Ное. 07 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, а сега отиваме да видим къде местните се занимават с кърска любофф 😉

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част втора

Големият градски парк в Тускания

се намира в старата част на града. Всичко в този градски оазис е подредено перфектно и стерилно: от ниско подрязаната отровнозелена на цвят трева, градините, цветята в тях, алеите- извиващи се като сиви каменни змии покрай пейките до строгите профили на няколкото къщи, които се намират там. Всичко като в урок по геометрия. Тук разхождането на домашни любимци не е позволено.

Тускания – Лацио, Италия

Това място никога не оставаше обезлюдено или тихо: нито денем в неописуемите августовски жеги, нито привечер, когато дори се пренаселваше с хора и беше трудно да се намери свободно място на пейка или на тревата. Определих го като място за социални контакти, защото хората идваха тук, за да общуват, за се забавляват с разказвани истории, да послушат звънът на китара, емоционална песен или просто да се усамотят, ако това изобщо се случваше. Привечер този парк наподобавяше малък макет на Тускания, който учудващо как побираше всичките жители на града.

Тускания – Лацио, Италия

Една интересна археологическа находка заема централно място в този парк-

малък амфитеатър,

който по- скоро прилича на плитка, кръгла, облицована с камък дупка в земята, на дълбочина колкото човешки ръст. Или малко повече. Но точно с пет стъпала- високи, стръмни, неудобни за изкачване и слизане, но пък удобни за сядане.

Тускания – Лацио, Италия

Според разказаното от Санти, амфитеатърът се използвал за културни цели. Често тук се организирали малки концерти или моно спектакли. Но и често децата играели футбол в него. Не видях случването на нито едно от изброените неща, но пък часове наред съм наблюдавала хора, които го ползваха като място за пикник,като удобно място за релакс, на което да си полегнат под сянката на близкия отровен храст, отпуснати в каменната му прегръдка. Или като за място, на което да се нацелуват на воля.

Тускания – Лацио, Италия

Около този градски парк обикаля част от

запазената крепостна стена на Тускания

Стената е като каменен парапет, от който погледнех ли надолу, изтръпвах от озъбената стръмнина, в края на която се беше разперил новият град във всичките си многоцветно- бояджийски или модернистично- архитектурни прелести.

01017 Tuscania Витербо, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Обичам този парк. Харесваше ми да си лежа на тревата, да усещам аромата на полето и да търся птици в празното небе, което имаше ту цвета на очите ми, ту цвета на джинси, избелели от много пране. От такъв ъгъл птиците изглеждаха като неподвижни, въпреки, че гребяха усърдно с криле синевата и бавно се разтваряха в нейния лазур, докато съвсем се изгубваха от поглед. Така изгубвах представа за времето си, което споделях доволно с този парк.

Тускания – Лацио, Италия

Точно на отсрещния хълм, погледнат от този парк, се намира още един подобен на него парк. Той обаче е по- малък, сравнително по- тих, изграден върху неравен терен, но по същия начин кокетен, залесен с обичайната отровнозелена трева, в чиято свежест са нагазили нахално няколко къщи.

Тускания – Лацио, Италия

Поради липсата на панорамна гледка, този парк не е посещаван от туристи или поне интензивно от местните хора, но затова пък е

любимо място на влюбените

Да, тук е мястото, на което те си казват, че се обичат и не се страхуват да го покажат. Тук е мястото, от което папараците биха останали най- доволни.

Тускания – Лацио, Италия

Градският парк се оказа изключително красив и нощем, осветен от множество прожектори с мека матова жълтеникава светлина, монтирани в тревата, около сградите, фонтанът и амфитеатърът.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

В една гореща августовска нощ, към 3 часа термометърът в стаята показваше 30 градуса и домакините доста се притесниха, че било неочаквано и странно сезонно застудяване. Учудих се и много се смях. Невъзможно беше да заспя. Лепкавата жега ни принуди да излезем навън и да намерим спасение в парка, по мое предложение, разбира се, което не беше оспорвано.

Тускания – Лацио, Италия

Санти сподели, че хората тук вярват, че през нощта старият град оживява. Те са свикнали да съжителстват с „духовете” на старите етруски. Почти под всяка къща имало огромни томби, прокопани в меката варовикова скала. Днес те се ползвали за домашни изби. Всъщност, от всички вина, които опитах в Италия, най- много харесах „Фраголин”, въпреки, че никак не харесвам сладки или сладникави вина. Това червено вино с дъх на ягоди обаче се оказа истинско вълшебство.

Тускания – Лацио, Италия

В близост до парка има

малък параклис,

побиращ се в една единствена стая: уютна, семпла, изолирана и спокойна. Като скривалище е за тези, които търсят усамотение от навалицата хора из катедралите. За съжаление обаче, този параклис не е всеки ден с отворени врати.

Тускания – Лацио, Италия

И подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е да бъде открит в стария град, ако се влезе през портата с часовниковата кула.

Тускания – Лацио, Италия

Продължението:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (3)

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Другата Италия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)”

  1. […] Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лаци… […]

  2. iaia каза:

    Янита, извинявай (може и да съм сънена още), но нещо не ми се връзва – пишеш, че си била там през август. Не знам на мен ли само ми изглежда така, но почти всички снимки не приличат на августовски. Айде, да кажем, случила си на облачно време, но има дървета без листа и изобщо някак си ми звучат като с по-скоро зимно-пролетно излъчване, едно такова „студено“, изобщо няма вид да е +30 С.
    И в предния ти пост бяха подобни.
    Би ли обяснила с две думи що така? А също и допълнително обработвани ли са снимките?

  3. Янита каза:

    Вили, когато се върна някой ден в България и ти пратя няколко оригинални кадъра, дали ще е достатъчно да отговоря на въпроса ти? Да, част от снимките са обработвани, а други- много обработвани.

  4. Марин каза:

    За човек, който се интересува от фотография, е ясно, че снимките са HDR, т.е. наслагвани са няколко снимки с различни експозиции. Много са добри!

  5. Янита каза:

    Марин, абсолютно точно казано! Много от снимките са HDR от три кадъра, направени с Photomatix Pro и после дообработени с Nik Color Efex Pro 🙂

  6. iaia каза:

    Опаа! Аз не съм казала, че са лоши, а че някак си не ми пасват на написаното. Ако беше поуточнила малко някъде из текста, сигурно нямаше да имам въпроси.
    Ясно е, че им е правено нещо допълнително. Хубави са станали, безспорно е.
    Но са хубави като манекенките от висшата мода (образно казано) – гледаш ги, харесваш ги, но не ги искаш, защото им е прецакан живота; защото са изкуствени, без топло, без душа; като супер модернистичен офис в сиво и черно, от метал и стъкло. Демек, абстрактно изкуство. Не, мерси, да живее живият живот!
    Та, според мен, ако си бяха естествените, щяха да са по-добри и по-намясто. Е, ти си знаеш, не ща да спорим.
    Апропо, Янитка, няма нужда да ми показваш оригиналите – имам си достатъчно неподправени италиански красоти 🙂

  7. Янита каза:

    Въпрос на вкус, Вили, както и на избор. Никога не бих се засегнала за това, че хората изразяват същността си, своят избор или мислите си свободно. Без значение начинът на изразяване дали е удобен за самата мен. Както и в случая. Фотографията е изкуство, което има право да естетизира буквалността. Възприемането на творческото търсене или постижение е строго идндивидуално, заради това, че всички имаме различни критерии за художественост, естетика, както са различни и границите на нашето въображение. Сред селектираните кадри в разказите ми има и напълно естетствени, за разнообразие. Ще съм щастлива, ако те радват, защото видно е, че харесваш Италия колкото мен 🙂 И още нещо би ме зарадвало много- ако разкажем пак по различен начин за едно и също място, защото взаимното допълване за мен е удоволствие.

  8. Ема каза:

    Харесвам разказът на Янита. Харесвам и снимките. Направени са с техника, за каквато не мога и да мечтая. Нали съм си „любител шифьор“във фотографията, никак не съм се замислила как са направени. А то пък имало и такива „купечки“ методи, с „купечки“ думи назовавани, че за момент си помислих, че трябва да заема позицията „Когато боговете говорят, ангелите мълчат“.

  9. Янита каза:

    Еми, заради метафората ти за боговете и ангелите си спомних една книжка от неизвестен автор, която препоръчвам на всеки- „Мистър Бог, това е Ана“. В книгата малката Ана твърди, че:

    „Разликата между хората и ангелите е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек е навън.“

    А авторът добавя: „Някои хора са известни, защото са обиколили света с платноходка или са обядвали на луната. Всеки ги познава. Мен не ме познава почти никой и въпреки това мисля, че имам право на слава, защото познавах Анна. При това – доста добре. Най-добре всъщност отвътре, защото както вече казахме, „повечето от ангелите е вътре“.

    Използвам цитатите, защото и с тях точно може да се обясни пребиваването ни тук. И макар да сме обиколили света, той едва ли ни е запомнил така, както ние него. Тук е важна не толкова историята, а това, как тя е преминала през всеки един от нас. Важно е посланието ни към другите (ангели). Помощните средства на фотошоп са само начин за коригиране на грешките в кадрите: кадриране, контраст, цветове, избистряне и т.н. Необходимост, особено когато снимките са правени с неправилни настройки на апарата, макар че понякога и с т. нар. „сапунерки“ стават страхотни снимки, а не само с професионални камери. Изкуството (без значение какво е) не е надпревара, то е стил и почерк. Истина е, че първият коректив трябва да бъде всеки сам за себе си, за което е нужно не толкова талант, а опит, усещане и познание.

    За финал на коментара си ще ползвам едно клише, отново заради казаното от теб: „Tutti siamo degli angeli con un’ala e che possiamo volare solo se siamo abbracciati“ 🙂 Благодаря за коментара ти!

  10. Комитата каза:

    Блогът позволява всякакви илюстрации, дори рисувани на ръка. От там нататък е въпрос на всеки читател да ги възприема както намери за добре. Моля ви, и на двете позицията е напълно ясна. Да не продължаваме дискусията за изкуството.

Leave a Reply


Switch to mobile version