сеп. 26 2011

Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия

Янита днес отново ще ни покаже неизвестните градчета на Италия – Капраника и Сутри. Сигурен съм, че никога не сте чували за тях, затова: приятно четене и не хълцайте пред красотата 🙂

Пътуване до Капраника и Сутри

регион Лацио, Италия

Капраника е малко градче в провинция Витербо.

Пленителен средновековен скален град с богато историческо минало. Погледнат от околовръстния панорамен път, извиващ се долу в ниското около него, градът е застрашително надвиснал от високите скали. Снимането му се оказа трудно, че дори и невъзможно. Или поне за мен. Гледан от този околовръстен път, градът е много красив, изглежда недостижим и уникален с липсата на крепостни стени и с къщи, надвесени от ръба на скалите, чиито прозорци нощем светеха като брилянти по черната им дреха от сенки.

Капраника, регион Лацио, Италия

По време на ертуското царство (около 400 год. пр. Хр) е съществувал път, който води от градовете на ертуските към областта Кампаня и юга. Пътят минавал и през Рим, тогава все още малко селце в подножието на планината. Постепенно хората постоили къщи по протежение на този път и така се създали няколко градчета. Едно от тях е Капраника. В древността градът е имал само една улица – главният път (днес наричан Касия). Поради това градчето било много посещавано. Имало ханове за преспиване и помещения за подслон на конете.

Капраника, регион Лацио, Италия

Населението в градчето

било от племената суперситити, родствени на капраите. Оттам идва и името на града- Капраника. Под покровителството на Рим народът останал до 8 век, когато богатият род на Орсини (владетел на повечето градове в региона) го отвоювал за себе си. Така тежкият феодален строй продължил дълго, до 15 век. 1341 е годината на първите творения, предшестващи Ренесанса както тук, така и в цялата страна.

Капраника, регион Лацио, Италия

Родът Орсо от градчето Капраника виждал заплаха от бунт по примера на други места наоколо и дал свобода на населението, подкрепяйки творчеството на художниците, както в архитектурата, така и в други изкуства. През 1465 година свободата е вече факт. Капраника вече се намира под директното покровителство на Ватикана. Мирът и спокойствието продължават до наши дни. В обединението на Италия се оформили и последните центрове в региона. Градът не заемал вече важно стратегическо място и останал малък, но все така красив и романтичен.

Капраника, регион Лацио, Италия

Легенда разказва,

че в незапомнени времена в Капраника се издигало абатство- град. В планините наоколо царял мир и разбирателство. Религията, която изповядвали, давала право на свещенниците да бъдат също и воини. Така в началото на етруската цивлизация един абат се прославил със своята смелост, защитавайки населението. Неговият завет за обединение и мир бил запомнен от поколенията. Затова на мястото на абатството постепенно възникал градът.

01012 Капраника Витербо, Италия

Днес на 3 км в планината все още стоят две кули от прастарата крепост, които говорят за майсторство в строителството и за разкош на живота. Наричат ги „Кулите на Орландо“.

Капраника, регион Лацио, Италия

Емблема на старият град, изграден от къщи и дворци от шестнадесети век, е един часовник.

Едно голямо жълто око, което вечер любопитно надничаше в сънените прозорци на града. И отмерваше друго свое си време, друг свой си час, и когато луната висваше на небето пълнолунна и зряла- те се гледаха втренчено през милионите космични километри тишина.

Забелязах, че часовниците от старите часовникови кули в много градчета не показваха точен час. И нали живеем във времето на графици, планове, трафик и суети – попитах защо. Отговориха ми с усмивка и с простичкото обяснение, че съм подвластна на ежедневието си; и, че по- важно е времето, отмервано с ударите на сърцето. Типично по италиански. И сигурно е така. И какво значение наистина има времето точно там, където е спряло?

Часовникът – емблема на Капраника (регион Лацио, Италия)

Хората бяха оставили славата и легендите да вървят пред тях. И историята ги предшестваше. Наистина безвремие. И изпитах атавистично отвращение от ежедневието си. А когато снимах тази часовникова кула в Капраника, беше около 2 часа след полунощ. Но часовникът бавно отмерваше своето си време и разказваше друга приказка.

В Капраника със Санти пристигнахме привечер и то точно по времето на всеизвестните

италиански Notte Bianca (Бели нощи),

в които градчетата си устройваха повсеместни тържества. Тук заварихме караоке на градското площадче, придружено с динено парти. И в лепкавата жега бях готова и да пея, за резен диня. Ама пак си купихме сладолед.

La Chiesa di San Francesco, Капраника

La Chiesa di San Francesco, Капраника

По време на белите нощи градовете са празнично украсени със знамена и светлини. В такива нощи почти не се спи. Във всеки град празненствата се отбелязват по различен начин. Хората се събират и празнуват по свои си предпочитания или традиции. Със Санти изоставихме караоке партито и продължихме разходката си по една уличка, която започва в подножието на градската часовникова кула и продължава незнайно къде из лабиринтите от улици на стария град.

Notte Bianca (Бели нощи) – Капраника (Лацио, Италия)

Notte Bianca (Бели нощи) в Капраника

Под кулата в стената на тунела има олтар на Богородица и няколко катинара, разказващи за символът на „заключената любов“. Въпреки късният следполунощен час, улицата не оставаше безлюдна, за да бъде снимана на спокойствие. Снимката съществува заради близо тридесет минутното търпеливо изчакване. Но това не е важно. Бях готова да стоя там с часове, заради духът на околното. Според мен, това е най- вълшебната уличка в Италия. Сградите бяха осветени от мека призрачна светлина, от която изглеждаха изградени сякаш от смачкан картон, изрязан на чудновати фигури с детска несръчност.

На юг от Капраника по посока Рим се намира

градчето Сутри

Градът е също част от провинция Витербо, разположен на Виа Касия и предпочитан от туристите, заради запазените в него древни артефакти.

Сутри (Лацио, Италия)

Намиращи се на стария римски път Касия, тези томби и некрополи са известни още от пътеписите на Римската империя. За съжаление и до сега не се знае нищо за хилядолетния им произход. Те все още не са датирани. Предполага се, че народът който ги е изсякъл е етруски. Или са били непознати племена, населявали тези земи още преди времето на етруските.

Сутри (Лацио, Италия)

Сутри също е миниатюрен скален град

Сред основните забележителности е един от най- старите римски амфитеатри, построен около 1 век пр. Хр. Опитите ни за снимки се оказаха невъзможни, поради липсата на каквото и да е осветление там. Всъщност мракът около томбите е зловещ, осветени са само някои от томбите в скалите, които се виждат от околовръстния път.

Сутри (Лацио, Италия)

Точно в тази непрогледна тъмнина Санти трябваше да загуби капачката на обектива си и почти час да се лутаме из мрака сред избуяли храсталаци и мочурища, за да я намерим. Мисията ни обаче се оказа и изнервяща, и забавна, предвид находките, на които попаднахме: любвеобвилна котка, която ни следваше с любопитство из шубраците и се възползваше от всяка възможност за игра, огромни комари, които изпонахапаха всяко голо парче плът и по двама ни, трънаци и коприва, които довършиха това от нас, което комарите не бяха успяли. Най- интересната находка обаче се оказа една малка палатка, опъната сред това царство на смръдливи бурени и кръвожадни гадини, от която се носеха из цялата околия сладострастни звуци, типични за любовно съвкупление. И двамата със Сантяго бяхме единодушни, че влюбената двойка в палатката бяха едновременно и екстремисти, и непукисти, и мазохисти, предвид обстановката, в която бяха решили да практикуват еко секс.

Изоставеният сред храсталаците автомобил намерихме сравнително лесно, защото предвидливо бяхме оставили светлините му включени и за огромна радост- акумулаторът не беше се скапал. До тук добре. Минута по- късно проумяхме и лошото, когато хилядите летящи насекоми, привлечени от светлината на фаровете и гравитиращи около автомобила ни нападнаха, за да си довършат пировата вечеря. Осъмнахме като болни едновременно от краста, шарка, акне, себорея и всичко каквото ви дойде на ум, свързано с пъпки и обриви. Дори и да бяхме разменили телата си, те пак щяха да бъдат еднакви, в този смисъл, разбира се.

Сутри (Лацио, Италия)

Такава беше разходката ни до Капраника и Сутри. Повод да се усмихна, че е възможно някога, някъде, някак си- една причина да ни събере на точното място и в точното време отново. Заедно.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Другата Италия

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


25 коментара

25 коментара to “Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия”

  1. Laska Nenova каза:

    Страхотна разходка, Янита. Както всичките до сега!

  2. Лазариус каза:

    Да много приятна разходка!

  3. Янита каза:

    Ласка, радвам се, че ти е харесала 🙂 Благодаря ти!

  4. Янита каза:

    Лазариус 😀 Поздрави!

  5. Еma каза:

    Янита, отново се насладих и на разказа ти и на фотосите повече на тези с къщите и улиците от Капраника, отколкото на снимките от Сутра. То е защото аз си признавам, че се възторгвам повече от невероятно красивите архитектурни гледки, отколкото от развалини или останки от отдавна състояли се цивилизации. Да ми се чуди човек на акъла и на предпочитанията.
    Преди седмица бях в центъра на македонския град „Струмица“ и там видях една часовникова кула, механизмът на която си работеше, но показваше време, което не съвпадаше с действителното в момента. Беше приблизително, около точното време, но с двадесет минути напред. По едно време даже се притесних, че моят часовник е взел да изостава. А ето, че и в други градове точното време го имат за „нищо“.

  6. Лазариус каза:

    🙂 На много от запазените часовникови кули из прашасалите италиански ренесансови градчета въобще няма стрелка за минутите. 😉 Да речем нещо такова:
    http://s47.photobucket.com/albums/f152/Rotorblade1/?action=view&current=venice31.jpg
    …намират ми се и други снимки, но немога да ги намеря в момента

  7. Янита каза:

    Ема, здравей, радвам се, че си ме прочела 🙂 Не ме учудват предпочитанията ти, защото споделям същият интерес към красива архитектура. Не съм била в Струмица, защо не разкажеш някоя история за този македонски край? Няма да си закъсняла, защото и тук в този сайт часовниците показват свое си време, разказите- своя си емоция или гледна точка, а спомените- свое си очарование.

  8. Янита каза:

    Лазариус, часовникът от линка, който си предоставил е уникален! Никога не съм виждала часовник с една стрелка. С една не защото е повреден, а защото циферблатът му е разделен на 24 часа, а не както обичайно на 12. Изумително! Не разбирам само къде се намира.

  9. Laska Nenova каза:

    Снимката е от Венеция, пазарът Риалто

  10. Лазариус каза:

    Янита, конкретният часовник е във Венеция. През ранния Ренесанс обаче, такива кули е имало из доста малки градчета в Италия. Хората са били зависими до известна степен от тях, тъй като не са можели да си позволят настолни часовници дълго след изобретяването им. А така механизма е доста по лесен за изработка, пък и на хората не им е била нужна чак такава точност за да излязат на работа в полето…не и в Италия. 😉
    Ето ти още един, малко по-фецки от Падуа:
    http://s47.photobucket.com/albums/f152/Rotorblade1/?action=view&current=DSCF2672.jpg
    Имам из този фолдър и други подобни сигурно, от разни по-малки градчета, но тъкмо сега немога да ги намеря.

    Поздрави!

  11. Vili каза:

    Ехей, ами часовника на площад Сан Марко във Венеция забравихте ли го?
    Той също е с една стрелка, зодии, звездички, слънце, и е уникален. Сигурна съм, че всеки който е бил във Венеция си го има на снимка 🙂

  12. Ема каза:

    @

  13. Ема каза:

    Нямам думи. Какво точно стана, та се изстрела само едната ми ни буква? Моля за извинение.
    @Лазариус, нямаш си представа с какво удоволствие изгледахснимките от линка, който си поместил в поста си. Удоволствието беше двойно, защото макар и на малка част от тези места, съм била и аз и имам незаличими спомени.
    @ Янита, наистина много харесвам емоционалните ти разкази и любовта, с която да заснемаш онези възхитителни детайли от гледката пред теб, на които и аз бих обърнала подобаващо внимание, макар и да не разполагам с хубава снимачна техника.
    В Струмица отидох за втори път. Преди три години бях поканена на гости за Великден в семейството на моя добра приятелка и вече бивша колежка. Къщата на родителите й е в едно селце, в подножието на някаква планина в околностите на Струмица. Мога да разкажа и да покажа някалко снимки от тогава.
    А пък сегашното ми отиване преди седмица, беше по повод сватбените тържества -венчавка по християнски обичаи в прекрасната църква „Св. Кирил и Методий“ и после вечерната веселба, голяма дунанма ви казвам, в един ресторант на два километра от Струмица.
    Младоженецът е син на добре познатата ни от драмата на българските медицински сестри сестри в Либия, Валентина Сиропуло. Гражданският брак е бил в София, преди няколко месеца в много тесен семеен кръг. А пък сега родителите на булката организираха останалите две тържества в Струмица на 17.09 . Имам доста снимки, пък и видеоклипове и ако на някого му е интересно как правят хората на сватбите там, мога и да разкажа и да покажа. Даже още днес ще започна да пиша разказа.

  14. Ема каза:

    Отплеснах се и забравих да ви разкажа един много „възрастен виц“.
    Един човек, няма часовник и спира друг, за да го пита колко е часът?
    Човекът с часовника отговаря :“Без петнайсет“
    Първият пита : „Без петнайсет, ама колко?“
    Онзи с часовника отговаря: “ Ми не знам, загубил съм си малката стрелка“.

  15. Лазариус каза:

    Ааа да! Ето го:
    http://s47.photobucket.com/albums/f152/Rotorblade1/?action=view&current=IMG_9658.jpg
    ето един от Сиена:
    http://s47.photobucket.com/albums/f152/Rotorblade1/?action=view&current=DSCF9375.jpg
    А сега виждам, че и този на torre del mangia в крайна сметка също е с една стрелка:
    http://s47.photobucket.com/albums/f152/Rotorblade1/?action=view&current=DSCF9392-1.jpg

  16. Лазариус каза:

    @ Ема: Ооооо супер се радвам – и че ти е харесало, и че си била там!!!

  17. Янита каза:

    Лазариус, благодаря ти за линковете! С интерес разгледах, защото не съм била по всички възможни места в Италия, пък и да съм била… 🙂

    Ема, не всички разполагат с техника, това никак не е важно. Важното е, че се забавляваме със споделените си спомени за всякакви места в света, обличаме ги в думи и емоции, и всеки един разказ е интересен по своему, защото е неповторим; защото мигът не се заема и защото всеки се вписва в него с различност. Това, което си споделила тук за сватбата, е заинтригуващо по отношение на нрави, обичаи, традиции, фолклор… уникални за всеки един народ или етнос. С удоволствие ще прочета! И ако имаш нужда от помощ относно обработката на снимките- прати ми ги в мейл, ще се опитам да помогна 🙂 Сериозно.

    Вили, наистина 🙂 Много точен пример! Някой път ще разкажем и за Венеция 🙂 Благодаря на всички ви, усмихнахте ми вечерта, приятни хора! Бъдете здрави и се събуждайте обичани.

  18. Ема каза:

    @Янита, започнах да пиша за Струмица и македонската сватба. Скоро ще изпратя и текст и снимки на Стойчо за одобрение. Радвам се, че и такива неща са интересни за хората, които четат пътеписите. Аз , да си призная, изпитвам малко неудобство, защото там, където мога да си позволя да пътувам, дестинациите не са нито екзотични нито бляскави. Ще видите за какво говоря, когато пусна пътеписа.

  19. Лазариус каза:

    @ Ема: Ти пък! ‘Ич да не ти пука! Щом са интересни разказите и има какво да кажеш- ние пък ще се радваме да го научим! 🙂

  20. Laska Nenova каза:

    @Ема, всяко място е интересно. Всяка ситуация е интересна. Самото отваряне на вратата на дома е пътешествие. Всичко е въпрос на възприятия.

  21. Ема каза:

    Ох, приятели , много сте готини. Пиша , пиша и си мисля колко снимки ще сложа.
    А да ви кажа, как при предишното ми гостуване, майката на булката каза, че първоначално решили да заколят бишката, ама после взели, че заколили агне за Великден. Не си признах тогава, че не знам какво е това „бишка“. Представях си, че е някакво пернато, да речем пуйка. На изпроводяк, си признах, че за трите дена, прекарани с тях, не съм разбрала значението само на една дума „бишка“. Казаха ми, че ставало дума за прасе.

  22. Стойчо каза:

    Пиши смело 🙂

  23. Vlaamsbrabander каза:

    Добре де. Явно аз ли нещо не съм наред, след като не мога да усетя „красотата“ и „романтиката“ в първата и четвъртата снимки? Ако ги публикува човек, но не пише, че са от Италия, а от България, веднага ще се намери някой да ревне срещу тия съборетини, маали и пр. Обаче не – щом са в пустата му Италия = Космос!!! 🙂
    Мда напоследък ме мързи нещо, но започвам да изпитвам въпиюща нужда да прочета за страна, в която часовниците /и средновековните/ си имат минутна стрелка… и са си точни… 😉 ще трябва да си го напиша май сам…

  24. Стойчо каза:

    Пиши смело! 🙂

    Между другото – по подобен начин изглеждат и задните дворове на Дубровник, само дето къщите са от камъни

  25. Янита каза:

    Vlaamsbrabander, наред си ти, не се кахъри 🙂 Това, което ни различава се нарича вкус, лично предпочитание, различна емоционалност и т.н. Спомените, преживяното, отразеното от различните хора по различен начин не са съревнование, а почерк. И всеки почерк е строго личната рамка живот на всеки човек. Разкажи си го сам, ще прочета с интерес, най- малко защото ще е различно 🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version