май 31 2000

Впечатления от Япония

Тази история е съставена от няколко мейла, писани от моя любима колежка, която посети Япония през пролетта на 2004. Писмата първоначално бяха предназначени изключително и само за лично четене. Точно в това се състои най-голямата им ценност! Затова след малка редакция (имената са сменени и са ползвани инициали) с нейно разрешение (за което съм й много благодарен!!!) ги поствам тук.И така Япония:

Япония – I част

Япония – II-a част

Япония – III-a част

Dear all, Вече втори ден сме на японска, т.е. токийска земя. И сме си като у дома, защото, както и предишният ни опит показа , друго нещо е да си у приятели. Вчера забърсахме няколко музея на потребителското изкуство, но основно наблегнахме на рождения ден на А. Днес го посветихме на аклиматизация и авременация, т.е. аз се събудих по времето на прибирането на децата от училище – около 14.00 часа. Времето беше изключително гадно – студ, дъжд и вятър, но това не уплаши душите наши и тръгнахме на едно излетче из близкия квартал Шинджуко, където се качихме на последния етаж на кметството – наблюдателна кула за забележителности и обрисахме още няколко музеи на потребителското изкуство – бижутериен магазин на една от най-известните японски фирми Микимото (кралят на перлата), също скъпарски магазин за кимона от Киото (в който всички продавачки се хвърлиха с ужас към нас – ние решихме, че е затворено, а то било, за да си събуем обувките) и една кафетерия. Възмутена бях от събуването в магазина – досега ме бяха карали да се събувам само по храмове. От друга страна кафетерията ме възхити.

Продължение…


Привет на всички,
Откакто сме в Токио, с изключение на първия ден, разбрахме как се чувстват лондончани. Като по Елин Пелин: “Като заваля – та цяла неделя. Вали, вали. Тихо, кротко – напои хубаво майката земя…” Да де, ама тяхната майка, не наш’та и то точно когато ние сме тук…Все пак хубавото е, че пред всички общодостъпни места (кръчми, магазини, музеи и т.н.) има или поставки за чадъри или автомати за опаковането им в найлон, тъй че да не ти капят по краката или по скъпоценната настилка вътре. Вчера, ние, не вярвайки много на прогнозите, се засилихме към zoo-то, вместо да отметнем някой и друг музей на закрито. Аз zoo-тата почти навсякъде ги skip-вам default-ово, ама нали си имам задачка-закачка да снимам панда, вярна на стария принцип: „щом трябва – ще вървим“, тръгнах бойко с камера на рамо.
Е, Панди, споко – снимала съм три вида, само за да разбера после, че панда имало и в София – поне така твърдят другите, а аз съм тръгнала да я издирвам по азиатски дестинации

Продължение…


Здравейте всички,
Много вода изтече по японските реки откак не съм ви писала. Невъзможно е да сведа до ваше знание всичко, което се случи, затуй ще карам по темата за гайджините, които тук не се поздравяват по улиците, както в някои части на Китай. Основен герой – Хинагику – познайте кой от нас е това…

1. Гайжините и японската кухня Мисля, че азиатският опит помага. Преди време ходихме в един суши бар. Децата (вкл. и тукашните натурализирани, дето помежду си говорят на японски, карат колела с едно колело и някои искат да се омъжват за японец категорично отказаха да идват с нас. Хинагику положи големи усилия да убеди сина си, но той беше непреклонен. В суши бара пред теб върти една лента с различни сушита по две хапки в чинийка – доларче за парче и ти си взимаш каквото ти харесва. Ние с А. делнахме около 20-ина чинийки…
Продължение…


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version