окт. 02 2008

Набързо из Европа

Пътеписът днес може да бъде наречен „Европа на бързи обороти“ или „Самолетни приключения из Европа“. Авторът това лято се е вдигнал и къде със самолет, къде с влак обиколил няколко важни столици на нашия континент. Приятно четене:

Набързо из Европа

до Прага, Лондон, Амстердам, Париж, Виена и назад

Естествено за почвам  с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа… обективно!

Мислех да озаглавя писаният аси (далеч не е пътепис) „Ганьо по Европата“, но все симисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…
Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител— остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе, тая държава имали си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…

Идеята ми беше да се помоткаме накъдето ни видят очите (аз, гаджето и дъщеря ми), най-вече заради щерката, която отчайващо последователно работеше по въпроса да се превърне в една типична провинциалистка-чалгарка! Не, че имам нещо против провинциалистите-и аз съм от дълбоката провинция, но провинциално-селският манталитет ме ужасява! Та имах крехките надежди нещо да трепне у хлапето виждайки „белия“ свят! Е, не се получи…

И ето ни един хубав слънчев ден на летище София (винаги съм се чудел кой е дал на това мижаво съоръжение гръмкото наименование „airport“?!?). Кои сме ние ли? Моя милост – Фори— застаряващ хипар в малко над христовата възраст, космополит и песимист за съдбата на света, в известна степен анти-патриот и скептик по отношение на страната ни и мястото ѝ в Европа, Стела-млада, напориста и амбициозна идеалистка, върл патриот и родолюбец (нищо, че работи все за чужди компании, които ѝ позволяват един добър стандарт на живот) и по стечение на обстоятелствата— жената на живота ми (третата и, надявам се, последна) и Катя— в позицията на13-годишният тинейджър, отявлена чалгаджийка (както по музикални вкусове, така и по душа), но всъщност – моя обичана дъщеря.
Полетяхме, каквото полетяхме и кацнахме в

Прага-готин град,

винаги ми е харесвал, в него има някаква особена атмосфера, която ми е трудно да опиша. Помотахме се два (или май беше три)дена, определено имаше голяма наслада от престоя ни в Прага!

Обиколихме традиционните туристически забележителности— Карловия мост, часовникът в стария град, замъкът в Храдчани, авангардната телевизионна кула в Жижков, умаленият вариант на Айфеловата кула на хълма над града (нещо не се сещам името му), включително попаднахме и на едно много готино и слабо посещавано място в покрайнините— дворецът „Звезда“, разположен в eдин огромен и поддържан парк! Естествено пийвахме бира при всеки сгоден случай и се наслаждавахме на живота.

Боже, колко е хубаво да не ти звъни постоянно телефона, да не шофираш, да сев озиш с метрото и трамвая и, най-вече, да не бързаш за никъде! Чехите, както е известно имат най-хубавата бира на света (нищо, че затова призвание напират и белгийците), това беше и една от причините да изберем Прага за точка №1 в програмата ни! Е, мислех и да се видя с един приятел, който не съм виждал цяла вечност, но той пък заминал за уикенда в Швейцария. Ех, тая малка Европа с нейните липсващи граници…

В Прага ми направи впечатление, че има сравнително малко не-местни (изключвам тълпите туристи), но засметка на това азиатците явно са монополизирали бизнеса с малки магазинчета за хранителни стоки. Не, че нещо, просто прави впечатление! Е, прави впечатление и чистотата, многото и добре поддържани зелени пространства, запазването на старата архитектура в центъра на Прага с пълното отсъствие на модерни многоетажни офис сгради и молове баш на пъпа награда, липсата на отчайващите софийски задръствания, липсата на паркирали по тротоара коли, между които един софиянец прави слалом ежедневно, но хайде да не издребняваме!

Лондон

Кааацамеееее! Пуф! Тоя направи егати твърдото кацане! Но, всичко е добре, когато завършва добре… Поглеждам през илюминатора, като се мъча да уловя духа на мястото! Долавям го, но когато слизаме от самолета— студено (нищо, че е първи август), тъмно, ръми, липсва ръкав или автобус, или каквото и да е било цивилизовано средство за придвижване иние щастливи цапуркаме из локвите до сградата на летището, а то е… поне пет пъти по-голямо от софийското и още толкова по-мизерно! Не знам защо, но странно ми навява усещането за халето на някакво промишлено предприятие. В съзнанието ми без всякаква връзка изникват картини от филма „1984“ на Оруел…

На паспортната проверка случих на един мрачен мъжага с брада по-голяма от мойта и бял тюрбан наглавата! Ама и аз имам егати късмета— я виж на другото гише дебелия, гологлав негър (опа „чернокож“ или афро-еди-какво-си„), или дребничката индийка с червената точка на челото и странният пиърсинг на носа! Махнах с ръка и казах многозначително „Заеби!“, или както се изразява родолюбивата ми приятелка „Уетевър!“… Д

обре дошли на летище Лутън— Лондон!

Иако някой ви каже, че летище Лутън  е в Лондон, не му вярвайте, ама хич не му вярвайте! Лутън е на, има-няма, час и нещо път с автобус през среднощния рехав петъчен трафик!

С какво ще запомня Лондон ли?

Естествено най-вече с това, че всички карат в насрещното и то карат като луди (а твърдят, че Лондон е градът с най-много камери и глобите за превишена са солени), с това, че забраната за пушене на публични места май от никого не се спазва, с отвратителното време, с претъпканото метро и с мноооого индийци, пакистанци и разни подобни!

Другото, което ни изненада неприятно бяха

огромните мащаби на града

На картата го гледаш –  ей, къде,е – а като тръгнеш… И за къде бързат всичките тези хора? Имам чувството, че бягането по ескалатора в метрото е превърнато в национален спорт! И тук се сещам за думите на бившата ми жена (която наскоро видях в София, а иначе си живее вЛондон). Та думите ѝ бяха

„Разочарована съм от Лондон! Тук е пълно с източно-европейци!“

Да, тук наистина е пълно с източно-европейци— навсякъде можеш да чуеш българска, полска, унгарска, чешка и каквато с есетиш още реч! Малко е тъпо 10 минути да се опитваш да си купиш хот-дог с ограничения си английски и накрая продавача да ти подметне „М’чи аз говоря и български!“…

Заболяха ме краката да стоя на един чакълест площад да гледаме нещо,

което уж щеше да се случи! Ама какво?… Гледаме хора, ама много хора, стоят и гледат. И пак стоят, и пак гледат. Итака два часа! И накрая какво? Някакъв си конен караул се сменял… Айде, няма нужда! В Лондон за пръв път открих

горчивата истина, че маскират шампанското в бирени кенчета!

Но го разбрах чак след като в хотела отворих всичките 4—5 кутийки, които бях купил в супермаркета зад ъгъла! Колко ли глупав съм изглеждал в очите на продавача, когато го попитах къде е щанда с бирата и съм отнесъл една камара долнопробно шампанско… Абе, хубав град е Лондон! Пак бих отишъл да се помотамтам, признавам си!
Амстердам ли? Ееее, признавам си, пристрастен съм,

Амстердам

ми е любимият град…или не, по-скоро Сараево… хммм, дали пък не Истанбул? Добре де,

Амстердам ми е фаворит от градовете със западен облик—

малък, красив, подреден, уреден, или както ми беше споделила една австралийка преди време на спирката на метрото „Тhis is the fucking place to live!“ Какво ли имаше предвид? Сигурно, че е много готино местенце! Така си е е, две мнения по въпроса няма!

Ужасното в Холандия е, че холандския е доста странен и труден език, но пък хубавото е, че всички говорят английски! Много канали, много дъжд, много вятър и, естествено, мнооооого колелета! Само едно се чудя, като си оставят някъде колелото как точно после го познават и откриват? И като заговорихме за колелета, въпреки летния дъжд решихме да наемем по едно. И без това всичко е тооолкова равно, че няма накъде повече. 15 евро на ден си беше повече от прилична оферта. Е, и някое евро застраховка и едно-друго, та кажи го 20 евро.
Какво му плащаш… Два пъти попитахме имали депозит за колелетата? Няма! Дайте само по една лична карта и готово! Да, ама се оказа, че като в личната ти карта пише „Булхареа“ искат депозит от 150 евро наколело! Не, че ги нямахме, но някак си ми стана обидно… Я, да си хванем трамвая и метрото!

Странното беше, че Червените фенери още си работят, а уж бяха гласували през зимата да ги закриват, щото видиш ли влошавали имиджа награда! Да, ама не! Излишно е да споменавам, че 14%  от проститутките там са българки, а останалите – рускини, молдовки, украинки, сръбкини… Жалка работа! Човек почва да си мисли, че освен за това (жените) и да мием чинии, евентуааално да продаваме хот-дог (мъжете), за друго не ставаме…

И кофи-шоповете са си още там

Купихме си хашиш, после го върнахме, да не се излагаме пред хлапето, пушихме по един джойнт да не сме капо и…отпрашихме за

Париж!

Този път с влак, за разнообразие! Излишно е да споменавам, че влакът нямаше нищо общо с БДЖ-ейските влакове, е тя и цената на билета си нямаше нищо общо— по 115 евро на калпак, но пък за сметка на това петстотинте и малко километра ги взе точно за 4 часа и 9 минути! Няма да споменавам захъркащата огромна чернокожа и дребничката спяща азиатка, която се беше проснала все едно влака е на баща ѝ, срещу, които бях принуден да пътувам, докато Стела и Катя си бъбреха с шиптърите на съседната се далка…

Paris Nord, 75010 Paris, Франция

Добре дошли в Зимбабве! Не бе, това е Gare du nord в Париж, нищо, че прилича на Хараре в пазарен ден!

Все бях чувал, че Париж е мръсен град, но чак пък толкова. Безброй тъмнокожи, скитници, просяци говорещи български (особено циганките дето са винаги около Айфеловата кула), въоръжени патрули по улиците… След „стерилния“ Амстердам разликата е очевадна!

Иначе Париж е скъп (а кой твърди, че в Лондон е скъпо) и обаятелен град, но с твърде ориенталско-южняшки привкус като за моя вкус.

Хълмът Монмартър с катедралата „Сакре кьор“, „Нотрдам“, Триумфалната арка, Площадът на републиката, Лувъра и, разбира се, Айфеловата кула! Абе, не мога да ги разбера французите, дето посред лято случат още от обяд вино, но… Естествено, най-свястната бира, която пих в Париж беше холандска и белгийска! А иначе французите са прословути с техния шовинизъм, пък една хубава бира не могат да направят:)))

Виена

мога да я опиша само седна дума— СКУКА! (Аз лично прекарах и двата ни дни престой там в градините на двореца Шонбруn— китно, зелено и поддържано!)

Скучно, подредено, скучни жени, много скинари и пънкари, тривиално… Не знам защо, но впечатленията ми за големите градове на Австрия и Германия са точно такива! Насилвах се да ми хареса, но…нямаше какво, или пък аз бях твърде отегчен!

Най-ярките миспомени отВиена са за сириецът, който продаваше дюнери и за задушевните разговори, които водихме за неговата родина, за сръбския ресторант „Лепа Брена“ и за…това, че полетът до София е само час!

София…

Винаги съм се прибирал с доста смесени чувства. Някои се радват, че се прибират, други – не, а мен сякаш… ми е безразлично и още със стъпването на твърда земя започвам да правя планове за ново откъсване от, както казваше австралийката „Тhis ist he fucking place to live!“. Слушайки мърморенето н авкиснатия таксиджия, докато подскачахме по софийските дупки, вече правех планове за следващото пътуване в… Норвегия.

Автор: Златомир

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:


Европа – общо

   Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Набързо из Европа”

  1. Бай Асен каза:

    Евала пич аферим

  2. irenako каза:

    супер……..да не забравиш да напишеш и за Норвегия:)

  3. Златомир каза:

    За Норвегия… Норвегия последно реших(ме) да я включим в една доста сериозна мотообиколка на Прибалтика и Скандинавия, чиято подготовка вече се вихри с пълна сила, но ще се осъществи през лятото на 2009-та!

  4. Лъчезар каза:

    Пич, като те слушам(чета) си мисля, че само си заносал парите, с които един средно интелигентен човек би отишъл за да усети атмосферата, културата и историята на една държава. От описанята ти разбирам само как си търсил мястото на емигрантите и мръсотията по улиците. Бил съм и в Париж и във Виена-там най-силно е усещането за култура и история, да се докоснеш до геният Моцарт, на Щраус, до могъществето на Хабсбургите, да се докоснеш до онова, което е движило и движи света. Е, не е описание на средно статистически Бай Ганьо… Може и по-зле, доста по-зле…

  5. Златомир каза:

    Пич, съжалявам, че чак сега видях коментара ти! Да взема да ти отговоря…
    Не е гот да даваш квалификации за някой, който не познаваш, та дори и прочитайки нахвърляните му бележки от тук и там! Само за сведение – живял съм на не едно място в Европа (и Западна и Източна), не е като да не съм имал възможност да се докосна до геният на този или онзи…
    Парите, които съм „заносал“ (каквото и да значи това) са си мои и ги харча както преценя аз!
    Трето – дай да не си мерим Ай Кю-то, че може и да се изложиш…
    И последно – винаги може „по-зле“ и „доста по-зле“! Бъди оптимист:)))
    Завършвам с един цитат:“Ние българите сме дребни душици-простовати, силно комплексирани, мързеливи и крайно несоциални!“ Дано си ме разбрал…

  6. Лъчезар каза:

    Златомире, последният ти цитат е това, което осмисля въобще целият ти отговор и е чудесно доказателство за собствените ти думи. Между впрочем това само чудесно допълва изказаното от мен по-горе мнение. Въобще и не мисля да си мерим Ай Кю -то, защото ако твоето беше толкова голямо, колкото претендираш, въобще и нямаше да отвориш приказка за това…. 😉

  7. Златомир каза:

    Развесели ме:))) Мейлът ми е fory_underground@abv.bg. Ако имаш още нещо адресирано към мен – пиши смело! Няма смисъл да пълним блога на Стойчо с нечии душевни напъни… Весели празници!

  8. Стойчо каза:

    Да, и аз мисля, че е излишно да си ги мерите тука

  9. Лъчезар каза:

    Стойчо, извинявай, ако наистина съм нарушил добрият тон. Пожелавам на теб, Златомир и на всички читатели на блога здрава и успешна 2009 год. Да видят повече места, да напишат повече пътеписи, които да четем с удоволствие, а понякога и с критика.
    Мейлът ми е lazar_georgievvv@YAHOO.COM

  10. Стойчо каза:

    Лъчо, няма проблем:-) Надявам се и двамата да не сте останали с лоши впечатления:-)

  11. Lora Nielsen каза:

    Spora beshe bezsmislen. Spored men vseki ima pravo na gledna tochka i lichno mnenie, bez takiva ne moje da se narechem individi. Zlatomire, izchetoh patepisa ti na eidn dah! Pokriva mi se mnenieto ti za Luton airport – obslujvashtia personal e SAMO „naturalizirani“ anglichani:) A za Viena pyk imam drugo mnenie – aristokratichna. E vqrno, ako chovek si pada poveche kupondjia moje i da ne mu haresa, no sas sigurnost tq e edna mnogo iziskana stolica, ot tipa,koito edva li shte namerim v izobilie izvan Evropa. V Paris nikoga ne sam bila (propusnah ne edna i 2 ekskurzii ot fr gimnazia(prosto mrazq francuzite)), no za sajalenie chuh, che naistina e mrasno.Iskam da pojelaq na vsichki pateshestvenici – virtualni i realni – da ne spirat da patuvat i da ne spirat da mechtaqt za patuvania, dori i za tezi, koito im se struvat nevazmojni (napr. mechtata mi da posetq o.Tuvalu(shte pitate kade e, v blizost do Fiji, edinstveniq o-v, koito e osiguren finansovo za 50g napred ot vojda si, t.k. choveka razumno e dal „pod naem“ domaina na ostrova-darjava – .tv:)Mai se otnesoh…ama taka e kato samo patuvam virtualno i realno…
    Uspeh na vsichki i priqtno patuvane…kadeto i da e to:)

Leave a Reply