Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (2)
Продължаваме с разказа на Ренета за Родопите. Бяхме в Ковачевица вече, днес на ред е Лещен.
Приятно четене:
Лещен и Ковачевица – на гости на тишината
част втора
Лещен
Глинената къща се оказва пълно разочарование.

Лещен, глинената къща
Представлява мешавица, между дома на Люк Скайуокър на Тауин, ирландска колиба със сламен покрив и о, проблясък, български стобор. Струва ми се безвкусна, да не кажа кичозна. Георги да я намира за …интересна, но единственият въпрос, който буди у мен е: „На кого му е скимнало, че може да изглежда подходящо в България въобще, а камо ли в село, като Лещен, с каменните му къщи на по два-три ката?!?!“

Лешен, глинената къща

Лешен, глинената къща

Лещен
Добре, че е малка и е в края на селото.

Лещен
Преди, да стигнем до нея дълго се разхождаме в търсенето и. Тръгваме по една или друга учличка с надежда да попитаме някого. Въпреки едичничните шумове и откъслечните човешки гласове, които чуваме, компания ни правят само две кучета. Трябва да им се признае, че са гостоприемни домакини и ни придружават почти през цялата ни разходка из Лещен.
Лещен, Гърмен, България
Попадаме на гледки къде по-красиви от “къщата на Ферд Флинстоун”.
Докато обикаляме селото попадаме на къща с име „Галерия“. Тръгваме по стръмният калдаръм, който ни довежда до спретнато дворче. Къщата е затворена, но портичката към двора е отворена гостоприемно. В единият му край има пейки наредени така, че да разкриват чудесна гледка към селото под нас.
Изгорялата и порутена църква
направо ми бръква в душата. Личи си, че преди огъня мястото е било добре поддържано. На голямо дърво в градината са окачени най – идейните фенери, които съм виждала до сега. Електрически крушки вмъкнати в празни кратунки. Колко ли вълшебно е изглеждало това дърво вечер.
-
Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен
Къщите са същите както в Ковачевица но селото ми се струва по-малко. Заглеждам се с голям интерес по просторните чардаци. Забелязвам множество снимки, наредени на една стена. Стари фамилни портрети, сложени вероятно от находчив настоящ собственик, но в моето въображение висят там от години. Стопанката на къщата ги забърсва от праха, а домакинът седи на турско кафе в някой прохладен след обед и разказва на гостите си историята на прадедите си.
Харесвам много Лещен, но сърцето ми вече е останало в Ковачевица.
Край
Автор: Ренета Костадинова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Родопи – на картата:
Родопи
Благодаря, малко тъжно, но какво пък.
Много красиво и носталгично място,което събужда усещане за род и корен.Наистина най-точния израз е “Няма такова място”.На мен болезнено ми напомня какво сме имали ,но сме го изгубили безвъзвратно.И моето сърце е там.