сеп. 21 2011

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (2): От Задар през Сплит към Макарска

 Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Западните Балкани заедно с Петя. Миналия път от Дунава през Белград стигнахме Плитвишките езера. Днес поемаме от Задар към Трогир, Сплит и Макарска в Хърватия.

Приятно четене:

Приказката продължава – приказка без край…

или нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора

/пътешествие с мотор – юли, 2011 г./

част втора

От Задар през Сплит към Макарска

Задар

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Бърза обиколка с нашия предварително подготвен гид – Светльо. Катедрали, чешми, стар град с излъскани от времето плочи, по които вървим, а стъпките ни попиват и създават история. Непреодолим вкус на античност, който ще ни съпровожда през цялото пътуване.

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Фантастично крайбрежие – слънчеви батерии оформят Слънчевата система, денем се хранят със светлина, а вечер излъчват. Пристъпваме по повърхността на Слънцето и се чудим.

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

После ни галят звуците на крайбрежен орган, на който вечният бриз изпълнява своя безкраен репертоар. Присядаме и слушаме музиката – едва доловима, странна, някак извън времето и реалността.

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Пътищата ни се разделят – Веско, Вальо и Светльо поемат към Национален парк Крк, където река Крк тече между живописни каньони и образува приказни водопади, а ние – малка следобедна почивка на каменист плаж. Водата е бистра и прохладна, а хората наоколо са заети с техните си неща. Заедно с галения плисък на вълните, странен звук от хиляди щурци създават неповторимото усещане за Адриатика. Още при тръгването си от Задар, дочуваме нетипично чукане. Нещо се случва с третия и особено важен член на екипажа ни – нашия мотор ТДМ. Докато лентяйстваме на плажа, Ники решава да провери и се оказва, че има повреда. Оставя ме с всичкия багаж, възлизащ на три куфара, якета, ботуши, шалтета, палатка и т. н. Чакам и се безпокоя. След доста време се връща и съобщава, че всичко е наред – срещу 10 евро.

Напред по крайбрежието

Заливът на Шибеник, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Заливът на Шибеник

Заливът на Шибеник, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Заливът

Продължаваме покрай  най – впечатляващия за мен залив – на Шибеник. Дълбок, най – невероятно син, с множество препускащи през него моторни лодки, зад които бялата пяна образува енергична следа. Тази безбрежна синева така ме зашеметява, че спирам да дишам.

Трогир, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Трогир

Трогир, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Трогир, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Трогир

После –

Трогир,

чийто стар град е част от световното културно  – историческо наследство на ЮНЕСКО. Изразено венецианска намеса, крепост, катедрала, тесни улички, прекрасна алея покрай залива.

Trogir, Хърватска

Седя на пейка под сянката на една от многото палми и вдъхвам атмосферата на този град. Сплав от минало и модерност, които откривам в сградите и в разностиловите кораби – от гемии до натруфени яхти. Осъзнавам, че тук /както в повечето хърватски градове/ се срещат миналото и настоящето, за да съществуват в някаква недокосната от времето хармония.

Къмпинг на Адриатическо море, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Къмпинг

Къмпинг на Адриатическо море, Хърватска – из Западните Балка

Отново на път. Отминаваме Сплит. Търсим къмпинг и попадаме на такъв – от тип „домашен”. Това си е мой начин да назова малките уютни къмпинзи, разположени в двора на някой хърватин, част от чиито дом също се дава под наем. Обикновено разполагат с миниатюрен плаж, където можеш да се наслаждаваш на изгревите и залезите, докато похапваш. Домакинът те посреща с нетипична непосредственост, проявява интерес към пътуването, лично те развежда, за да ти покаже кое къде се намира. Каквото и да стои зад това фамилиарно отношение, доста зареждащо е да го срещнеш, когато си на стотици километри от дома. Момчетата ни намират. Групата отново е в пълен състав, а ротният е предоволен от видяното. Не споделят много. Мисля си, че ни щадят заради пропуснатото, което им прави чест. А може би просто са уморени. Лека нощ.

Сплит

Отново се разделяме. Тримата се връщат назад, за да разгледат Трогир, а ние се отправяме към Сплит. Идеята е след това да посетим някои от островите, ползвайки ферибот. Желанието на Светльо – о. Хвар, моето – о. Корчула, родното място на Марко Поло. Оставяме въпроса нерешен. Времето ще покаже – както и става.

Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Сплит – най – големият град на крайбрежието и втори по големина след Загреб.

Много забележителности за посещение, а времето – максимално ограничено. Намираме римския императорски дворец, познат като Двореца на Диоклетиан. Без екскурзовод, както вече отбелязах в предишен пътепис, се шляеш, разбирайки откъслечно историческите събития и интерпретирайки ги както ти харесва.

Камбанарията на известната Сплитска катедрала – Сплит, Хърватия

Камбанарията на Сплитската катедрала

Камбанарията на Сплитската катедрала – Сплит, Хърватия

Камбанарията

Пристанището на Сплит, Хърватия

От камбанарията

Пристанището на Сплит, Хърватия

От камбанарията

Решаваме да изкачим камбанарията на известната Сплитска катедрала. От вътрешната й страна се вие метално стълбище, което виси в пространството. Минаваме покрай ансамбъл от различни по големина камбани, задвижвани механично. Разминаваме се със семейство французи, отчаяно мъкнещи нагоре две малки деца. Казваме си нещо на „международен” език, богато илюстриран с жестове, и продължаваме безкрайното си пълзене по стълбата към небето. Задъхани, вече на върха, разбираме, че само това да бяхме видели – достатъчно е. Целият дворцов комплекс е пред нас. На места текат реставрационни работи. Като цяло е пощаден от времето и естествено, претъпкан с туристи. Озадачени сме от гениалността на древните – създали творения, които  възхищават нас и ще впечатляват всяко следващо поколение.

Хърватски народни песни – Сплит, Хърватия

После попадаме на вокална група за местен фолклор, която изпълнява жизнерадостни хърватски песни пред смълчани туристи. Съчетанието между картина и звук тъче духа на Хърватия, изцяло присъстваме в един от моментите на дълбоко усещане за колорита на тази невероятна страна.

Все по на юг

Омис, Хърватия

Омис

Към Макарска – прекрасни заливи, Хърватия (Адриатическо море)

Към Макарска

Преминаваме през Омис, успявам в движение да щракна красивата крепост над града. Не особено сполучливо. Продължаваме напред. Ники кара бързо и с огромно удоволствие, а в мен се заражда противоречие – пропускам толкова много неща. Алчността да запечатиш всичко на лентата често вгорчава пътуването. Опитвам се да постигна съгласие с факта, че е невъзможно да се докосна до всичко. Всеки момент очаква да бъде изживян  /а не сниман/ пълноценно.

Макарска , Хърватия

Макарска

Спираме за кратко хапване в

Макарска – т. нар. хърватско Монако.

Трябва да решим накъде да продължим. Обмисляме различните „фериботски варианти” и се спираме на

Дрвеник,

оттам можем да се отправим  към един от двата острова – Хвар или Корчула.

Дрвеник, Хърватска

Дрвеник

Пристигаме на пристанището и все още се оглеждаме, когато към нас се отправя в целия си емоционален блясък Бобан Куршумович. Следва сърцераздирателна сцена – пада на колене пред мен и моли до продължим заедно. Публиката не ни ръкопляска. Съгласяваме се, за което Ники получава две звучни целувки от ротния. После Вальо се завръща от водата с пета, гъсто набодена от морски таралеж. Успява да извади част от бодлите. Мотаейки се насам – натам домъква някакъв маркуч и прави гениално откритие за начина, по който хърватите крадат гориво.

Ферибот за остров Хвар, Хърватия

Ферибот за остров Хвар

остров Хвар, Хърватия

остров Хвар

Товарим се на ферибота за о. Хвар. Много приятно пътуване, по време на което местни лепотици отмъкват неволно минералната ни вода, снимаме, ходим от палуба на палуба и цъкаме ли, цъкаме. Красиво.

Продължението:

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (3): От Хвар през Дубровник към Дурмитор и река Тара

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:


Западни Балкани - Общо


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (2): От Задар през Сплит към Макарска”

  1. Преди седмици с жена ми се върнахме от там. Невероятно красива държава.

  2. Искаш да кажеш „страна“ 😉

  3. Izabela каза:

    Bravo Petya! Razkoshen razkaz! I snimki! To yasno, che Adriatika e krasiv, no i stilyt na razkazvachkata dobavya kym udovolstvieto ot virtualnoto pytuvane. Chakame prodylzhenieto.

  4. Хайде да си отговорим защо е толкова красиво? Бог дал красиво море, Въздух с аромат на пинии и оше нешо. Хора които да пазят наследство оставено от всички владетели – римляни, венецианци, италианци, австро-унгарци, за малко германци като цяло католици, но няма османци.

  5. Няма османци? На 15 км са 🙂

  6. Да, именно на територията на Босна, но не и по хинтерланда. Няма асимилация на населението, няма изравняване до основи на исторически паметници, няма джамии. Повечето нашествия от към море са били първо пиратите, а после венецианците.Заради тях са направени защитните крепостните стени на градовете в Дубровник, Задар, Трогир, в Котор – сега в Черна гора.

  7. Петя каза:

    Това е едно от нещата, които най – много ме впечатлиха – почти фанатичната грижа за историческото наследство. Здрави корени и яснота по отношение на това – кои са. Съответно – здрава нация. Така поне изглеждаше отвън. Не знам дали съм усетила правилно, но от тази страна лъхаше спокойствие.

  8. […] стигнахме Плитвишките езера.  Миналия път минахме от Задар към Трогир, Сплит и Макарска в Хърватия, а днес поемаме от остров Хвар през Дубровник към […]

Leave a Reply


Switch to mobile version