Барселона на Гауди (4)

Четвърта част от тазгодишното пътуване на Даниела до Барселона – предишната част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”.

Гауди: Недовършената катедрала

Гледайки сътвореното от Гауди си мисля, че не случайно именно той и проектите му /някои от тях все още недовършени/ са символ на Барселона. Барселонци държат изключително много на сътвореното от Гауди и усърдно довършват започнатото. Дори лампите, проектирани от Гауди са отбелязани на картата на Барселона като забележителност.

Антони Гауди е роден на 25 Юни 1852 г. извън Барселона, сред природата, където родителите му имали малка къща. Бащата на Антони Гауди се премества заедно с него да живее в Барселона, някъде около 1879 година. Произходът на Гауди и детството му се сочат от много автори като определящ фактор за професионалното му развитие. Като дете Гауди е имал ревматични проблеми, които не са му позволявали да играе с другите деца. Голяма част от детството си Гауди прекарвал в съзерцателни разходки сред природата. Обездвижването, от което често страдал, изострило способностите му за наблюдение и възприятие. Самият той, на по-късен етап от живота и кариерата си споделил, че вдъхновението му, разнообразието от идеи и нестандартните решения са взаимствани от Природата.

Да, лесно е да го кажеш, когато си се родил гений. А за мен Гауди е гений.
Тази година не успях да видя всичко, проектирано от Гауди и се надявам да се върна отново.

Голяма част от проектите на Гауди са в Барселона и близките околности.Миналата година посетих Саграда Фамилия – последният проект на Гауди, който се сочи и за най-грандиозно сред грандиозните му начинания.

Строежът на храма “Саграда фамилия” /”Светото семейство”/ е започнал през 1883 г. и е временно спрян при смъртта на Гауди през 1926 г. Строежът е подновен през 1954 г. Това е проект, в който Гауди влага повече от 40 години от живота си, като в последната се пренася да живее в къщичка до храма. И до сега е запазена работилницата на Гауди, чертежите му, инструментите. Поради нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил, конструирал и произвел машините, с които да се обработват профилите на колоните и на някои орнаменти. Умалено копие на машината може да се види в къщата-музей в подножието на Саграда Фамилия.Различните фасади разказват различна част от Историята на света.

Саграда Фамилия е нещо, което гледаш, а не можеш да опишеш. Как е измислено – не знам. Всеки детайл е на точното си място и разказва нещо конкретно. Има милиони детайли, които не се повтарят, не си пречат, не се засенчват и не се затрупват. Дори не знам имената им. Фасадите на храма са сиво-кафяви, с цвят на камък и ми се струва, че това е най-“тъмното” творение на великия архитект.

По улицитe на града има още сгради на Гауди. Те са в синхрон с обкръжаващата ги градска среда и в същото време рязко се отличават. Веднъж ако ги видите, никога няма да ги забравите.

На Paseig de Gracia /Пасео де Грасия/ открих три сгради на Гауди и множество улични лампи, забележителни със своята уникалност.

Домът на семейство Аматийер – Casa Amatller

Каса Аматийер /Casa Amatller/ – Дом на семейство Аматийер, построен в периода 1898 – 1900 г. Свободно отворена за посетители, но само до стълбите за първия етаж. Там имаше кадифено въженце, зад което минаваха и изчезваха от време на време костюмирани господа. Къща като никоя друга. Няма да пиша повече за нея – снимките са достатъчно красноречиви.

Аз не съм архитект и не мога да назова имената и на една десета от детайлите, които откривам в творбите на Гауди. Впечатление прави разнообразието. Всяка къща, фонтан, пейка са различни от всички останали. Имат свой собствен стил и облик. Няма начин, ако видиш някакъв детайл да го отнесеш към грешна творба. Все още търся думата, която най-точно описва Гауди и труда му, и мисля, че това безспорно е думата “Уникалност”.
Каса Батийо /Casa Batillo/- Дом на семейство Батийо, построен в периода 1904 – 1906 г. и залепен до Каса Аматийер /Casa Amatller/ на Paseig de Gracia /Пасео де Грасия/. В момента, домът все още е частна собственост и посетители се допускат срещу входна такса от 16.50 евро. Не успях да влезна вътре заради тълпата от туристи. Очертаваше се няколко часа чакане. Вероятно снимането вътре е било забранено, защото из Интернет не намерих снимки на интериора, а в книжката, посветена на Гауди, която си купих последния ден има само две.

Домът на семейство Батийо – Casa Batillo

Фасадата на Каса Батийо ми напомня на разказ от дъното на океана. Балконите на първия етаж отдолу ми приличат на коралов риф, самата стена – на морско дъно, тераските приличат на зяпнала уста на кит, а тухличките по покрива са наредени като люспи на риба. Ръбът на покрива е покрит с нещо като керемидки-капачки, което го прави да прилича на гърба на морски дракон. Ако вече си мислите, че имам прекалено развинтена фантазия погледнете снимките и сами преценете на какво ви прилича.
Каса Мила “Льа Педрера” /Casa Mila “La Pedrera”/
По нагоре по Пасео де Грасия, но отсреща, се намира Каса Мила “Льа Педрера” /Casa Mila “La Pedrera”/, построена в периода 1905-1910 г. по заръка на богатия индустриалец Pere Mila. В тази сграда можеше да се влиза, но отново стълпотворението ме отказа. Нейната фасада на пръв поглед изглежда обикновена в сравнение с морската приказка, разказана на фасадата на Каза Батильо, но това е само на пръв поглед. Ако се вгледате по-внимателно ще установите, че условието за Уникалност отново е спазено.

Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където прекарах около 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от основните паркове на Барселона. Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб. Спирката, която води директно до главния вход се казва Lesseps, но от нея има 2 км ходене. И от двете спирки има указателни табели, които водят към парка. Друго предимство на “излизането в гръб” е моментът на изненадата. Главният вход е грандиозен и поставя очаквания. Аз се разхождах из храсти и дървета и крачка по крачка откривах магията, докато накрая се озовах в центъра на приказката. Тръгнах си през главния вход, чиято Уникалност бе щрихът за довършване на впечатлението.Парк Гюел /Park Güell/ е построен като частна градина на индустриалеца Гюел и е повлияна от модата в Англия по онова време. Английската мода е дала отражение дори на името – на каталунски се изписва parC, със “С”, а не parK с “К”, но това е било желанието на Гюел. Строежът на парка минава през най-различни етапи, търпи промени, влияе се от политическата обстановка в страната, но в крайна сметка до нас достига в този неповторим Гауди стил.

Ако трябва да го опиша с малко думи, бих казала “Тук царстват колоните”!!! Ако идвате отзад /такъв е и порядъкът на снимките/ попадате на едни алеи, които водят към нещо, което прилича на огромна тераса с къдрави шарени пейки по края. Това наистина се оказва огромна тераса, подпряна на огромни колони. За да влезете под терасата и да разгледате колоните отдолу, трябва да минете през едно криво тунелче с още по-криви колони, после през една кръгла тераска с наклонени спираловидни колони, всяка от които прилича на фуния, каквато прави водата на тясно и дълбоко място, с парапетчета с клюмнали подпори и като стигнете под големите колони се оказва, че и първото място, на което сте били стъпили е тераса на колони. Опитах се да преброя видовете колони. Без да претендирам за изчерпателност, само около това място, те са 7 или 8 уникални вида, които не се срещат никъде другаде. Дори фонтанът срещу входа е в стила на парка и прилича на негово умалено копие. Отличителното за тези колони е, че само част от тези, които държат голямата тераса са прави. Всички останали са под някакъв наклон!

До входа на парка има две постройки, отново на Гауди, които през различен период от съществуването си са имали различно предназначение. В едната от тях около 10 години е живял самият Гауди и в момента е къща-музей. Влизането – мисия невъзможна от народ.
В ръцете си държа една книга, в която са снимани /не богато/ и накратко са описани най-значимите архитектурни постижения на Гауди, заедно с кратка история за построяването им. Мисля, че тази информация може да се намери и в Интернет и не смятам да я превеждам за вас. Мисля, че каквато и да е историята за построяването на нещо такова, тя е твърде сухарска на фона на това, което виждат очите и възприемат сетивата. А на местата, построени по проекти на Гауди, чувствата не са твърде разнообразни. Неминуемо започват с изумление, което преминава във възхищение, прераства в преклонение и накрая завършва с чувство за собствена нищожност.

Всеки път, тръгвайки си от такова място се чувствах малка, безполезна, нищожна и скучна. Чувствала съм се така и преди, но никога това не ме е правело щастлива и не ме е карало да се усмихвам.

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Чувството си заслужава!

Автор: Даниела Соколова

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.