авг. 11 2011

На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (1): Източна Словакия

И така – днес ще минем през родното място на Анди Уорхол , но преди това ще минем през селцата на Източна Словакия в опит да стигнем Украйна. Водач, както често се случва из непознати направления ще ни бъде Росица.

Приятно четене:

На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол

част първа

Източна Словакия

29.04. 2011

Нещо се мъти, май ще се пътува този уикенд. Къде? Не се знае. Чета си „Двете Пинги” в петък по обяд. Става ми някак чешко. По някаква причина отваряме приказка за Бале, което пък навежда на мисли за бира. Междувременно се обажда племенникът Боян – пътешественик от световна класа, който честичко ни подхвърля идеи за завиране на носа тук и там. Говори с Емо за хубавата бира в Михаловце.

– Къде е това Михаловце – питам аз.

– В Словакия, къде. Карпати, бира, красота…

Поглеждам часовника, часът е към 14:00.

Via Micheline показва 1056 км от София до Михаловце.

Предизвикателство! Ако тръгнем до час-два, ще пристигнем там на разсъмване. Раницата ми винаги е в готовност, куфарът на Емо е като вълшебна кутия-скривалищница, където има всичко необходимо за живот. Подготвяме документите. В 15:30 сме в столичното задръстване на бул. «Сливница». Малко преди 17:00 излизаме на околовръстното шосе. Започват да се редят познати сръбски градове, при Белград ни отклоняват заради колосален ремонт. Пътуваме към Нови Сад и Суботица, тъмно е, но успявам да забележа, че къщите в селата, през които сме се отбили, имат по-различни покриви от типичните за южните Балкани. Влизаме в Унгария, карам си с песен на уста по перфектните пътища. Някъде към 04:00 започва да просветлява лекичко, преминаваме в Словакия. Става все по-светло и хубаво, изненадани сме защо в този ранен час са наизлезли с колите си толкова много словаци? По вилите си ли отиват, прасета и кучета ли имат да хранят, що ли? Много са пътуващите в нашата посока, та започваме да се чудим с какво толкова туй

Михаловце

е интересно.

07101 Михаловце, Словакия

30.04. 2011

В 07:00 пристигаме на местоназначението и започва спешно търсене на хотел. Тъкмо завиваме по една от централните улици, когато виждаме голяяям СТОП, тук се подготвя панаир! Двата централни хотела „Дружба” и „Ялта” ни смайват с това, че са понадхвърлили европейските стандарти в цените. Намираме туристическата спалня, в която се предлага апартамент за 25 евро на вечер. Да, но няма жив човек на рецепцията и не се получава. Любезен зарзаватчия ни упътва към хотела срещу стадиона на града – „Стадио”, където попадаме на отлични цени за уикенда. Младежът на рецепцията започва да търси… къде са ни словашките визи в паспортите. Леле! За него Болхария и Булхарска са две различни неща. Възрастна леля от персонала на кухнята се опитва да оправи нещата, толкова сме уморени, че нямаме нерви да се ядосваме. Отмаряме до обяд, а после тръгваме да изследваме забележителностите на града. Уличката, по която вървим, е застроена с едноетажни къщи, здраво вкопани в земята, издължени към задните дворове. Тази „заземеност” на постройките вероятно се дължи на факта, че покривите им приличат на рибарски шапки и сякаш отвсякъде ги обгръщат и притискат надолу. Това са онези „австро-унгарски” сложни покриви, които притежават някои от големите обществени сгради в София, строени след Освобождението. Покривите са облепени с плочи или ламарини, а не с керемиди.

Къща от Източна Словакия – Михаловце

Източнословашка къща

Билбордове от двете страни на улицата възхваляват средства за диаболична ерекция, а важността на Михаловце като регионален център се открива в рекламата на

Minet – локалната интернет мрежа

Подминаваме Кауфланд и една новопостроена черква с паметник на братята Кирил и Методий, после попадаме на празничния панаир. Провеждал се няколко пъти годишно. Това ни кара да се чувстваме късметлии. Защото на втора линия до сергиите с дрехи (2-4 пъти по-скъпи от тези на Женския пазар), заварваме всенародно тържество, изразяващо се в пиене на бира и ядене на здрави мръвки. Емо, чийто опит в бирапиенето и мръвкояденето по тези земи е значително по-богат от моя, се спира пред първите скари с димящи върху тях наденички и други вкусотии. Избира едно яко парче “вепрово колѐно” – свински джолан. Нарязват ни го, намазват го с някакъв сос, гарнират го с по бира „Шариш” и ни пускат да се влеем във веселбата.

Печене на джолан (колено) на пазара в Михаловце, Словакия

Емо е допуснат да пече джолан

Слънчево е, топло е, как да не се включиш в приятно-ленивите вибрации на празнуващо Михаловце? Словакия е страна с много роми, та нямаше как да не ги срещнем тук. Всички бяха наизлезли семейно с многото си деца и бременните си млади жени, перфектно интегрирани, делящи дългите маси с братята словаци, етническите унгарци и всичко каквото господ наспорил в тази гранична, т.е. многоетническа общност. След похапването зяпаме Лунапарка, конните състезания, градския маратон. Оживление, народ, суматоха.

Конно състезание – Михаловце, Словакия

Нарекох си Михаловце „двуреден” град, защото центърът се представлява от красиво нанизани сгради, разположени от двете страни на пешеходна зона. В началото на тази зона има катедрала, в края – друга катедрала. По средата, успоредно на сградите, пространството е оформено като парк.

Центърът – Михаловце, Словакия

Центърът на Михаловце

Михаловце, Словакия

Михаловце

Михаловце, Словакия

Михаловце


Приятна пролетна разходка в късметлийско слънчевия ден. Гледаме финиширащите участници в местния маратон, отпивайки биричка „Велкопоповицки Козел 10”. (Цените на бирата в града варират от 0,70 до 1,20 евро за половин литър)

Велкопоповицки Козел

на бира 🙂

Правим още няколко обиколки на центъра, връщаме се при панаира, за да опитам

лангоше – местната пица,

която видях доста деца да похапват. Лангошето е една голяма мекица, намазана с чеснов сос, полята майонеза и кетчуп, гарнирана с настърган кашкавал. Облизвайки пръсти, Емо заключава, че вкусът на специалитета е нещо средно между пица и шкембе чорба. Всъщност, оставаме с впечатлението, че чесънът много върви в този край на Словакия. Прибираме се след мръкване и се опитваме да направим някакво планиране за следващите дни, защото такова няма до този момент. Като сме в Карпатите, нека да закарпатим повече с едно посещение на Ужгород в Украйна. Този град се намира само на 35 км от Михаловце. Ето тук е картата на Карпатите, оформя се план да поразгледаме пътьом.

Карта на Карпатите

http://www.carpates.org/

01.05.2011

Ставаме рано, времето е хубаво. Към осем и нещо

тръгваме към Украйна

Кака Северина (така наричам GPS „водителката”) ни праща на романтично пътуване през полета, жълтеещи от рапица, и приятни хълмове в близката далечина. Подминаваме едно живописно

село Павловце под ухом,

чиито къщи до една са боядисани в ярки цветове и са собственост на роми. Я, какви хубави къщи си имат, пък колко е чисто!

Павловце над Ухом, Словакия

По някои от оградите са окачени клонове, закичени с разноцветни панделки. Научаваме, че това се прави на първи май от родителите на девойчетата, един вид сигнализиране, че в къщата има женско. Според тази традиция са украсени повечето от словашките и част от украинските села, през които преминаваме. Пред спретнатите къщи на Словакия и Румъния не се извършва никаква търговска дейност. Няма гаражи, от които да си купиш вода или солети, няма магазини, нищо. Просто жилищни сгради с приятни фасади. Не виждаме в задните дворове да се отглеждат и животни. След Павловце подминаваме Велке Капушани и скоро се озоваваме в задънен, т.е. затворен път. Появява се любезен граничен служител, който ни обяснява, че не можем да продължим до Украйна оттук. Съветва ни да се върнем до Михаловце и да вземем пътя през Собранце към Ужгород. Добрее, връщаме се. Взимаме

пътя през Собранце и стигаме до работещия граничен пункт.

Няма коли от нашата страна, но граничарят ни предупреждава, че ако искаме да се върнем обратно в Словакия след кафето в Ужгород, ще трябва да чакаме на опашка 5-6 часа. Украинците тръгвали да пътуват към Европа, проверявали ги основно…

Това ни отказва и с един обратен завой се изнасяме обратно към Михаловце.

Спираме за кратко съвещание на една бензиностанция и решаваме да се насладим на деня, посвещавайки времето си на планината и близкото езеро, а по-късно на Прешов, който е на около 70-75 км от нашето седалище. Отклоняваме се в посока Морске òко (любопитно защо всички планинци си кръщават разни места с морски имена и имат по един паметник на Нептун по площадите?).

Морске òко е езеро

в планинския резерват, но с кола не може да се достигне до него. Паркингът е на 11 км под езерото, после трябва да се поразкършите пеша. Ние не го правим, но пък се радваме на планината, спираме на няколко красиви места, свежо е, дъхаво е. Обратния път към Михаловце извървяваме покрай езерото, където също спираме неколкократно. Време е за обяд.

Езерото до Михаловце, Словакия

Езерото до Михаловце


Хапваме в крайпътно заведение, в което се празнува нечий юбилей. Гощаваме се с по една полевка (супа) и по едно традиционно блюдо. Моето представлява нещо тестено (между тархана, качамак и макарони тип „охлювче”), кисела сметана и пръжки най-отгоре. Цените са демократични. За обяда, десерта и напитките плащаме по-малко от 10 евро. После тръгваме към Прешов.

Прешов

е също толкова омешан в етническо отношение град, колкото и Михаловце. Само че мащабите му са по-внушителни, макар жителите да са под 100 000. Кандидатира се за културна европейска столица през 2013. Тук и до днес живеят русини – етническа група, чийто дом са северните Карпати и Панонската низина. Русините наброяват едва 55 000 в Европа и населяват основно днешните Словакия, Сърбия, Украйна, Хърватия. Особена почит отдават на Кирил и Методий. Впрочем, русини от Микова (североизточна Словакия, недалеч от Михаловце) са родителите на Анди Уорхол, който е роден с името Вархола.

В архитектурно отношение Прешов е също толкова „двуреден град”, колкото и Михаловце. Прекрасните сгради от двете страни на централната улица са изпълнени в основните европейски стилове, между които барок, рококо и готика. Множеството сладки декоративни елементи върху сградите те карат да си мислиш, че се разхождаш в кукленско градче.

Центърът на Прешов, Словакия

Центърът на Прешов

Прешов, Словакия

Прешов, Словакия

Прешов, Словакия

Центърът на Прешов, Словакия

Центърът на Прешов – паметник на Нептун!



Обратно към кметството на града, духа вятър и започва да вали. Подслоняваме за по кафе в уютен бар. Дъжд вали през цялото време на пътуването към Михаловце. Застудява още повече. Излизаме за разходка и вечеря в града. За да не забравим, че нещата никога не са такива, каквито са били, намираме града безмълвен и пуст. Заведенията за хранене не са много, а повечето от тях са затворени. Попадаме в квартална пивница, където се играе Еврофутбол, бинго и прочие комар. Бирата и тук е евтина (0,70 евро), никоя държавна власт не е посмяла да посегне на цената ѝ. Връщаме се към центъра и най-накрая откриваме работеща ресторация „У Швейку”. Малкото посетители гледат състезанията по хокей на лед. Вечеряме набързо и се прибираме в хотела.

Снимки от Михаловце и околностите:

http://royak.snimka.bg/travel/slovakia-michalovce.590314

Прешов:

http://royak.snimka.bg/travel/slovakia-presov-may-2011.590324

Продължението:

На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (2): Мукачево в Украйна и Клуж-Напока

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Словакия – на картата:


Словакия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (1): Източна Словакия”

  1. Ема каза:

    Роси, отново прекрасен разказ! И прелестни снимки ! Истинска наслада. Направо им се израдвах. А колкото до онази къща на цигани /у нас биха казали малцинствени гражданиот ромски произход/, просто нямам думи за сравнение.
    Сещам се как преди години, няколко цигански групи купиха едни къщички с дворове на бул. Европа“, между спирка „Орион“ и да речем спирка „Триъгълника“, по левия тротоар, ако се движиш от Западния парк към ж.к. „Люлин“.
    Постепенно къщичките се превърнаха в неподдържани кочини, а дворчетата изгубиха всичко което можеше да е плочник, тревичка, храстче, дръвче или цвете. И оградите, по които мятаха праните дрехи и черги, постепенно се разрушиха и нещо зачезнаха. Вместо настилка или трева, на двора се вижда някаква утъпкана сиво-черна прашна маса, подобна на въглищна пепел. По двора винаги има много хора, които никога не съм виждала нещо да работят. Някои с ръце на кръста, а други енергично размахвайки ръце, все водят разговори или спорове, под формата на надвикване и пустосване. Някои си търсят удобствата и седят ама не на пейки или столове, а на обърнати с дъното нагоре метални кофи. Такава грозна и шумна гледка представляват, че нищо друго не ти се иска, освен да извърнеш глава и да гледаш през прозорците от другата страна на автобуса, като се молиш бързо да отмине. Винаги съм се чудила защо тези здрави прави хора, които се надвикват из прахоляците, не се организират, не организират и децата и да не си изчистят и подредят малкото имота, който им е даден или сами са си закупили, а от нещо пригодно за живеене, за кратко време успяват да направят пущиняк? Никакъв срам не изпитват от това, че покрай тях минават хора и им гледат мръсотията и мързела. Няма никакво оправдание, все едно какви ги приказват като им дадат трибуна по телевизията.
    Чудя се защо в Павловце циганските къщи са толкова чисти и подредени?

  2. […] на Росица из Словакия и Украйна. Предишния път ходихме до родното място на Анди Уорхол, а сега през Мукачово в Украйна и румънски Клуж ще […]

  3. Puf-paf каза:

    Супер… Много интересно, те словаците си броят тая част на страната за най-бедната… хммм… а изглежда по-добре от Братислава или Търнава 🙂

    Впрочем тва лангоше изглежда ще да е унгарсия лангош, който си е точно мекица с различни щуротии отгоре… Типично… унгарците пък хапват галушки :))))

  4. Росица каза:

    Да, интересно е да се откриват такива места, които са далече от рекламата, но пък имат достатъчно чар и привлекателност!

Leave a Reply


Switch to mobile version