока каза:

    Добре дошли в скопски Дисниленд 😉
    Хубаво разказано, поздрави!

  3. Стойчо каза:

    Зока, не се шАли, че сега ще ни напалатят 😉

  4. Joruel каза:

    На мен пък напротив, направо ми призля… За разказвача е ясно, разбира се – чудесно написано и наистина с много чувство за хумор. Но снимките са покъртителни – не очаквах да да напреднали толкова с проекта. Четох по медиите за идиотските им идеи, но това надминава и най-големите ми очаквания… 2 паметника на Майка Тереза?! Македонска фаланга?!

    Скопие прилича на филмова площадка с бутафорни декори за снимане на филм-калейдоскоп „История на Балканите през последните 2500 години“. Ужасно… Тези бели паметници, нацвъкани като гълъбови аки на най-безразборни места – гипсови ли са, какви са?! Шок… Триумфална Арка с Крали Марко?!?! Пред подобно нещо дори германците не биха се снимали, ако Вермахта реши да окупира БЮРМ някой ден.

    После се замислих, че за тази художествено-абстрактна полюция са хвърлени МАСА пари и за пръв път от доста време се почувствах горд, че живея малко по на изток от „македонския рай“. Горките хорица, горките обикновени граждани… Вместо да налеят парите им в инфраструктура и нещо по-полезно, им строят филмови площадки! И им се разминава на тия политици бре! 🙂 Търпелив народ живее в Скопие, определено…

  5. определено не е смешно… Стана ми много жал за горките хора край Вардара… 🙁

  6. valy каза:

    На разказвача браво за чувството за хумор 🙂 Честно и аз не вярвах да стигнат чак дотам.. Триумфална арка.. странен начин да харчиш пари в криза. А че са много търпелив народ съм съгласна, все пак с тях ни свързват тесни роднински връзки 🙂 и ние все търпим 🙂

  7. Стойчо каза:

    За това и казах, че не е смешно…

    За последно съм ходил в Скопие преди година и нещо, тогава имаше само паметниците на Даме и Гоце и това, дето прилича на Райхстага (последната снимка) беше само започнато. Но … строят хората, не се помайват! Абе, дето казваше един гениален сънародник „Имал си пари, платил си …“ 😉

  8. Стойчо каза:

    Joruel, въпросът е албанското опълчение дали ще иска да се снима на фона на Крали Марко 😉

  9. Teodora каза:

    Благодаря за разказа – чувството за хумор е страхотно. Чудно ми е как се вземат на сериозно тия хора…

  10. Мира каза:

    Ех, този македонски свят…

  11. Стойчо каза:

    Мира, бих използвал думата Вселена …

  12. Мира каза:

    Как можах така да ги принизя!

  13. Ема каза:

    @Joruel, толкова си прав за бутафорното въздействие, особено на белите паметници. Какъв ли е материалът, от който са направени? Не ще да е мрамор от Карара. Седят като гипсови и допълнително белосани, но не ще да са такива, защото са на открити пространства. А си прав че доста нагъсто са ги ситуирали. Братята са се напънали сега да си наваксат за всичките пропуснати години, в които не са вдигали монументи. А паметникът на Александър Македонски е направо сбъркан. Голяма кичовина, заобиколена от водни фъскала.

  14. Стойчо каза:

    Ема, някъде бях чел, че Александър Македонски в шадраван струва към 10 000 000 евро (1*10^6 или с думи: десет милиона евро) Богата държава, могат да си го позволят! ( 😉 )

  15. Ема каза:

    @ Стойчо, нали си спомняш крилатата фраза на Бай Ганьо „Имал си бол, платил си“? Очевидно братята са имали бол, платили са. Откъде ли е дошъл този „бол“? Дали е от принадена стойност на производството им? На този свят всичко е възможно. Ама като гледам снимките от Скопие, ще си помисля, че жителите на Скопие са с най-много едри и величествени монументи на глава от населението.

  16. Стойчо каза:

    признавам си, че и на мен ми дойде тази фраза на ум 😉

  17. Горан каза:

    Прајте си вие мајтап! Јас од џепот давам за мегаломанијата на фамилијата Груевски!
    Да ви биде јасно, ова е направено со ЕДНА И ЕДИНСТВЕНА ЦЕЛ! – невидено перење пари и грабеж!!! Не знам само што се случи со народот…барем малку бре да се има common sense! Овие будали на власт не ограбуваат, не караат и замеруваат со сите а овците пак го гласаат.
    Но факт е – голем страв владее меѓу народот, овие апсат на големо и го уништуваат секој кој не мисли како нив(односно мрда со главата потврдно на сите глупости и срања).
    Излезе дека од сите зла, ова кое е на власт изминатите години е најстрашното, пострашно и од нивниот вечен душман и кривец за се Бранко Црвенко!
    Жално…

  18. Стойчо каза:

    Горана, горчивата истина е, че изобщо не си правим майтап и това, което казваш ни е пределно добре ясно какво се крие зад строежа на такива фундаментални паметници – живели сме в подобна държава и много добре разбираме какво се крие зад фасадата. По-скоро го приеми като аналог на вицовете за Тодор Живков

  19. Immortal каза:

    Много добре написано, но с много правописни грешки.
    Няма да е зле този сайт да има редактор.

    Иначе за македонците що да речам?
    За последно бях там преди 5 години, бях на едно кръчме с приятел от Скопие, вуйчо му свиреше в оркестъра… В наша чест изпя 2-3 български песни („Бургаски вечери“ и подобни), на третата отидоха и му се скараха, да не пее повече „татарски“ песни… После ни се извини човека, явно ядосан от останалата „публика“…

    Декор от филм е всичко, разбира се… Филмът се казва „История на Македония“ и е от жанра „science fiction“ (научна фантастика) 🙂

Leave a Reply