юни 20 2007

Из Югоизточна Азия (2): Пристигане в Тайланд

Published by at 11:21 under Бале,Тайланд

Продължаваме пътуване на Бале към Югоизточна Азия – днес пристигаме в Банкок, Тайланд. Приятно четене:

Пристигане в Тайланд

част втора на

Из Югоизточна Азия

Втора част (началото е тук>>>)

Полетът до Оман беше кратък. Там се оказа доста по-мизерно от Бахрейн.

Летището отвътре си беше нормално летище, а отвън – в корпус на джамия. Пушачите бяха изолирани в две силно задимени стаички, пълни с чудесни хора. Ние повисяхме малко и се преместихме в една чакалня, дето си ни беше мястото. След малко нахълта цяла банда иракски пубери-спортисти. Превъзбудени, сополиви и много шумни, с грамадни маратонки. Крясъците им започнаха страшно да ни дразнят, защото все пак от около 30 часа бяхме на път. Таман в тоя тегав момент за наша радост говорителката каза по някакъв мегафон, че мистър Атанас Бозханов трябвало да тича към едикой си номер чакалня. Ние незабавно се затичахме към въпросната чакалня и там кротко си висяха Мишо, Ани и въпросният мистър Бозханов, демек Насича. Говорихме си колко готино, че сме се видяли пак, че следващите 20 дена ще си пишем смс-и и си пожелахме чао.

В нашия самолет до Банкок

мене ме сложиха много далече от приятелите до един огромен дебелак, целият омотан в чаршафи, по чехли и с едно черно рингче на тиквата. Абсолютен шейх. За мой ужас тоя пич съвсем небрежно почна да си лафи с мене. Да съм си вземел чайче, да съм си вземел кафенце, щяло да ме освежи и т.н. Аз му казах, че не искам да се освежавам, а да дремна. Не ставаше за спане поради студ. Викнах некакво служебно лице да ми донесе одеалце, както на останалите. Тоя: „ей сега“ и около час упорито ме отбягва. Станах да го търся и като го барнах в другото помещение и ми се нахили и вика: „нема повече“. Както и да е изтощението надви студа и съм заспал.

PS По време на този дълъг и мъчителен полет съм изпил не повече от 3 бири, просто нямах настроение за нищо.

Рано сутринта се събудих в отлично настроение. На екранчето пишеше, че ще ни стоварват след около половин час.

Дръпнах перденцето и видях умопомрачителна гледка

Движехме се ниско над земята, а наоколо докъдето ти око види, перфектна, яркозелена трева. По тая трева се разхождат кротко екзотични жени в източни носии, като тия от филма Шогун, едни такива пристегнати в кръста. Всяка жена носи шарено чадърче. И това на фона на безобразно ярко слънце в средата на Февруари ми дойде множко и пак си дръпнах перденцето.

Като митничарите ни разпуснаха Пепи усети колики и се изстреля към най-близкия кенеф, а ние с Ицо се забавлявахме, разглеждайки надписите с тайландски букви наоколо.

Излизането от сградата беше абсолютен шок. Жега, влага, трагедия.

Ицо се разходи до шосето, дето няма сянка да види как е и като се върна каза „копелета, тука си е екстра“. Освен това всички коли, мотори и рейсове се движеха наопаки. Като калпак на цялата история ни налазиха и бакшиши, щото като един бял и ошеметен тип излезе от летището и на челото му с големи букви пише „ЛИМОН“, а и тия са големи хиени там.

За късмет бай ти Ганя не е вчерашен.

Първо се бяхме подготвили с местни кинти още от София, второ приятелите ни бяха светнали къде да ходим и какви да ги вършим. Та взехме си кротко рейсчето и в компанията на австралийки по къси гащи, с едри, чисто бели бутове се возихме покрай големи и модерни сгради, изпъстрени с реклами и снимки на краля. В

Банкок

има грамадански аутобани на циментови крака и можеш да се придвижиш на големи разстояния за нула време. Стигнахме значи за нула време дотам, докъдето всеки турист попаднал в тоя град стига, демек до

Khao San Road

Khao San Road, 15 Feb 2006

Започнахме да търсим мястото, където Мишо ни подстори да отседнем ама аз бях забравил името и нещо се залутахме. После Ицо и Пепи се сетиха, че се казва Guest House Central и го намерихме.

Guest House Central

Цакнаха ни на втория етаж в една стая, дето не се заключва, няма прозорци, а само мрежи против комари, никаква мебел освен креватите и един скелет от табуретка и огромен люлеещ се вентилатор на тавана. Копчето на тоя вентилатор имаше няколко степени ама той си правеше каквото си иска и беше чист дюшеш ако го нагласиш според желанието си. Стените бяха от някакво олющено дърво и в горния край свършваха и само мрежа за комари ни делеше от комшии и всичко останало.

Soi Khao San, Khwaeng Bang Sue, Khet Bang Sue, Krung Thep Maha Nakhon 10800, Тайланд

Избаняхме се, хапнахме от чушките-бюрек и кюфтетата, които майка ми беше направила още в София (да си занесеш кюфтета от София в Тайланд е яко) и след приказки от рода на „е т’ва е баси екшъна“ и „копеле, немам думи“ легнахме да дремнем. Забравих да кажа, че на втория (нашия) етаж имаше нещо като балконче, което изглеждаше така:

След като се наспахме (не си спомням дали въобще сме спали), излязохме на разходка и се повозихме на Тук-Тук. Ицо се спазари за $1, Ной да ни вози един час покрай страшно интересни забележителности. Ицо убеждава Ной да ни повози за $1Ной чевръсто се включи в натоварения трафик, а ние си консумирахме хладни бири на задната седалка и бяхме в отлично настроение.

Ной незабавно ни закара пред един публичен дом, където ние влязохме,

позяпахме и излязохме. Нашата постъпка леко разочарова любезния Ной, но все пак продължихме разходката. Втората точка беше да отидем в някаква фабрика за бижута или дрехи, където само да разгледаме, а Ной щял да получи безплатни талони за бензин. Още на вратата ни пресрещнаха мъж и жена, американци, които ни казаха, че това е (с извинение) кур-капан и ти взимат парите на излизане. Любезният Ной се разочарова още по-горчиво и на финала ни закара все пак до един гигантски Буда, около когото се мотаеха монаси.

Това са краката на Буда

А шапката на тиквата ми хвръкна от Тук-Тука на връщане и повече не я видях. Обратно на Као Сан Ной пожела да му дадем не един, а дест долара, защото не бил извлекъл никакви файди от нас, но ние му напомнихме, че уговорката си е уговорка и му дадохме един. Решихме че като за първи ден ни стига толкова културен живот, още повече, че Петър имаше рожден ден. Намерихме една кръчма, където имаше промоция на бирата „buy 3 get 1 free“ и незабавно си поръчахме.Ицо и Петър си взеха и манджа, а аз наблегнах на хладното пиво (тия сините облицовки на шишетата са за да не се стоплят бързо) и си пуснах емпетройката.

После разбрах, че сме си били уредили среща с Ной да ни вози по нощни заведения, ама аз съм го проспал в квартирата тоя момент.

Продължението:

Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд

Автор: Бале

Снимки: авторът, ако не е отбелязано друго

Други разкази свързани с Тайланд – на картата:

Тайланд

Цялото пътуване:

  1. Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн
  2. Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд
  3. Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд
  4. Из Югоизточна Азия (4): Дворците и баровете на Тайланд
  5. Из Югоизточна Азия (5): Остров Ко Панян, Тайланд
  6. Из Югоизточна Азия (6): Остров Ко Панян – продължение
  7. Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус
  8. Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия
  9. Из Югоизточна Азия (9): Сингапур
  10. Из Югоизточна Азия (10): Сентоза – островът на забавленията (Сингапур)
  11. Из Югоизточна Азия (11): На път за Индонезия
  12. Из Югоизточна Азия (12): Остров Бали, Индонезия
  13. Из Югоизточна Азия (13): Остров Бали – продължение
  14. Из Югоизточна Азия (14): Остров Бали – още продължение
  15. Из Югоизточна Азия (15): Завръщането

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “Из Югоизточна Азия (2): Пристигане в Тайланд”

  1. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

  2. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

  3. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

  4. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

  5. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

  6. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

  7. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

  8. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

  9. […] Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд […]

Leave a Reply