юни 15 2007

Тунис(4): Екскурзия из Сахара

Продължаваме с екскурзията на Таис до Тунис. началото е тук>>>, продължението — ето тук>>>, а другия екскурзионен фоторазказ — ето тук>>>)

Приятно четене:

Тунис: Екскурзия из Сахара

Така, след още 2 дни,

започна двудневната ни екскурзия до Сахара.

Едно изживяване, което мисля, че всеки, който отиде в Тунис трябва да направи.

След ранно ставане в 4,30 сутринта час по-късно вече бяхме в автобуса и пътувахме към първата спирка от маршрута ни — Ел Джем. Там се намира третият по големина в света амфитеатър, с 35 000 места. Изключително добре съхранен, вероятно поради това ползван за част от снимките на филма „Гладиаторът“.

И още един опит да обхвана част от амфитеатъра…. безуспешен. Там май само с камера може да се снима:

Оттам след като минахме през катакомбите, естествено се отправихме към върха На снимката не си личи, но височината е такава, че поне на мен ми се разтрепераха коленете докато правех тази снимка
След като се наснимахме и уморихме от катерене и слизане по стълбите се отправихме към автобуса, а оттам продължи пътя ни. По пътя спряхме на първия оазис… пихме палмов сок, който местните пиели като разхладителна и лекоалкохолна напитка. На мен лично изобщо не ми хареса

Оттам нататък пейзажа наоколо започна все повече да се променя, цивилизацията все повече да изчезва, единственото, което напомня, че сме в 21 век беше чудесния път, по който се движехме с автобуса и стълбовете за електричество. Ето част от пезажа, част от тези хълмове са служели за снимки на филма „Междузвездни войни“.

И скоро след това стигнахме до Матмата.

Едно удивително място, което кара човек да забрави в кой век е. Мястото, където живеят т. нар.бербери.

Още с пристигането ни предупредиха, че при всички спирки в района е добре да не се отдалечаваме от групата, защото най-малкото някой омже да се уплаши от това, че може да изскочи човек изпод земята. Тамошните местни живеят в… пещери, дупки, издълбани в хълмовете, входовете на които по нищо не си личи, че водят към „дом“. Спряхме за обяд в един такъв „мотел“
Ние обядвахме в пещера № 3, която отвътре изглежда по този начин
За напитки ни казаха, че можем да си купим от бара отвън
„Бармана“ след като видя, че го снимам реши, че проявявам сериозен интерес към „мотела“ и реши да ми покаже изрично стаите Ето една такава, с 8 легла, която струва 15 динара на нощ, с включена закуска В интерес на истината, въпреки жегата навън, в „стаята“ беше доста прохладно.
След луксозния обяд малко след това спряхме при едно истинско такова жилище, чийто стопани, разбира се с мисълта, че ще припечелят са отворили за туристи. И съвсем предвидливо още на входа ни посрещаше най-младият обитател…

Оттам се влиза в малък двор, където освен тази камила имаше и едно магаре… Камилата щеше да ме ухапе
От всяко дворче има тунел към друго такова дворче. А наоколо има дупки, някои с подобия на врати, други без нищо, които са стаите Между другото като се замисля сега, ми тези хора живеят на огромна жилищна площ Наричат ги още „свободни хора“ — те не се подчиняват на никакви закони. Живеят своя живот, препитават се от отглеждане на кози, бране на фурми в оазисите или маслини през сезона. Живеят изключително скромно, въпреки, че за някои такива жилища казаха, че вече са си вкарали ток
Затова съм склонна да приема, че тези хора действително по този начин си мелят брашното и си месят хляба…
При поредната ни спирка по пътя ни към Дуз се оказа, че въпреки, че сме досами пустинята, то търговията е навсякъде
И накрая след цялото това пътуване най-накрая стигнахме до Дуз — „вратата на пустинята“. Оттук започва същинската пустиня Сахара. Настаниха ни в хотел „Оазис“…. Хотел, в който имаше топла и студена вода (макар и солена), два басейна, климатици, ТВ (гледахме… не помня кой мач)
И там докато пиех бира ми казаха, че след като съм в пустинята, то трябва да съм с истински „шеш“ — това бялото, омотано около главата ми. В интерес на истината там си дадох сметка, че неслучайно са измислени тези омотани шалове. Жегата е голяма, така и така се поти човек, това поне попива потта. Предпазва от слънцето и от пясъка и праха. Е, ясно е, след поредното пазарене си купих такъв, омотаха ме и ме подготвиха за яздене на камили Ама съм като истинска, нали? И този до мен си е местен…

И така, преди залез слънце се отправихме към камилите. Тук е мястото да спомена, че това удоволствие обикновено не е включено в цената и се плаща допълнително — все пак не всеки иска на камила Преди да се качим, няма искам-неискам, срещу 1 динар и половина ни облякоха в тези….. роби, омотаха на всички шеш-ове, само без мен, щото вече си имах и….. тръгнахме към кервана
Не е трудно да се язди камила, показаха ни как да се държим при изправянето и сядането й, на 5-тата минута се свиква и наистина има основание да бъдат наричани „кораби на пустинята“. По някое време навътре в пустинята спряхме, наколо започнаха да препускат черни бербери на коне, жива атракция….. срещу пари Това, че ме няма снимана на камила е обяснимо — има ме в чужди фотоапарати
А, иначе всяка група е в различен цвят шеш-ове. Мен така и не ме разбраха от коя група съм, сигурно заради това непрекъснато ме наричаха Фатима Пренаситени от емоции вечерта се закротихме в хотела. Кой на водка, кой да спи… Невероятна тишина, само в далечината се чуваха там-тамите на камиларите явно. Тихо, та чак страшно. Усещането……. то няма как да се опише. Спахме бързо и на другата сутрин още по тъмно станахме, за да продължим през пустинята. Е, целта беше да посрещнем изгрева, дори не смея да пусна снимки, защото… ами изпуснахме го като изгрев Първата ни спирка беше при соленото езеро Шот Ел Джерид. Място, известно със своите миражи по обед… Така и не разбрах от къде е този червен цвят при езерото… а бялото ясно е, че е сол

И пак на фона на тази солена пустиня

Към 6,30 вече стигнахме до мястото, откъдето тръгват джиповете… строени ни чакаха Натоварихме се по 6—7 човека в джип и… потеглихме


Поне ние в нашия джип определено случихме на щур шофьор Ние викаме, и той вика с нас, музиката гърми и като караме и като спрем След кратка отсечка по равна земя започна катеренето по първите баирчета
По-нататък съвсем не бяха толкова малки След твърдата земя навлязохме в пясъците….. Е, всички други бяха спряли преди огромната дюна, само ние — на ръба После се спуснахме по нея.

А след това стигнахме до запазените декори от филма „Междузвездни войни“
Оттам продължихме още навътре и стигнахме до част от отсечката на рали „Париж-Дакар“…….. изживяването беше точно като на рали Скоростта не се усеща…….
Изразходили всичките си сили да викаме, стигнахме до оазис, който всъщност е вече в планината Атлас. И каква радост — там имаше не само вода, ами водопад. Колкото и малък да е, при мисълта, че това е в пустинята…….
Ясно, че се къпахме…
След разхлаждането, преди да се приберем към джиповете спряхме за по кафе в едно……. ми един навес, където имаше и сергия, и вода и кафе и… продавачите тропаха в ритъм И…. едни се учеха как да удрят по тамбурлекито, други мятахме гюбеци…. Но пък купона беше неописуем
Преди да се качим на джиповете изкарах още 2 камили (правех се на местен търговец), оттам прекосявайки през Атлас и в близост до границата с Алжир стигнахме до мястото, където ни чакаше автобуса. С него продължихме към Керуан, като по пътя спряхме за малко за почивка в едно крайпътно заведение, където… отново купон Нормално място, където има и нещо като магазин, като бар…. където обаче персонала е и атракцията Хората, които са по столовете са персонала на това заведение И който има работа — отива да си я върши, идва друг да тропа
А този с жълтия шал бил собственика

След тази емоция продължихме към Керуан

— четвъртият по святост сред мюсюлманите град. Там се намира и единствената джамия, която допуска туристи…. хванахме молитвата им и така и не успяхме да влезем. Само това успях да снимам от нея от покрива на магазина за килими
За сметка на това станахме едва ли не жертва на килимарската промишленост В магазина ни показаха различни стилове килими. Счита се, че в Керуан правят най-красивите килими в цял свят Показваха ги с обявяване на цените Можеше да се плаща в брой, с кредитна карта (дори на траншове). Поне на мен берберските най-много ми харесаха, но….. 400 евро Харесах си и едно друго килимче, то се оказа 700 евро, щото било ръчно правено в продължение на 6 месеца. Иначе в магазина беше и тази килимарка, която показваше как се тъче.
А, според традицията им, всяка жена трябва да има т. нар.класически модел килим, иначе не може да се омъжи. Като няма значение дали го тъче тя или го купува. Така и не разбрах този килим, който килимарката правеше такъв ли беше….

….. но ако някой си купи точно този килим, да знае, че една от нишките в него съм я втъкала аз
И………. оттам се прибрахме за последна нощ в хотела. На другия ден си тръгнахме… За разлика от залата на пристигащи, то залата за заминаващи на аерогарата беше съвсем съвременно Време за последни покупки от фрии-шопа, похарчване на последните динари, въпреки, че на който бяха останали повече, имаше възможността да си ги обърне в евро или долари.


Довиждане, Тунис! До нови срещи!

Край

Автор: Таис
Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Тунис(4): Екскурзия из Сахара”

  1. […] Това е първият фоторазказ на Таис от Тунис: Картаген-Сиди Бу Саид (Основният разказ започва тук>>>, а продължението – ето тук>>>; другият фоторазказ е тук>>>) […]

Leave a Reply