окт. 26 2011

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (1): Ковачевица

Днешният пътепис ще ни води из Родопите. Ренета мисли да ни води до Ковачевица, а другия път – и до Лещен.

Приятно четене:

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината

част първа

Ковачевица

Преди време пуснах тук кратък пътепис за Рибново. Посещението ни в това колоритно село, беше част от еднодневна обиколка в района. Освен в Рибново, се разходихме в Ковачевица, Лещен и даже си поговорихме с няколко жени в Горно Дряново.

Пътят преминава, през Лещен, но ние решиаваме, първо да отидем до Ковачевица и после да се спуснем обратно. Рибново оставямв за на края.

Първи ни посрещат камбанарията и килийното училище.

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

Има едно клише, което е много вярно за Ковачевица – няма друго такова място. Поне аз не съм видяла. И още едно клише –

там времето е спряло

Ковачевица, Гърмен, България

Спряло е в един прекрасен момент. Докато вървя по тесните калдаръмени улички, между високите каменни зидове се опитвам да чуя тишината, да докосна всеки камък с мисълта за ръцете, които са го поставили там.

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

Местни жители били останали десеттина, ни казва една старица. С пришълците по празниците ставали към четиридесет човека в селото. А къщите си стоят, с високите си стрехи, на по два, три етажа. До сега не бях виждала стара българска къща на три етажа. Високи, стройни гиганти, надвесени над тесните улички. Допрели чела, сякаш си споделят тайни от минало време. Гледаш ги и почти чуваш колко много имат да разкажат. За хората живели тук, за летата и зимите, за събирания и раздели. На заключените с катинари дървени порти се ветреят некролози. И хем разбираш, че селото има нужда от хората, къщите от стопаните си, хем тайно егоистично си мислиш: “ Дано не се насели, дано остане така безлюдно! Добре, че е далече!“

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

Семейство турци, родители с няколко деца също се разхождат из селото, правят си снимки на фона на къщите. Мисля си, че може и да имат някой преселник, прадядо или баба от селото.

Заговарям възрастна жена. От Горно Дряново, била. Пеш идва в Ковачевица, пеш се и прибира.

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

В колата почти не разговаряме. Опитваме се да задържим усещането по-дълго.

Контраста между самотните къщи и тишината в Ковачевица и изпълненото с хора и живот

Горно Дряново

е огромен. Тук стари къщи няма, но из улиците щъкат деца и младежи, а по портите и пейките край оградите седят старци и жени в шалвари. Глъчка от всякъде. Слизаме от колата с намерението да си купим нещо от смесения магазин и с тайното желание да снимаме няколко жени, които са насядали отпред. Усмихнати и интересни с шарените си кърпи и едноцветни престилки.

България, Родопи, Горно Дряново

Горно Дряново

Докато успея да преодолея притеснението си и да ги попитам, може ли да ги снимаме, Георги вече се е справил със задачата. Да живеят оптичното увеличение и подвижния дисплей. Оказва се, че жените нямат нищо против да бъдат снимани и даже ми правят място да седна при тях. Запознават ни с преминаващите дечица, всяко от които, разбира се е нечие внуче.

Разхождаме се за кратко по тесните улички. Тротоари няма, на някои места няма даже асфалт. От пътя се влиза направо в къщите. Няма какво да се снима, а и се притесняваме, да не обидим хората наоколо. Няколко ромчета се опитват да ни искат дребни, но местна жена ги пропъжда. Бърза да обясни, че не са “ техни“, а пришълци от друго село. Възмущава се, че отказват хляб или ябълки, но искат пари. Качваме се на колата и тръгваме към Лещен. Нямам търпение да видя глинената къща.

Продължението:

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (2): Лещен

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (1): Ковачевица”

  1. Ема каза:

    Ренета, толково вълнуващо е това, което показваш.
    Направо ме грабна за сърцето и още не ме пуска. Не се забравя тази толкова премерена красота, в строежа на къщите, в извивките на уличките, в ритъма в подредбата на саксийките и тенекийките със скромни растения. Скромни като малкото хора останали на доизживяване. Благодаря за радостта да гледам тези горди извисени в небето стрехи, на остарелите, но без мярка красиви къщи, божествена красота!

  2. Vili каза:

    Съгласна съм с Ема. И очаквам почти нетърпеливо да видя и Лещен през твоите очи и душа (и камера), Ренета. Благодаря! 🙂

  3. Ема каза:

    @ Вили, Много си мила, ама малко вероятно е да отида до това прелестно място. Нямам собствено превозно средство, което като гледам наклона на улиците, трябва да бъде с висока проходимост. Не ми се вярва и да има редовен транспорт дотам. Със случаен транспорт- нямам вариант.
    Та просто ще остане си четем разказите на щастливците, които пътуват дотам и после имат добрината да пишат в този сайт .
    А пък за камера, не ми се говори. Скоро ще стане една година време, откакто хем си купих малка, красива на външен вид видеокамера Сони, хем сега нямам нищо, защото през първите дни, камерата даде дефект, два пъти влезе в сервиз и двата пъти ми я връщаха със същия недостатък, заради който я давах на сервиз. Поисках да ми я подменят за друга, и се започна едно шикалкавене, от което се разбра, че никога няма да ми я подменят, защото после нямало как моята да я продадат отново. С други думи , взимай си я и си я носи вкъщи, защото ако ни я върнеш, ние няма какво да я правим. И в „Комисията за защита на потребителите“ ме мотаха няколко месеца, писаха ми някакви писма с които си измиваха ръцете и в крайна сметка се оказа, че защитиха интересите на продавачите. Та така, нямам си видеокамера, но и съм така наплашена от наглостта на търговците, че вече няма да правя втори опит да отида да си купувам камера. Ще си карам с фотоапарата и отвреме навреме ще си наливам по една чаша студена вода.

  4. Много ви благодаря за хубавите думи! Мястото е специално и от там идва цялата магия. Моят принос е нищожен. А и повечето снимки са правени от моя мъж, не от мен 🙂
    Лещен – в неделя 🙂

    П.П. Ема, мисля, че не трябва да се отказваш от опитите да накараш продавачите да ти ремонтират камерата. Те за това те и мотаят, с надежда да се откажеш, така, че недей! Комисията за защита на потребителите е само хабене на време. Нищо не можеш да постигнеш там. Стой упорито на главата на тия от магазина, в който си я купила.

  5. Ема каза:

    @Ренета, продавачите ми ремонтираха камерата, смениха някаква леща в оптиката, след което тя продължи да прави образи в умерено „сфумато“ с овехтели посивели цветове и липса на острота на образа. След повторното ми даване на сервиз, като отидох да си я взема, поисках да ми демонстрират направената с камерата проба, на кой да е от компютрите в магазин „Плесио“, но те отказаха да ми дадат доказателства, въпреки обещанието си. Само един младеж извади някакъв лист с писаници, от които прочете фразата „камерата работи“, а моето оплакване беше не че отказва да работи, а че както работи, така дава некачествено изображение, по моя преценка „брак“. Аз държа на моето, че трети път такъв боклук няма да внеса в дома си, а те останаха на тяхното, че няма да ми я подменят, защото моята камера нямало било какво да я правят. Аз на съд няма да ходя. Не бих си губила времето по съдилища и не бих плащала хонорари на адвокати. Ще се направя, че ще забравя за неуспеха и ако имам някакви пари, ще хукна по нови разходки, а не да доказвам, че не съм двугърба камила.

  6. […] Продължаваме с разказа на Ренета за Родопите. Бяхме в Ковачевица вече, днес на ред е […]

  7. Грета Попова каза:

    Била съм на това място. Обикаляла съм много, но Ковачевица трайно се загмести в съзнанието ми. Най-прекрасното място, на което съм била. Адмирации за авторката. По-точно и живописно не може да се опише. Върнах се там за втори път. Стопли ми се душата. Браво! Браво! Всеки, на който му се отдаде възможност непременно трябва да отиде там.

Leave a Reply


Switch to mobile version