Първи впечатления от Турция

• Изглежда все пак Европейският съюз ни води към по-добро – то че и летището е огромно, огромно е, ама все пак от слизане от самолета, до излизане в залата за пристигащи минават цели 45 мин. Ататюрк е второто, след София, летище, в което тълпата тича, за да си запази ред на опашката за паспортен контрол. Тук разделението е Турски граждани и Other passports 😉 Митничари не видях, граничарят само гледаше паспорта и компютъра, но не ми и погледна ентелегентната физиономия
• По терминала се разхождат негри с негърски дрехи. От тук има полети не само за голяма част от Африка и Близкия Изток, но очевидно и до остров Корекоредут.
• Ако си мислите, че жените-мюсюлманки се обличат смешно, погледнете мъжете: едноцветни пижами с джапанки и бради без мустаци. И все пак – не видях чалми, вероятно вече само сикхите в Индия ги носят. Напомнят ми вица за арабина с костюма и вратовръзката, който искал да влезе в Щатите, и докато не заприличал на терорист, не го пуснали на паспортен контрол. Тези със сигурност ще ги пуснат 😉 И все пак не се лъжете: това бяха пътници, чакащи самолети за Саудитска Арабия и Африка, а не местни. Ако се абстрахираме от няколкото баби, които едва ли някой иска да види разголени, местните са доста цивилно облечени.
• От летището в посока Азия води магистрала. Час и половина със скорост около 110 ни трябваха, за да започнат някакви признаци, че Истанбул свършва. Безкраен град, безкраен…
• Полицията патрулира на постоянно включени буркани, на едно място „осветяваха” аварирала кола, да не се блъсне някой в нея, докато я качат на аварийния паяк.
• Момиче може да ти се усмихне на улицата. Европейките отдавна носят фередже в поведението си, ако ще и полата ѝ да е с ширината на колан. Х. има обяснение за това, но каза, че ще ми го разяснява друг път. Не вярвам да е заради чуждестанния ми вид – който ме познава, знае, че съм далеч от външния вид на норвежкия идиот и си мязам на местен 😉
• Въздухът мирише на много места. Явно европейските правила за чистота на въздуха си казват своето, но в България не ми се беше случвало отдавна, даже бях забравил. А откога не бях виждал някой да се вози в каросерията на камион…
• Интересно, това дали ще ни доведе до икономика, основана на услуги? Липсата на замърсяване е признак за липса на промишленост и това, че в ЕС въздухът е чист означава, че галванизацията, металодобива, химическата промишленост, текстила се местят на Изток. Това, че не искаме шистов газ по екологични причини, означава само че ще бъде добиван по на Изток, а не, че няма да бъде добиван. Това, че при нас е чистичко, означава, че другаде е мръсничко. Дали не грешим? Или да пратим „еколозите” в Китай, нека там да повикат 😉 Не е прост въпрос: ще слагаш ли катализатор на колата си, който увеличава разхода и усложнява колата, при условие, че смърдящите те изпреварват с по-ниска мощност и разход?
• Бай е … мъж, а жена е байан – добре е да се знае преди да идеш до тоалетната. Бай Иван се оказа обикновен мъж 😉
• Тоалетните в офиса са … турски. Не знаех, че на клекалата им викат така, но Давид Черни ни го припомни. Иначе е чисто, няма проблем. Има даже списък с подписите на чистач(к)ите, като на OMV бензиностанция.
• Дядо Вазов е прав: турското кафе си се пие със сърбане. То просто няма друг начин – вряло е 🙂 Харесвам го. А чаят е като удар с изнервена котка по главата – събужда те моментално.
• Жега и влажно е като на Черноморието. Само че морето е на час и половина по магистралата, ако че на картата изглежда тук наблизо.
• Очевидно има интернет – все пак още не ми се пробва дали тубата е цензурирана наистина.

bizi izlemeye devam edin 😉

Please follow and like us:

Related posts:

Първи впечатления от Виена Хавайски прелести (1): На път към Хаваите и първи впечатления Бях в Китай (1): Първи впечатления от Пекин Първи впечатления от Чужбината Първи впечатления от Дания Белгия – първи нефризирани впечатления До Дания и назад (2): Първи впечатления Чехия (1): Първи впечатления от Прага Будапеща – зимни впечатления (1): Общи впечатления Турция отблизо: Адапазаръ – Истанбул – София (1) Българите за турците и Турция (Турция – България, която загубихме – 1 част) Нигерия – кратки впечатления по мейла

   Изпрати пътеписа като PDF