Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (3)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, видяхме мястото за кърска любов, а днес ще завършим обиколката си с центъра и околните улици на Тускания

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част трета

Много харесвам Тускания.

Свикнах с атмосферата на това градче бързо и лесно. Истина е, че останах там за десетина дни само. Ето защо за мен общата представа може да е повърхностна- типично за пришълец, който преценява романтично или сантиментално времето, белязало присъствието му някъде или с някого. Всъщност- обожавам Италия, оня тръпчив аромат на кафе рано сутрин и на ваниия привечер; онзи лазур над морето, който заслепяваше очите така, че чак ми причиняваше болка; типичната италианска шумотевица, даже непоносимата трудна за вдишване жега. Всичко. И сега, когато споделям своите спомени за Италия тук, си мисля, че бих си причинила с удоволствие всяка една минута или емоция отново.

Тускания – Лацио, Италия

Бяха ми казали, че чарът на Италия е в малките улички, встрани от тълпата и шумотевицата. И ако има и квартално кафене- там кафето е най-хубаво. Вярно е.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всички къщи в Тускания си приличат, макар да са с разноцветни фасади.

До входната врата на всеки дом има импровизирана цветна градина- това може да се види и във всеки друг град. По стълбища, по балкони, до входните врати, по покривите дори (особено в Рим) има градини от саксийни цветя. Най- предпочитаното цвете е мушкатото- цъфнало на прозореца като общопризнат атрибут на еснафския уют, за да отпъжда комари и всякакви насекоми през лятото.

Тускания – Лацио, Италия

 

И освен натрапчивият аромат на кафе или ванилия, прането, отворените широко врати и онази южняшка доверчивост, с която посрещат всеки скитник, и с която изпращат всеки по неговия си път са също част от италианския колорит.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разходката из старият град в Тускания

обикновено започваше от вратата, над която се издигаше малка часовникова кула. Излишно е уточнението, че подобно на много други и този часовник отмерваше свое си време, вглъбен в свой си свят, непонятен за мен, а за местните жители- абсолютно безразличен.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица “Гарибалди” започва от Piazza Bastianini,

известен още като Piazza del Duomo. Това е площадът до катедралата „San Giacomo”.

Piazza Domenico Bastianini, 01017 Tuscania Viterbo, Italy

 

Намира се в старата част на града. Улицата е доста стръмна и мрачна. От катедралата тя отвежда към градския парк. В дъното (на снимката) се вижда арка от тухли, там има чешма с изворна вода.

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица “Centrale” се намира също в старата част на града. И също извежда до градския парк, както много други подобни тесни, павирани улички. Ако трябва да перифразирам латинската сентенция „Всички пътища водят до Рим”, то в Тускания тя би звучала така: „Всички пътища водят до градския парк”.

Тускания – Лацио, Италия

Когато се разхождахме по тесните улички, забелязвах че входните врати на домовете са винаги отворени. Къщите не криеха своите тайни и щедро откриваха своят интериор, както и навиците на своите стопани. В стария град живеят интелектуаци: музиканти, художници, писатели, все хора на изкуството. И се случваше домакините, насядали около масите и говорещи на висок глас, ако ни забележат, усмихнати да ни поздравят: “Сiao”.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всичко и всички тук изглеждаха еднакво: от смръщените къщи с изпонахапани от времето стени до провесените по прозорците или балконите изпрани и еднакво хаотично намятани дрехи- имах усещането, че целият стар град е като един дом.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Това еднообразие Санти обясни с програмата на малката им община за културно историческото им значение, чиято цел е опазването на автентичния им вид. По фасадите нямаше нито едно монтирано тяло на климатик, нямаше преплетени жици между сградите, нито остъклени балкони, нямаше охранителни решетки или пристроявани етажи, гаражи и всякакви любими на българина, например, помещения. Имаше само цветя, с които улиците се конкурираха по красота и различност (уж). И море от сателитни антени.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разбира се, далеч по- различно изглежда архитектурата в новия град, в който всичко пък е в надпревара с форми, цветове и стилове: повод да се усмихна само и да се въздържа от коментар отново. Умението за назоваване на точна дефиниция понякога е мисия трудна, за мен даже невъзможна.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Наричат Тускания „Градът на хилядата фонтана”. Дори не питах защо, очевадно беше. На всеки ъгъл, на всеки площад, във всеки парк, на всеки кръстопът дори- бълбукаха чешми и фонтани. Построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

„La mattina in montagna, la sera alla fontana” („Сутринта – в планината, вечерта – до фонтана“), гласи една италианска поговорка. И наистина: привечер сякаш невидимо въже ни изтегляше към малкия градски площад пред катедралата „Свети Джакомо” в старата част на града, където правят най-хубавото кафе в Тускания. И където обичахме да оставаме по няколко часа почти всеки път. От едната страна катедралата, строена през 15 век, от другата- фонтанът, който пръскаше живителните си водни струи, а по средата- кафенето с няколко маси, което никога не оставаше безлюдно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Нарекох Тускания „Градът на ангелите” точно заради това любимо, ама много любимо място. „Знаеш ли, че когато една чиста човешка душа си отиде от този свят, гълъбите я понасят накъдето поиска. Те я отвеждат там, където човекът е искал да бъде. И после завалява дъжд…” Това ми каза на чаша кафе Сантяго, с когото наблюдавахме гълъбите, прелитащи под свежите струи вода на фонтана до кафенето в един от горещите августовски следобеди.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Птиците ми бяха много интересни: долитаха, отпускаха се в хладната прегръдка на водата, разперваха криле, разплисваха я в цветни струи, които под жаркото слънце отразяваха дъга. “Санти, а какво е дъжда? Плачът на всички забравени ангели ли? Неприютени в ничие сърце, незалюляни с ничия усмивка, неповикани, неназовани, ничии ли?”- попитах, без да знам че те, ангелите, мълчаливи и видими са били винаги около нас, но ние сме били твърде заети да ги забележим. И когато това все пак се случваше, оставахме с усещането, че нещо изключително ни е споходило; и с надеждата, че всеки, докоснал се до ангелския свят, ще вярва в историите на неговото огласяване.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Силната връзка на местните хора със съхранените традиции, история и фолклор, е част от визитната картичка на града. Закрилници на региона са светите мъченици Secondiano, Veriano и Marcelliano. Празникът се отбелязва ежегодно 8 август. Не само бабите ходят всеки ден на литургиите, тук всички хора са чувствително религиозни. Страховито шествие в нощта преди Разпети Петък преминава през целия град. Религиозната факелна процесия възпроизвежда Средновековието, времето на светата инквизиция, сцени от живота на светите мъченици. За всички любопитни прилагам един видео репортаж, с уточнението, че не е мой.

Религиозната процесия в Тускания

Тускания е земеделски район, около градчето са се ширнали поля, засадени с киви, тютюн, маслини и лозя, разбира се. И овце се белеят из тях, и изобщо… идилия.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Такъв е Тускания- Градът на ангелите; градът с аромат на кафе, ванилия, на древност и настояще. И градът на Сантяго, който ми показа Италия такава, каквато никога преди не я бях виждала. Приятел, който вярва, че за душата няма възраст; изключителен човек отдаден на изкуството, но далеч от всякаква творческа или житейска суета. Такива бяха и моите посоки из Тускания, споделяни винаги и с другите ми трима приятели Мира, Оги и Грета.

Тускания – Лацио, Италия

После ли? Ами все същото: неуморно скитане из Италия, а нощем смях, забавления, вкусна домашна вечеря, дъхаво червено вино от ягоди „Фраголин”, радост и щастие, много щастие. И звезди като едри диаманти валят по скосените покриви.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

За финал на моя разказ, добавям още едно видео от Тускания: старият град, базиликата „San Pietro”, „Tomba della Regina”, църквата „Санта Мария Маджоре”, Тorre di Lavello… Удоволствие е да се върна сега там, където всъщност останах.

Тускания

Край

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Другата Италия

 

 

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

6 Отговори

  1. Страхотни снимки !

  2. Teodora каза:

    Благодаря за пътеписа. Предаде ми чудни емоции!

  3. Янита каза:

    Владимир, Теодора- приятно е да прочета, че съм зарадвала някого, все едно: с думи или с фотографии. Благодаря ви за коментарите.

  4. vladimir1974m2 каза:

    И на мен ми хареса всичко.Искам да попитам само тези снимки, които сте показали тук- така ли ги е снимал фотоапарата или са обработени по някакъв начин- защото изглеждат като от картички.Даже някои изглеждат така, сякаш са направени от гоблен.

  5. vladimir1974m2 каза:

    И на мен ми хареса всичко.Искам да попитам само тези снимки, които сте показали тук- така ли ги е снимал фотоапарата или са обработени по някакъв начин- защото изглеждат като от картички.Даже някои изглеждат така, сякаш са направени от гоблен.
    Сигурно има и други такива кокетни,малки и интересни градчета в Италия.

  6. Янита каза:

    Владимир, благодаря ти. 🙂

    Снимките, които онагледяват тази част от пътеписа, са всякакви: от обикновени (т.е. така, както апаратът ги е снимал), до обработени с различни фотообработки (да, някои като картички, защото е трябвало да бъдат такива). А фотообработката е с филтри или е ХДР, някои от кадрите са обработени само в сепия- обожавам такава визия.

    А колкото до това, дали има и други подобни градчета из Италия, разбира се, че има. Имаш право. Мнозина сме хората тук, които са споделили спомените си за тях. Вярвам, че има още много за разказване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.