сеп. 06 2011

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (2): Елсинор – Гиллелейе – Хилерьод – Хелзингборг

Продължваме северният пътепис на Росица из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, а днес  ще се разходим из  Елсинор, Гиллелейе, Хилерьод и шведския Хелзингборг .  

Приятно четене:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част втора

Елсинор – Гиллелейе – Хилерьод – Хелзингборг 

Удоволствие е да се пътува по източното крайбрежие на Зеландия. Нямаме грижи за билети, защото с вълшебната карта пътуваме свободно, необходимо е само да си открием перона и влака и да се качим в него. Във влаковете трябва да се внимава къде се сяда, защото има вагони (обозначени са), в които е забранен всякакъв шув, в т.ч. от мобилни апарати.

 

Елсинор

Пътуването от Копенхаген до Елсинор е кратичко – около 30-40 минути. Слизаме на очарователна гара.

Гарата в Елсинор, Дания Гарата в Елсинор, Дания

Гарата на Елсинор

Първата „забележителност”, с което се сблъскваме, е театрално облечен пияница, който размахва бутилка бира и рецитира или просто си говори сам. Идва нашият млад домакин от каучсърфинга и тръгваме с раниците на гръб към жилището му. Две улици на кръст оформят центъра на града, къщите са ниски, залепени една за друга, пъстри.

 Елсинор, Дания

Елсинор

 Елсинор, Дания

Елсинор

В по-новия квартал, в който навлизаме, къщите си имат имена. За секунда си помислям, че ми приличат на татуировки – всяка със свой цвят и характер.

 Елсинор, Дания

Момчето ни обяснява, че поставянето на предхристиянски лични имена или имена на древни божества върху фасадите на къщите е древна традиция. Функцията им е недвусмислена – те служат за предпазване на дома и са своеобразни „патрони” на домакинствата. Именно в този момент научаваме, че датчаните са склонни да се определят по-скоро като (суеверни) езичници отколкото като християни. Вероятно поради факта, че страната е приела християнството късно, то си стои в живота им някак официално, някак повече свързано с монархията, монарсите и дипломацията, отколкото с живота на простосмъртните.

Пристигаме на местоназначението. Момчето се събува в коридора пред вратата на апартамента. И ние правим като него. На пръв поглед изглежда като да си на гости в Турция или в друга мюсюлманска страна, но събуването тук се дължи на един простичък природен факт – често вали и по обувките има доста кал. Докато полагаме багажите в отредената ни стаичка, забелязваме няколко неща: на прозорците няма пердета; в цялата къща има много свещи и свещници; мебелите са от много хубаво дърво, лакирани с „корабен” лак; всичко е подредено с много вкус и с много премереност в детайлите и пространственото им разположение. По време на вечерната разходка, която ни спретва Р., научаваме, че пердета в къщите са рядко явление, защото всеки слънчев лъч е ценен, т.е., за да не се пречи с нищо на светлината. Свещите пък присъстват на всяко хранене. Първоначално вероятно са ползвани сутрин, за да компенсират липсата на… слънчева светлина, после обаче се оказват неизменен атрибут на всяка трапеза. Слънцето и светлината! Всичко заради тях! Ние се престрашаваме да попитаме дали липсата на пердета не води до повече клюки от страна на съседите. В отговор получаваме изненадан и въпросителен поглед. Защо съседите трябва да гледат какво става у съседите??? Дааа, странна работа. Е, понеже това с пердетата си е интересно за нас, та ние все пак проучихме още подробности. Стаята, която гледа към улицата, обикновено е кухнята или дневната, а не спалнята. Логично! После открихме и друга хитрина – вази, чинии, свещници и прочие вещи се поставят на прозорците гъсто-гъсто, та хем декорират, хем нещо предпазват от чужди погледи. Тук-там има и по едни мини перденца, но наистина мини и то в най-посещаваните от туристи места, щото туристът е склонен да наднича… На връщане забелязвам къща с името „Ида”, име, което Андерсен е увековечил чрез приказките си. „Това е старо предхристиянско име, почти свещено и много разпространено в Дания”, обяснява момчето.

Елсинор е пуст в този час. Впрочем той опустява още към 17 часа. Хората работят, прибират се от работа, вечерят рано и остават по домовете си. Р. отговаря с дисциплината на войник на всички наши въпроси, дава ценни наставления за бъдещите ни пътувания. Съветът му е, ако искаме да видим истински замък, да посетим този в Хилерьод – Фредериксборг, защото по принцип той си е замислен и построен като замък. Замъкът Кронборг в Елсинор пък бил построен с предимно военнозащитна цел и не бил чак толкова атрактивен. Да вземем частното влакче, което пътува до най-северната точка на острова, да слезем за разходка в Гиллелейе, а после да отпътуваме за Хилерьод. А после – както дойде.

Ставаме рано и заварваме сутрешно оживление на елсинорския площад. Той е голям и просторен, защото някога е служел за тържище. Такъв е впрочем случаят с повечето морски градчета на датския остров Зеландия, а връх на простора и мащабите на площада-тържище ще откриете в Кьоге. Народът вече пие бира, времето е хубаво и всички са по джапанки и летни дрехи. Велосипеди, инвалидни колички, пешеходци. Ако искате да хванете градското оживление извън столицата, направете го в сутрешните и обедните часове. После всичко много бързо ще утихне и ще опустее. Дори не подозираме колко богат и пъстър ден ни очаква – ден, изпълнен с удоволствия за очите, ден, в който е непростимо да ти падне батерията на фотоапарата. Пием кафе в центъра на Елсинор и отиваме на гарата, за да вземем частното влакче до Гиллелейе (Gilleleije– най-северната точка на острова. Картата ни важи и за частните влакове, така че нямаме грижи и просто се настаняваме удобно в очакване на отпътуването. Двата вагона се люшват, пътуваме много приятно сред гори, гори и гори. Морето проблясва и се скрива като дете, за което най-голямото удоволствие е да си играе на „ку-ку”.

 

Гиллелейе

Слизаме на гарата в Гиллелейе и тръгваме към морето. В пълна леност и блаженство изкарваме на брега почти час. Много е хубаво, много е отпускащо. Ако съм си представяла някога, че ще отмарям в тази северна точка на планетата, че майското слънце ще ме гали като че ли съм в Созопол през септември… Хапваме си сандвичите, правим си по едно студено нес кафе, което – познахте, си носим от България (и слава богу!). Благославяме Р., че ни светна за това място и ни е трудно да продължим. Е, продължаваме все пак. По тези брегове е мъдрувал философът Киркегор. Оттук минава един от най-оживените пътища за миграция на птиците на север и само си преедставям на какво прилича небето в такъв момент! Това е най-голямото рибарско пристанище в Зеландия и от улов на риба държавата печели 50 милиона крони годишно. Откриваме пристанището и морските кръчми със страхотната прясно уловена храна. Не сме гладни, но решаваме да опитаме поне апетитните рибени кюфтета.

Юруш на кюфтетата – Гиллелейе, Дания

Юруш на кюфтетата!

А после най-внезапно откриваме къщите с покриви от сплъстена слама – така изкусно покрити и подстригани, не можеш да видиш сламчица да стърчи. Много е гот, не е за пропускане.

 Гиллелейе, Дания

Гиллелейе

Гиллелейе, Дания

Гиллелейе

Гиллелейе, ДанияГиллелейе, Дания


Гиллелейе

Гиллелейе, Дания

 Красота!

 

Още снимки от Гиллелейе:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-gilleleje-may-2011.593110

 

Хилерьод

Продължаваме със същото влакче към Хилерьод.

[geo_mahup_location_info]

Радва ни всичко, до което се доближаваме – просторният площад, езерото с гъските и лебедите, забележителният парк, Фредериксборг – замъкът като замък от приказките, прилежащите му градини. Всичко е фантастично! (За посещението в замъка не заплащат входен билет носителите на cOPENhagen карта.)

 Замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Замъкът Фредериксборг

Диви патици – Хилерьод, Дания

Свещените обитатели на Дания – „Гъскиии, лебеди!”

Хилерьод, Дания

Поглед назад към Хилерьод

Замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Фредериксборг – най-красивият ренесансов замък в Дания от 17 век

Не ще и дума, този замък ще ви се понрави твърде много! Освен, че е най-красивият ренесансов замък в Дания, той е и най-мащабният в Скандинавия въобще, наричат го „датски Версай”. Изграден е между 1560 г. до 1630 г. върху три островчета на Slotssø – езерото на замъка.

Ренесансът си пада по гръцката и римската античност, но изображенията на морските божества, на които се натъквам, не ми изглеждат единствено в стил Посейдон-Нептун-Тритон, струва ми се, че има и локални митологични представители, кой знае? Оригиналът на Нептун, който увенчава фонтана пред входа на замъка, бил задигнат от шведите при някаква война и оттогава красял Осло. Не че се задълбочавам толкова върху божествата с риби опашки, но се опитвам да разбера как и защо „Малката русалка” става възможен персонаж в Дания.

Изненадите в замъка следват една след друга, пазителите на реда са много внимателни и насърчават да продължите към кулминацията – тронната зала. Преди да прекрачите прага ѝ ви правят път като на високопоставена персона и ви въвеждат тържествено… Замъкът е своеобразен музей на изобразителното изкуство. Тук могат да се видят стотици портрети на кралските особи, рисувани в продължение на няколко века. Освен дворцовия храм, който и до днес се ползва за кралски сватби (тук се е състояла брачната церемония на датския принц Йоаким и Александра Кристина Манли, която след развода им през 2002 г. се омъжва за фотографа на кралското семейство. За нея остава резиденцията Амалиенборг – обектът може да се посети и е включен от cOPENhagen картата), освен дворцовата бална зала и прочие красоти, за посетителите е достъпно да разгледат множество „битови” отделения и помещения за практикуване на хобита – стаи за отдих, за шиене на гоблени, за музика, за пиене на чай, за занимания с астрономия… Кралските ложета от съвременна гледна точка изглеждат по-скоро тесни, неудобни и лишени от интимност в разположението си, отколкото „по царски” комфортни, меки, широки и изолирани. Аз ставам фен на множеството скринове, ракли, шкафове и чекмедженца за „пазене на дрехите” – някогашните гардероби, сандъците на баба (гардероб означава буквално „(място) за пазене на дрехи и бельо”).

 Замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Фредериксборг

Барелефи на входа – Замък Фредериксборг – Хилерьод, ДанияБарелефи на входа – Замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Опашати барелефи от входа на замъка и от музея

Дворцов храм – Замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания Дворцов храм – Замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Дворцовият храм

 

Скромна трапез– Замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Скромна трапеза

Скромна трапез– Замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания


Тронната зала, замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Тронната зала

Тронната зала – хапване, пийване и танци до зори

Тронната зала, замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Кралско ложе, замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Дървен шкаф за багаж, замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Кралско ложе и прекрасен дървен шкаф за багажче

Дворцовата градина, замък Фредериксборг – Хилерьод, Дания

Частичка от дворцовата градина

Една важна подробност за онези, които ще посетят Хилерьод след 15 май, обзаведени с cOPENhagen карта – след тази дата може да се направи круиз в езерото, включен в цената на картата. За съжаление ние не успяхме да ползваме тази екстра, защото бяхме подранили във времето.

 

Още снимки от Хилерьод:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-hillerod-may-2011.593113

Хелзингборг в Швеция

След Хилерьод сме почти изчерпани от ходене и впечатления, но слизайки на гарата в Елсинор сме обзети от идеята да прескочим с ферибота до Хелзингборг в Швеция –– ей го къде е. Морската гара е на гърба на ЖП гарата, така че с един скок сме на гишето за билети. Билетът струва евтино – нещо към 3 евро с 20-те процента намаление заради картата cOPENhagen. Трафикът е невероятен, шведите идват да работят в Дания, за да плащат по-малки данъци или пък регистрират фирмите си в датско, нещо такова. Както и да е, движението между двете точки е оживено, фериботи тръгват и пристигат на всеки двайсетина минути.

 замъкът на Хамлет Кронборг

В далечината е замъкът на Хамлет – Кронборг, който така и не посетихме

В Швеция пристигаме по светло, към 18 часа. Простор, величие, могъщество – на това ти лъхва веднага след като положиш крак на сушата. А цветята! Ах, цветята! Разхождаме се из центъра с Ратушата/Общината, кулата – символ на града, уличките с многото заведения, чиято публика обаче е доста рехава.

 Пристанището на Хелзингборг, Швеция

Пристанището и красивата сграда на общината

Общината на Хелзингборг, Швеция

Общината на Хелзингборг, Швеция

Общината на Хелзингборг

Кулата в Хелзингборг, Швеция

кулата

Гледка от Кулата в Хелзингборг, Швеция

Гледка към града откъм кулата

 Гледка от Кулата в Хелзингборг, Швеция

Гледка към града откъм кулата

Привлечени сме от зелените високи покриви на нещо, което се оказва май „старо училище” или университет с голяма библиотека. Наоколо – фантастична градина с магнолии и гледка към морето, която си я бива.

 Университетът в Хелзингборг, Швеция

Университет

 Магнолии – Хелзингборг, Швеция

магнолии

 Магнолии – Хелзингборг, Швеция

магнолии

Хелзингборг, Швеция

Градът, гледан от парка на университета

Паркът на Университета – Хелзингборг, Швеция

отново паркът

Слизаме през кулата и се връщаме на пристанището, откъдето след минути потегляме към Елсинор.

Хелзингборг, Швеция

На път за ферибота, сбогуване с шведския град Хелзингборг

Още снимки:

http://royak.snimka.bg/travel/sweden-helsingborg-may-2011.593603

Още е светло, правим малка обиколка на безлюдния елсинорски център. Вървим бавно, говорим си за видяното през днешния ден. Замъкът на Хамлет, в който предполагаемият му прототип Амлед – син на краля на Ютландия, всъщност никога не е живял, стои малко призрачно в близката далечина, поемащ последните капки дневна светлина. След историческия залез на Елсинор заради зла чума, залязва и славата на този замък, чиято първоначална цел в далечното средновековие е била защита на позициите на датчаните в контрола върху тесния пролив Орезунд (4 км), който току-що бяхме кръстосали. Тогава изгряла звездата на хилерьодския замък Фредериксборг. Прав беше нашият домакин – ако искате да посетите бляскав замък, посетете този в Хилерьод. А на въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш!”, заради който в Елсинор ежедневно пристигат хиляди туристи, сме много склонни да отговорим положително – животът изглежда подчертано елегантен и приятен след всичко, което ни предложи в този ден.

Очаквайте продължението

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Дания – на картата:

Дания


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (2): Елсинор – Гиллелейе – Хилерьод – Хелзингборг”

  1. […] из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, бяхме в  Елсинор, Гиллелейе, Хилерьод и шведския Хелзингборг м, а днес продължаваме с Роскилде и […]

  2. […] из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, бяхме в  Елсинор, Гиллелейе, Хилерьод и шведския Хелзингборг , а за последно бяхме в Роскилде и […]

  3. vladimir1974m2 каза:

    Моля,споделете колко време сте били в Копенхаген.Опитайте се да ми изброите колкото се може повече обекти, за които важи кОпенхаген картата, ако има нещо по-евтино като карта за градски транспорт, също- как се използва.Ще бъда в Копенхаген две вечери и един цял ден през юли.Опитвам се да си организирам времето, след като ни свърши програмата на групата…Благодаря.

  4. Стойчо каза:

    Писах на авторката – искрено се надявам да отговори. А и ако някой друг знае – да казва! 🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version