окт. 18 2008

Балкански багри с венециански оттенък(1)

Днес ще започнем още едно автомобилно пътуване през Словения и Хърватска до Венеция и обратно през Албания и Македония. Този път — мъжкият поглед. Приятно четене:

Балкански багри с венециански оттенък

част първа

Бургас — Самобор — Любляна — Постойна- Венеция — Плитвички езера — Трогир — Дубровник — Будва — Шкодер — Дуръс — Елбасан — Охрид -Скопие- Бургас


Вижте по-голяма карта

31.август

Нощна Калотина — Белград — Самобор/Хърватска/

От Бургас тръгвам късният следобед.

Здрачава се. Влизам в Пазарджик кръгово — светофар — кръгово и вече съм при С и С /спътници и приятели/. След половин часови дебати с кой автомобил да тръгнем надделява малкото,но оказало се много важно в последствие предимство на моята Хонда пред широкия и удобен ван на моя приятел — двете работещи гнезда за запалки в купето (предната зарежда навигацията а задната зарядното за радиостанциите).

Пушилката и врявата около избора на превозното средство бързо отстъпи място на емоцията от старта на дългоочакваното пътуване.

Новият асфалт на софийското околовръстно повдига настроението ни. Само след минути ще се съберем с другите ни приятели. Хич не сме малка група — три автомобила 14 особи.

С безпокойство броя профучаващите край нас германски,австрийски швейцарски пингвини — колко ли ще са на Калотина?? Стигаме неусетно границата. Българско минаваме бързо, но отстреща е Сърбия, а там нещата не вървят. Десетина колони димящи автомобили вият гръбнак в различни посоки, но уви — за бленувания изход/вход портите са само три! След близо тричасово чакане, полунадрусани от невероятния смог ни пожелават „Сречан пут“ и стъпваме в Сръбско. Сменяме малко динари /1 евро= 75 динара/. Потегляме…

Белият град ослепително блести в прохладната нощ. По зазоряване пием сутрешното кафе на последното сръбско OMV на европейски цени, ободрени… напред към Самобор. Границата минаваме за минути. Следва перфектна магистрала с много „одморища“ — места за почивка (много ми хареса тая тяхна дума — точно и ясно определение)

Хърватска (Hrvatska)

За Хърватска каквото се е писало все е хубаво, аз обаче ще вместя три недотам нравещи ми се хърватски особености — първо малко странна летаргична музика и песни с леко алпийско звучене /всичко сръбско — в Сърбия/, второ не дотам вкусна, поне според мен храна иначе хвалена и прехвалена… мешеното месо, плескавиците и чебапите им не бяха на скара /барбекю/, а на плоча с вкус на полупържено/полупечено. Прославените им „лигни“ (калмари) на жар ги консумирах само веднъж и втори път не повторих. Аз съм си морско чедо и знам как се приготвят, но варианта пълнени с нещо като топено сирене + найлончета вътре не ми допадна, и трето — не можах да улуча свястна ракия. Само една — крушовица ставаше,но след Самобор не я сервираха никъде. Другото все е от класа.

Към 10 сутринта минаваме покрай Загреб. След около десетина км влизаме в

Самобор

– приказно, малко, чисто градче с около 15000 жители с хубав център и парк. Навигацията работи безотказно и ни води направо пред хотела. Непосредствено до него е паметника на първият хърватски президент Франьо Туджман и самоборския музей разположен в дома на Фердо Ливадич знаменит хърватски композитор и лидер на националното възраждане.

Хотелът ни е старинна сграда излъскана и освежена с хубави и удобни стаи и на много сносна цена /соба за 3 особи (разбирай души) 400 куни около 55 евро с включена пищна закуска/. След няколкочасов сън правим разходка с дегустация на прочутия самоборски сладкиш със странното име кремшнит наподобяващ българската кремпита, но с по лек крем, обменяме куни по курс,който се оказва най -добрия през цялото ни пребиваване в страната — 7,1 куни за 1 евро.

Порядъчно пригладнели плашиме сервитьорчето стажант в празният ресторант на хотела. Доста неразбиране от негова страна отнасям при поръчка на 3 крушки в една чашка /крушка — крушова ракия с мярка 30 милилитра/. (Бележка от Стойчо – по подобен начин си поръчвахме в Белград не дупла (двойна), а – трипла (тройна) ракия, за да го докараме до към 90гр)

На сутринта викам сбор на дружината и в 9:00 поемаме за Любляна.

Любляна- Постойнска яма — Венеция

1 септември

След около 15 минути сме на словенско – хърватската граница. От Хърватско излизаме без проблеми. Строга словенска граничарка ни посочва откъде да си купим винетка. 35 евро шестмесечна за има няма 100 км магистрала, ама пък може да ходя с нея на ски 😉

Туй Словения…

бива бива ама на нищо “ нашенско“ не прилича. Даже и тръни по канавките не виждам. Но една прилика намирам — скоро магистралата свършва Язък! Също като у нас! Влачим се по натоварено двупосочно шосе, а отстрани едни красоти! Чистота!… чисто, чисто… чак скучно. Най интересни ми бяха лозята (у нас имаме една поговорка за лозето на баир), но тук словенските „лозари“ на сто процента я опровергават. Мислено им завиждам /но не за лозята/ и настъпвам газта,че се е поразредила колоната към столицата.

В Любляна нищо различно не виждам.

Подредено, избърсано, красиво, ароматизирано.

Уплаших се от странно подредения автомобилен трафик, всяващ ужас в българина — шофьор свикнал с полу-албанската си култура на шофиране За малко един градски автобус да ме отнесе щот’ съм му влязъл в неговата лента.

Паркираме срещу 2 евро в странно тесен паркинг насред центъра. Правим пешеходна разходка за около 2 часа. Пием хубаво кафе, снимки, сувенири, зареждаме до горе от прославеното евтино словенско гориво и по график тръгваме към Постойна.

Постойна /Постойнска/ яма

— Вътре е невероятно! За 19 евро — 2 км електрическо влакче, след това пеша по изцяло циментирани пътеки, пригодени за инвалиди (даже в сърцето на пещерата виждам оборотна инвалидна количка) Галерии с около стотина метра височина — красиво! цъкаме и слушаме скромна беседа на няколко езика.

След близо час и половина пием по Lasko pivo в една кръчма до изхода. Зареждаме провизии за Венеция от близкия Lidl.

Алба Доро

там някъде в Местре

ни чака за нощувка. Пустата му навигация няма подробна карта на Италия, само по — главни пътища. И GPS -те на Туньо (другият наш шофьор) – 2 на брой сърдито отхвърлят зададения адрес. След 15 мин. ровичкане и проби успявам да намеря Via Triestina — улицата, на която е самия къмпинг.

Словенско-италианското КПП е пусто.

Магистралата Триест — Венеция е бледо копие на коя да е хърватска магистрала. Наличието на половин аварийна лента и безкрайната колона от тирове те кара изцяло да си концентриран в шофирането. Спираме на бензиностанция за почивка. Отказват да ми направят дълго кафе,задоволяваме се с общоприетото тип чашка — напръстник.

Привечер улица Via Triestina се изпречи пред нас. Питам първият срещнат (оказва се българин) за бленувания къмпинг Alba D’ORO. Упътва ни любезно.

За посещаващите индивидуално Венеция препоръчвам този къмпинг. Оказа се много удобен и евтин. Нощува се в термофургони /нещо като каравани / Всеки един е с две отделни малки спални съответно с по 2 или 3 легла всяка със собствена WC и баня и климатик. Последния изигра ролята на охладител за бира – на удобна полица непосредствено до шлюзите му поставихме кутийки бира, така подложени на половин часов студ се охлаждат идеално. Отвън има на разположение маса със столове за самостоятелно хранене.

Цената през HostelBookers ни дойде по 16,5 евро на човек в тройна стая и 18 евро /човек в двойна. Цената включва безплатно ползване на басейн и джакузито до него до 18 ч. От входа на къмпинга тръгва на всеки час директен автобус до Венеция /Автогарата на входа/ и обратно на цена 4 евро двупосочен билет. Пътят е не повече от 15 — 20 мин.

Венеция

2 Септември

Следващият ден ни поднася облаци и лек сутрешен дъждец, които бързо се предадоха на силното средиземноморско слънце. Цялата дружина се впускаме из тесните венециански улички в посока Сан Марко. Някои от нас пият кафе на едно от прословутите кафенета на площада срещу „скромната“ сума от 50,25 евро / – за да бъда точен толкова струват 3 кафета, 2 коли и 1 сода/.

Едва ли ще избледнее спомена им. Целият ден се впечатляваме уморително в пренаселената Венеция. Късният следобед разпускаме в джакузито и в леглата.

3-ти септември

Потегляме обратно към Триест с междинна спирка за шопинг в новичкия Outlet до Рalmanova. След малко лутане при излизането от магистралата се потопяваме в промоциите на позастарели /1 сезон/ колекции световноизвестни модни марки.

Поема се разклона за Palmanova в дясно на магистралата. На следващия светофар Palmanova e на ляво а за Outleta се поема направо. След около 1- 2 км сте там.

Триест — Рупа — Риека — Плитвички езера

Следваме стрелките за Rijeka (по италианскому Flume) май беше. Влизаме в

Словения

в двупосочен тесничък път с осезателни неравности, не че е лош, но сравнен с хърватските подобни е с по -ниско качество. Порядъчно огладнели кръвожадно заглеждаме цели словенски прасенца на шиш, обаче километрите са доста и трябва да продължим.

Малка изненада на словенско — хърватската граница ни развесели допълнително. Спират ни две моми в униформи и на чист български ни искат личните карти и паспортите. Оказва се, че са командировани наши гранични полицайки на обмяна на опит в това КПП т.е. за разясняване и разпознаване на легалните български документи за самоличност.

Между другото не са ми приели резервацията във вилата, в която трябваше да отседнем до Плитвички езера. Това ни кара да сгънем километрите по-бързо за да си намерим подслон.

В Хърватска влизаме бързо, гоним Риека оттам за Плитвички езера.

Може да минете по 2 начина единият е Риека — Карловац /магистрала/ и на юг към Раковица по първокласен планински път. Ние избрахме следния: Риека -Карловац /магистрала/, но след разклона за Vrbovsko поехме по магистралата за Сплит след около 80 км отбихме при Otocac за Vrhovine. За да свием още километри обаче избрахме да минем през Плитвички Лесковац (ГРЕШКА!!! — много тесен планински път ни заведе до това подобие на село от 2,5 къщи ИНАЧЕ ГО ИМА НА КАРТАТА МИ НА ЕВРОПА!!! След известни дебати се върнахме по главния път през Homoljak до Vrelo Korenicko)

Нощуваме в три къщи със следи от шрапнели и куршуми между селата Врановаца и Кореница / между отделните махали (щото села е силно казано) има няма 100—200м. Къщите са съсредоточени основно около пътя и поне 90% дават соби за одмор (стаи за почивка) /

4 септември

Хубавото време продължава. Половината ден е за разглеждане на националният парк

Плитвички езера

Избираме маршрут за около 4—5 часа. Автовлакче Унимог ръмжейки ни оставя на изходна пешкова позиция. Следват красиви мигове. Казвам си /и не само аз / — ЗАСЛУЖАВА СИ 110 КУНИ БИЛЕТ!!!

Езерата са едно от най красивите и мащабни места където съм бил. 16 свързани чрез изключително красиви водопади езера, които са се образували между планинските масиви: „Мала Капела“ и „Плесевица“. В езерата се вливат реките „Бела“ и „Црна риека“, които се събират в един ръкав южно от „Прочанско езеро“ Варовиковото дъно в езерата придава прелестно синия цвят на водата. След водопада „Сащавци“ на долните езера, водата от тях се стича в река „Корана“, както и в потока „Плитвице“, който пада от височина 76 м. /най високият водопад в езерата/.

Следобеда доволно уморени продължаваме към малката перла на южна Далмация — гр. Трогир. Там ще останем два дни.

Трогир — Дубровник

Прохладата от езерата сменяме с изкуствения студ на автоклиматика. С приближаването на далматинския бряг температурите се покачват /цитирам професионално наш синоптик/ — „живакът удря 36 градуса“ растителността започва да ми липсва. Полуголите каменни склонове на Далматинските планини допълнително засилват задуха и маранята. Спирам да заредя плин (LPG) — автогаз евтино! 90 български стотинки /литъра……. Еех Хърватска!. Колонката е заключена май доста отдавна с катинар — тук рядко някой зарежда газ. Налага се да викам персонал от касата.

Късният следобед след доста асфалтови серрпентини

навлизаме в Трогир

С над 4000 годишна история, основан от гръцки изселници от Сиракуза, Трогир (Трагурион) — означава „място където пасат кози“ е разноцветен микс от култури,цивилизации и архитектура. При император Клавдий 1 в н. е. в Трогир се заселват римски войни ветерани с особенни заслуги пред Империята,След това попада под властта на Византия и Франкската империя а в 1242 г. тук се е укривал Унгарския крал от монголо-татарските нашествия.

Бил е под властта на Византия, Османската империя, Австро- Унгария и т.н. Всички империи са останали в историята, но Трогир цъфти и до днес.

Настаняваме се в кокетна вила на остров Чиово. Хазайката ме учудва с въпроса „Защо с румънците въобще не може да се разбере, а пък с нас е така лесно?“… Прощавам ѝ за незнанието

Следват разходки… яхти… палми… кеф…

Двата дни минават неусетно и идва ред на голямата перла на Адриатика — Дубровник

За която ще прочетем при следващата ни среща;-)

Продължението:

Балкански багри (2): Дубровник — Будва — Шкодер — Дуръс — Елбасан — Охрид — Скопие- Бургас

Автор: Пламен Ганчев

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Балкански багри с венециански оттенък(1)”

  1. […] западните Балкани и Венеция. Вече проследихме пътя му Бургас — Самобор — Любляна — Постойна- Венеция — Плит…, а сега ще продължим към Дубровник — Будва — Шкодер — […]

  2. Евгения Иванова каза:

    Благодаря за прекрасния пътепис! И за полезната информация. Бихте ли ми описали по-подробно как се стига до къмпинга Alba d’Oro близо до Венеция?
    Предварително благодаря.
    Евгения Иванова

Leave a Reply


Switch to mobile version