окт. 17 2011

Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

 Продължаваме поредицата за Италия. Този път Янита ще ни води в курорта на известните, богатите и красивите – Порто Ерколе. А това, че аз не съм го чувал, означава само, че имам да работя още върху моето богатство и красота 😉

Приятно четене:

Пътуване до Порто Ерколе

регион Тоскана, Италия

Живописните морски градове Порто Ерколе и Порто Санто Стефано са най- красивите градове, които се намират на полуострова Монте Арджентарио и са сред най-известните курорти в италианския регион Тоскана, провинция Гросето.

Порто Ерколе е малък град,

разположен в южната част на полуострова, впечатляващ любителите на пътешествия със скалистите си местности, крайбрежната си ивица с плажовете Фениля и Джанела и с нощния живот. Без подозрение, че ще се влюбя в този град и че точно там ще преживея толкова хубави емоции, се озовах в Порто Ерколе в средата на август, в най-унищожителната жега, но пък отново със страстният любител на пътешествия сред приятелите ми- Санти. След изнервящо и продължително лутане из задръстените с автомобили улици или с разхождащи се по бански хора, най- после намерихме място за паркиране. И градът хвърли в очите ни първото си предизвикателство, от което загубихме картина и говор: ето тази величествена панорама към залива, заради която изпитах противоречиви емоции: от възторг и екстаз от видяното, до блокиране на всичките ми сетива от емоционално изтощение.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

За мен историята на едно място е начин за неговото опознаване, забележителностите му пък са средство за сприятеляването ми с непознатия свят, а емоцията от преживяването- възможността да се впиша като част от този свят. По същия начин опознаваха Италия и приятелите ни, които бяха с нас и с които се скитахме заедно из страната Мира, Оги и Грета.

Та

историята на Порто Ерколе

започва от средата на първото хилядолетие, когато градът е създаден от рибари, които са дошли от Рим и са се заселили в региона. Официално населеното място е отбелязано в историческите хроники и документи като град през 15 век, когато се присъединява към Република Сиена. В средата на 18 век Порто Ерколе влиза в границите на Тоскана.

Port Ércole, Monte Argentario Гросето, Италия

Сред забележителностите на градчето е

испанската крепост Rocca Spagnola,

която се оказа близо до мястото, на което изоставихме автомобилите си и започнахме новото си приключение. Ето защо се заизкачвахме по стръмния прашен път нагоре към крепостта, от който се откриваше друга величествена панорама към залив, плажове и един остров, който пък на вид приличаше на египетска пирамида.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Безименният остров, който хората наричат просто L’Isolotto,

никак не е с правилна пирамидална форма. Това обаче установихме, придвижвайки се нататък по панорамния път, отвеждащ до крепостта, застрашително надвиснала на ръба на скалите. Така и не разбрaхме дали островът е обитаем, но определено беше красив, гледан от нос Рока.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Почти примряли от жега, най- после се изкачихме до прословутата Испанска крепост, която ни посрещна намръщена и затворена за неканени гости. Единственото, което видяхме през дебелите железни решетки на входната й врата, бяха забранителните табели и началото на приветлив двор, който подмамваше с прохладната си сянка. С надежда да трогнем с молбите си домакините, използвахме звънецът. За съжаление обаче, не бяхме допуснати да разгледаме вътрешността, а също беше порязана и надеждата ни за някаква бъдеща благосклонност. И така Rocca Spagnola опознахме благодарение на интернет от линковете, които предоставям на вниманието ви тук. Разгледайте ги, има защо:

Разочаровани от случилото се, поехме към среща с другите забележителности в Порто Ерколе, за които разпитвахме хората, шляещи се като нас по улиците в най- голямата жега. Всички обясняваха, че трябва да видим и другите три крепости: Форте Филипо, Форте Стела и Света Каролина, построени през 16 век, когато градът е бил под контрол на испанците. Или пък историческият център в Порто Ерколе, в който се намирала църквата „Свети Еразъм“.

Свети Еразъм всъщност е покровител на града,

както и на рибарите. Празниците в чест на светеца се организират през месец юни, а празничното шествие на хората, понесли на ръце една рибарска лодка със статуята на Свети Еразъм, преминавало триумфално през целия град. И всяка година лодката била различна по вид и по украса. Друг празник, за който ни бяха разказали местните хора, е някакъв пиратски празник, който си представих като пиратски хелоуин, вдъхновен от легендите за съкровища, закопани от пирати в региона и разбира се, никога не открити. Мира, Оги и Грета се заеха да откриват непознати забележителности, а ние със Санти избрахме маршрут към Porta Sienese, за да видим отблизо часовниковата кула и паметната плоча на Караваджо. От мястото на върха на скалите отново се откриваше приказна панорама към залива, а ебонитовите облаци, които се колонизираха в небето над него, щедро обещаваха дъжд.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Да, Порто Ерколе е известен и с това, че в града на 18 юли 1610 година, е приключил своя живот основателят на бароковата живопис Микеланджело Мериси да Караваджо; един от най- големите италиански художници, част от картините на когото са собственост на музея във Ватикана. Местната история уточнява, че тялото на художника било намерено на плажа, причината за смъртта на Караваджо остава неизвестна, известно било само, че смъртта го застигнала в момент, когато той рисувал пейзаж на морския бряг. Преди известно време медиите разпространиха информацията, че тленните останки на Караваджо са намерени в някаква крипта в Порто Ерколе, факт, който няма да обсъждам, защото не е бил цел на моето посещение в града. От височината, на която се намирахме със Санти, забелязахме един вълнолом и разходката ни продължи в тази посока.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Свечеряваше се, но и заради мрачното небе натежало от бодливи облаци, което падна ниско и опря лакти в околните хълмове, денят се стопи, а с него и представата ни за време. Дълго останахме на вълнолома, около нас от едната страна беше морето- проснато като безкрайно сиво- синьо отчаяние, шумолящо с приятен глас, а от другата- градът, със светлините си и шумните тълпи тинейджъри, които се събираха на групи, сядаха около нас и огласяха цялата околия със смях и викове. Сякаш упорито се опитваха да надвикат връстниците си, които пък си организираха парти на борда на корабче, закотвено на около 200 метра във водите на залива пред нас. И когато шумотевицата стана непоносима, със Санти си потърсихме друго място за спокойно съзерцание на морето и околният свят.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

По цялото протежение на дългата няколко километра крайбрежна алея в Порто Ерколе са смушени един до друг хотели, къщи, магазини, ресторанти, кафенета и какво ли още не. Алеята описва полукръг около яхтените пристанища и нощем свети в различни светлини.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Ето я отново, погледната от друго място, в непосредствена близост до пристанището, което пък допълваше градският колорит с наблъсканите си една до друга стотици бели малки и големи яхти, лодки, корабчета и всякакви други плавателни съоръжения.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Всъщност, яхтите за Италия никак не са признак за грандомания, богатство или луксозен живот. Повечето от италианците си ги купуват втора ръка употреба на цени от 3000 евро нагоре и плащат наем за кея в рамер на 300 до 500 евро, в зависимост от общинските такси.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Та това огромно пристанище за яхти, както още голф-игрищата, красивата инфраструктура, археологическите или исторически забележителности, възможностите за великолепна лятна почивка и т.н. привличат в Порто Ерколе туристи от цял свят. Градът е посещаван от Род Стюарт, Майкъл Дъглас, Катрин Зита -Джоунс, Брук Шийлдс, а Том Круз има даже къща там. Не, че сме я открили де.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Уморени от жегата със Санти предпочетохме по чаша кафе някъде около кейовете, далеч от суматохата на централната улица, далеч от трудно пробиваемата тълпа от разхождащи се хора, далеч от всичко и всички. Влажността на въздуха беше непоносима, едва се дишаше. Имах усещането, че с лепкавия сгъстен въздух вдишвам и кристалчета морска сол. Обещанието на небето за дъжд така и не се случи. Брегът беше покрит с едър белезникав пясък, в който проблясваха хиляди кварцови очи.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Беше гореща нощ, прогорена от едри звезди и посечена от светлини. Седяхме със Санти на брега като избягали от морската памет късове време. Морето се разливаше в индигово, а малките му вълни просъскваха, когато се разбиваха в камънака. Над нас в черното на небето висяха едри звезди и проблясваха в хладно диамантено сияние. Толкова беше хубаво, че и на оня свят ще си спомням за този миг в Порто Ерколе. Все ми се беше случвало да се влюбя в красиви места, които срещах, докато се скитах по света, но този път беше различно. И обещах на морето да се върна на същото място, със същата компания и със същата емоция. И си обещах. Непременно.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Ако не ми вярвате, адресът е лесен: Италия, регион Тоскана, провинция Гросето, Монте Арджентарио и … Порто Ерколе.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

Тоскана


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия”

  1. Румен каза:

    Обичам да чета разказите ти, Янита. Влагаш в тях много емоция, много красота и доброта. И запомнящи се снимки.

  2. Янита каза:

    Румен, благодаря ти за добрите думи. Съвсем непретенциозни, нито оригинални, но пък откъснати цветове от душата ми за всеки и всичко, разказано в тях- такива са пътеписите ми; защото обичам и съм щастлива, че животът ми причини всяка дума в тях, която споделям тук. Много съм щастлива 🙂

  3. Ema каза:

    Янитка, и аз съм щастлива. Преливам от щастие като чета как си описала своите емоции, какви „неща“ си научила за местата , в които имаш щастието да се намираш в онзи момент. За снимките, какво да кажа, направо вълшебни картини. Хеле пък онази, нощната, в която цветовете от дъгата и още някои други, са се завъртели леко овално около центъра. Като гладах въпросната снимка , се сетих за една картина-шедьовър от Цанко Лавренов. Заглавието е нещо като „Старият Пловдив“. И по композиция и по колорит, видях някакво сходство. Друг може и да не го види, ама аз така го видях.
    С такава разказвачка като теб, човек и да не е ходил и видял, ще си мисли, че го е направил. И също като теб ще си помечтае при възможност да отиде точно там и да се наслади на красотата, привлекла толкова много хора Европа и Америка.

  4. Янита каза:

    Еми, радвам се, че новата ми история ти е харесала по този сприятеляващ начин, с който се чувстваш като част от споделеното, от видяното и от преживяното. Благодаря ти за този коментар 🙂

  5. Lilia Ivanova каза:

    Жестоки, жестоооооки снимки!
    Какви боички, каква светлина, какви нощи…
    А пък бодливите облаци, облегнати на лакти, обещаващи щедър дъжд…
    По вода да ти върви, Янита!
    🙂

  6. Янита каза:

    Благодаря ти за пожеланието, Лилия 🙂 Дано.

  7. Vili каза:

    Янита, гледах уж детайлно облаците по снимките, ама, извинявай, кои са „бодливите“?
    Иначе, израза е определено интересен 😉
    Зарежи коментара – снимките ти, честна дума, са мнооого добри. Браво! 🙂

  8. Янита каза:

    Вили 😀 Бодливите ми облаци почти онагледиха оня виц, в който един продавач обяснява въображението с шоколад Кума Лиса, в който действително лисици… няма 😀 Благодаря ти за думите, обожавам фотографията.

  9. iaia каза:

    Ха-ха-ха 🙂
    Добре, приемам отговора ти, хареса ми!

  10. Стойчо каза:

    Приемам, че го даваш за публикуване? 🙂

  11. […] подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е […]

Leave a Reply


Switch to mobile version