окт. 15 2008

Португалия (4): Бенфика и Спортинг, Лисабон

Продължаваме с разказа на Тодор за Португалия. Той ни представи вече град Порто, разходи ни из Лисабон и Белем, а днес ще ни направи един футболен тур из столицата на Португалия. Приятно четене:

Бенфика и Спортинг, Лисабон

Сега малко футболен туризъм!
Единият от дните, разбира се отделихме за двата гранда-Бенфика и Спортинг.

Бенфика

Стадионът на отбора се казва ЛужЕщадио Луж, което означава светлина. Разположен в едноименния квартал на Лисабон. Старото съоръжение е съборено 2002 год., а след две години е построен новият петзвезден стадион. Тур из стадиона е 8 евро на човек, но за разлика от онези селяндури в Порто, тук те разхождат и в тоалетните, за залата на славата да не говорим.

Турът започва доста неприятно. На входа в ляво има една стъклена витрина, в която са фланелката, шортите и чорапите на младият унгарски футболист Габор Фехер, починал от инфаркт на терена. Всичко е разрязано отгоре до долу, много трагично. След минута мълчание ви водят към залата на славата — вътре е златната обувка на Еузебио, двете купи на европейските шампиони, спечелени срещу Реал и Барса, както и множество купи за национален първенец, както и много други стршно красиви купи и отличия.

От там през ВИП зоната във ВИП ложата. Естествено може да се снима с каквото си поискаш през цялото време. През терена се отива в съблекалните, но само на гостите. Вътре в стадиона има параклис, също така мини джамия и стая за усамотяване и молитви за хора с други религии!

Най-голямото шоу беше представянето в залата за пресконференции на клубният символ- орелът Виктория — жив и хвърчащ на стадиона преди всеки мач на Бенфика. Уникален спортен комплекс със зали за баскет, волейбол, басейн, футзал и други две многофункционални зали, като само те не бяха пълни с деца и юноши. На затревените терени отвън имаше поне 100 деца, които се занимаваха облечени в екипа на любимия отбор. Хубав магазин за стоки с емблемата на клуба. Между другото тук беше единствения магазин на Адидас в града.

На около един час пеша от Ещадио Луж е Ещадио Хосе Алваладе — стадион на

Спортинг, Lisabon

За него може да се каже, че също е построен върху старото съоръжение по проект на американски архитекти. Отличителното за този стадион е, че целият е облицован с фаянсови плочки в цветовете на клуба-зелено, бяло, жълто и черно. Вътре всички седалки са с различен цвят-червени, зелени, сини, оранжеви и др. като по този начин се създава усещането че стадиона е пълен!!! Много хубав клубен магазин.

Не мога да пропусна и екскурзията, която направихме единия ден:

Лисабон — Синтра — Кабо да Рока — Гиншу — Кашкаиш — Ещорил.

Тази екскурзия я има в автобусен вариант на цена от 60 евро на човек. Тръгва се на определен час и после всичко е под час и график.

Както казах, не обичам тази организация и питах на рецепция за микробус. Веднага ме свързаха като при цена от 80 евро на човек, тримата ни возиха с нов и луксозен микробус — Мерцедес Вито, с шофьор, който е и екскурзовод. Пътувате спокойно, климатизирано, говорят и обясняват само на Вас! Спират където и за колкото пожелаеш. На всичко отгоре ти правят и обиколка на Лисабон по маршрута на Hop On Hop Off автобусите, които искат за еднодневно удоволствие 15 евро, а карта за два дни е 22 евро. Като си направиш сметката и сложиш факта, че ще дадеш 60 евро и ще си в автобус с други чужденци, сред които може да има пълни идиоти, както видяхме на Кабо да Рока, реших да броя по 80 евро и да видя каквото трябва и каквото си искам.

Човекът с Мерцедеса — това си му е целогодишният бизнес, като почива само януари и февруари, но ако трябва и тогава ще заработи някое евро. Та, казва се VITOR AFONSO и има следните телефони-00 351 91 919 78 77 и 00 351 96 856 41 48. Много готин пич, перфектен английски и те святка за всичко, което се сетиш да питаш. Няма да сбъркате. Та за екскурзията:

Сутринта точно в 09.00 часа, с перфектен костюм и лъснат микробус Витор ни чакаше пред хотела. След като се запознахме и се разбрахме, че се плаща накрая започна същинската част.

Синтра

— градът бил лятна резиденция на португалските крале… Ако повярваме на писаното от Байрон в „Странстванията на Чайлд Харолд“, Синтра е земният Едем. Това е „най-богатият, най-уединеният, най-екстравагантният и най-потъналият в зеленина райски кът“. Името на Синтра се свързва с едно от имената на древногръцката богиня на луната, лова и животните Артемида.

В пътеводителите пише, че Синтра е град в едноименна планина, на 30 км от Лисабон по посока на най-източния нос на Европа-Кабо да Рока и курорта на Португалската Ривиера — Ещорил.

Тук винаги е влажно, прохладно и много зелено. Дори и в най-горещите дни на лятната жега отнякъде пристигат облаци, които се скупчват над Синтра и макар за няколко минути може да превали дъждец. Тук живеят 20 000 души.

Още с влизането в планинския хребет със седемте зелени хълма, наричан още от древните римляни Лунните планини, потънахме в зеленина като в джунгла, където на места ставаше толкова тъмно, че не може да се мисли за фотографиране. Стръмни серпентини на отличното шосе ни изведоха в самия център на градчето. Днес то е един от най-добрите примери за ландшафтна архитектура в цяла Европа. Грижата за поддържането на красотата е постоянна. В гората видяхме хора да събират със специални огромни прахосмукачки нападалите листа.

Синтра тъне в гъста гора от редки растения. Сред сенчести тъмни дъбрави растат евкалипти, кедри, палми и бамбук. В центъра, сред гъстата плетеница от тесни улички, обрамчени от 2-3-етажни къщи, често украсени с керамични рисувани пана и фризове, е слънчевият открит площад. В съседство е Националният дворец на Синтра — кралски палат, превърнат днес в музей.

Разбира се, тук има още поне десет други дворци, които също са превърнати в музеи или суперскъпи и луксозни хотели. Високо над градчето са руините на някогашния укрепен мавритански град от средата на ХII в., превзет през 1147 г. от крал Алфонсо Енрикеш. Оттогава целият град става лятна резиденция на португалския двор в продължение на 7 века.

От каменните стени на крепостта се открива най-прекрасният изглед. В далечината при хубаво време се вижда синевата на океана. На високата скала още по-нагоре е кацнал като в приказките разноцветният и фантастичен като илюстрация в детска книжка, но в действителност псевдосредновековен замък Паласиу-да-Пеня. Някога на мястото на този замък е имало манастир. Стилът му, до голяма степен характерен за архитектурата на Синтра, е невъобразима еклектика от затънтените и прохладни мавритански дворчета с шадравани и езера до строги готически кули и разточителни фасади в стил рококо.

Прототипи на тукашните сгради са били знаменити шедьоври от далечни земи — Индия, Мароко, Франция, Холандия, Италия…

Типичен пример е паркът „Монсерат“. В него текстилният милионер Френсис Кук построил своя замък. Казват, че англичани идвали тук, за да се любуват на… „Англия отпреди 200 години“.

Замъкът Пеня е върху красив масив от скали с овални форми — толкова странни, че са като приказни. Неслучайно свързват мястото с легендата за любовта на мавърска принцеса мюсюлманка, залюбила католически принц. Връзката им била толкова безнадеждна според порядките на онова време, че двамата потърсили изход в самоубийството. Скочили от скалата и ехото разнесло техния вик „ай“ 7 пъти. На португалски казано „сетеайш“. Така нарекли един от дворците в ниското, който през ХVIII в. бил превърнат в хотел — „Сетеайш“.

Пеня е построен с огромни средства за кралска резиденция на немския принц, любител на екзотиката, Фердинанд фон Сакс Кобург Гот. Той бил съпруг на Мария II.

Принцът съчетал в странната пищна сграда елементи от замъка на Спящата красавица в готическия й вариант, боядисан с цветовете на днешния „Дисниленд“. Казват, че в готиката той намерил утеха за своята носталгия.

Вътрешната уредба на замъка надминава и най-смелия полет на въображението. Днес той е запазен във вида от времето на своята последна обитателка кралица Амалия, принудена да избяга от страната през 1910 г. Сега е частен музей, който освен с чудесата си вътре, е окичен със славата, че има една от най-скъпите входни такси на целия стар континент — 25 евро. Но на практика това не е вярно 100 %. Билетът беше около 11 или 12 евро за възрастни и на половина за деца до 14 год. (мотахме ги, нашият е на толкова).

Дотук добре, но когато влезеш вътре те чакат два автобуса на по двеста години- реконструирани и на тях надпис, че са до двореца. Всички се качват в тях и когато се напълни тръгва и тогава следва изненадка — тръгва кондуктор и ти събира по 5 евро на билет!!!!! Няма възрастни, няма деца! Всичко под ножа!!!

Нямаше турист, който да не се ядоса, а по темпераментните го ударихме на… мамата, а онези все им е пет.

След като разгледахме палата, седнахме да си починем на пейка срещу спирката до палата. Който слезеше от автобуса псуваше, а после тези като нас дето вече го бяха разгледали хукваха през глава пеша надолу, като разстоянието се оказа, че се изминава за 10 минути!!! Е, тук наистина е голяма прекарвация. Така, че смело пеша нагоре! Иначе градът е сред паметниците на световното културно наследство, защитени от ЮНЕСКО.

Очаквайте продължение

Автор: Тодор Стоянов, чрез блога на Юри Печански

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Португалия (4): Бенфика и Спортинг, Лисабон”

  1. stela каза:

    много ви благодаря аз живея и работя в Лисабон и още не съм ходила на това местенце още утре отивам нямам търпение’

Leave a Reply