ное 01 2011

Моята вълшебна Хърватска приказка (2): Дубровник и Градац

Продължаваме с пътуването на Влади из Черна гора и Хърватска. В началото минахме през Котор и Будва, а днес заминаваме за Дубровник.

Приятно четене:

Моята вълшебна Хърватска приказка

част втора:

Дубровник и Градац

Ден 4:

Тръгваме за Дубровник. Излизаме от Будва по същият път, по който минахме предният ден на път за Котор. Минахме отново през тунела, след около 50 км. точно там, където се бяхме отклонили надясно за Котор,при пистата на летището, този път продължихме направо, летището остава отляво. Това е едно от двете летища на Черна гора. И така след около 100 км, от Будва,вече наближаваме Дубровник. Града се вижда долу в ниското отляво на пътя. Малко преди да влезем в Дубровник, спираме на магистралата, точно там, където започва една пътека нагоре по склона на планината отдясно. И качвайки се по този склон, пред нас  (през пътя и надолу) се разкрива цялата прелест на Дубровник –  старият град, крепостните стени, залива, идващите лайнери, острова срещу крепостните стени. След кратката фотопауза, тръгваме отново и само след минути вече сме в самият град –  Дубровник. Ето го, на една ръка разстояние. Моята мечтана дестинация е на една ръка разстояние.

ДУБРОВНИК – ето го…

Невероятен е. И безкрайно оживен.

Лайнер край Дубровник

Лайнер край Дубровник

21. септември. 2011 г, е. Автобуса ни спира пред фонтана в началото пред входа за старият град. Всички слизаме, автобуса заминава. Тълпите туристи са невероятни. Имаме около час свободно време, да обменим валута, да се разходим и да започне нашата пешеходна обиколка. Отивам до края на площада, пред който ни спряха, поглеждам зад стената и виждам целият залив. Няколко снимки, правя и част от видеоматериала и сядам малко да си почина –  там, сред тълпата до фонтана. И не толкова да си почина, колкото да погледам малко прииждащите тълпи туристи, идващите един след друг автобуси и пълни и празни… Пълните стоварват туристите там, а празните събират вече свършилите с обиколките си групи… Тъпканицата е невероятна,Деня се очертава топъл, ясен и слънчев. И само седя, гледам и се вълнувам… Всякакви нации седят наоколо, като мен –  и негърска група имаше  (кубинки вероятно – знам ли), и полски,френски,руски,английски… седят, гледат,радват се…

Трябваше да обменим валута. Имаше една менячница там, и една голяма опашка извила се пред нея… Да не мислите, че ще се наредя да чакам там –  да, да, да ми мине свободното време. Само се оглеждам набързо и виждам две жени  от нашата група се наредили най – отзад на опашката и си приказват сладко – сладко. Само ги попитах дали наистина смятат да чакат до края, те ми казаха, че нямат избор и аз само ги помолих да сменят и на мен валута. . Дадох им 30 евро, оставих ги и… духнах  (както те се изразиха по – късно)… Нямах нито една куна –  неможех да си купя дори сладолед…

Тръгнах подир тълпата туристи в старият град. Още на входа ми прави впечатление как са направили така, че да не се блъскат хората под арката на входа: Разделили малкото пространство на две с едно въженце, така, че да има свободен достъп на влизащи и излизащи –  от едната страна на въженцето само се влиза, от другата, само се излиза…  Камерата в ръката. Започвам  да правя филм  (така да го наречем). Разхождам се, снимам,гледам… . Още на входа имаше една голяма карта на старият град, на която са описани забележителностите, входовете, изходите, имената на улиците… . Олеееее –  една вълшебна красота. Тълпите туристи… Не можеш да снимаш нещо, без да ти се изпречи цяла тълпа туристи, която да ти закрие гледката… Отначало се опитвах да снимам само града, стените, сградите, забележителностите, но накрая започнах да снимам само туристите… Невероятно тесни улички,старинни сгради, средновековен калдаръм,чистота,паметници и статуи, Мимове,кокетни кафенета, романтични ресторантчета,средновековни хотелчета… Можеш да наемеш стая в старият град на някаква цена и да си само на една крачка разстояние от най – оживената улица в Старият град. Гледах морето, залива, снимах, радвах се.

И така неусетно мина свободното време. Върнах се пак на изхода,видях се с двете жени, които ми дадоха обменената валута –  куните, лептите към тях и касовата бележка от касата… И вече бях готов за да започнем нашата

разходка с местен водач…

На руски език… Не знам кой ги измисля тези неща и защо, но е глупаво според мен на българска група да им сложат водач на руски език… Това е все едно на полска група да им сложат чешки водач…) –  не знам с какво да го сравня. Но е глупаво –  дори и такива да са правилата там –  на българска група им трябва български водач… Защото на мен ми говорят на български по време на пътуването неща, които аз не мога да запомня  (вярно, това си е мой проблем), ама когато ми ги говорят на руски, аз освен, че трябва да ги запомня  (ако са интересни), аз трябва и да си ги преведа… Някак си много отегчително ми се вижда да си напрягам слуха,паметта и мозъка, за да си преведа нещо, което трябва и да го запомня по време на почивката. Толкова по темата за езика на местният водач.

Как да е, успях да схвана нещо от историята на Дубровник, но определено не съм се старал дори да чуя всичко. Просто следвах групата през следващият час и половина, с малки отклонения за снимки. Минахме по главната улица, видяхме манастирските части,паметниците и статуите там. По това време в Дубровник се беше настанил един снимачен екип,който подготвяше декорите за един филм. Имаше огромно струпване на стативи за камери, декори, сценични работници –  едни паравани,едни кранове, стълби, декори – старинни маси,бъчви,въжета, каручки със сено и всякакви други атрибути от живота на селяните отпреди 150  – 200 години. Спрях се да питам един от работниците как ще се казва филма : „CAME OF THRONES”, и щял да бъде излъчван по местната телевизия. Направих си няколко снимки на декорите и на едни от актьорите – приличаха на средновековни мъченици. И края на пешеходната обиколка завърши на пристанището,откъдето тръгваха корабчетата за туристическа обиколка. Пуснаха ни тук,имахме повече от два часа свободно време, беше почти обяд а ние тръгвахме чак в 15:40 ч.

Корабче за разходка – Дубровник

Корабче за разходки

И аз разбира се, се ориентирах към корабчето –  попитах колко е билета –  70 куни –около 10 Евро,питах колко време вози, да не би да закъснея с тръгването на групата ни; – показаха ми къде е касата, макар, че аз не разбрах, ама бързо се ориентирах по потока туристи, които идваха иззад ъгъла с жълт билет в ръка и се качваха на корабчето… Корабчето беше почти пълно –  намерих касата, купих си билет, забързах се и се качих в него. Тръгнахме. .

Аз все още разглеждам корабчето –малко, тясно, пълно… А по средата – прозрачно дъно… От всичките му страни –  са разположени седалките, а по средата, на площ, колкото голям гардероб –  се вижда едно стъкло, а под него морето… Обиколката започна. Минахме зад крепостните стени, което ми даде възможност да видя града от всички страни –  и откъм морето, после обърнахме, заобиколихме едно малко островче, което е точно срещу крепостните стени –  едно малко, дълго и гористо… ТУК ИСКАМ ДА ПОПИТАМ, АКО НЯКОЙ ЗНАЕ, ДА МИ КАЖЕ: –  та това островче ми се видя доста интересно – откъм Дубровник, като го гледах  с нищо не ме привличаше, но после, когато минахме с корабчето от другата страна и видях 1 – 2 човека да си правят плаж… си помислих как ли се стига до него… Едва ли с плуване от Дубровник…

Малко по – нататък като минахме видях и нещо като малък пристан –  малка бетонна пътека. А още по – нататък от другата страна като обиколихме –  на едни скали на брега имаше страшно много туристи, които си правеха плаж. Ходещи нагоре към гората, по скалите  (за в морето е трудно да се влиза –  имаше едни стълбички, като в басейн, за в морето). Даже и няколко постройки ми се видяха навътре към гората. Та някой знае ли как се стига до този остров, за плаж и по – дълга разходка? –  По – малките корабчета ли спират там, или само в определени часове на деня… А ми е интересно и това, ако някой не успее да се прибере с последното корабче към Дубровник –  там ли ще спи –  на този остров… дали пък няма някакво място навътре за нощуване?. . . Просто от корабчето видях само едни пътеки навътре към гората, покрив на някаква постройка и плажуващи туристи…  А минавайки покрай брега, от това прозрачно дъно на корабчето се виждаше и дъното на морето –  едни огромни скални късове –  само на някакви метри –  става изведнъж дълбоко, после някаква плитка скала, след нея пак дълбоко, после много дълбоко, после пак плитко – скалисто дъно, на места имаше и морски растения – едни такива с тънки и дълги листа да ги наречем – водорасли ли, корали ли –  що ли –  много красиви.

Та обиколихме и цялото това островче,минахме близо и до крепостните стени на Дубровник, където видях и другите плажове и заведения и пак се върнахме на пристана. Обиколката е някъде между 40 минути и час. Слизам от корабчето и се ориентирам към най – близкият плаж, който видях от корабчето. Минавам по едни каменни плочи на брега, намирам си място и се разполагам на него –  на плаж –  отпускащо релаксиращ плаж –  макар и само 20 – 30 минути. Толкова позволяваше времето. И обратно през крепостните стени, през тълпите туристи, по един сладолед  (невероятно вкусен както ни казаха)…

Фонтанът в крепостта на Дубровник

Фонтанът

Минавам пак и покрай декорите за филма и излизам от Старият град –   на фонтана, откъдето ще тръгваме буквално след минути. Купувам си една пица, за да си похапна, разхождам се последно сред тълпата и не след дълго идва и нашият автобус. Спира, качваме се набързо, да не задръстваме пътя и потегляме за селището, в което ще спим – в селището Градац – на около 20 км, след Дубровник. Хотела ни се казва ”LABINECA” –  3 ***.  – Голям хотелски комплекс на брега на морето – буквално на брега – през пътя  е и плажа. беше ранен следобед и имаше много време за море и за плаж.

Градац

Приказният курорт Градац е известен с най – дългия си красив плаж, цели 3км, в Ривиерата на Макарска, Името на плажа е Горня Вала, а  част от  него е и нудистки плаж. Тук туристите имат възможност не просто да се препичат на плажа, а и да се научат да се гмуркат. Чудесното местоположение в подножието на Бьоковската планина предлага незабравим ландшафт и идеална възможност за дълги разходки и излети с велосипеди. След дългъг слънчев ден привечер туристите могат да се разходят в Градац, да опитат вкусните хърватски специалитети в местните уютни ресторантчета, както и да съберат чудесни впечатления от нощно Адриатическо море и неговите малки пристанищни кейове. Препоръчителна е и разходката в околностите на Градац. Струва си да посетите езерото Бачина, намиращо се на 13 км южно от курорта, приказните острови Корчула и Хвар, красивият полуостров Пелешац, омайващия Дубровник и известния Санктариум в Меджугорье. Невероятното съчетание на планина и плаж превръща Градац в мечтано място за почивка.

Gradac, Хърватия

Оставям си багажа в хотела и тръгвам на разузнаване в околността. Точно под хотела откъм морето минава един асвалтов път, който по – нататък  (в обратна на Дубровник посока), се превръща в нещо като алея за разходка –  велоалея да го наречем. Тръгвам по нея. Наблюдавам залеза. малко по – нататък виждам една черна врата от ковано желязо, никаква ограда наоколо и пътека със стъпала нагоре. Тръгвам по нея и стигам до едно гробище. Заразхождах се и там. Едни огромни гробове, колкото вашата спалня да кажем –  това са семейни гробници, които са с голяма площ, с мраморно покритие и доста големи паметници. По – нататък има някакво селища или вили за почивка. Връщам се обратно към хотела, слизам надолу по етажите  (оказа се, че хотела има поне 2 – 3 етажа под нивото на рецепцията. Най – отдолу има някакъв ресторант, там има и билярд,отпред пък имаше бар за напитки  (може би влизащи в пакета на Ол Инклузив на туристите там), защото виждах как минават, наливат си и заминават –  туристите си имат на ръката пластмасова верижка, която ги идентифицира. И на стената имаше листи с програмата за седмицата –  за тази вечер, в коятто бяхме  ние имаше музика на живо на терасата, а преди музиката имаше някаква томбола. Е, аз като минах –  вървеше томболата.

Качвам се на еднo ниво нагоре  (има и външни стълби –  откъм терасата – от двете и страни, за да не се обикаля през главният вход) –  и там е ресторанта, в който всички,които имат вечеря –  лапаха на Шведска маса… Та помислих си дали и аз мога да похапна там –  честно – направих го: Досетих се, че трябва да си платя,защото нямам пластмасова верижка за познаване. Отидох горе на рецепцията и попитах дали може да си платя и да вечерям –  да, можело –  10 евро струва – плащам ги, дават ми един документ, изваден на принтер, че съм си платил, с този документ отивам в ресторанта и си вземам храна. Отивам аз, показвам документа си на първият сервитьор, който видях и минавам. Добре, ама те били няколко. Вземам си храна, пълня си чинията и още една и сядам. Там вече имаше един музикант, който свири на акордеон, различни Тиролски мелодии и пее интересни песни… И похапвам аз, и по едно време иде един сервитьор и ме пита къде ми е верижката и какъв цвят е  (щото имаше зелени, жълти, сини)… Аз имам документ –  викам и му го давам. Ок, взема ми го и си замина…  Ям аз половин час –  и след малко иде другият –  каде вика ти е верижката…  – Ми нямам, аз си платих… Де е документ… Ха сега де –  взема ми го другият сервитьор…  – Кой?…– Ми де да го знам, един висок беше – незнам как се зове… Добре… такава една конфузна ситуация. Похапнах си добре, накрая си вземах и чаша сок и айде на терасата,където започваше забавата.

Беше около 21 часа и забавата тъкмо започваше. Имаше само възрастни хора –  и за тях била програмата. Ама сядам аз там пуша една цигара, пия си сокчето и се забавлявам да гледам. Отначало имаше някаква хумористична част, щото много се смееха, ама аз като не разбирам само гледам. После започнаха да свирят –  на синтезатор. Имаше и една певица и един певец  (този който свири на синтезатора), същият свири и на акордеон –  редуваше ги и двете. Много песни, много танци – много забавни бяха  (има ги и на видеоматериала, който сега се подготвя). После тръгнах малко да се разходя, оказа се, че само едно ниво по – надолу –  имало басейн и шезлонги – полегнах на  един шезлонг,както бях преял и се отпуснах. Слушам музиката и си лежа… Много яко –  подухва свеж ветрец. После ходих малко по алеята в обратна посока да видя какво има. Под нивото на ресторанта и още едно ниво надолу – на нивото на пътя, пак имаше един бар.

Сладолед в Дубровник

Сладолед в Дубровник

По – нагоре по алеята намерих един ресторант, където имаше и сладолед. О, колко готин сладолед –  излапах две големи топки  (Kugla –  е на сръбски) и се прибрах в хотела. Музиката беше в разгара си –  имаха някаква игра с един предмет –  единият гу стиска под брадичката,танцува с него, намира си партньор,подава го на него (без да го изпуска от брадичката си, другият го поема, танцува с него, пак го предава, и така докато не падне предмета на земята. Постепенно хората намаляваха и се прибираха. . Накрая останаха само 5 – 6 и музиката свърши. Беше около полунощ. Прибирам се в стаята и заспивам.

И малко видео от Дубровник:

На сутринта следва ранно ставане, закуска на Шведска маса и отпътуваме за Сплит

 Продължението:

Моята вълшебна хърватска приказка (3): От Сплит към Трогир и Плитвишките езера

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Дубровник – на картата:

Дубровник

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Edit PDF    Изпрати пътеписа като PDF   


3 responses so far

3 Responses to “Моята вълшебна Хърватска приказка (2): Дубровник и Градац”

  1. […] из Западните Балкани. Почнахме с Будва и Котор, бяхме и в Дубровник за последно. Днес ще поемем към Сплит, Трогир и преди да стигнем […]

  2. Лидето казва:

    Островът, който се вижда в близост до Дубровник се казва Локрум. Нощуването там е забрането, тъй като е обявен за природен парк. Известен e с нудисткия си плаж, чието съществуване и местни легенди дават още едно име на острова: otok ljubavi (островът на любовта)

Leave a Reply


Switch to mobile version