Първи впечатления от Турция
Ataturk Airport (IST), Yeşilköy Mh., 34149 Истанбул/Istanbul, Турция
- Изглежда все пак Европейският съюз ни води към по-добро – то че и летището е огромно, огромно е, ама все пак от слизане от самолета, до излизане в залата за пристигащи минават цели 45 мин. Ататюрк е второто, след София, летище, в което тълпата тича, за да си запази ред на опашката за паспортен контрол. Тук разделението е Турски граждани и Other passports 😉 Митничари не видях, граничарят само гледаше паспорта и компютъра, но не ми и погледна ентелегентната физиономия
- По терминала се разхождат негри с негърски дрехи. От тук има полети не само за голяма част от Африка и Близкия Изток, но очевидно и до остров Корекоредут.
- Ако си мислите, че жените-мюсюлманки се обличат смешно, погледнете мъжете: едноцветни пижами с джапанки и бради без мустаци. И все пак – не видях чалми, вероятно вече само сикхите в Индия ги носят. Напомнят ми вица за арабина с костюма и вратовръзката, който искал да влезе в Щатите, и докато не заприличал на терорист, не го пуснали на паспортен контрол. Тези със сигурност ще ги пуснат 😉 И все пак не се лъжете: това бяха пътници, чакащи самолети за Саудитска Арабия и Африка, а не местни. Ако се абстрахираме от няколкото баби, които едва ли някой иска да види разголени, местните са доста цивилно облечени.
- От летището в посока Азия води магистрала. Час и половина със скорост около 110 ни трябваха, за да започнат някакви признаци, че Истанбул свършва. Безкраен град, безкраен…
- Полицията патрулира на постоянно включени буркани, на едно място „осветяваха” аварирала кола, да не се блъсне някой в нея, докато я качат на аварийния паяк.
- Момиче може да ти се усмихне на улицата. Европейките отдавна носят фередже в поведението си, ако ще и полата ѝ да е с ширината на колан. Х. има обяснение за това, но каза, че ще ми го разяснява друг път. Не вярвам да е заради чуждестанния ми вид – който ме познава, знае, че съм далеч от външния вид на норвежкия идиот и си мязам на местен 😉
- Въздухът мирише на много места. Явно европейските правила за чистота на въздуха си казват своето, но в България не ми се беше случвало отдавна, даже бях забравил. А откога не бях виждал някой да се вози в каросерията на камион…
- Интересно, това дали ще ни доведе до икономика, основана на услуги? Липсата на замърсяване е признак за липса на промишленост и това, че в ЕС въздухът е чист означава, че галванизацията, металодобива, химическата промишленост, текстила се местят на Изток. Това, че не искаме шистов газ по екологични причини, означава само че ще бъде добиван по на Изток, а не, че няма да бъде добиван. Това, че при нас е чистичко, означава, че другаде е мръсничко. Дали не грешим? Или да пратим „еколозите” в Китай, нека там да повикат 😉 Не е прост въпрос: ще слагаш ли катализатор на колата си, който увеличава разхода и усложнява колата, при условие, че смърдящите те изпреварват с по-ниска мощност и разход?
- Бай е … мъж, а жена е байан – добре е да се знае преди да идеш до тоалетната. Бай Иван се оказа обикновен мъж 😉
- Тоалетните в офиса са … турски. Не знаех, че на клекалата им викат така, но Давид Черни ни го припомни. Иначе е чисто, няма проблем. Има даже списък с подписите на чистач(к)ите, като на OMV бензиностанция.
- Дядо Вазов е прав: турското кафе си се пие със сърбане. То просто няма друг начин – вряло е 🙂 Харесвам го. А чаят е като удар с изнервена котка по главата – събужда те моментално.
- Жега и влажно е като на Черноморието. Само че морето е на час и половина по магистралата, ако че на картата изглежда тук наблизо.
- Очевидно има интернет – все пак още не ми се пробва дали тубата е цензурирана наистина.
bizi izlemeye devam edin 😉
Евала, аферим, машала, ашколсун, Стойчо бей! 😉
Не познавам човек, който веднъж стъпил в Истанбул, да не го тегли отново да отиде там. Защото барабар с всичките си плюсове и минуси, Истанбул е любов от пръв поглед. Само трябва да отидеш до там още веднъж и не в командировка, а заради себе си. И тогава ще разбереш, че Истанбул е и споделена любов. Хем завинаги! 🙂
Хехе, ще имам възможността през следващите седмици – а и винаги ми е било интересно да работя и живея в даден град: гледната точка е друга 🙂
еййй, никой не го хареса 🙁 😉
Аз го харесах, ама малко нещо като конспект ми идва.
Аз съм от тези, за които говори Вили. Щом се видя малко с пари, си грабвам куфарченцето и пак там – в Истанбул, да се наскитам на воля. Нищо конкретно не търся, само “съществувам” за два три дена там, купувам интересни подаръци за деца и внуци и после се връщам в София доволна от разходката. Стойчо не е сложил снимки и затова си позволявам да пусна малко от моите непретенциозни и нискокачествени снимчета, правени , докато си скитосвам нагоре-надолу. http://www.youtube.com/watch?v=SXkB7stoRT0
Ема, това просто бяха бележките ми от първото денонощие в Турция – пиша ги в петте минути свободно време между срещите (все пак съм трудещ се тук 😉
Е, Стойчо, извинен си. Работи, щом си отишъл да вършиш работа, а пък ние тук ще те изчакаме, къде ще ходим? Нали си знаеш, че сме ти фенове?
Най-верните 🙂 така си е 🙂
Как да не си фен, след подобен конспект. Хем обощаващ, хем с личен привкус.
Истанбул наистина е любов от пръв поглед и за цял живот. Надявам се да се влюбиш, ако все още не си.
Само това кафе, как го пиете, не мога да разбера?!?!
Че супер си е кафето, чудя се защо в България сме забравили как се прави !
Допреди 2 години и ние си правихма кафето вкъщи на джезве и винаги сме го харесвали така, но под натиска на гаджето си взехме машина… Иначе турското кафе много ми харесва 🙂
и при мен е така 😉 Направо си спомних ергенските години с това турско кафе, но никога не можех да го докарам каквото е турското турско кафе
Стойчо, ти наистина ли си за пръв път в Турция? Направо не мога да повярвам, ако е така. Много ще ми е интересно да споделиш впечатленията си от работата с турците и как се отнасят към работния процес – бавни, бързи, организирани и т.н.
Практически съм за пръв път. Бях ходил до Истанбул през 1994г, още трябваха визи тогава и така да се каже Истанбул ми беше първия западен град в живота, така че тогавашните ми впечатления едва ли са релевантни за днешния ден (абе, бях потресен, честно).
Та имам предвид това, което искаш да опиша и ще го направя, още повече, че живот и здраве няма да съм само за ден-два в Турция и ще има доста работа 🙂