юни 19 2007

Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн

С този разказ ви представям пътуването на Бале до Тайланд и съседните му страни от Югоизточна Азия – едно пътешествие, изпълнено с много бири и всякакви приключения:-) Приятно четене:

София – Истанбул – Бахрейн

част първа на

Из Югоизточна Азия

 

Тука искам да разкажа горе-долу подробно за нашата екскурзия до Азия. Естествено не си спомням доста детайли ама ако не напиша нещо, съвсем ще ги изпозабравя случките.
Та разполагам с едни приятели, дето имат магазини за екзотични стоки и артикули и редовно пътуват по разни странни държави да пазаруват. От маса време се каня да отида с тях ама чак миналата зима сколасах да ги наглася нещата. Успях да убедя Ицо и Петър да придружим (отчасти) Мишо, Наско и Ани, които пътуваха по работа.

Изкарахме си на „Евлоги Георгиев“

тайландски визи

от един полузаспал чичка, който се оказа консулът на кралството тук и се зовеше Виктор Меламед. От „Симеоновско шосе“ пък сдобихме

индонезийски такива

от една безобразно сърдита жена, заобиколена от разни етажерки с бурканчета със странно съдържание и картини, изобразяващи вулкани. Върна ни веднъж, защото сме нямали адрес за отсядане там, ама ние си извадихме бутафорни резервации за хотел, държахме се любезно и пожънахме успех (визи). От улица „Петър Берон“ пък си закупихме

билети от Истанбул до Бангкок и обратен от Джакарта до Истанбул

Това се отнася само за мене, Пепи и Ицо, защото останалите директно заминаваха за Индонезия в някакъв опушен град, да закупят като че ли нещо спортно или дрехи, не помня.

Билетите за самолет трябваше да ни струват по 500 Евра на калпак, ама в последния момент, докато плащахме ни казаха, че има някаква промяна и цената паднала на 410. Ние не възразихме на любезната жена (Марта Василева) и имаше сделка.

Автобусните билети за Истанбул

пък ни издадоха на автогарата срещу централна гара и като си набавихме препарат за мазане срещу силно слънце, препарат против комари, къси гащи и прочие, бяхме готови за корави приключения. Най-смешното е, че като заминавахме

температурата в София беше минус 20 по Целзий

и разни продавачки ни се смееха с тия препарати срещу изгаряне и подобни.

Та на 13 Февруари следобяд взех раницата и брат ми за компания до автогарата и тръгнахме. Аз живея на бул. България и хванах рейс 76 до Орлов мост, че исках да мина през Канн (това е едно барче на Кракра и Шейново, което затвори миналата година), да пийнем по някоя бира преди старта. В рейса през цялото време с братът се хилехме, че съм бил тръгнал към Индонезия със 76. Компанията в Канн беше радушна и в сладки приказки съм треснал 5-6 бири минимум, не помня точно. С част от приятелите (изпращачи) тръгнахме към гарата, купувайки си по път няколко 200ml водчици. Там се събрахме всички и понеже беше зверски студ изпихме всичко за нула време.

В автобуса за Истанбул

се покатерихме само аз, Ицо, Пепи и Наско, защото Мишо и Ани бяха тръгнали преди 2 дена, за да пазаруват нещо там. Пътят до границата ми е супер мътен. Помня как гледах осевата линия през предното стъкло и после нищо. Ицо каза, че с Пепи едвам сме издържали до Пловдив, да слеземе да пикаме, ама аз въобще нямам идея, да сме били в Пловдив. На границата помня, че имаше някакви агенти в предния автобус, които явно са носели повечко алкохол в багажа и турчагите трошаха бутилка след бутилка на асфалта на фона на някакви брутални горящи контейнери за боклук, посреднощ. Висяхме 2,5 часа и продължихме.

Преди Истанбул заваля сняг

и станаха разни задръствания. Около обяд навлязохме в Отогар (автогарата) и там беше като в тъп фантастичен филм. Нещо гигантско, бетонно и жестоко грозно. Взехме маршрутка, в която бичеше турско до Таксим. Таксим е един симпатичен площад отвъд пролива Златен рог. Оттам тръгва много приятна уличка (забравих ѝ името) с малки дървени трамвайчета и всичко много ми напомня на Лисабон, макар че никога не съм бил в Лисабон.

Намерихме за нула време хотела на Мишо и Ани и се качихме в тяхната стая да хапваме сандвичи увити в салфетки и найлон и да им раздуваме небивалици за минаването на границата нощес. Като се подкрепихме излязохме да се помотаме и да пийнем по едно кафенце в некакво яко заведение. Беше пълно с турски чички, пушачи. Като келнерът дойде до нас и ние един по един му казахме „бир кааве„, а по-отворените от нас „бир кааве шекерли„.

После се върнахме в хотела и се пременихме с гуменки и сандали, което изглеждаше кретенско при положение, че вънка вият вихри, вали сняг и е под нулата.

Взехме метро до летището

и се возихме с някакъв тип, който бил българин и го разпитвахме какво значат надписите по рекламите, залепени над вратите. После докато се редяхме на багажовсмукателите на

аерогара Ататюрк

към нас се зададоха един тип с червена брадичка и една вискоа и засукана мацка, влачейки каретка Самсунайт. Заприказваха Мишо на български и се оказа, че са някакви негови познати, Веско и Теодора, много отворени. Имали складове за разни такива джунджурий и подаръци в цяла България. Сега щяха да ходят до Делхи и после до Бали, където се разбрахме да се видим. Треснаха ни по един размазан турски печат в паспортите и се покатерихме на авиона.

Настаниха ме до прозореца с Веско и Теодора. Отзад седнаха Мишо, Наско и Ани. Веско започна да ми говори с бащинско-поучителен тон за разцвета на могъщият им бизнес. Разказа ми, че с Теодора били гаджета ама сега всеки си имал нова половинка, а ги свързвала само работата. Аз как точно висят месеци наред в Азия и се занимават само с товарене на контейнери не можах много-много да си го представя ама все тая. После ме попитаха каква е точно целта на моето пътуване. Отговорих им, че съм тръгнал да си купя електронен часовник, което си беше самата истина и те се смяха и казваха „Е ти си ебати пича“ и други подобни работи и станахме приятели. Теодора ми каза, че ако и взема някакви тайландски панталони, дето и били любими щяла да ми купи нещо интересно от Индия и като се видим в Индонезия да си разменим подаръци както в даскало едно време.

През целия път естествено крещяхме на стюардесата да ни носи нови Карлсбергчета и аз специално се навъртях здраво. От другата страна на алеята имаше некакви арабейшъни-пияници и просто я подлудихме. Смеехме се, че е толкова масивна, че като ходи и целият самолет се тресе. Накрая женицата истеряса и каза, че това е безобразие и няма да носи повече бира, а ние и казахме: „Госпожа, бъдете така добра и си изпълнявайте служебните задължения“. Както и да е по мръкнало и в несвяст

пристигнахме в Бахрейн.

Това е някакъв остров в Персийския залив, където май имат много бензин, съответно кинти. Отделно там се провеждали състезания по формула и имаше на летището някакъв болид и разни байрачета Пирели и подобни.

Bahrain International Airport (BAH), Muharraq, Бахрейн
При проверка на документите Петър се клатеше и почти не можеше да приказва (както и ние де) и мустакатият митничар се разядоса и се разкрещя нещо на арабски език. После трябваше да висим няколко часа и всеки да си хваща, накъдето отива. Изхвърлихме си зимните якета в кофите и отидохме към едни стълби покрити с мокет, където можело да се пуши.


Ицо хвърля якетата в кофите


Стълбичките с мокет

Аз се разходих до фришопа, откъдето се върнах с една голяма торба Хайнекен по 0,5l (виж снимката) и няколко запалки „Аз обичам Бахрейн“, където думата обичам е заменена с червено сърчице. По някое време при нас дойде един фиркан немец и ни каза ломотейки, че да се кърка в мюсюлманска държава не било гот. Пихме каквото пихме и се разотидохме. Веско и Теодора към Делхи. Мишо, Наско и Ани към Джакарта. Аз, Ицо и Петката –

към Банкок

Имаше обаче междинно кацане с престой в Маскат, Оман, което предстоеше и на трите групи.

Продължението:

Из Югоизточна Азия (2): Пристигане в Тайланд

Автор: Бале

Снимки: авторът, ако не е отбелязано друго

Други разкази свързани с Персийски залив – на картата:

Персийски залив

Цялото пътуване:

  1. Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн
  2. Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд
  3. Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд
  4. Из Югоизточна Азия (4): Дворците и баровете на Тайланд
  5. Из Югоизточна Азия (5): Остров Ко Панян, Тайланд
  6. Из Югоизточна Азия (6): Остров Ко Панян – продължение
  7. Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус
  8. Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия
  9. Из Югоизточна Азия (9): Сингапур
  10. Из Югоизточна Азия (10): Сентоза – островът на забавленията (Сингапур)
  11. Из Югоизточна Азия (11): На път за Индонезия
  12. Из Югоизточна Азия (12): Остров Бали, Индонезия
  13. Из Югоизточна Азия (13): Остров Бали – продължение
  14. Из Югоизточна Азия (14): Остров Бали – още продължение
  15. Из Югоизточна Азия (15): Завръщането


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


20 коментара

20 коментара to “Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн”

  1. […] свят и онзи. Дааа още откак се запознах с Бале, познавате го, в мен се загнезди желанието да видя […]

  2. bilqna каза:

    ave putki tova ne e pate6estvie

  3. Стойчо каза:

    Ти сигурна ли си какво точно коментираш? (приеми го за последно преудпреждение)

  4. […] свят и онзи. Дааа още откак се запознах с Бале, познавате го, в мен се загнезди желанието да видя […]

  5. Ищван Чурка каза:

    Интересно е, че споменаваш улица „Петър Берон“. Не за друго, ами защото живият Пешо Берон – биологът – е голям приятел и познавач на Индонезия :))

  6. Радостина Ганева каза:

    Прочетох само три реда. Правописът и правоговорът тотално ме отказаха да чета!
    Дето? Сколасах да не сме на някоя седянка … Можеше да се постараеш поне малко.

  7. Бале каза:

    Жалко, госпожа, че не си чела по-нататък! От четвъртия ред минавам в мерена реч.

  8. […] Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн Из Югоизточна Азия (11): На път за Индонезия Из […]

  9. […] Азия (6): Тайланд, о-в.Ко Панян – продължение Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн Из Югоизточна Азия (11): На път за Индонезия Из […]

  10. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  11. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  12. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  13. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  14. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  15. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  16. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  17. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  18. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  19. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

  20. […] Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн […]

Leave a Reply


Switch to mobile version