окт. 09 2008

Как ще ги стигнем … румънците

Днес ще прочетем впечатления на Елена от съседна Румъния през 2008г. Приятно четене:

Румъния през 2008г

или

Как ще ги стигнем румънците

Няма грешка, ще се налага да ги стигаме, след като дълго време се бихме в гърдите, че сме по-добре от тях.

Графитът с фалическия символ (който снимах в констанца) е точно това, което румънците могат да ни покажат в момента. Че са ни минали в състезанието по европеизация става ясно още като пресечеш границата. Хванахме пътя от София, през Велико Търново и Варна, след което покрай морето стигнахме най-източното КПП по границата — Дуранкулак.

Вижте по-голяма карта

След като си разтресеш здраво бъбреците по българските пътища, след бариерата влизаш на прясно асфалтирно, гладко като стъкло шосе. Северните ни съседи са си използвали по предназначение парите от ЕС, не са ги окрали техните „батко“ и „братко“. Оправили са си пътищата. Няма дупки нито на междуградските малки пътчета, нито на магистралите, нито в градовете. Това беше първото ми впечатление от Румъния.

Mamaia, Romania

Отвъд границата поемаме пак покрай морето, през подредени и чисти селца. от всяка втора къща се вее я румънско знаме, я флагът на европейския съюз. Няма бетонирано крайбрежие, няма мутробарок, няма разруха. Всички къщи са населени. Застрояването по морето е точно такова, че да си починеш, не да гниеш в градска джунгла като по нашите курорти. Дизайнът на сградите е обран, минималистичен и по европейски ненатрапчив – няма балюстради от мрамор, няма кули и бойници, като у нас, няма надцакване с ярки бои и мозайки. Няма и кранове на всяка крачка, няма изкопи с едвам покарал железобетон.

Как строят незабелязано — нямам представа. Видях само едни багери, строени в правилна редичка след работа покрай пътя. По нашите черноморски градове не можеш да видиш хотелите от подемните кранове, калта, багерите и камионите, паркирани в най-причудливи фигурални композиции.

За първи път ми светна защо

Румъния изглежда по-добре от България

през 2008, когато спираме в първия по-голям град — Мангалия (много смешно, знам, но не се смейте, защото няма на какво):

Слизам от колата да питам за пътя, опитвам се да пресека улицата на пешеходна пътека без светофар, като по навик нервно се оглеждам да не ме смачкат. В момента, в който вдигам крак от тротоара и се подготвям да притичам от другата страна с риск за живота си, всички коли от двете страни на пешеходната пътека заковават на място. Точно като в европа. Минавам като на парад. Това се повтаря през целия ми престой в румъния, не е случайност, а закономерност.

Хора с такъв манталитет няма начин да не са по-добре от нас.

После, на връщане, силно впечатлени от този навик на румънците да не си мачкат пешеходците, се опитваме да спираме на нерегулираните пешеходни пътеки и да пропускаме чакащите да пресекат, но се отказваме бързо, защото и във Варна, и в Бургас ни оглеждат притеснено, а отзад започват да надуват клаксони. Има опасност някой да се полъже по нашия жест и да тръгне да пресича, а да го изсвятка следващия засилен джип, който смята, че живее в електронна игра.

Констанца

е нещо като нашата Варна, но по-чиста и без чалгарската еклектика но крайбрежната ивица. Курортът, прилепен за Констанца, се казва

Мамая

Социализмът е оставил хотелчета, които са постегнати, без до тях да са нагъчкани новопостроени. Eдна спокойна вечер в подготвящия се за зазимяване курорт изглежда като на втората снимка.

Румънците са като нас,

само една идея по-ниски и една идея по-тъмни.

За разлика от Унгария, която преживя шоково влизането си в Европа, в Румъния хората са по улиците и в заведенията. В Будапеща беше пълно с бездомници, които спяха по входовете на центъра също като в София. Улиците са празни, заведенията — също. Това е най-тягостното ми впечатление от този иначе прекрасен европейски град.

В румънските градове не видях нито един бездомник. Е, имат си доволно бездомни кучета също като нас. Имат си и роми, също като нашите — тежко накичени със златни бижута от половин кило едното, с черни корени на изрусените коси. Слушат си и чалгица тук там. Терасите им са остъклени, пак като у нас, в опит за увеличаване на маломерните жилища. Карат точно като нас, засичат се, надуват клаксони, когато някой притисне някого прекалено брутално. Това си живее ръка за ръка с отпускането на предимството на пешеходците. Но пък булевардите на Констанца са широки и няма задръствания.

Цени в Румъния

Цените са като в България, само дето румънците взимат доста повече пари от нас. Таксито е левче на километър (около 1.8 леи), престоят обаче варира от 15 до 35 леи на минута. кафето е 1 лея (около 50 стотинки). Цигарите им са колкото у нас. Вечер в ресторант в Mамая струва около 30 леи.

Tова е може би единствената страна, в която не успях да получа културен шок. Pрилича на нашата, но такава, каквато би могла да е в момента, ако спрем да се прецакваме и крадем и въведем поне малко ред.

Mисля, че на румънците комунизмът им е пречел, и като се е махнал, са тръгнали да се оправят. На нас комунизмът ни е бил необходим, за да ни стяга и държи под контрол. Ние не знаем какво да правим със свободата си.

Ето така изостанахме от единствената страна в Eвропа, която беше по-зле от нас. Много, много жалко.

Автор: Елена Кодинова

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


33 коментара

33 коментара to “Как ще ги стигнем … румънците”

  1. радо каза:

    готина статия. и букурещ също е впечатляващ

  2. Stela каза:

    Провокират ме заглавия от сорта „Как/кога ще ги стигнем…“
    Специално за Румъния пък, постоянното ни мерене и сравняване са откровено неуместни, когато стигат до обобщения.
    Сходната ни история, съседството ни и едновременното приемане в ЕС са бледи аргументи в полза на уместността на подобни обобщаващи сравнения, предвид това, че в Румъния дори различните области са различни по начин, много по-ярко и различно изразен спрямо разликите м-у отделните области на България.
    Съседите ни са различни. И местоположението ни е всъщност различно.
    Езикът също се оказва някакъв икономически фактор, колкото и идиотско да звучи
    (иначе нашият Slavonic language group български има доста почти еднакви думи с техния, класифициран към романската езикова група- картофи, моркови, ракия, пр)

    Почти не познавам хора (включително и румънци), които да са били в наистина цялата страна. Не съм имала възможност да проверя дали мнението ми се дължи на (мои) личностни специфики или на факта, че съм от немногото, които са обиколили навсякъде.

    Изкушавам се да коментирам нещата, които са факти само в рамките на местата, видени от автора, и не е уместно да се правят обобщения за цялата страна въз основа на тях.

    Пътища с дупки има, и то немалко. Последно пътувах малко (само до Бузау и обратно) миналия месец. Още имаше дупки. Аналогично- при пътуването Букурещ- Сату Маре- Орадея- Арад- Сигишоара- Брашов- Букурещ, пак тази година. След 2 дни заминавам по (добре познат отпреди) маршрут: Букурещ-Хунедоара-Клуж-Роман-Букурещ.
    И знам, че повечето пътища ще са подобрени спрямо преди. И че все още ще има такива с дупки.
    Факт- шосетата се ремонтират и поддържат по-активно, отколкото у нас. Но това не е никакво основание да продължим изречението с „… ерго, няма дупки по шосетата“. Сори, дупки има. Както и напълно изоставени шосета.
    Опитай Клуж-Яш през Пиатра Неамт, само за пример (в извън-инфраструктурен аспект, лично на мен ще ми е мъчно за дивите участъци, особено ако махнат надвисналите скали)
    ~~~
    За архитектурата… „Мутробарок“ си имат още като наследство от Чаушеску. Не съм чула положителен отзив от никой местен за (например) сградите по Унирии булевард в Букурещ или пък за Parlamentului, на които инак всички посетители на града се дивят.
    Но като тръгна от Клуж към Орадея, съм сигурна, че Хуендин още ще си е там- градче с типичен „мутробарок“- там и в още едно подобно (близо до „града на глупаците“) 80% от сградите са такива. Инак такива сгради (новопостроени, не от „наследството“) има навсякъде, особено в планинските райони, просто не са преобладаващи.
    ~~~
    Доколкото леко бъзваш политическия манталитет, може би ще ти е интересно да узнаеш, че всъщност нещата не са чак толкова различни… и си имат дори нещо подобно на „нашия“ Ж.
    ~~~
    Това със спирането пред пешеходец (дори да пресича неправилно) не е въпрос на специфичен напредничав манталитет на шофьорите. Просто глобите са наистина солени и нарастват прогресивно със всеки ден забава. И биват налагани безапелационно.
    Клаксоните не са толкова израз на чувство, а спонтанно установен метод за регулиране на движението, тоест по-скоро сигнализиране за предстояща маневра, отколкото за емоция. Тук не визирам „клаксонирането по съпричастност“- то си е откровено емоционално и почти я докарва на клаксонирането в Кайро.
    ~~~
    Чалга се слуша в аналогични на нашите „мащаби“, само има друго име. Наред с чалга-тип музиката има и много добра местна музика… и призната в международен мащаб… макар да се оказа, че дори сред румънците немного знаят, че примерно Моранди е румънец или че едикойси хит, на който толкова се радват, се изпълнява от румънска група.
    ~~~
    Румънците не са по-ниски и по-тъмни от нас. Различни и смесени са, точно като нас. И те „кръстопътен“ народ.
    ~~~
    Виждала съм бездомници в Румъния, но наистина никога в големите градове по централни места, както това е видно тук и (толкова си права за Будапеща, поне от моя гледна точка- и аз това видях и изпитах…)
    ~~~
    Румънските заплати действително са по-високи от нашите, и последните години вдигат минималния праг два пъти годишно- отскоро е 540 RON ~142 евро
    Само че цените са по-високи- ако отидеш да си направиш седмичното домакинско пазаруване примерно (на една преводачка й излизаше към 60 евро за 2 души общо, без изхвърляния в покупките; това- когато минималната бе по-ниска).
    А ако тръгнеш на пазар за brand продукти, цените на доста неща са по-високи, отколкото в Англия например.
    ~~~
    Спирам дотук. И без това при Стойчо отлежава начало на нещо обемисто и включващо няколко години, което все още не му давам да публикува.
    За да не бъда криво разбрана- обичам Румъния безкрайно много, имам страхотни и проверени приятели там, щастлива съм да минавам през вече познати места, защото това ми дава усет за динамиката (има я и още как!)… Обичат ме и те по някаква неизбежна взаимност…

    Едно от нещата, които са коренно и отчетливо различни според мен- тяхното отношение към нас в сравнение с нашето към тях (дори когато ги „хвалим“).

    ~~~
    Прощавай, Елена, определени неща в изложението ти са точни, но в ограничения контекст на конкретните места, които си посетила. Пътеписът има стойност в рамките на тях, но не върви да му се придава вид на статия, обобщаваща и сравняваща.
    Надявам се да простиш реактивността ми, която не желая да контролирам всеки път, когато ми замирише на оплакване от нас си и то чрез сравнение с други… които не познаваме в достатъчност и пълнота. Моля, не приемай лично. Коментирам нещата и ситуациите, не хората.

    … Някакси ми се иска като гледаме у съседите, то да не е просто констатиращото какво ние бихме могли и какво не сме, а да е просто „събиране на ноу-хау“, каквото да е адекватно приложимо у нас. За мен е все тая дали ще си скубем косите, взрени в нашия телевизор или -през прозореца- къмто съседите. Аз не искам да си скубя косите. Искам да се (науча да се) грижа за тях по-добре.

    За съжаление нито пътепис, нито репортаж, нито нечие мнение съм чела/чувала с подобна насоченост.

  3. Бай Асен каза:

    Много точно. И аз бях там и съм съгласен с написаното.Забрави да кажеш за Дачиите .Толкова на едно место и модели дето не съм и подозирал че има не бех виждал в живота си

  4. Stela каза:

    м…. извинявам се за писането на прима виста и резултиращите от това хаос и бисери от сорта на „Почти не познавам хора (включително и румънци)“…
    Целта на писането не беше да демонстрирам стилова и изразна прецизност, но липсата на естетика в собствените ми писания дразни. И се извинявам, да е ясно, че не е от неуважение, просто съм challenged и в двата (нефизически) смисъла

  5. Ние никога няма да стигнем Румъния! Това е невъзможно! Защото в Европа има само 2 (две!) наистина богати държави- това са Норвегия и Румъния. САМО тези две европейски държави могат да се похвалят със своите собствени петролни полета, а това ги превъща в европейски емирати. Богати и пребогати.

  6. kolokolo каза:

    нещо не ми стана ясно за отношението ни към румънците и обратно. може би не съм достатъчно интелигентен.стела моля те обясни ми го по простичко.благодаря.

  7. mila каза:

    Живея в Букурещ, на път за работата ми минавам през едни от най-луксозните и скъпи квартали, не мога да опища в какво потресаващо състояне са пътищата, има страхотни дупки които биха затруднили дори и джип. Дори и след основни ремонти винаги оставят по някоя друга дупка, просто не умеят да строят пътища. По въпроса с магистралите искам да кажа че в България сме доста по-напред, тук почти няма магистрали. Международните пътища са тесни, страшно претоварени, минават предимно през населени места, пешеходците свободно се разхождат по платното и не е възможно да се кара с повече от 50-60 км в час. Изобщо не съм убедена, че румънците са по-напред от нас та да ги стигаме, дори и по отношение на заплащането.

  8. via fiscalis каза:

    и аз бях в Румъния обаче описаното в статията не го видях.

    действително оправят си пътищата , но задръстванията са огромни,

    но живеят в годините 93-94 за българия, цялата им търговия е съсредоточена в бакалии тип „клек шоп“ или гараж

    автора на статия доста се е престарал да описва румънскат действителност.

    не мисля че трябва да ги догонваме.
    доста са зле, а да не говорим за пооправените хотели от времето на социализма – пълна скръб.

  9. vagon каза:

    da be da . Rumyncite tudno sthe ni stignat. Tova sa snimki ot pytuvaneto mi do bukurest. http://travelphotoblog.net/2008/09/one-day-trip-to-bucurest-romania/

    Tam e po skypo ot BG . Mizeriata si lichi pochti navsqkade. a sy6to i horata se sa super otekcheni. Imam priqtelka Rumynka ot Bukuresht i kato se vidiqhme qko se oplakvashe kolko e zle v romunia. Tova kato cheli e balkanski mantalitet da se oplakvame kolko sme zle

  10. Стойчо каза:

    На мен пък Румъния ми харесва – колегите са готини, красиви пейзажи ( и мадами:-) Няма принципна разлика в манталитета, освен ако не попаднеш на мошеници ( то и в БГ – да не попадаш на тях).
    Не мога да кажа дали са по-добре – в някои области ние сме доста по-наопред, в други – те, но като цяло ням принципна разлика.
    Съгласен съм, че движението през селата е кошмарно с тия пешеходци и каруци по пътя. Но карат като че ли по-идиотски от нас, но също е истина, че спират на пешеходна пътека.

    Но трябва да поработите с румънци, за да видите, че мноооого добре се разбираме и не е нужно да си обясняваме „къде е горе и долу“

  11. еми каза:

    Живея в Румания от 2 години. И тогава бяха по-добре от България и сега са, единствено не мога да се саглася, че цените са като в родината, храната е много по скъпа.
    Трудно е да се работи с румънци, все нещо има което не са разбрали, а и е много трудно да намериш честни работници, като цяло са много крадливо „племе“. Всеки с плюсовете и минусите си. Но има какво да се научи от тях

  12. Гери каза:

    И аз бях в Констанца за един ден миналата година. Описанието точно съвпада с нашата реакция, когато минахме границата при Дуранкулак. Идеални пътища, живи селца. Все едно минаваш в друг свят. Не съм съгласна само за задръстванията – имаше километрични опашки на влизане в Констанца. А и нашата Варна е доста по-красива.

  13. Хели каза:

    Здравейте! Не съм била в Румъния никога в живота си. Но живея в Израел и работя с хора, които инвестират в България, строят МОЛ-ове и т.н. И повечето от тях твърдят (за огромно мое съжаление), че с Румъния се работи и по-лесно, и по-сигурно.
    Колкото до пешаходците, шофьорите в Израел са не по-малко отвратителни от българските – засичат се, правят си мръсно, псуват се и т.н. Но когато става въпрос за пешеходец, дори и да не е на пешеходна пътека, ако тръгне да пресича ще му спрат. Поради глобите.

  14. Stela каза:

    Фактът, че блъвна такава дискусия с противоречиви мнения, не е ли показателен най-малко за нехомогенността на страната… 🙂 и за нашия (нехомогенен) опит в определени нейни области?

    Благодаря на тези, които са така коректни да посочат базата, на която основават мнението си.
    Доколкото май аз провокирах дискусията, ще си позволя да коментирам. Ако не е уместно, няма проблем това да бъде изтрито. Няма да пищя 🙂

    Апостол,
    прав си за добива на гориво, но изводът „богати и пребогати“ ми се струва крайно неудачен и некомплексен. Пунктуацията ти е натоварена с излишна патетика, но -доколкото съм те чела- това е въпрос на личен стил, не го отнасям към положението в Румъния. Примерът ти с емиратите би отворил огромна дискусия относно това що е икономическо благосъстояние, така че не бих го коментирала.

    vagon,
    Познавам достатъчно румънци от различни възрасти и с различен социален статус, от цялата страна, и съм щастлива да те уведомя, че приятелката ти не е символ на „лицето на съвременния румънец“. Познавам също доста отегчени и нонстоп оплакващи се от държавите си хора, живеещи в тия, мечтаните държави. Нещо ми е трудно да приема, че такова мрънкане и недоволство се дължат на обстановката в държавите.

    Хели,
    Вероятно имат предвид условията за чуждестранни инвеститори, с които лично аз съм относително слабо запозната, но като цяло се считат за по-smooth от нашите. Това- на начален етап. После има един период, който обикновено се изживява шоково от страна на мениджмънта, който е изпратен в страната да implement operation. Някои се справят с това, други дори след няколко години в страната продължават да имат проблеми с акомодацията, в бизнес аспект. Това е базирано на мои лични наблюдения и разговори с италиански, френски, немски и австрийски мениджъри, работещи тук. Имам прясно съобщение да се съобразя с „трудната година“ на британски такъв, идната седмица. Въпросната година е именно годината на „implementing operation“
    Специално за израелските инвестиции, доколкото знам основният им принцип за Румъния е съчетаване на бизнес с недвижими имоти и строителство. Само 1 източник имам за това- местна приятелка работи с израелци- така че е възможно да не са ми точни впечатленията.

    Еми,
    бих повторила писаното от теб от свое име, с изключение на това за „трудно се работи“. Хората, които описваш, ги има абсолютно навсякъде. Съжалявам, че явно си попадала все на такива. Един познат, който също е чужденец там, от близо 5г е май в твоето положение, почти се навих да му подбера аз персонал 🙂 Аз съм работила с наистина всякакви мениджъри и всякакви оперативни работници и не бих могла да обобщя, че е лесно или трудно… Но определено може да се постигне ефективна и приятна работа- в „трудните случаи“ е въпрос на това с колко време разполагаш. И търпение.

    Стойчо,
    определено карат по-щуро. Може да е от опита с ония старите Дачии… – бях на някаква спонтанна май off road „сбирка“ и няма да забравя как едно такова чудо се справи по-добре от един джип, по който инак ми залепнаха очите. Чудото Дачия яхна едно хълмЕ от 2 път, другите доста поръмжаха и изринаха доста почва, докато се справят.

    И определено румънците вече така са свикнали с пешеходното царство, че едвам опазих екипа на румънска природозащитна организация в Русе, като се емнаха да превземат (пешеходно) платното.
    Но кампанията им „Животът има приоритет“ (или нещо подобно), която стартира май 2007, по мои наблюдения е ефикасна. Защото включва и масови мерки за подобряване и обезопасяване на пътната инфраструктура. Виждам нови кръстове край пътя все по-рядко. Сумтя си, но чисто формално, когато минаваме с колата през „оребрена“ настилка (примерно на Онзи „завой на смъртта“ над Клуж), защото е факт, че принудителното забавяне е по-ефективно от знака „мини на по-ниска предавка“ и табелите с обозначения на броя ранени и загинали на това място (те още стояха февруари 2008). Имаха благоразумието да разкарат от пътищата скелетите на катастрофирали коли. Ние кукнахме един такъв пред Ихтиман, мисля, за другаде не знам.

    Гери,
    Констанца не е представителна за цяла Румъния. Както Варна не е за България. Или Каспичан. Все едно да види някой мен и да заяви, че българите са белички, тъмнокоси и тъмнооки, невисоки и стройнички. Хъм, ами като напълнея или си боядисам косата? А мургавата ми естествено руса съседка? А… ?

    via fiscalis,
    както е ясно от коментара ми, не считам написаното в статията за представително за страната като цяло. Толкова е различно…
    Аналогично за типа търговия… Разликата дори само в Букурещ м-у Китайския пазар и някое от МОЛ-четата е доста голяма. Както и тази м-у brand shops и магазинчетата по приземните етажи току край най-големите булеварди на Букурещ. В други градове контрастът не е така драстичен, но го има.
    Т.нар. реновирани хотели ги има наистина навсякъде- сблъсках се и с парадокса на хотел, обявен на главния вход като 3* И 4* (Крайова). Но има и страшно много хотели вече от международни вериги от различен клас, както и малки частни хотели, в които условията често превъзхождат тези на хотели от вериги 4*

    Ами това е… Всички мнения, прочетени до момента, само ме (до-)убеждават в неудачността на еднозначна и единствена „оценка“. Според мен сравнение България-Румъния би било адекватно само детайл по детайл.
    Впрочем, на игра прочетох мненията за втори път, представяйки си, че се отнасят за България. Вие бихте ли опитали?

    … бих искала да бъда по-кратка, но нямам време за това. Благодаря за търпението, ако някой е стигнал дотук

  15. Stela каза:

    kolokolo

    Не ти стана ясно, защото аз съм го споменала и нищо повече. Прощавай.

    Имам предвид как там се реагира на това, че съм българка (простичко- приятелски, включително „зад гърба ми“). И как тук се реагира при споменаване на румънци (простичко- „мъхъм, тия ли цигани… мамалигари…“).
    Неохотно признавам, че негативна реакция от подобен тип съм провокирала дори у хора, които познавам като „широко скроени“, толерантни, open minded и все такива хубости. Особено след първите ми пътувания до Румъния през 2004/5 и признанието ми как съм се влюбила в тази страна.

    Имам предвид също как бях попитана от нерумънски мениджъри какво е мнението ми относно изказването на „Вашия сънародник Стоичков“ за румънците.
    Както и това, че и румънците, които ми споменаваха въпросното изказване, не си позволиха негативен или обиден коментар към него или постъпката му. Не само в мое присъствие, а и когато са били само с преводача ми, който им е сънародник. Е, да, и мой преводач, но това -предвид други техни откровения с него- явно не ги провокира да съобразяват изказванията си пред него с този факт.

    Това са моите впечатления, от години. Въпреки дългите ми престои в страната, допускам за възможността е да е различно, ако живея постоянно там.

    Да добавя, че мога да направя прекрасно разликата между реакциите спрямо националността ми у румънците, в арабските страни или примерно в UK или Германия, би било просто едно заявяване, което няма как да докажа… освен ако не започна да правя къси филмчета в тия моменти 🙂

  16. Stela каза:

    Мила,
    Пропуснах нещо за теб- средната скорост от компютъра на колата от пътуванията през последните 2 години е 54км/ч. Права си напълно, основното забавяне идва от постоянното преминаване през населени места… Трафикът- също- преди Р.Вълча успях да обядвам наблизо (топла храна) преди да се размърдат колите и камионите (колата си бяхме зарязали в трафика, и никой от съседите не бе мръднал)
    На Pitesti изнесоха магистралата извън града, но това е изключение. Ще видя идната седмица дали са я достроили.

  17. ДЖИ каза:

    До Стела – Хубаво пишеш, само не разбирам защо изпълзваш чуждици ? Например „challenged“ ??? Считам, че българският език е достатъчно „богат“, което за съжаление забравяме напоследък.
    Няма да коментирам къде сме ние в сравнение с Румъния. Според мен е безспорен факта, че изоставаме от тях и ако не вземем мерки ще продължим да изоставаме. Да се лъжем, че сме по – добре, не ни помага. В отделни компоненти може и да сме по-добре, но като цяло не е така.
    Хайде със здраве и дано скоро се сравняваме с Холандия например.

  18. Stela каза:

    ДЖИ,
    приемам забележката ти на 100% и споделям мнението ти за богатството на езика ни
    Дефектът ми се дължи на това, че пиша докато работя и логично понякога първо ми „идва“ английската дума. Не препрочитам и не редактирам, преди да постна.

    В редки случаи умишлено ползвам чуждици, с оглед на контекста. За тези случаи си държа. Случаят в писанията по-горе определено не е такъв.

    … Изоставаме от самите себе си… Може да е от много оглеждане наоколо, не знам

  19. Калин каза:

    Нещо писача на тази статия май бърка държавите.А и това сравнение с Унгария е направо абсурдно-кръчмите в Унгария са си пълни ,по улиците народ, народ и добре си живеят хората там.Да пише глупости че едва ли не Румъния се живее по добре от Унгария е смехотворно и чиста инсинуация желаеща явно да внуши нещо дето намирисва на полтика.
    Що се отнася до сравнението с нас и там нещо нещата куцат.Нямат магистрали ,мръсни села,особено в посока към Молдова ,цигани просяци под път и над път.Говоря за сега вярно преди беше още по зле но и сега много много промяна няма.вярно е че се развиват но и там темпото е бано,вярно е коли по новички има вече бая,но дупките по пътищата им са не помалко от нашите,вярно е че бая западни фирми направиха заводи там но причината е че работната ръка там все още в някои райони е бая бая ефтина,даже по ефтина от при нас.това са фактите и София не е българия но и по Букорещ да съдеш за Румъния е тъпо,или по покрайнините им с Унгария където живеят предимно унгарци а румънци няма хич.Те и затова искат да се цепят от Румъния вече бая години.

  20. kicho каза:

    bulgaria ot kym smeshnata strana e na http://www.dneska.com :)))

  21. Kuwait каза:

    Не ги лъжи хората. Аз познавам няколко румънски колеги с които работим тука в старните от Персииския залив. По-доброто положение в Румъния се дължи на повечето хора които са се изнесли да работят в държавите по Европейския съюз а и другаде в чужбина. И съответно вземат големи заплати. Та те бяха наскоро в отпуск в Румъния и казаха че който и приятел да срещнеш всеки е само за отпуската в Румъния. Не знам какво още чакате – да ви уморят от глад управниците, да ви спират тока и водата през пет минути, да си чупите сколите в дупките и т.н. Такова нещо никъде по света няма. Не че не обичам страната България но не обичам държавата България. Не вярвам че ще доживея да видя как тая страна ще се оправи. За това отидох на оправено място. А пък наште малоунмици да си внасят бангладешци да им работят за 100 лева. Да видим как ще я вапцат тогава. Щото бангладешците са по-лоши и от нашите цигани. (ходил сам и в Бангладеш)

  22. Стойчо каза:

    Кичо, ще приема, че не си ми пуснал спамче:-)

  23. anatoli каза:

    За два дни в Румъния три пъти опитаха да ме измамят-един път успяха. На околовръстното в Букурещ чакахме около два часа докато се включим в главния път, който си беше в окаян вид. Но общото ми впечатление бе , че са малко по-напред и потенциалът им е по-голям. В общи линии спрямо другите ни съседи -гърците са гола вода.

  24. Stela каза:

    Поздрави откъм съседите
    Забавно е, благодарение на тази статия- постоянно се улавям да търся тия „по-ниски и по-тъмни“, които се предполага да са статистически представителната извадка…
    До момента, по пътя Гюргево-Букурещ, за 1 ден в Букурещ, и после по целия път Букурещ-Хунедоара, така и не съм открила основание да приема, че описания тип е мнозинство… Русокосият и светлоок преводач и светлокожата и светлоока негова приятелка се забавляваха доста с това описание, опитвайки се да се сетят за свои близки и приятели, изглеждащи така.
    Днес преобърнах голяма чаша кафе в един ресторант, малко след това българската ми колежка направи друга беля и си казахме, че няма да си признаваме националността-
    току-виж тръгне оттука приказка, че българките са кьопави простачки.

    Нещо, което обещах по-горе…
    Околовръстното на Питещи е доста продължено спрямо миналия път, но още не е довършено. Там, където строителните дейности продължават, прекрасното иначе шосе в един кратък участък (към 500м) се стеснява до по 1 платно за посока. Между двете функциониращи платна има грозно зейнал дълъг ров, но надлежно и непрекъснато ограден и добре маркиран. От Букурещ до Хунедоара, 90% от пътя през Римнику Вълча е гладък с добри обозначения.
    ~~~
    … евала на новите еднозначни обобщения :)))

  25. Търновец каза:

    И аз да се включа със закъсненние с мнението на един човек от другата страна. Явно и той подобно на Стела в Румъния, работещ пък в България 🙂

    „Most of the time I spent in Sofia.
    I have an apartment rented there with a hugeeee kitchen.
    Sofia it’s a great city but the weather it’s pretty messy (becаuse of the mountains I suppose).

    Comparing with Bucharest traffic in Sofia it is pretty light and i have to admit the city has better infrastructure then Bucharest (in terms of overpasses, underpasses etc). . Also driving on Hemus motorway is nice. Mountains and those 4 tunnels (if I counted corectlly) are fantastic.

    But Veliko is aswsome ! . Too bad I spent only one day and one night there. The hotel was not that nice (Interhotel) but the view from my room was fantastic.“

    В т в ази връзка, ако мога взема отношение относно инфраструктурата в двете държави… Доколкто знам(съм гледал снимки) в Букурещ най-използваното решение за натоварените градски кръстовища е кръговото движение на едно ниво … липсват кръстовища на две или три нива с естакади и т.н. по модерни и функционални инфраструктурни решения. В тази връзка въпросния румънец добави, че бил изумен от Цариградско Шосе в София … мечтаел си и те да имали подобна градска магистрала в Букурещ някой ден 🙂

    Това нас разбира се не трябва да ни успокоява, защото всичките тези по-добри инфраструктурни проекти, с които (засега) ги превъзхождаме са строени през късния соц. … За жалост държавата ни буксува в това отношение по редица причини. Вероятно същите, поради които буксува и какво ли не друго в отлаганото ни от 20 години бъдеще.

  26. Стойчо каза:

    Търновец, защо не вземеш да преведеш мнението (цялото) на румънеца и да ми го пратиш на мейла? Знаеш за какво ми е, нали?:–)

  27. Stela каза:

    Сега поглеждам и понеже не съм „a must person“, както се изрази приятел (по съвпадение- румънец), си я карам на муза и се надявам Търновец да ме извини, че превеждам преди него. Така ми дойде. Ако те обижда това, моля Стойчо просто да изтрие превода (за да не затъва в безделие). Само за целите на конкретната тема е. Пък Стойчо си измрънка вече цялостен превод от Търновец (много те бива, да знаеш).

    „По-голямата част от времето прекарах в София. Там живея в нает апартамент с голяяяяма кухня. София е страхотен град, но времето е твърде объркано (предполагам- заради планините).

    В сравнение с Букурещ, трафикът в София е доста лек и трябва да призная, че градът е с по-добра инфраструктура спрямо Букурещ (относно обезпеченост с подлези, надлези, и пр.) Шофирането по Хемус е приятн Планините и тези 4 тунела (ако съм броил правилно) са фантастични.
    А Велико (Търново) е изумително! Жалко, че прекарах само едно денонощие там. Хотелът (Интерхотел) не беше особено добър, но гледката през прозореца ми бе фантастична“
    ~~~

    Едно уточнение, Търновец- живея в България. Не съм точно в позицията на твоя приятел, когато съм в Румъния или където и да е другаде. Престоите ми никъде не надвишават месец, но пътувам навътре в държавите повече от повечето местни. И опитвам да вкуся и от туристическото, и от „командированото“, и от „живея тук“. Успявам доста, но винаги ще е непълно, и винаги- субективно. Фактът, че комуникирам с много и различни хора допринася за… колективен субективизъм (пак е нещо повече от индивидуалния) и (всъщност важното за мен)- не допуска да се хербаризирам в едно мнение и да се втренча в красотата му или в това как стабилно съм го закарфичила.
    Негативната страна е, че скачам като видя едностранни и претендиращи за меродавност мнения. Да скоча срещу такова няма общо с това да скоча срещу нечия свобода да има лично мнение.
    (Едва ли се налага да пояснявам, ама да не се притесни Стойчо, че ще си издерем очите- в последните няколко реда нямам предвид теб, а авторката, и съм писала това по-горе. А тя няма да ми се обиди, инак няма да й вдигам рейтинга 😉

    Относно липсата на инфраструктурни решения „на ниво“ (в буквален и преносен смисъл) в Букурещ, струва ми се, че си прав- доколкото аз пък разбирам от гражданско строителство (малко- доколкото съм се занимавала с машини и оборудване за такова).
    И- ако правилно съм те разбрала- това важи за цялата страна.
    При последното пътуване ми направи впечатление, че навсякъде из селцата и градчетата, през които минава главен път, са нашарени пешеходни пътеки. Има тук-таме и извън населените места. Това- по повод писаното от твоя познат относно липсата на подлези и надлези и твоя коментар за липсата на повече от едно ниво.

    Аз ти благодаря, че публикува това. Не ми звучи в духа на „кога ще ги стигнем… „. Благодаря и за пътеписите ти 🙂 Поздрави

  28. Търновец каза:

    Благодаря за превода Стела 🙂 и за коментарите…

    Стойчо, това е почти цялото мнение на човека, който май се явава и твой колега 😉 Има още 2-3 изречения за българските жени и някои заведения в София и това е …

    Иначе горещо ти препоръчвам един пътепис за Созопол от един Поляк, от това лято…

    http://www.odyssei.com/pl/travel-article/16501.html

    Аз ползвам гугъл преводача за да го прочета горе-долу на български 🙂
    Заключението му е жестоко … Явно не знам какво притежаваме, щом чужденец ходил в Хърватска, Гърция и къде ли не може да каже, че Созопол е неговото търсено по света кътче от рая .

    Не знам само дали може да ползва бидейки вече публикуван в списание Одисей. Ако проявиш желание ще опитам да нарпавя връзка с него.

  29. готин каза:

    Румъния със сигурност са много по-добре от нас, Букурещ е по-добре от София, Констанца е по-добре от Варна, а Гюргево е по-добре от Русе. Не знам защо си затваряте очите и предпочитате да се залъгвате колко сме добре? Сега вече сме 2011-та, а те са още по-добре от нас. И имат авто производство, ние нямаме никакво. Освен това мога да кажа, че жените им са красиви колкото нашите!

  30. SFS каза:

    Ако може да се спори кой град е по-добър, София или Букурещ, то при сравненията между Констанца и Варна, както и при Русе и Гюргево разликата е огромна в полза на българските градове. Какво има в Гюргево? Една часовникова кула, дето е на булевард пълен с грозни блокове. За справка – http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Giurgiu-clock-tower.jpg Как въобще може да се сравнява с Русе, те нямат нищо общо като градове.

    Ще се радвам, ако посочиш хубави места в Гюргево и Констанца, за да може всички четящи да ги посетим.

    А за автопроизводството, спокойно, скоро и ние ще имаме.

    Иначе за покупателната им способносност си прав, малко са по-добре.

    За жените също не споря, нямам впечатления.

  31. Миналата година ходих до Букурещ. Направи ми впечатление, че улиците са може би по-широки и имат повече запазени стари и красиви сгради. Останалото, като в София – Кауфланд до Била, помежду им боклуци по улицата и т.н.

  32. Puf-paf каза:

    Едно към едно сме с румънците, не е случайно, че се сцепват да идват на нашто море и не се кефят на тяхното си… както ние правим с турците и гърците предполагам…

    Иначе сме толкова еднакви манталитети… конкретно спирането по пешеходните е само и единствено заради зверските глоби и изрядния контрол… всичко останало е хаос, гепене на пари от еврофондове и т.н., нещата се случват, но мега бавно, а Румъния е голяма държава, на север особено североизток не искате да знаете кво е, сори… да не говорим за летищата им хаха… така че…

    Има +, има -, повече национално самочувствие, главите високо вдигнати и спазвайте всички тея правила, дето толко им се кефите, че некой друг ги спазва като излезете от България, току виж нещата се получили…

  33. go6o каза:

    Мдам.. аз като пообиколил тук-там , да вметна само че сравненията с подобни нам държави са си в кръга на балканския регион , и е доста спорно кой къде е , но това са ни сходните държави – Албания , Румъния , скоро може би и Сърбия , ако не се осъзнаят . Македония и Косово не ги визирам , тъй като са си вид държавно недоразумение , с неясно бъдеще , на принципа всички са ни виновни и длъжни , а ние сме НАЙ , най-умни, най-готини , най-онеправдани и т.н. комплекси.

Leave a Reply