юни 04 2007

Пролетна Рига (3)

Продължаваме спътеписа наРосица заРига (Латвия). Началото етук: Пролетна Рига (1част)
азапослено яоставихметук: Пролетна Рига (2-част)
Пордължаваме:

Пролетна Рига

Част трета
13.05.07

В07:00 съм наспирката натролея. Точно в08:00 пия кафе вЛидото на„Елизабетес“ иопитвам местна палачинка. В08:35 заседанията започват. Всичко приключва точно наобяд. Някои отколегите тръгват.

Други /като мен/ щечакат доутре, защото по-евтините билети сатези, дето тивключват цял уикенд. Всъщност замен това еидеално решение. Имам още цял ден вРига.

Кафене между улиците „Елизабетес“ и„Алберта“

В 12:30се срещаме сЛаура, задазапочне нашата велика разходка доОткрития Етнографски музей идо

перлата набалтийското крайбрежие— Юрмала.

До музея стигаме сградски автобус №1. Плащаме по1,50лати ивлизаме вограмния парк. Натериторията натози парк сезеро са„построени“ типични къщи истопански сгради отразлични райони вЛатвия.
Първата изненада еедна дървена къща, която сеоказва черква.
Мястото емного предпочитано отмладоженците, обяснява Лаура.

Надникваме вътре. Изумително. Стенописи върху дъговидния дървен таван. Неподражаемо! Продължаваме към друго място, откъдето сечуват много приятни песни.

Това енашият древен фолклор. Тези жени имъже учат посетителите дапеят люлчини и„битови“ песни.

Спираме задълго при певците. Можеби съм чувала подобни мотиви внякои филми-приказки засевера… Певците взимат инструмента куокле /kokle/- местната лира. Инструментът едървен истои перпендикулярно натялото /като окачена табла/, анеуспоредно нанего. Изпълнителите подканват публиката даприпява вопределени моменти. Децата санай-щастливи.

Лаура разказва, чебаба йяеводела там даучи песни итанци. Разказва мидетските сиспомени, говори затрадициите… Жалко, чевсичко това неедостатъчно дазадържи младежите вродината… Ние сме объркано поколение. Иазимам проблеми сцелите, сизбора. Семейството казва едно, новите условия наживот предполагат друго…

Продължаваме разходката. Пред някои къщи сепродавачай, пред други— сладкиши, пред трети— дървени играчки икошнички оттръстика. Всички къщи садървени иимат особени покриви— като ненастръхналите бодли натаралеж. Разглеждам „под лупа“ покривите иустановявам, чесанаправени отмного плътни пластове изсушена тръстика. Същинско майсторство. Свремето тепотъмняват-посивяват. Изумиха мекъщичките наслугите. Несаимали прозорци! Ама черабота!

Юрмала— към плажа наДубулти

Отправяме секъм езерото. Рибари ловят риба нагазили във водата докръста. Мирише набор исвежест. Разглеждаме по-"руската" част. Няма съществени разлики— само наличието надървени огради пред къщите отличава източните латвийски селища отдругите. Разходката нитрае близо два часа. Тръгваме към изхода бавно иславно.

Взимаме автобус доцентъра наРига иведнага сеотправяме към гарата. Оттам щевземем влак заЮрмала.

Плаааааажът наЮрмала

Наричат Юрмала „Балтийската ривиера“.

Само на25км отРига човек попада нанещо невероятно— широк плаж сдължина 33км! Всъщност Юрмала есборно понятие, анеимето наотделно място. Целият 33километров бряг езаселен вразлични точки. Лаура избира дапътуваме доточката Dubulti идаизвървим пеша— побрега или поцентралната алея, курортите Majori иDzintari.

Влакът седвижи успоредно нареката Лиелупа. Подминаваме едно отмногото латвийски езера. Равно иправо, брези ивода!
Слизаме вDubulti иводачката мипредлага даминем през магазина, задасикупим сидр /сайдер/.

Така сиразтоварвамение. Взимаме ситази напитка, слизаме наплажа, сядаме нанякоя пейка ирелаксираме.

Нямам нищо против това предложение. Тръгваме към плажа. Втози момент виждам дървените къщи! Нонекато тези воткрития музей. Обитавами къщи— стари инови, малки иголеми. Никога несъм вярвала, чеевъзможно дървото дабъде огъвнато втолкова сложни чупки, дъги ипр. Защото по-богатите иголеми къщи представляват същински архитектурни шедьоври.

Дървената архитектура ехит втози край през 19до втората половина на20век. Богатите сапривличали архитекти отсредите набалтийските немци, латвийци, руснаци ифинландци. Има, разбирасе, идруги типове архитектура, нотези постройки сабила най-подходящи засезонен отдих. Близо 4000дървени къщи има покрайбрежието, аоколо 415са обявени заархитектурни паметници.

Дървена къщичка….

След тези пояснения съм стъписана. Такава ривиера несъм виждала! Борове, брези иразноцветни къщи вярко наситени, аневбонбонени цветове. Понечвам даснимам едно бижу, нопридружителката миделикатно меспира. Това сачастни домове намного богати хора. Изисква серазрешение заснимане. Добре, съжалявам.

Плажът евтората голяма изненада. Той етолкова широк, колкото съм виждала само наокеана! Краищата мунесевиждат. Пясъкът ефин ихубав като нашия. Сини пейки сапоставени наопределени разстояния една отдруга. Има хора колкото сищеш— спортуват, отмарят, разхождатсе. Усещането запростор евелико! Събувам себоса ирешавам даопитам водата. Мале, колко естудена! Нищо, попясъка едобре.

Колко ехубаво, чевЛатвия сестъмва късно!

Сега еедва 17:30. Боже, колко ерано, изненадва сеЛаура. Избираме пейка ипием сидр. Мълчимси. После подхващаме лек разговор.
Някаква тъга мегепва яко загърлото. Защо имам чувството, чеместните садепресивно настроени? Снимаме сезаедно. Снимам пясъка, чайките, пейките, хората. Мързелувамеоще. Усещам, чесеотпускам инапрежението отминава святъра.

Разхдока изMajori

Тръгваме побрега ивървим чак доследващото населено място— Majori. Там напускаме плажа иотиваме нацентралната алея „Йомас“. Малко преди това Лаура мипоказва бивши вили, станали пионерски лагери исега отново вили. Виждам инеобновени, ноочевидно хубави вминалото дървени къщи.

Още една дървена къщичка

Приватизацията ехубаво нещо, носеискат много пари заремонти! Съгласявамсе. Такае.Скоро стигаме доедин неистов хотел смножество ярки кули, кулички иостри покриви иазсеспирам заснимки. Вече сме наалеята. Шляем секато туристи напочивка. Сядаме ведна градинка дасъзерцаваме цветята, продължаваме иотново сядаме— този път закафе.

Този спа-център вече нееотдърво

Наближава 21часа. Почти сме стигнали доDzintari /кехлибари/ итам щесекачим навлака заРига. Към 22:30 сме вдома наЛаура. Тязаписва музика замен. Разменяме адреси, сайтове… Дърдорим докъсно, защото това епоследната вечер. Утре сутрин азщетръгна рано исама.

14.05.07
Лаура меизпраща дотролейбусната спирка. Разделяме сетопло. Азсъм сцелия сибагаж, който неемного. Мога без проблем дасеразхождам снего 2—3 часа. Този път спирам наголемия супермаркет „Stockmann“. Разглеждам пазара, който евнепосредствена близост.
После решавам дапосетя още един път онези места, които видях засекунда— къщите „Трите братя“ встария град, пазарът зацветя доЕспланадата, отново Арнуво иотново стария град. Купувам пощенски картички. Правя последно посещение наинфо центъра. Пия последно кафе наплощадчето „Лива“. Слънцето еприятно. Гледам туВагнеровия театър, туГилдиите исградата скотката, тусимпатичните къщички предмен. Някога тук етекла река. Сега… Излизам отмоментния унес итръгвам към автобус №22. Автобусът несепоявява твърде често, затова отивам наспирката по-раничко.
Скоро напускам очертанията награда. Брези идървени къщи тук-там. Небето емрачно, седящият домен мъж есилно опиянен имиповтаря през две минути „Ойкак вам повезло…“

Край

Автор: Росица Якимова

Снимките: авторът. Още снимки отпътуването>>>


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version