Впечатления от Япония

Тази история е съставена от няколко мейла, писани от моя любима колежка, която посети Япония през пролетта на 2004. Писмата първоначално бяха предназначени изключително и само за лично четене. Точно в това се състои най-голямата им ценност! Затова след малка редакция (имената са сменени и са ползвани инициали) с нейно разрешение (за което съм й много благодарен!!!) ги поствам тук.И така Япония:

Япония – I част

Япония – II-a част

Япония – III-a част

Dear all, Вече втори ден сме на японска, т.е. токийска земя. И сме си като у дома, защото, както и предишният ни опит показа , друго нещо е да си у приятели. Вчера забърсахме няколко музея на потребителското изкуство, но основно наблегнахме на рождения ден на А. Днес го посветихме на аклиматизация и авременация, т.е. аз се събудих по времето на прибирането на децата от училище – около 14.00 часа. Времето беше изключително гадно – студ, дъжд и вятър, но това не уплаши душите наши и тръгнахме на едно излетче из близкия квартал Шинджуко, където се качихме на последния етаж на кметството – наблюдателна кула за забележителности и обрисахме още няколко музеи на потребителското изкуство – бижутериен магазин на една от най-известните японски фирми Микимото (кралят на перлата), също скъпарски магазин за кимона от Киото (в който всички продавачки се хвърлиха с ужас към нас – ние решихме, че е затворено, а то било, за да си събуем обувките) и една кафетерия. Възмутена бях от събуването в магазина – досега ме бяха карали да се събувам само по храмове. От друга страна кафетерията ме възхити.

Продължение…


Привет на всички,
Откакто сме в Токио, с изключение на първия ден, разбрахме как се чувстват лондончани. Като по Елин Пелин: “Като заваля – та цяла неделя. Вали, вали. Тихо, кротко – напои хубаво майката земя…” Да де, ама тяхната майка, не наш’та и то точно когато ние сме тук…Все пак хубавото е, че пред всички общодостъпни места (кръчми, магазини, музеи и т.н.) има или поставки за чадъри или автомати за опаковането им в найлон, тъй че да не ти капят по краката или по скъпоценната настилка вътре. Вчера, ние, не вярвайки много на прогнозите, се засилихме към zoo-то, вместо да отметнем някой и друг музей на закрито. Аз zoo-тата почти навсякъде ги skip-вам default-ово, ама нали си имам задачка-закачка да снимам панда, вярна на стария принцип: “щом трябва – ще вървим”, тръгнах бойко с камера на рамо.
Е, Панди, споко – снимала съм три вида, само за да разбера после, че панда имало и в София – поне така твърдят другите, а аз съм тръгнала да я издирвам по азиатски дестинации

Продължение…


Здравейте всички,
Много вода изтече по японските реки откак не съм ви писала. Невъзможно е да сведа до ваше знание всичко, което се случи, затуй ще карам по темата за гайджините, които тук не се поздравяват по улиците, както в някои части на Китай. Основен герой – Хинагику – познайте кой от нас е това…

1. Гайжините и японската кухня Мисля, че азиатският опит помага. Преди време ходихме в един суши бар. Децата (вкл. и тукашните натурализирани, дето помежду си говорят на японски, карат колела с едно колело и някои искат да се омъжват за японец категорично отказаха да идват с нас. Хинагику положи големи усилия да убеди сина си, но той беше непреклонен. В суши бара пред теб върти една лента с различни сушита по две хапки в чинийка – доларче за парче и ти си взимаш каквото ти харесва. Ние с А. делнахме около 20-ина чинийки…
Продължение…

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.