Ное. 21 2011

С мирис на човешко печено (Катманду и Еверест, Непал)

След кратка пауза продължаваме с поредица на Домосед за Индия и Хималаите. Обиколихме Гоа, Ладах и Делхи, с днешният пътепис ще ни води към Непал. Дали ще му дадат печат от връх Еверест ще разберете, ако прочетете пътеписа внимателно до края 🙂

Приятно четене:

С мирис на човешко печено

 Катманду, Непал

Чангунараяан (changunarayan), Непал

На Тибет дорога прямо,
Слева спонсор, справа лама,
Одинокий, одинокий путь.
Мимо древнего Икстлана,
От „Агдама“ до Баяна,
Напиши мне, мама, как-нибудь
По дороге в Непал…
(Машина времени)

Непалци

Попадам в Катманду

през изключително мирен за непалската столица период – няма разстрели в кралския двор, няма преврати, няма режими на пълномощията, няма барикади, няма мирни революции. Кралят се е примирил с ролята си на обиден и разочарован от народа си пишман диктатор и не му е останало нищо друго освен да се спотайва в двореца. Физиономията му вече е заменена върху книжните пари с връх Еверест. Още няколко месеца и ще го изпратят по живо по здраво и от двореца. Но той така или иначе ми е последната грижа.

Едва стъпил в Катманду, душата ми почва да мърка от удоволствие. Подмладявам се с 10 години. Сероизно!

Катманду, Непал

Изпадам в съвсем искрен възторг, като начинаещ бакпакер, от шарения свят от спонсори, лами, туристи в gore-tex, кришнаити в бели и оранжеви раса, живи богини, вършачи на ориз, хамали, свети аскети, свещени крави, велорикшаджии, крадливи манстирски маймуни, монархисти, маоисти … Не е ясно кои точно са маоистите, но със сигурност са някъде тук. А свещените крави, май са по-свещени е Непал, отколкото в Индия, защото тук попадаш по най-строгите удари на наказателния кодекс, ако ги нараниш, докато в Индия рискуваш не повече от обикновен уличен линч.

Катманду, Непал

Във въздуха се смесват

ароматите на сафрон, на къри, на говежда тор, на маймунска тор, на човешко печено

(от погребалните клади на хиндуисткия храм Пашупатинах).

Пашупатинах (pashupatinah) – Катманду, Непал

В звуковата картина се опитва да надделее дънещата от всяко кьоше мантра „Ом мани падме хум“ (звучи кощунствено да асоциираш вглъбена будистка мантра с глагола „дъня„, но само ако не си я чул на място от надута на „max“ третокачествена куче марка стереуредба), но в моите уши я заглушава превъртащия се като на развален грамофон рефрен на класическата песеничка на Машина времени за пътя към Непал, спонсора и ламата. Макар и техният път да идва от малко по-различна посока. По следите на Прежевалски. През Средна Азия и Тибет. А и за мене Непал даже не е крайна цел. Напротив – спирка по пътя към Бутан.

Буданат – Катманду, Непал

Добре е да се вметне, че за де се барикадира столицата Катманду, не е нужно да има революция. Достатъчно е да е 6 следобед, когато хората си тръгват от работа. Улиците не са толкова широки, че две коли/рикши да могат да се разминат, но затова пък никоя не е пешеходна, а всички са двупосочни.

Катманду, Непал

Но пък да се заобиколи касата за билети на

Дворцовия (Дърбар, неп.) площад,

в който и да е от трита съперничили си столетия наред града в долината – Катманду, Патан и Бактапур – е от лесно по-лесно. Касите са врати в полето.

В Бактапур

от кумува срама доброволно се явявам на касата, колкото да науча, че тук билетът е 3 пъти по-скъп от в другите два града. Защото имали не един, а цели 4 площада – тоест ми давали намаление, колкото за цял площад. Няма проблеми – и историческите центрове и на трите града са толкова чаровни и като архитектура, и като атмосфера, че напълно си заслужават рупиите, за да се съхранят.

Бактапур, Непал

Патан, Непал

Патан, Непал

връх Еверест, Непал

Отметнах

гледка на Еверест от самолетче на Buddha Air.

Може би не е съвсем същото усещане като да го изкачиш пеша, но щом и затова дават сертификат – Видял Еверест, подпис и печат – явно е сравнимо постижение!

Връх Еверест, Хималаи

Връх Еверест

Д.’07

Продължението:

Бутан – Дзонгите на шабдрунг Нгаванг Намгял

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Илюстрации:

Nepal 2007

Други разкази свързани с – на картата:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “С мирис на човешко печено (Катманду и Еверест, Непал)”

  1. […] С мирис на човешко печено (Катманду и Еверест, Непал) […]

  2. Teodora каза:

    Приказка разказваш. А чая? Може ли нещо и за това – как се пие, ритуали…

  3. домосед каза:

    Хм, точно с пиене на чай не свързвам престоя си в Непал.
    Виж, в Тайван където ми се е случвало да се задържам по-дълго, китайците са много сериозни в пиенето на чай по правилния начин. Като ритуалите са бавни и сложни не толкова заради самия ритуал като в Япония, колкото, за да се извлече най-хубавия аромат.

  4. Teodora каза:

    Попитах, защото в една от първите ми пътешественически книги, които прочетох – Пътуване до Непал и Бутан – разказваха за чая и мазнина от як. Бях в една младенческа възраст, та именно това ми е направило впечатление, вече не помня и какво конкретно е описвано за тази напитка. Но Непал ми е останал с този спомен в главата. За добро или за лошо.

  5. […] С мирис на човеш&#1082… чрез Пътуване до… от Стойчо на 11-11-20 […]

  6. […] С днешния пътепис от Бутан завършваме индо–хималайската поредица на Домосед. Започнахме с Гоа, продължихме с Ладах в Джаму и Кашмир, бяхме и в Делхи, а последния път минахме и покрай Еверест в Непал.  […]

Leave a Reply


Switch to mobile version