Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (1)
Поредицата ни за непознатата Италия. Янита ще ни води ди Тускания в Лацио. Приятно четене:
Пътуване до Тускания – Градът на ангелите
регион Лацио, Италия
част първа
Тускания е малък провинциален град, причислен към италианската провинция Витербо. Близостта му с един от големите национални природни резарвати в Италия привлича вниманието на природолюбителите и по- малко това на туристите. Тези, които считат, че в Тускания няма какво да се види, много грешат, защото този град е един от най- древните градове в Италия, съхранил своята уникална архитектура.
Сприятеляването ми с града не беше никак трудно, не само защото с приятелите ми тук останахме за около 10 дни или заради любезността и великодушието, с което домакините ни посрещнаха. За Италия казват, че е страната на хилядата градове, с оглед на големия им брой от гледна точна на историческия и художествен интерес към тях. Това е особено вярно за Централна и Северна Италия, където още през 11 век липсата на централизирана власт е в полза за развитието на самостоятелно регулирани структури в градско ниво. Тускания е едно от тези градчета.
Доказателства за човешко присъствие в региона има от неолита и се предполага, че населеното място съществува още от 7 век пр. Хр. Хората от всяка една епоха от древността до днес са засвидетелствали своето присъствие в града, най- много артефакти обаче има от етруските. И точно те заемат по- голямата част от експозицията в местния Археологически музей.
През времето на своето съществуване градът е бил сцена на много исторически събития. По време на започващото разрастване на Рим като град- империя, Тускания е обсаден, жителите му са унизени в робство, друга част от тях са изпратени за попълнения в армията на Рим. В това време на промяна започва и унищожаването на етруския народ, който ожесточено се е противопоставял на Римската империя с армиите си в Таркуиня и Чивитавекия. В последствие тези два града са унищожени до основи и съградени векове по-късно след разпада на Рим.
Към към кралство Италия Тускания се приобщава през 1870 година, а до края на 19 век носи името Тусканела. Градът съхранява своята стара архитектура, различаваща се от останалите региони на Италия. Крепостта е запазена, крепостните стени- също. Тук има сгради, които са на повече от 2500 години, преживяли не едно разрушение и многократно реставрирани след това, но са запазили своят уникален етруски облик.
В очите на прозорците им често се оглежда небето, блъска се случаен вятър, който носи мирис на поле и дъхът на ванилия, на чието сладникаво изкушение всеки биваше подложен, за да се разтвори в него, за да забрави откъде е дошъл, но не и да забрави Италия. В шепите на прозорците се приютяваха гълъби с емоция понятна и приятна за повечето хора, които ги наблюдаваха.
Сред историческите забележителности в Тускания още са
- базиликата „Свети Петър”,
- църквата „Санта Мария Маджоре”,
- етруските некрополи и
- една голяма средновековна чешма.
Други са обаче онези забележителности, които впечатлиха самата мен и заради които Тускания нарекох Градът на ангелите. За тях обаче ще разкажа по- късно.
Ето това е
базиликата „San Pietro”,
издигната на един от хълмовете в града.
San Pietro, Strada Santa Maria, 01017 Tuscania Витербо, Италия
Произходът на тази постройка е датиран около 8 век и тя се смята за най- старата сграда не само в Тускания, но и в региона.
Базиликата е изградена като крепост – град. Този храм съществува в картите преди създаването на Римската империя, когато основните отбелязани места от цяла Италия наброяват не повече от двадесет. Две от тях са на територията на старинна Тускания и те са: базиликата „San Pietro” и „Tomba della Regina”.
Тези масивни постройки са разположени върху два срещуположни хълма, на разстояние два километра една от друга. Хълмът, на който е разположена базиликата, е прокопан от тунели за бягство по време на нападение. В подземните етажи са гробовете на знатни етруски вождове, украсени с каменни барелефи върху огромните тежки похлупаци.
Първата реконструкция на базиликата „Свети Петър” се извършва когато Тускания е под покровителството на папа Адриан I и неговият наместник Карло Мано. Видът на базиликата е вече смесица от етруски и римски орнаменти. Основен архитектурен детайл е етруското колело в средата на фасадата. В тусканските катедрали могат да се видят и други подобни розети- символи с богато украсени орнаменти от различни епохи.
Реставрации на базиликата „Свети Петър” са правени още четири пъти през годините от 1443 до 1734. Последната голяма реставрация е била през 1971 година след силното земетресение в района, оставило без покрив половината население на града, а също взело около 30 човешки жертви. Ето така изглежда базиликата, погледната през портата на градския парк.
Паркът е разположен на отсрещната страна и от него се открива широка панорама към базиликата „Свети Петър”, към „Tomba della Regina” (кралската гробница), към крепостните стени, към църквата „Санта Мария Маджоре”, към Тorre di Lavello, към другата част на стария град, към новия град и към полето.
Сякаш всичко в Тускания започва и свършва с този парк, съзерцаващ от столетия началото и края на града. Това също е кадър от градския парк.
От този парк започва и съвременната приказка за града, която ще разкажа в следващата част от пътеписа си.
Продължението:
Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:
Другата Италия
Харесва ми атмосферата, която струи от разказа. Долавям усещанията от мястото максимално. Тази вечер ще готвя спагети…Благодаря!
Здравей, Теодора, благодаря ти за хубавия коментар 🙂
В Тускания живяхме 10 дни в къщата на нашия приятел Санти. На първия етаж от тази къща имаше магазин “Pasta fresca”- за спагети или за всякакви макаронени изделия, които се произвеждаха на място и всеки можеше да си поръча по форма, цвят, вкус или количество. Сутрин кварталът се събуждаше не само с аромат на кафе, но и с аромат на току- що произведени спагети… Да си сготвиш най- вкусните спагети тази вечер 🙂
какъв е ароматът на току-що произведени спагети? на скорбяла?
Е не точно на нишесте, не на нищо ароматизирано. По- скоро на сварен ориз или на брашно, нещо подобно 🙂
Страхотно! Сега вече ще трябва и рецепти да пишеш, Янита!
Стойчо, правила съм домашна юфка, мирисала съм пресни спагети – учудващо е как прости и уж неароматни съставки – брашно, вода, някое яйце и тн, имат прекрасна, чиста, топла миризма.
Аз имам въпрос относно фотографията ти. Може ли да оставиш e-mail адрес, на който мога да ги задам?
Разбира се, Теодора, вече оставих.
Янита, да пратя мейла ти на ТеодораР?
Разбира се, Стойчо 🙂 Аз го написах, но изпрати го и ти, в случай, че съм сгрешила нещо.
Готово 🙂
Само рецепти за манджи не искайте, щото… ще ви изтровя 😀
Е, Янита, днес ти е празник по няколко направления. Ти си не само будител ами и просветител. Той и Стойчо е такъв, ама сега не става дума за него. Ама хайде, от мен да мине, да честитя празника на всички автори , публикуващи пътеписи в този будителски сайт, в това число и на Стойчо.
Направо се захласвам като захвана да чета разказите на Янита и да гледам снимките й.
Десет дена в Тускания, това си е направо интелектуално разточителство. Дай боже всекиму!
Неее, аз съм инженер само 🙂
Благодаря, Ема, честит 1 Ноември и на теб! С ден закъснение ти отговарям, не видях коментарът ти навреме. Честит празник и на всички събудени за красивото и духовното, и отдадени на тях; на всички творци и читатели.
@ Янита, благодаря за поздрава, ама аз не само че не съм будител, а откакто пораснаха дъщерите ми и спряха да стават рано за училище, дори и “събудител” престанах да бъда.
@ Стойчо, ти придаваш нови измерения на понятието “будител”. “Инженер-будител”, звучи къде къде по-лично и по-физиономично, ако го сравниш с
ординерните “машинен”, “електро”, “строителен” или “АйТи” инженер.
инженер по будилници 😉
@ Стойчо, по механични или по електронни будилници си инженер или по двата вида?
по-електронни 😉