сеп. 23 2011

Кътинските пирамиди за ден

Днес, моят блог-партньор Комитата ще ни води съъъвсем близичко до София – Кътина и Кътинските пирамиди. Не е далеч, нали? 😉

Приятно четене:

Кътинските пирамиди за ден

 

Напоследък много ми се излизаше извън София, въпреки немного умното положение, в което съм се поставил – август да ми е определен за много отговорни дела – отчети, ремонти (които едва съм започнал, благодаря за интереса) и ето днес се удаде случай да забегна за малко извън града.

Аз съм турист по средно-далечни дестинации, което значи, че околностите на София познавам слабо. Но имах на разположение пет часа в които трябваше да вместя отиване-посещение на съответния туристически обект-връщане.

След кратка консултация в екипа, решихме да отидем до Кътинските пирамиди и евентуално до Кътинското езеро. Идеална дестинация, при положение, че е само на няколко километра от околовръстното, а и никой от нас не беше стъпвал там.

Мързелът ми да погледна картата за пътя преди тръгване ми се отплати с около 30 минути лутане в София, изоставяне на верния път, минаване през някакви малки квартални улички, през ремонтиращите се отсечки някъде в северозападните квартали на София, и накрая някак се добрахме до околовръстното.

Добрахме се до Нови Искър,

който се оказа буквално безкраен и някъде в самия му край се намира отбивката към

Кътина

Кътина, София, България

С недоверие отхвърлих теорията (впоследствие се оказа вярна), че гьолът отдясно на пътя е известното

Кътинско езеро

Междувременно, очаквайки кафяви табелки към природния пирамидален феномен щях да изпусна отбивката, която се намира точно след селската кръчма „Св. Георги“. Нагоре, нагоре по бетонния път и стигнахме до манастира. А сега? Нищо наподобяващо сфинксове и пирамиди наоколо.

Объркали сме били пътя преди около 100-тина метра, показа консултацията със самотен работник на неидентифициран строителен обект близо до паркинга.

То истинско чудо щеше да е, ако бяхме забелязали табелата

Решихме все пак да продължим с колата (оказа се отлична идея) и след като преодоляхме един офроуд участък, който не е за ниски коли (пак се поздравих за джипката), пътят отново стана бетонен и поносим, но изведнъж свърши. Хм, а къде са пирамидите?

С малко повече концентрация видяхме още две от забележителните табелки. Втората висеше над полуобрасла пътека в гората.

Като истински водач на маймунското стадо навлязох смело пръв в джунглата, оглеждайки се за хищници, узрели джанки и къпини.

Едва ли и 15 минути бяхме вървяли, когато растителността се поразреди и се изправихме пред  пирамидите. Ето ги.

Свидетелството за наличието на извънземен разум в Шопско.

(А вие копахте в Царичина! Нещастници!)

Пътеката слизаше рязко надолу. Слязохме и ние, привлечени от сянката. За съжаление тя свършва във влажно дере, което нямахме желание да изследваме много.

Чуваха се някакви страшни звуци, по логически път стигнахме до заключението, че това трябва да е била Баскервилската (позната и като Кътинската) жаба.

Върнахме се до пирамидите, погледахме ги още 10тина минути и тръгнахме наобратно.  Такаа, ами сега? Твърде бързо приключихме с пирамидите, а езерото не предизвика никакъв ентусиазъм.

Не бяхме яли, така че предложих да хапнем на крайпътния ресторант в

Лакатник.

Предложението се прие ентусиазирано. За съжаление тук се обади вторият признак на мързела ми, а именно факта, че забравих да налея бензин и лампата на резервоара светеше постоянно. Не посмях да тръгна със светеща лампа към Своге, така че трябваше да минем още веднъж през безкрайния Нови Искър, за да заредим на Лукойл (не ме съдете моля, това беше единственият приемлив вариант) и оше веднъж през градчето – на път за хапването.

Пътят е много живописен, макар и твърде завойчест, в доста по-лошо състояние е, отколкото преди четири години, когато го минавах  за последно. Съжалих горчиво, че нямахме паузи за снимки, но и без друго бяхме на ръба на разписанието. Eдин артефакт по пътя наистина си заслужаваше да го щракна – билборд с Болен Сидеров, на който той с изпъната ръка гони антибългарските електроразпределителни фирми от България. „Вън ЕОН, ЧЕЗ и ЕВН от България!“ Спокойно, Воленчо, бате Бойко и ТИМ ще ти изпълнят желанието.

Най-накрая стигнахме

Лакатник и ресторант „Пещерата“.

Мястото е идеално за пишман туристи като нас – около 15 метра над ресторанта има водопад и пещера, от която извира малка река.

Красиво е, а и не трябва да мааш гащи дълго време.

Върнахме се, хапнахме на доста прилични цени. Идеята беше да не се бавим много, но се забавихме – твърде приятно беше.

Заведението разполага с тоалетната с най-красивия изглед в България

Напълнихме тумбаците с кюфтаци, зеленце и пържени картофи и светът стана по-малко лош.

Тръгнахме с около 30 мин закъснение. Очевидно няма да спазим обещания час на прибиране, дано поне не се изложим.

Не се изложихме. Закъсняхме само час и не беше хич фатално. Някои хора дори успяха да свършат важна работа след това.

Някои от снимките са правени от Б., за което големи благодарности 😉

Автор: Комитата
Снимки: авторът

Други разкази свързани със София – на картата:

София

 

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Кътинските пирамиди за ден”

  1. Ral каза:

    Кътинските пирамиди са много пострадали от ерозията. Уви, хората обикновенно очакват нещо по-грандиозно.
    На пътя, малко след стръмната пътека за пирамидите, има едно малко езерце – много симпатично, с водни лилии. Купени и засадени (как ли се садят водни лилии?) от живущите наоколо.
    Големия гьол вдясно на пътя преди Кътина е много неприятно място – пропаднали минни галерии. Често продължава да има вътрешни срутвания и водовъртежи. Доста смъртни случаи има.
    Иииии – един коз за следващия път. Горе долу по средата на “безкрайния” Нови Искър – и по-точно близо до прелеза в кв. Кумарица, се намира най-чудесното хранително заведение в региона (ама много широкия регион :)) – “Свети Дух”.
    Другия коз е местността “Тайна” и червените скали , но за това – друг път.

  2. кукуф каза:

    Прочетохме пътеписът Ви на мобилен телефон и хайде-натам!Ама кой да погледне,че е с двегодишна /поне/давност…Велико нещо е Нетът-нищо не се губи.И така,след добре планирано и успешно осъществено обикаляне по калоферския Балкан,забихме по Сверозапада и последната вечер във Вършец попаднахме на Вашите писания…Искърското дефиле от север на юг?Идеално.Ритлите,скалите край Лакатник-ОК!Култовата явно “пещера”-пълна на макс и завряна сред ужасяващ пътен ремонт.Пропуснахме я със съжаление,но не ни се дъвчеше нещо с пясък от околния строеж.После-изненада,някакъв мост липсвал и хайдеее по табели с отклонения.Пропуснах да напиша,че на

  3. кукуф каза:

    че началната и съответно крайна точка на пътуването ни беше Бургас.Добре,че обичам да карам с доста гориво в резервоара.Почна някакво щуро обикаляне по пътни табели,минахме излишни може би 40 км,ама пустите му пирамиди-все в ума ни.В един момент цъфнахме в Костинброд,оттам улучихме околовръстното/повярвайте,не е лесно,ако не си местен/ и успешно по северната дъга към магистрала”Тракия”Да,ама не!Влязох с нарушение в Нови Искър и вече гледайки с всичките очи някак улучихме табелките към Кътина.Там на какви места и с какъв шрифт са указателите към местната забележителност нямам думи!Но все пак след всички премеждия/добре че колата ми е по-височка/ ги открихме.Ярко олицетворение на приказката”толкоз път,за един път,друг път-никой път!От сърце се смяхме,защото случката има потенциал да стане много весел спомен.Прдставям си как небрежно питам някого,ходил ли е на Кътинските пирамиди,и ако отговорът е положителен по реакцията му веднага го хващам дали лъже.Не можеш остана равнодушен,ако си карал толкова време…Така или иначе вече съм в елитния клуб на човечетата,видели с очите си въпросния природен феномен.Поздрави и с най-добри чувства:)!!!

  4. Стойчо каза:

    Хах, радвам се, че ни четете и през мобилни телефони 🙂 И… специални поздравления за влизането в клуба! 🙂

  5. Татяна Иванова каза:

    Благодаря на автора за забавната статия Голям образ си, смях се от сърце на приятния автохумор. Утре ми предстои да отида там…Явно няма да ме очароват кой знае колко, като се има предвид че съм видяла Стобските пирамиди. Преди 2 години опитвах да ги налучкам с кола, но естествено не ми се получи Пежо 206, как ли пък не! Сега ще ходим група с автобус №27 от Автогара София Север(Дори и нея я откривах 1 час на картата) Та ясно е, че от с. Кътина ще трябва да е отправната ни точка. Дали ще се оправим един Господ знае 🙂 А като чета какво е наоколо, май няма да е кой знае какво изживяване, но…взехме решение и ще се върви. Ще пиша какво се е случило. 🙂

  6. Татяна Иванова каза:

    С автобус № 27 от Автогара север се отива за половин час. Слиза се от началната спирка на Кътина. От нея лесно с питане се стига до улица “Пирамидите” и все нагоре. Има добра табела. После естествено по тясна пътечка.. Човек, който е видял Стобските пирамиди, ще възкликне: “Е, това ли беше?!” Ами…това..Не си струва. Слезнахме и в дерето и там видяхме една пирамида..Чудо голямо..Наистина долу е неприятно, а излизането нагоре още по-неприятно. Трънаци. Но все пак се изкачихме и продължихме по приятна пътека нагоре в гората. Възможно е да стигне до някъде, пътят не е лош, но все пак … група…водачката не искаше да рискува да върви нагоре, защото все пак, някой да не вземе да мрънка. Подавам линк със снимки

    http://kredit.snimka.bg/nature/k-tinski-piramidi.775845.31560794

Leave a Reply