Продължаваме с разказа на Ренета за Родопите. Бяхме в Ковачевица вече, днес на ред е Лещен.

Приятно четене:

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината

част втора

Лещен

Глинената къща се оказва пълно разочарование.

Лещен, глинената къща

Представлява мешавица, между дома на Люк Скайуокър на Тауин, ирландска колиба със сламен покрив и о, проблясък, български стобор. Струва ми се безвкусна, да не кажа кичозна. Георги да я намира за …интересна, но единственият въпрос, който буди у мен е: „На кого му е скимнало, че може да изглежда подходящо в България въобще, а камо ли в село, като Лещен, с каменните му къщи на по два-три ката?!?!“

Лешен, глинената къща

Лешен, глинената къща

Лещен

Добре, че е малка и е в края на селото.

Лещен

Преди, да стигнем до нея дълго се разхождаме в търсенето и. Тръгваме по една или друга учличка с надежда да попитаме някого. Въпреки едичничните шумове и откъслечните човешки гласове, които чуваме, компания ни правят само две кучета. Трябва да им се признае, че са гостоприемни домакини и ни придружават почти през цялата ни разходка из Лещен.

Лещен, Гърмен, България

Попадаме на гледки къде по-красиви от „къщата на Ферд Флинстоун“.

Докато обикаляме селото попадаме на къща с име „Галерия“. Тръгваме по стръмният калдаръм, който ни довежда до спретнато дворче.  Къщата е затворена, но портичката към двора е отворена гостоприемно. В единият му край има пейки наредени така, че да разкриват чудесна гледка към селото под нас.

Изгорялата и порутена църква

направо ми бръква в душата. Личи си, че преди огъня мястото е било добре поддържано. На голямо дърво в градината са окачени най – идейните фенери, които съм виждала до сега. Електрически крушки вмъкнати в празни кратунки.  Колко ли вълшебно е изглеждало това дърво вечер.

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Къщите са същите както в Ковачевица но селото ми се струва по-малко. Заглеждам се с голям интерес по просторните чардаци. Забелязвам множество снимки, наредени на една стена. Стари фамилни портрети, сложени вероятно от находчив настоящ собственик, но в моето въображение висят там от години. Стопанката на къщата ги забърсва от праха, а домакинът седи на турско кафе в някой прохладен след обед и разказва на гостите си историята на прадедите си.

Харесвам много Лещен, но сърцето ми вече е останало в Ковачевица.

Край

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

Related posts:

Майски Родопи – Tур дьо Родопи Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (1): Ковачевица Курбан Байрам в Рибново – Картини от едно пътуване Тасос и Родопите 2008 – част втора Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”-ден 2-ри На път из България (Рила и Родопите) Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1) Моите Родопи (1) На Банско без ски Из Родопите (ден втори и трети): От Дяволското гърло до Кричим Източни Родопи Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: глинена къща, къща в Лещен, Лещен, осветеление, Родопи, църква