окт. 06 2008

Седем дни в Лондон (2)

Продължаваме с разходката на Анета из Лондон. Вече прочетохме за градския транспорт, храната и музеите в Лондон. Днес продължаваме с магазините, архитектурата и парковете на Лондон. Приятно четене:

Седем дни в Лондон

част втора

Парковете в Лондон

Където и да ходим парковете са винаги главна точка в планът за разглеждане. В Лондон видяхме Хайд парк, Грийн парк, St.James парк, Гринуч и Реджънтс парк. В последния нямахме време да се разхождаме много. Спечели Гринуич- не е толкова скучен като останалите Лондонски паркове, има си естествен релеф, гледка към града от високо, местоположението му създава усещане, че си сред природата, далече от градския шум.

Известният

Хайд парк ме впечатли

само с размерите на поляните и броят хора по тях. Иначе през средата на парка минава път, по който има достатъчно голямо движение да създаде неприятен шум.

Изненада ме

мемориалният фонтан на Даяна

Изненада ме с това че нямаше нищо общо с представите ми за „фонтан“, но идеята му е прекрасна. Представлява един каменен улей, с течаща вода, описващ огромен кръг с променлива ширина, дълбочина и наклон. Мястото беше пълно с хора, насядали по ръба на улея пиещи бира, хора с потопени крака във водата, родители с деца играещи си във „фонатана“. Помислих си, че точно това са целели създателите му- място с притегателна сила, близо до народа, също както и обичаната от хората Даяна.

Магазините в Лондон – разбирай: книжарнците:)

Или поне такива ни бяха целите за пазаруване. Книгите в UK са на същите цени, дори по-евтини от БГ, особено разните албуми. Аз много се надявах да си намеря интересни книжки за дизайн, обаче в неспециализирани книжарници няма много по-голямо разнообразие отколкото в нашите книжарници. За сметка на това си имат книжарници към музеите и галериите, където наистина можеш да се разориш. Ние се сдобихме с една книга с графити от цял свят (вече споменах) и две книги на Туве Янсон с комиксите, от които са се появили муминтроловоте. Добре че цифрите по етикетите са малки, та ако не се засмяташ съвестта ти е чиста.
В един по-стар пост ми бяха препоръчали да отида да видя Камдън. Не стигнах до там, колкото и да ми се искаше, и постоянно да го слагах в плановете за деня, но бях на друг подобен пазар. Близо до спирката на Ливърпул стрийт. Заведе ни една приятелка, с която до последно не знаехме дали ще се засечем по едно и също време в Лондон. Срещата с нея ни даде възможност да се откъснем от туристическите места и да се потопим в атмосферата на местния живот. Помотахме се по пазара, заведе ни из квартала където е върлувал Джак изкормвача, показа ни стари къщи, открехна ни на етиопското ястие, което хапнахме приседнали на един тротоар и куп други такива интересни нещица. Та пазара- провежда се в една стара бирена фабрика, местни дизайнери изнасят да продават каквото правят- дрехи, щампи за тениски, чанти, ключодържатели, шалове и т. н. Нещо като Пловдивския Hand made day, но по-мащабно 😉 А уличките около пазара са пълни с малки магазинчета за съкровища. С подобни прекрасни магазинчета беше пълно и в Брайтън. За съжаление когато имаш ограничение от 20 кг багаж, много внимаваш да не се поддадеш на шопинг мания. А, бяхме и в един магазин за дрехи втора употреба, в които имаше DJ да пуска музика.

Архитектурата на Лондон

– Нормън Фостър е навсякъде 😀

Нагледахме се на метал и стъкло в бизнес центъра на Лондон.

Но май не ми се пише за това и ще се отклоня малко без да правя анализ на архитектурата. Неприятно впечатление ми направи липсата на зеленина извън парковете. Сгради, тротоари, улици, само бетон, асфалт, стъкло, поглеждаш напред и всичко е сиво. Ясно разграничение на функциите – ако ти се иска природа има паркове, иначе площта е ценна и не се пилее за тревички и дървета. И няма пространство. Не само по тротоарите, но и в домовете им. Строителната площ е толкова ценна, че е нормално хората да живеят в кутийки.

Ние бяхме в къща, мааалка къща, с мааалки стаи, стръмна стълба към втория етаж, и баня с мокет 🙂 – било нормално за там. На ляво и на дясно по улицата наредени други маалки къщички. Иначе къщата си имаше всичко, включително и дворче. Ценна е бройката на стаите, не размера им. И в апартамент бяхме, които за разлика от къщата беше поне с високи тавани (но това само защото беше на последния етаж). А първият етаж на къщата беше със светла височина на помещенията не повече от 2,30м.

Най-приятното от цялата екскурзия беше, че не живяхме в хотел/хостел, което веднага те изпраща в категория турист, временно пребиваващ, а усетихме уюта на българо-полско-английски дом :)) при нашите домакини – братовчед ми и приятелката му, които наистина ни накараха да се чувстваме като „у дома си“. Ники заряза работата си, за да ни организира разходка извън Лондон с много уплътнена програма, разказваше ни много, придружи ни в Британския музей, ангажира се с превоз от и до летището (Гетуик), и изобщо беше един всеотдаен и мил домакин. Благодаря!

Автор: Анета

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Седем дни в Лондон (2)”

  1. symbola каза:

    „Най-приятното от цялата екскурзия беше, че не живяхме в хотел/хостел, което веднага те изпраща в категория турист“
    Във всеки случай писанието си е сух и постен наръчник, писано точно от обикновен турист. Полезен може би донякъде, но нищо повече. Човек направо би се отказал да ходи там, ако се поддаде на скуката, която лъха от пътеписа – нищо цветно, нищо колоритно.
    Като си помисля, че всъщност става въпрос за онзи Лондон с реката, Сохо, разделните пейки, Нотинг Хил, автобусчетата, тлъстите катерици в парковете, пъбовете, приказните чинари навсякъде и още куп специфични подробности, характерни точно за там.
    Нищо лично към автора, просто е потресаващо по колко различни начина може да бъде описано дадено място.

  2. Стойчо каза:

    Точно заради това събирам пътеписи от различни хора – погледът над мястото ще бъде много по-разностранен:-)

  3. wermeer каза:

    Наистина малко сухичко но не всеки обича да пише дълго.
    Относно Лондон мога малко да помогна.Метрото е буквално-малко в сравнение с европските но те са доста по нови,но пък изпълнява прекрасно функцията си и касиери и „помагаци“ по станциите са много любезни и обикновенно се опитват да помагат на туриста…Относно хотелите много са хубавите но и цените им са несравними с европските,не се стискайте за инглиш брекфаст,щото юро брекфаст преставлява хляб ,солено масло,джем и кафе…..нищо повече.Попаднахме в хотел с 3000 стаи -ужазззз,но за сметка на това на гърба на бритиш музеум.Музеите и галериите са невероятни особено нешинъл галери, но не мислите ли че са много тъжни картините на майсторите рисувани в Анлия,особено импресионистите?…..Нотинг хил-битака …битак ,битак ама готин,дори фланелките са нормални цени, и има много готинки нещица и много индийци ,поляци ипрочие – но много приятно.Може да се върнете ис 1спирка на метрото до Хайд парк и на влизане (малко по-навътре)в парка да видите статуята на Питър Пан.Относно храненето тия с с китайските номера уж шведска маса -ама като си поръчате напитка ви начисляват и сервис така че най-добре в пъбовете,около скотланд ярд имаше евтинки.Mr.Bean е голям веселяк-пробваите поне веднаж суши в ресторант с движещи се на лента блюда и се сетете за Бийн.Относно магазините -има шантави неземни цени,но е пълно и снормални търговски вериги(конфекции Зара СандА и пр.) Но непременно идете в Хамлейс светът на децата и непременно ще купите нещо ,колкото до Харродс много хубава къща ,ама цени-чак българия ще ви се види евтина,имало защо да го мразят англетата..КНИГИТЕ(не съм най големия книгоман,а и англ.иезик ми е с преводач),просто книги каквито се сетите на цени от0.59лири
    например атлас на земята със фотоси от космоса 75на 75см. около 7-8кила за 7.99лири ,книги за спорт,книги за хоби ,дори учебни помагала за пилотиране на самолети…….. и цени около5-7лири…просто толкова книги .Със сигурност много и за дизайн….Качете се и на Сейнт Пол-катедралата струва си повече от гигантската въртележка… Когато посетите Лондон най-важното е да случите хубаво време.Успех 🙂

  4. борислава каза:

    ще ми се статуята на Питър да беше като истинското дете.както е статуята на Васил Левски с истинския му облик така да бъде и на Питър

  5. борислава каза:

    ще ми се статуята на Питър да беше като истинското дете.както е статуята на Васил Левски с истинския му облик така да бъде и на Питър,а не на измислица на скулптора

  6. Тончо каза:

    Дай снимка на Питър и статуята ще стане реалистична 😉

  7. Лили каза:

    Първото, което ми направи впечатление е как по пътя от летището видяхме зайчета. Хапват тревичка покрай пътя, който пък е преграден с мрежа, за да не излизат на пътя. Красота 🙂

Leave a Reply