Уикенд в Кавала

Продължаваме с поредицата, обясняваща защо загърбихме българския бряг на Черно море. Днес Антония ще ни разкажа за едно кратко пътуване до Кавала миналата есен. Приятно четене:

Уикенд в Кавала

Отидохме до Кавала, разходихме се, снимахме се, ядохме на корем и след това не ни се прибираше. Сега пък и не ми се пише, разбира се. Oh, well.

Вижте по-голяма карта

Пътят до Кавала

Избрахме да минем през Илинден и не съжалихме. Пътят беше пуст, в по-голямата си част е в добро състояние, само малко преди Гоце Делчев имаше ремонти, но за кратко и не особено притеснително. На КПП-то се минава за секунди, защото няма ама никого наоколо. А шосето от гръцка страна е идеално. Картата, която бях купила предния ден, не ни потрябва нито за секунда. GPS-ът го ползвахме два или три пъти, като минавахме през Драма и някакво друго населено място. Можехме преспокойно и без него.

Настаняването в Кавала

Малките сезонни хотелчета са затворени до едно. Работят само четири от т. нар. бизнес хотели, разположени на една улица, кажи-речи един до друг. На втора линия са и имат отлична гледка към морето, обаче са доста безлични, не носят духа на Егейско море. Преспокойно може да са от който и да е по-голям град по света.

Проверихме цените в 3 от тях: Океанис e 4-звезден и предлага двойни стаи срещу 75 евро на нощ, Есперия (където отседнахме ние) е с 3 звезди и струва 50 евро, а Нефели искат 45 евро, но са с 2 звезди. Бяхме предупредени в никакъв случай да не избираме Галаксиас, така че хич и не влязох в него да питам за условията му. Видяхме, че работи и суперлуксозният Имарет, като нощувките варират от 1000 до 1600 евро. Мерси, дет се вика.

Следващият път, когато отидем в тази посока, ще се опитаме да уцелим сезона:) И да отседнем в семейно хотелче или вила под наем. Безличността на стандартните бетонни постройки определено не ни допадна, въпреки че нямахме кой знае какви оплаквания от стаите.

Заведенията в Кавала

Останахме с впечатление, че в класическите таверни има задължително сервитьор, който или е българин, или поне говори свободно нашия език:) Вечеряхме в една от кръчмите на пристанището и наименованията в менюто бяха надлежно (и доста смешно) преведени. „Пържени нушки“ и „охтород“ веднага ми станаха любими!

Храната е вкусна.

Другите трима наблегнаха на рибата, аз се посветих на сувлаки, и всичко беше сготвено добре. Доматите в гръцката салата бяха домашни! Зрели на слънце, сладки, дъхави…

В неделя сутрин си купихме всякакви вкуснотии от една сладкарница: банички със сирене, спанак, тиква, кроасани, шам ролки. Масичките отпред обаче не ни харесаха, бяха доста мънички и някак не предразполагаха за заседяване.

Затова отидохме в едно кафе с меки диванчета, попитах дали може да седнем отвън, да си поръчаме разни напитки и да си изядем храната, която носим, а сервитьорката се усмихна и каза: „Ама елате, седнете вътре, няма проблем, разбира се, заповядайте“. Отклонихме любезната покана да се настаним в климатизирания салон, седнахме на открито и почнахме да се чудим с какви точно думи щяха да ни изгонят ако бяхме попитали в някое българско заведение така. Съответно поръчахме сума ти еспресо, сокове, фрапета, мляко, направихме доста солидна сметка и оставихме 20% бакшиш. Защото ни беше хубаво. Защото персоналът полагаше всички грижи на света, така че да се чувстваме добре при тях.

Гледките в Кавала

Малко преди Кавала има място за почивка с разкошна гледка към целия град. Спрете, няма да съжалявате. Разходете се по уличките на новата част, за да видите как живеят хората в сравнително малко и небогато селище. Минете през плажа, шумът на морето действа много ободряващо. Естествено, идете до стария град, бродете по тесните, стръмни улички, разгледайте крепостта — разкрива се чуден поглед към морето. Почивайте си.

Край брега на морето има лунапарк с разни въртележки, колички и прочие шумни занимания. Ние изиграхме няколко мача по air hockey и пищяхме подобаващо:) За съжаление, нямаше достатъчно желаещи за един доста страшен паратропер, който се въртеше във всички посоки и по всяка възможна ос. Изглеждаше впечатляващо, определено.

И май е това. Единствената ни мъка беше, че нямаше ярко слънчице, та да направим по-добри снимки — топло беше, джиткахме по блузи по обяд, но беше облачно и малко прихлупено небето.

Питах преди малко Веско дали не пропускам някакво инфо за споделяне. Той вика: „Пиши, че е топло, хубаво и чисто.“ Пиша. Мястото е разкошно за уикенд почивка, препоръчваме ви го.

Автор: Антония

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.