авг. 25 2011

Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз

Published by at 9:00 under Бойко Терзиев,Иран

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а днес ще стигнем до древния Персеполис. 

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз

28.04.2011г. – Днес решихме да наваксаме малко закъснението, като се опитаме да стигнем до гр.Kermanshah.

Закусихме и поехме на път. Още в началото ми направи впечатление, че в

Иран

има много табели, с които всъщност GPS почти не трябва. Не знаехме как стои въпроса с бензина, но бързо установихме, че всъщност бензиностанции има на входа и изхода на всяко малко градче и са доста големи, тъй като тук главно автомобилите се карат с бензин.

Официалния език в Иран е фарси,

и при нашето пътуване курсът на долара беше 1$=11 000 риала. (Спрямо лева>>>)

Цената на бензина е 1 литър 95 = 0,70$, но това е само за чужденци, защото за местните е 0,40$. За иранците се издават специални карти, с които на всяка колонка за гориво след като се маркира, цената се променя. Общо взето започнаха интересните неща. Природата наподобяваше тази в Турция, близо до границата.

На мотор из Иран

На мотор из Иран

Надморската височина се менеше често, но като цяло се усещаше, че се движим на високо. За този ден трябваше само да караме и не спирахме често.

Минахме покрай езерото Урмия,

но без да се отбиваме. Около нас всичко се ставаше все по-зелено и беше интересно за каране. Пътищата тук са много добри, включително и малките означени на картите ни с една бяла линия. Точно тези бяха и най-малко натоварени, защото тук трафика е убийствен. Камиони, коли, мотопеди и всички карат с газ до дупка във всевъзможни посоки.

Естествено, и ние предизвиквахме страшната атракция по пътищата.

Нямаше кола, която да не ни свирне, засичаха ни за да ни снимат, изравняваха се с нас отново за снимка и не ги интересуваше колко опасно карат. Спирането ни на бензиностанция или за почивка означаваше, че поне 10 души се събират около моторите. Странното тук е, че миналата година при пътуването в Африка, всички се събираха така около моторите, но никой нищо не пипаше и не се качваше по тях без ние да ги поканим. Сега тук нямаше такова нещо. Всеки пипаше копчета, качваха се да си правят снимки, въртяха ключове, което нас доста ни изнервяше, защото в крайна сметка дори и слизайки от моторите пак трябваше едното око да е в тях.

На мотор из Иран

Трябваше да привикнем с всичко това. От друга страна пък всичко това с моторите беше напълно разбираемо, защото го

сравнявам с положението при нас преди 1989г.,

когато едно от най-ценните неща за момчетата беше картинка с кола от дъвка „би-бип”. След като се отбихме от главните пътища започнахме леко да се изкачваме и за пореден път се озовахме сред зелени планини с малки езера и като цяло красива картинка. 

На мотор из Иран

На мотор из Иран

На мотор из Иран

Въпреки вчерашната случка на границата

Иран започна да ми харесва.

Хората всъщност са доста чисти и добре облечени. В абсолютно всяко населено място има парк с поне един фонтан и тоалетни. Тревните площи са с много добра поддръжка и това са местата, където местните хора които са на почивка ги използват за да разпънат палатки за нощувка. От всички мюсюлмански държави, в които съм бил Иран е тази в която съвсем спокойно може да се нощува на палатка, тъй като тук за това са създадени прекрасни условия във всеки парк в центъра на всеки град. Чистотата е на ниво, за което в България още можем да мечтаем. Хората са много гостоприемни и сигурността е на високо ниво. По обяд спряхме за да опитаме от местната кухня, която много прилича на турската с малки изключения, като примерно айрян вътре с листа от розов цвят. Последва отново само каране и малки спирки за зареждане с бензин.

Вечерта по тъмно стигнахме в

Kermanshah

С помощта на местни хора намерихме хотел и се отдадохме на почивка.

29.04.2011г. – Вече трети ден в Иран. От днес започваше и нашата „културна” обиколка. Първата забележителност беше

Taq-e Bostan

Исторически комплекс на около 5 километра от центъра на Kermanshah в огромен парк за почивка. През този град е минавал и древния път на коприната. Прекрасно място с много зеленина и естествено голяма чистота.

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Так-е Бостан е сред най-важните останки от управлението на династията на Сасанидите.

В този исторически комплекс може да се види надпис от Ардашир II, две каменни тераси с гравюри от коронясването на Шапур и лов на елени и глигани. Дворецът е строен около 400 г. пр. Хр. Тук изкарахме около час и имах възможност да разгледаме спокойно мястото. Имаше доста туристи, както и много иранци, тръгнали също на „историческа” обиколка.

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Естествено предизвикахме интерес сред местните хора, които така и не разбрах защо държаха да имаме общи снимки

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

На мотор из Иран

През цялото ни пътуване това беше нещо постоянно. Всеки правеше снимки на нас, с нас, с моторите, като понякога се учудвах от хората, които идват как винаги носят фотоапарат. Беше един спокоен почивен ден. Местните хора се разхождаха в парка с лебеди в езерото, с доста уреди за забавление на децата и места за почивка. Определено се усещаше, че по-голямата част от иранците разполагат с пари. Другото, което ни направи впечатление, че въпреки че са много религиозни до сега не бяхме чули нито веднъж говорители на джамия – нещо, което в Турция нямаше как да избегнем. След разходката ни в парка поехме отново по маршрута ни. Днес трябваше да стигнем до най-красивия град в Иран – Isfahan.
Но имахме още една спирка. Това беше

Bisotun

Малък град на около 30 километра от Kermanshah. Пътувайки да търсим това място подминахме табелите, на които трябваше да се отбием и излязохме от града. Направихме обратен завой и малко след това ни спря полиция за проверка. Не бяха пътна полиция, а една от многото в Иран. Поискаха ни паспортите и се оказа, че на Пламен, Митака и Даката са останали в хотела. Това беше голям късмет, защото можеше да разберем чак когато стигнем в Исфахан, а това си бяха около 500км. Пламен и Митака тръгнаха обратно за паспортите, а ние с Даката отидохме да разгледаме Bisotun.

Бисутун е комплекс,

който включва както исторически, така и природни забележителности. Гравюри от епохата на Ахеменидите, надпис от Дарий, релеф от Мехрдад II, светилище на древните мидийски племена, както и планината Фархадтараш са забележителностите на местността, разположена по продължение на Пътя на коприната.

Бисотун (Bisotun) – Иран

Бисотун (Bisotun) – Иран

Основният монумент от този археологически обект е

Бехистунският надпис

Бехистунският надпис, Бисотун (Bisotun) – Иран

Бехистунският надпис

Това е клинообразно писмо на три езика – еламски, вавилонски и староперсийски и описва събитията от годините 523-521 пр.н.е. Надписът изобразява триумфът на Дарий над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.

За наше съжаление достъпът до надписа сега беше спрян, защото в момента беше ограден със скеле и явно ще се прави нещо като почистване. Обиколихме комплекса, който отново беше пълен с доста местни, дошли на пикник.

Бисотун (Bisotun) – Иран

Успяхме да разгледаме останките от различните по епоха и архитектура дворци, както и много добре запазения

релеф на Херкулес

Херкулес – Бисотун (Bisotun) – Иран

Бисотун (Bisotun) – Иран

И тук изкарахме около час, след което се срещнахме с Пламен и Митака и поехме по маршрута към Исфахан.

На мотор из Иран

На мотор из Иран

Пътят отново минаваше през вече познатите ни зелени планини и около 18.00 часа пристигнахме в може би най-цветния град в Иран. Тук отново две местни момчета, „случайно” ни засякоха с автомобил и предложиха да ни помогнат да намерим хотел. Помогнаха ни и ни заведоха до хубав и евтин хотел, който се намираше много близо до центъра на града. Разбрахме се на следващия ден да се видим след обяд за да ни разведат из

Исфахан

и да ни покажат интересни неща. Намерихме едно хубаво заведение за вечеря и се отдадохме на пълна почивка. Така и завърши и този ден.

Изфахан - На мотор из Иран

30.04.2011г. – Днес сме заделили деня само за разходка и малко да починем от моторите. Станахме без да бързаме и поехме на обиколка. Исфахан е третият по големина град в Иран. Сградите тук са покрити със интересни сини керемиди. Има и много красиви градини и паркове. На пръв поглед всяко едно ъгълче в града е украсено с цветя. Чистотата по улиците е на много високо ниво. Тук се чувстваш като в Европа – всичко е подредено и чисто, бляскащи реклами, светещи витрини, модерно облечени мъже, говорещи по мобилните си телефони, които са последен модел.

Единственото, което ни връща към действителността, че си в Иран, са дрехите на жените.

Те са облечени по много различен начин. От жени покрити изцяло с чадор – черни дрехи, които покриват цялото тяло и се виждат само очите, до такива които са сложили само по една скромна забрадка. При вторите може да се види всъщност, че са доста хубави. Въпреки, че жените се държат много свободно трябва да се знае, че по никакъв начин не трябва да се докосва жена, която е с мъжа си. Може да говориш с нея, но не можеш да и стиснеш ръката примерно. Има си правила, както във всяка държава, които трябва да се спазват. Алкохол също няма и е престъпление да се пие. Има прости правила, които ако се спазват от туристите, ще бъде приятно в Иран, но ако се нарушат веднага ще се намеси някоя служба от многото видове полиции и могат да направят живота на човек много труден. Всъщност хората тук са много щастливи, спазвайки наложените ограничения и правила, но осъзнават, че има и друг вид живот извън Иран и точно с това ние туристите сме им безкрайно интересни.
Най-посещаваното място тук е

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад.

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

В южната част на площада е разположена Шахската джамия, в западната – дворецът Али Капу, в източната – Джамията на шейх Лотфолах и в северната – Големият базар. Градът е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Савафидите между 16-ти и 18-ти век и сегашния облик на площада се е оформил по това време. В момента на площада е изграден много красив фонтан. Мястото наистина е много красиво и за това тук изкарахме около два часа, като не пропуснахме да обиколим всички щандове на базара за сувенири.

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Върнахме се в хотела за да чакаме нашите „екскурзоводи”. Беше странно как две момчета вечерта спират с кола и ни предлагат да ни помогнат с каквото можем, след което ни карат до два хотела за да изберем. Макар, че в Керманшах също един възрастен се качи на мотора при Митака и ни закара до другия край на града, където са хотелите, след което слезе и тръгна да се прибира сам. В 14.00 както беше уговорката се видяхме с тях и тръгнахме на разходка. Първото място на което спряхме беше

моста Khaju

– най-елегантният от мостовете, построен през 1650 от Шах Абас ІІ.

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Мостът е на две нива и доста хора се отбиват на долното ниво, на което самата конструкция създава някаква естествена вентилация и е доста по-прохладно. Интересно място.

Мостът Khaju – Исфахан, Иран

Мостът Khaju – Исфахан, Иран

Следващата ни спирка беше

цветните градини в Есфахан

– парк, подобен на ботаническа градина, с много добра поддръжка и отново невероятната чистота.

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Тук в единия край е запазена и автентична иранска къща, на която нямаше как да не си запечатаме и нашите лица.

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Следващата спирка беше

градината с птиците

– нещо като зоопарк, но само за птици.

Фламинго в градината с птиците – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Tук вървейки към входа видях, че едното момче от любезните „екскурзоводи”, което носеше през цялото време един вестник, всъщност криеше в него радиостанция. Това веднага ни намести картинката и даде отговор на чуденето ни защо ни разпитват за професии, за политика, за отношението ни към Израел и още куп въпроси, които принципно обикновен човек не би задал. Просто си бяха от единия вид полиция, която има в Иран и която отговаря за чужденците. Е, ние се правехме, че не разбираме, а и в крайна сметка ни беше все едно какви са. Все пак без тях трудно бихме намерили всички интересни места за един ден.

Влязохме в парка с птиците и към нас се приближи учител с цял клас момичета, които започнаха страшно викане за да си направим общи снимки.

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Техния учител искаше да си говорим за да ни пита как е при нас, какво е отношението ни към учителите и тъкмо започна разговора когато се приближи учтивото момче с радиостанцията, каза му нещо на фарси и той веднага се извини, че бързат и трябва да си тръгват от парка. Явно тези разговори не бяха позволени. Веднага направихме аналогия с времето, когато при нас за един виц арестуваха. Обаче в ерата на интернет, няма как да се ограничи информацията. Тук всяка страница от интернет минава през създаден филтър, който проверява съдържанието и съответно не разрешава достъпа, но местните са намерили начин как да го заобикалят и си ползват всичко, макар доста да рискуват.

След разходката и в този парк вече стана късно за други забележителности и се върнахме в хотела. Разделихме се с нашите „екскурзоводи” и отново се отдадохме на почивка в ресторанта, който бяхме намерили предишната вечер. Така и приключи този ден. На сутринта трябваше да продължим по маршрута и за съжаление без Пламен. Той вече от около 1500км караше мотора си, на който задния амортисьор беше с изтекло масло и се държеше само на пружината. За да не закъса някъде из Иран, Пламен реши да тръгне към България. И така и направи, при което измина общо около 4000км само за два дни, което не знам как може да се направи, но явно има начин.

01.05.2011г. – Честит празник на всички трудещи се.  Още един празник, който ще изкараме далеч от дома. Станахме рано, бързо натоварихме багажите, изпратихме Пламен и тръгнахме по маршрута.

На мотор из Иран

Днешната крайна точка беше гр. Shiraz, но по пътя до там ни очакваха много интересни места. В началото единствено карахме за да изминем повече километри, преди да е станало горещо. Въпреки факта, че Иран е с голяма надморска височина тук в този район температурата се качваше около 30 градуса. В ранния след обяд стигнахме и първата си спирка за деня –

древната столица Pasargadae

Pasargadaeе една от първите столици на ахеменидската империя, основана през шести век пр.Хр. от Кир II Велики във Фарс, родината на персийците. Тук като забележителности са гробницата на Кир, цитаделата Toll-e Takht и останките на два двореца и градини.

древната столица на Иран – Pasargadae

древната столица на Иран – Pasargadae

древната столица на Иран – Pasargadae

Най-важната забележителност е

гробницата на Кир ІІ Велики

Гробница на Кир Велики в древната столица на Иран – Pasargadae

Пасаргада остава персийска столица докато синът на Кир – Камбиз ІІ не мести главния град в Суза. На мястото са останали много малко неща, но като цяло може да се добие представа колко голям град е бил. Обиколихме всички забележителности и продължихме към маршрута. Следващата спирка бяха

гробниците при Naqsh-e Rustam

Високо в скалите над пустинята са издялани 4 релефа на пръв поглед във формата на кръст, познати на местните като “Персийските кръстове”. Всъщност това са гробниците на 4  от владетелите от династията Ахемениди. В центъра на кръста има врата, която води към вътрешна зала в самата скала, където се намира каменната гробница.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

С изключително майсторство и прецизност са изсечени в скалите орнаментите на гробниците.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

Може би най – старата постройка на това място е една кубична сграда пред гробниците, която много прилича на кула, а е била използвана като олтар на зороастризмът на това място.

Кубът на Зороастър

е построен около 5 Век преди Христа.

Кубът на Зороастър, Иран

Една от гробниците принадлежи на Дарий Велики, което е установено по добре съхранените надписи (522—486 до н. е.). Предполага се, че другите три са на следващите владетели цар Ксеркс I (486—465 до н. е.), Артаксеркс I (465—424 до н. е.), и Дарий II (423—404 до н. е.). Гробниците са така разположени, че имитират фасада на дворец.

Релефите, изсечени под гробниците представят различни моменти от историята на царската власт, свидетелстват за победите на царете над техните врагове. Седем изрязани в скалата релефни изображения показват как владетелите от династиите получават кралските знаци от Ахура Мазда – вестителят на доброто в зороастризма.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

Уникално място. Въпреки жегата не пропуснахме да обиколим всичко възможно. Даката накрая остана доволен, защото намери

бира с вкус на бира,

естествено безалкохолна, но по-добра от тази с вкус на боровинки и т.н.

Бира в Иран

На мотор из Иран

Бяхме вече на около 80 километра от Шираз, а часът беше около 16.30 часа. Имахме достатъчно време да разгледаме и

Persepolis

и се отправихме натам.

Персеполис, Иран

Бързо стигнахме и поради добре сложените указателни табели бързо намерихме и мястото. Паркирахме, въоръжихме се с фотоапарати и след като се подкрепихме с по един ирански сладолед, който всъщност си е като нашия, тръгнахме на обиколка.

На мотор из Иран

Персеполис е столицата на Персия,

основан от Дарий І Велики и всъщност е гръцкото име на древния персийски град Парса. Персеполис е наричан още ”Тронът на Жамшид”. Сроителството на този дворцов комплекс започва през 512г. Пр.Хр. и завършва след 150 години. Градът е опожарен от Александър Македонски през 330г. пр.н.е. Едно от първите неща, които се виждат е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи и красива дърворезба. Портата води към невероятният дворцов комлекс Ападана. Тук кралете посрещали важните си гости и посетители.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Най-голямата зала в Персеполис е

Дворецът на 100-те колони,

може би най-голямата зала строена по времето на династията на Акеамените, някога използвана от известният персииски цар Дарии І за тронна зала.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Над Персеполис в скалата се намират и

двете гробници във формата на кръст на Артаксеркс ІІ (404-358г. пр.н.е.) и Артаксерск VІІ (358-338г. пр.н.е.).

Гробницата на Артаксеркс – Персеполис, Иран

Гробницата на Артаксеркс – Персеполис, Иран

Изкарахме тук до около 19.00 часа. Персеполис е много интересно място, макар не много реставрирано, но достатъчно да се добие представа за мащабите, в които е бил градът.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Починахме малко от голямата жега и разходка и продължихме към

Шираз,

където стигнахме около 19.30 часа. Шираз е петият по големина град в Иран и също така украсен навсякъде с цветя и зеленина, много добре поддържани. Естествено и строителството е с големи темпове.

Шираз, Иран

Тук има много градини и паркове и като цяло е спокоен град. Хората отново бяха много дружелюбни и ни упътиха към частта на града с хотелите. Вече се стъмни, но успяхме да намерим хотел с вътрешен двор за моторите. Настанихме се, вечеряхме в някаква местна закусвалня и така завърши и този ден.

Лека нощ, Иран!

Решихме да не оставаме тук два дни, а да продължим по маршрута си, който поради малкото време, с което разполагахме се наложи да съкратим, без да подозирахме какво още ни очаква.

Продължението:

Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз”

  1. Здравейте и от мен. Четох за Иран и проблемите там не много отдавна. Хареса ми статията само искам да допълня, че каквото и да си говорим предпочитам да наблягам на позитивната страна на нещата. Надявам се вие да сте на моето мнение. Иначе поздрави и успех :)))

  2. Ема каза:

    Гласувах с радост. На мен ми хареса. Не само ми хареса, направо дълбоко ме развълнува. И самият разказ и снимките на Бойко. Боже каква уникална красота! И като място за проява, и като стилна архитектура, и като релефни скулптурни изображения и архитектурни елементи. Такава стилна, изящна, балансирана композиция при релефите, с уникално майсторство на изработка и мощна пластична култура. Мога да ги гледам дълго време, да се наслаждавам на детайлите и да търся отликите от пластичните образци например на Египетската или Шумеро-Акадската пластични култури. А в разказа на Бойко видях имена от историята, които съм чувала, обаче никога не съм знаела нещо повече за тях.
    Браво на момчетата! Смели и много любознателни, с усет към значимите ценности от културата на тези далечни и доста непознати за нас места.
    А като гледах снимките от „Площада на имамите“ и „Джамията на шейх Лотфолах“, се сетих как, когато бях студентка, нашата преподавателка по История на изкуството, като сочеше с показалка проектирания на голям екран диапозитив на една подобна сграда, казваше: „И вижте колко изыскана, тук вход облицован със сини глеждьосани пльочки“. Ние се подхилвахме в шепи. Симпатична и много ерудирана личност беше, но говорът й винаги подчертаваше нещо небългарско, Беше родена в София и цял живот беше живяла в България, само дето майка й е била рускиня и беше наложила незаличим белег в говора на дъщеря си.
    Та в снимките на Бойко виждаме прекрасни облицовани, със сини „глеждьосани пльочки“ външна и вътрешна фасади. А площадът е, е точно такъв виждам за първи път и много ме впечатли. Мостът-също.
    Случили сте и на „екскурзоводи“. Много чуждоземски прелести сте видели и благодаря, че ги споделихте с нас.

  3. max каза:

    Страхотен разказ, браво на автора 🙂 Благородно завиждам за пътуването. Виждам, и че Стойчо е сменил с една от снимките фона на страницата с една от снимките.

  4. Стойчо каза:

    Е, че как 🙂 Я каква е хубава 🙂 Специални благодарности на Бойко!

  5. stefanrusev каза:

    Поздравления , юнаци ! Страхотни снимки ! Да се учудиш на спокойствието което лъха от разказа . Явно ще се ходи и до тааам…

  6. Росица каза:

    Невероятно е! Бойко, моля те да пуснеш още малко жокери за процедурата по взимане на визата и за хотелите в Шираз и Исфахан!

    Предвариително благодаря, очакваме продължението със супер нетърпение!

  7. Бойко Терзиев каза:

    Писахме мел на фирмата http://www.stantours.com – това е процедура, която вече правим за трети път. От там ни отговориха, че можем и сами да кандидатстваме за виза в посолството ни, но ако решим чрез тях цената е 55$ на човек. Ние поискахме чрез тях. Изпратиха ни сметка, в която да преведем всички пари. Тук при превода трябва да се посочи, че разходите са изцяло за изпращача, за да може при фирмата да се получи точната сума. Изпратихме сканирани паспортите и бланка с попълнени данни за всеки от нас – те са от сорта имена, месторабота, семейно положение, в кое посолство да се получат визите, цел на пътуването – стандартни работи. След около две – три седмици на мейла пращат номера, с който е регистрирана поканата за всеки човек в тяхното външно министерство. Този същия номер се изпраща и в Посолството на Иран в София. След като се получи мейла след една седмица номера е вече тук. Отива се във фирма за преводи и легарлизация, която е точно срещу посолството на Турция. Там те попълват документи, необходими за визата и цената е 15лв. на човек. Не помня името на фирмата, но точно от другата страна на булеварда се намира и е една единствена там. С тези документи, две снимки и паспортите се отива в посолството. От там дават сметка на която да се преведат парите по банков път. Малко по-надолу от посолството има банка, в която се превеждат и след това с бележката се връщате в посолството. От там за няколко дни се издава визата и няма как да откажат след като е получен номера на поканата. Това е цялата процедура. Може човек и сам да подаде документи без покана, но видях на човек пред мен в посолството как му казаха, че взимат документите и да провери след два месеца за резултат. Следващата година пак ще минавам през Иран и ще ползвам пак същата процедура.

  8. Росица каза:

    Много ти благодаря, Бойко! Наши приятели от Австрия потвърдиха една друга процедура за бързи /за 3 часа визи/ за Иран – издават се в Трабзон, Турция. Ние също мислехме да отидем до Трабзон, да получим бързи визи и през Грузия и Армения да влезем в Иран. Проблемът е обаче във времето за цялата операция, защото планираме пътуването през януари-февруари /студ!/, а след Иран искаме да продължаваме към Индия. За да не губим енергия из съседни страни, май ще предпочетем да вземем визите от България, сега разбирам, че едно 4-5 седмици чакане са ни вързани в кърпа, нали така?

    Благодаря още един път, ако имаш препоръка и за хотели, ще е чудесно. Ние /както винаги/ ще комбинираме хотели с couchsurfing.org и в двете страни – Иран и Индия.

    Успех!

  9. Бойко Терзиев каза:

    Януари ще е много студено, тъй като надморската височина е голяма. Хотели не мога да препоръчам. Има навсякъде и на всякакви цени. Въпрос на предпочитание и не необходимо да резервирате предварително. Пътуването ви ще бъде интересно.

  10. Росица каза:

    Благодаря, Бойко! Може би ще опитаме да разместим Индия и Иран в програмата – първо Индия през януари, а пък Иран през февруари. То май разликата в януарските и февруарските температури не е огромна, но все пак… Ще го умуваме още, има време.
    Поздрави!

  11. […] из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а за последно минахме през древния Персеполис. Днес от Шираз ще стигнем до […]

Leave a Reply


Switch to mobile version