авг. 24 2011

Копенхаген (5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (1))

Днес ще започнем един северен пътепис. Росица ще ни води до Дания, а вие се подгответе за нещо красиво и интересно. Приятно четене:

Пет дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част първа

Копенхаген

Дълго мислене и премисляне как да преборим високите датски цени и да пътуваме и разглеждаме максимално. Най-добро решение виждаме във възможностите, които предлага 72-часовата cOPENhagen карта. Струва около 60 евро към м. май 2011 г. Купува се на летището или в информационния център срещу гарата на Копенхаген. Май може и по интернет, но после пак трябва да се „заверява”, т.е. да се активира на някое от посочените места. Картата решава въпроса с градския транспорт в столицата, включително круиза по каналите, както и пътуването от и до летището; обслужва всякакъв вид пътуване из голяма част от острова Зеландия, произнасян като Шиленд (за всички неточни транскрипции на градове, хора и обекти предварително се извинявам), включително частните влакчета; обезпечава посещение на 65 музеи както в Копенхаген, така и в Елсинор (Helsingør), Розкилде (Roskilde), Хилерьод (Hillerød), Кьоге (Køge) и др. Осигурява намаление за много други неща, в това число за ферибота Дания-Швеция по линията Елсинор-Хелзингборг. Заедно с картата получавате подробен план и книжка-гид за всички включени обекти. Града Helsingør тук ще обозначавам като Елсинор, а не като Хелзингьор, заради популярността на името у нас, дошло чрез преводите на Шекспировата творба.

Копенхаген

Сигурните точки в нашето пътуване са Копенхаген, Елсинор и след 72 часа – Нюборг на съседния остров Фюн. Подготвени сме за много скитане, но окончателната ни програма се нуждае от допълнително консултиране, което малко ще почака. Имаме един ден за разглеждане на столицата, вечерта ще отпътуваме към световноизвестното заради Шекспир и Хамлетградче Елсинор. Там ще гостуваме на каучсърфист. На него разчитаме да посочи с пръст върху картата кое си струва и кое може да се пропусне без съжаление.

На Централната гара в Копенхаген мятаме багажите и тръгваме. Колко тухла е изсипана в този град!!! Понеже в страната камъни няма, то някога за строежите ползвали дърво. Дървото често пламвало, та затова в някакъв средновековен момент се намесила тухлата.

Само на няколко крачки от гарата е

прочутият парк от 1843 г. Тиволи

– рай за децата заради атракционите и пожар за родителите заради скритите разходи за сладоледи, сандвичи и всякаквите увеселителни дивотии. Тиволи впрочем е рай и за възрастните, които обичат хубавите паркове, цветята, китайскте пагоди и арабския разкош, музиката, веселбата и шляенето в компанията на множество непознати. Натъкваме се на огромна тълпа от чакащи да влязат и чуваме парадни сигнали, идващи от детската гвардия на Тиволи, която всеки ден извършва своите ритуали преди да се отворят вратите на парка. Решаваме да оставим атракциите за по-късно, така или иначе ще се връщаме по същия път преди да отпътуваме. Картата ни важи тук, а ако трябва да се купува входен билет, той струва 10 евро.

Поглед към входа на увеселителния парк:

Входът на парка Тиволи - Дания

Тиволи

Входът на парка Тиволи - Дания

Тиволи

Детската гвардия на  парка Тиволи - Дания

Детската гвардия на Тиволи


Скоро сме на площада пред общината. Че сме на площад – на площад сме, но че сме пред общината все още не знаем. Пък е и малко трудно да го узнаем – не разбираме и грам от езика. Както се оказва впоследствие, били сме в абсолютния център на града, кота нула, оттук тръгват основни булеварди в посоките юг, запад и север.

Общината – центърът на Копенхаген, Дания

Ратушният площад

Влизаме полу-плахо във внушителната сграда на

Общината

(без да знаем къде точно влизаме) с очакването да ни санционират за някакъв грях, защото този обект май не е включен в списъка на 65-те, които картата покрива. Само че никой не ни гони, любезен служител ни въвежда в централната зала, в която се извършвали брачни церемонии, приеми и прочие тържества. Именно той ни осведомява къде се намираме и ни приветства с добре дошли. Виждаме и други туристи да щракат с фотоапарати, успокояваме си и нападаме. Архитектът е съчетал много изкусно старинен датски със северноиталиански стил, което прави обикалянето приятно и романтично.

В Общината на Копенхаген, Дания

В Общината на Копенхаген, Дания

В общината на Копенхаген

В Общината на Копенхаген, Дания

детайли

Голямата зала на общината на Копенхаген, Дания

Голямата зала на общината

Времето лети и решаваме да се съсредоточим върху разходката с лодка по каналите на града. Така ще добием някаква обща представа за столицата, пък и ще се повозим, т.е. ще запазим сили за остатъка от деня. Тръгваме да търсим екзотичния някогашен моряшки квартал Нюхавн (или Нюхаун?), оттам можем да вземем лодка според гида. Без особени затруднения стигаме до Балтийско море, чиито студени води са докосвали краката ми в Латвия, Естония и Финландия. Подминаваме различни по стил и мащаб сгради, скоро спираме за бързо фото при

замъка-парламент Кристиансборг.

Пред кой замък сме спрели също разбираме впоследствие.

Сгради в центъра – Копенхаген, Дания

Сгради в центъра

Ето го първия канал! – Копенхаген, Дания

Ето го първия канал!

Традиционни къщи, каквито има навсякъде в Дания– Копенхаген, Дания

Традиционни къщи, каквито има навсякъде в Дания

Мостът, водещ към замъка-парламент Кристиансборг – Копенхаген, Дания

Мостът, водещ към замъка-парламент Кристиансборг

Кристиансборг – Копенхаген, Дания

Кристиансборг


Тук да вметна, че пред очите ни често се появяват кралските имена на Дания, сред които Кристиян и Фредерик са най-чести. Звучи просташко, но се отказваме въобще да помним кой кой е. На този етап ни е достатъчно да не забравяме, че Дания е действаща монархия и на пръв поглед нищо гнило няма в датската корона.

Оказва се, че не е нужно да ходим чак до

Нюхавн,

защото малко след замъка Кристиансборг има „стоянка” на лодките. Просто следвате водата. Круизчето се покрива от картата ни, ако се купува отделен билет, той е 10 евро.

Нюхавн, Дания

Нюхавн

Заобиколени сме от множество красиви сгради, подминаваме старата Борса и се оказваме в сърцето на Нюхавн.

Нюхавн, Дания

Нюхавн

Нюхавн, Дания

Нюхавн


Животът в този район изглежда привлекателен по един особен декадентски начин. Интересни са и модерните жилищни сгради, хипермодерните „плаващи” опери и прочие културни билдинги, покрай които плаваме.

Новото строителство в Копенхаген, Дания

Новото строителство в Копенхаген

Достигаме до паметника на „Малката русалка

и успяваме да зуумнем елегантния ѝ профил, но не слизаме тук, защото решаваме, че в някой от следващите дни може пак да повторим разходката. За тази постъпка съжалявам, защото в Копенхаген не се върнахме повече с туристическа цел. Всъщност творбата „Малката русалка” на скулптора Едвард Ериксен не е „Малката русалка” от приказката на Андерсен. Поне не директно. Скулптурата е поръчана от богатия наследник на пивоварните Карлсберг, който станал голям почитател на балета по приказката, а очевидно и на примабалерината от Кралския театър Елън Прайс, която той помолил да позира на Ериксен. Позирала е обаче съпругата на скулптора, поради отказ на балерината да застане гола пред твореца. Само главата ѝ ѝ „принадлежи”. Тази глава! От екскурзоводката научаваме още, че статуята е била осквернявана и обезглавявана, та в този смисъл главата има някакъв свой живот – хем е единствената част от тялото на балерината, хем е „пришивана” допълнително към торса. От 1964 г. насам Русалката е била заливана с боя, обличана в бурка/фередже, „снабдявана” с пенис в ръката, осакатявана, обезглавявана. Интересно как този символ на любовта се оказва подходящ обект за изразяване на естетически, политически, сексистки и расистки протести?! И още нещо – скулптурата на пристанището винаги е била копие на оригинала. Твърди се, че той се пази на „защитено” място. По-късно ще опиша една гонитба на истинската „Русалка”, която спретнахме в града…

Слизаме на

Кристиянсхавн

(или Кристиянсхаун?) – място в Копенхаген, отбелязано в гидовете като автономна зона. Не проумях напълно кой и защо се опитва да живее автономно, но любопитството ми беше силно. Другото, заради което си струва да се направи спирка тук, е катедралата „Свети Спасител”, чиято оригинална кула е висока 90 метра. Според някои класации на 10-те най-красиви черкви в света, тази именно попада в десятката.

Спирка на лодката при Кристиянсхавн – Копенхаген, Дания

Спирка на лодката при Кристиянсхавн

Кулата на „Свети Спасител” – Копенхаген, Дания

Кулата на „Свети Спасител”


Да посетиш „Св. Спасител

не е трудно – кулата се вижда от всякакво положение. Обектът е в списъка на 65-те покрити от копенхагенската ни карта. Тук за първи път се сблъсквам с аристократичния и много премерен разкош на датските катедрали, а докато се чудя дали съм снимала всичко важно, към мен се приближава мъжът, продаващ картички и сувенири. Тъкмо си помислям, че ще ме изругае заради фотоапарата, когато той почти свенливо ме пита дали съм заснела столовете, на които сяда кралското семейство. От разговора с този човек подразбирам две важни неща, които впоследствие ще се потвърди, че са твърде характерни за датчаните – пийват си юнашки и е трудно да ги ядосаш с каквото и да било. Няма шанс датчанин да се намеси в личните ви работи нито грубо, нито дори меко… освен, ако не засегнеш открито патриотичните му чувства.

Кулата на „Свети Спасител” – Копенхаген, Дания

„Свети Спасител”

Кулата на „Свети Спасител” – Копенхаген, Дания

„Свети Спасител”

След катедралата поемаме безцелно през някакво хубаво паркче с къщи от 17 век, превърнати в заведения. Скоро виждаме нещо шаренеещо, нещо, което с графитите, но по-скоро с шарените пейки ни напомня за стила на каталонския Гауди.

Кристияния – Копенхаген, Дания

Кристияния

Кристияния – Копенхаген, Дания

Кристияния

Когато не знаеш, си най-близо”, беше написала в източен стил поетесата Диана Иванова. Та и ние така, приготвяме си фотоапаратите като едни военни журналисти, сякаш ще хващаме кадри от люта битка – така интересно ни се вижда това място. И въобще не подозираме къде сме. Да, ама не става както го мислим. Зад гърбовете ни се чува тих, но настоятелен глас, идващ от устата на един пакистанец. „Тук е забранено да се снима!”, казва този глас. Да си приберем фотото. Нещо не схващаме постановката, но за всеки случай ставаме по-дискретни. Кефът от находката леко се помрачава и вместо да разглеждаме обстановката като любопитни непосветени, започваме да изследваме ръцете на преминаващите туристи – и те ли не снимат или само с нас са се пошегували така. Положението е 50 на 50, ето защо, полуприкрита в едно храстче се пробвам да снимам поне малка част от онова, което е наоколо.

Freetown Christiania, 1440 Копенхаген, Дания

Та така, това се оказа

автономната Кристияния!

Заселена с хипита през 60-те и превърната в обиталище на дрогиращи се аутсайдери с претенции за различност и оригиналност. Оказа се, че снимането наистина било забранено, а предишната седмица постоянното присъствие имало стълкновение с полицията и Кристияния била „затворена” за посещения въобще. Едни гръмки надписи към края на зоната обявяват, че „Сега влизате в Европейския съюз”, а от обратната страна се чете – „Добре дошли в Кристияния”. Кристияния с нещо ми напомни „автономния” район Ужупис във Вилнюс, ето една кратка справка тук: http://patepis.com/?p=20290

Връщаме се към стоянката, за да си чакаме корабчето. Важно е да се знае, че с билета за круиза можете да слизате и да се качвате на различни места, което е добър начин да се опознае столицата.

Копенхаген, Дания

Ееех, Копенхаген…

Скоро нашата разходка по вода приключва. Тръгваме към един от централните площади с паметник на някой от всичките крале, преминаваме парадно през централната пешеходна зона – Стрьогет, смесваме се с лятно облечените местни хора и не след дълго сме пред сградата на университета и катедралата „Света Богородица” срещу него.

Централна улица в Копенхаген, Дания

Централна улица в Копенхаген

Площад – Копенхаген, Дания

Още един площад


Стоп за почивка. Защо ли някаква умора започва да ни притиска и да ни създава чувство на раздразнение, че не сме способни да изходим всичко важно? Хем отдавна ми е ясно, че не трябва да съм амбициозна в големите градове, хем апетитът за гледане ме гони здраво. Седим на една сенчеста пейка доста време. Добре, че

Кръглата кула

е съвсем близо, та се добираме до нея сравнително цели. И този обект е покрит от копенхагенската карта. Кулата е сред символите на града, датира от 1642 г. Успяваме да разгледаме Копенхаген панорамно и да се полюбуваме на астрономическите джаджи, с които е бил богато снабден последния „етаж”. Тази кула е висока 35 метра и до върха й се изкачвате не по стълби, а по своеобразно „шосе”, дълго общо 209 м. През 18 век Екатерина I се изкачила до върха с каретата си, следвайки съпруга си Петър Велики. После никой друг не могъл да повтори този номер.

Кръглата кула – Копенхаген, ДанияКръглата кула – Копенхаген, Дания

Кръглата кула

Копенхаген, Дания

Копенхаген

Бавно връщане към университета и взимане на стратегическо решение за пиене на по една студентска бира. Тридесет и пет крони (близо 4,70 евро) за една малка биричка в студентско кафене. Все още не знаем, че на датските студенти държавата им плаща по 1000 евро на месец, за да учат. Та и бирата в съзвучие с издръжката. Чувстваме се значително по-ободрени и тръгваме бавно през центъра с кратко спиране пред Ратушата/Общината. После хлътваме в

увеселителния парк „Тиволи”,

показвайки небрежно картата, която ни осигурява свободен вход.

Тиволи – Копенхаген, Дания

Тиволи

Тиволи – Копенхаген, Дания

Тиволи

Тиволи – Копенхаген, Дания

Тиволи

Тиволи – Копенхаген, Дания

Тиволи

Тиволи – Копенхаген, Дания

Тиволи

Тиволи – Копенхаген, Дания

Тиволи

Вече съжалявам, че не остана време за ботаническите градини и другите паркове на Копенхаген. Тук не е Холандия, но цветята и цялата му там флора са толкова изобилни и подредени с вкус, толкова свежи и привлекателни… Съжалявам и за „Малката русалка”, съжалявам за музея на Андерсен, въпреки че духът на писателя витае навсякъде из столицата… Някъде към 19 часа сме на гарата и поемаме по крайбрежния път към Елсинор.

Още снимки от Копенхаген:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-copenhagen-may-2011.593093

Продължението:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (2): Елсинор – Гиллелейе – Хилерьод – Хелзингборг

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Копенхаген – на картата:


Копенхаген


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Копенхаген (5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (1))”

  1. Ема каза:

    Прекрасен разказ! Браво Роси! Толкова спокойна красота и невероятна чистота на линии, обеми и цветове! Истинска наслада, провокираща мечта, човек да се разтъпче там със собствени крака и да види тази красота и чистота със собствените очи!

  2. Стойчо каза:

    Изразът е много точен: спокойна красота 🙂

  3. Росица каза:

    Ей, вие двамата намерихте много точното определение! Много се надявам с разгръщането на разказа и с напредването в „картинната галерия“ да ви предам именно тази страна от живота и естетиката на Дания.
    Поздрави!
    Росица

  4. Lora каза:

    Много хубав разказ, както винаги! Определено успя да ми опресниш спомените от Копенхаген:))) По отношение на имената – въобще не се мъчи и да ги помниш:)) Принципно пристанището в някогашния моряшкия квартал се произнася Нюхаун (Nyhavn), произнася се като Копенхаген на датски – København (Кьобенхаун). А островът, на който се намира Копенхаген се казва Шеланд(може и да не се чува д-то)(Sjælland). Датския език е много много гаден, но винаги може да бъде и по-зле (суоми, исландски или пък унгарски:)))) Ако имаш път към п-ов Юланд (Jylland) и искаш да разгледаш Леголенд и Орхус ще имаме грижата с мъжа ми да ви разведем:)) Ще ни е много приятно:)))
    Поздрави от все още слънчев Орхус:)

  5. Каката каза:

    Росица умее да пише…. Прииска ми се и в Дания 🙂

  6. Росица каза:

    Лора, успокои ме много по отношение на имената – задължена съм ти! Защото тази част, свързана с езиците, определено ме измъчва на местата, където не съм подготвена… Сега ми е по-добре благодарение на теб!
    С най-голямо удоволствие бих посетила Дания отново, мислим си със съпруга ми за едно северно приключение с кола… но това май няма да е скоро. Благодаря за предложението ти, ще го запомня, да знаеш!
    Ще се радвам, ако се включваш и по-нататък, защото пристоят ни Дания беше кратък, но много наситен с преживявания и гледки, та от това произтече един дългичък разказ.
    Поздрави от гореща София!

  7. Росица каза:

    Каката! Благодаря!

  8. […] северният пътепис на Росица из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, а днес  ще се разходим из  Елсинор, Гиллелейе, […]

Switch to mobile version