сеп. 25 2008

Уикенд в Кавала

Продължаваме с поредицата, обясняваща защо загърбихме българския бряг на Черно море. Днес Антония ще ни разкажа за едно кратко пътуване до Кавала миналата есен. Приятно четене:

Уикенд в Кавала

Отидохме до Кавала, разходихме се, снимахме се, ядохме на корем и след това не ни се прибираше. Сега пък и не ми се пише, разбира се. Oh, well.

Вижте по-голяма карта

Пътят до Кавала

Избрахме да минем през Илинден и не съжалихме. Пътят беше пуст, в по-голямата си част е в добро състояние, само малко преди Гоце Делчев имаше ремонти, но за кратко и не особено притеснително. На КПП-то се минава за секунди, защото няма ама никого наоколо. А шосето от гръцка страна е идеално. Картата, която бях купила предния ден, не ни потрябва нито за секунда. GPS-ът го ползвахме два или три пъти, като минавахме през Драма и някакво друго населено място. Можехме преспокойно и без него.

Настаняването в Кавала

Малките сезонни хотелчета са затворени до едно. Работят само четири от т. нар. бизнес хотели, разположени на една улица, кажи-речи един до друг. На втора линия са и имат отлична гледка към морето, обаче са доста безлични, не носят духа на Егейско море. Преспокойно може да са от който и да е по-голям град по света.

Проверихме цените в 3 от тях: Океанис e 4-звезден и предлага двойни стаи срещу 75 евро на нощ, Есперия (където отседнахме ние) е с 3 звезди и струва 50 евро, а Нефели искат 45 евро, но са с 2 звезди. Бяхме предупредени в никакъв случай да не избираме Галаксиас, така че хич и не влязох в него да питам за условията му. Видяхме, че работи и суперлуксозният Имарет, като нощувките варират от 1000 до 1600 евро. Мерси, дет се вика.

Следващият път, когато отидем в тази посока, ще се опитаме да уцелим сезона:) И да отседнем в семейно хотелче или вила под наем. Безличността на стандартните бетонни постройки определено не ни допадна, въпреки че нямахме кой знае какви оплаквания от стаите.

Заведенията в Кавала

Останахме с впечатление, че в класическите таверни има задължително сервитьор, който или е българин, или поне говори свободно нашия език:) Вечеряхме в една от кръчмите на пристанището и наименованията в менюто бяха надлежно (и доста смешно) преведени. „Пържени нушки“ и „охтород“ веднага ми станаха любими!

Храната е вкусна.

Другите трима наблегнаха на рибата, аз се посветих на сувлаки, и всичко беше сготвено добре. Доматите в гръцката салата бяха домашни! Зрели на слънце, сладки, дъхави…

В неделя сутрин си купихме всякакви вкуснотии от една сладкарница: банички със сирене, спанак, тиква, кроасани, шам ролки. Масичките отпред обаче не ни харесаха, бяха доста мънички и някак не предразполагаха за заседяване.

Затова отидохме в едно кафе с меки диванчета, попитах дали може да седнем отвън, да си поръчаме разни напитки и да си изядем храната, която носим, а сервитьорката се усмихна и каза: „Ама елате, седнете вътре, няма проблем, разбира се, заповядайте“. Отклонихме любезната покана да се настаним в климатизирания салон, седнахме на открито и почнахме да се чудим с какви точно думи щяха да ни изгонят ако бяхме попитали в някое българско заведение така. Съответно поръчахме сума ти еспресо, сокове, фрапета, мляко, направихме доста солидна сметка и оставихме 20% бакшиш. Защото ни беше хубаво. Защото персоналът полагаше всички грижи на света, така че да се чувстваме добре при тях.

Гледките в Кавала

Малко преди Кавала има място за почивка с разкошна гледка към целия град. Спрете, няма да съжалявате. Разходете се по уличките на новата част, за да видите как живеят хората в сравнително малко и небогато селище. Минете през плажа, шумът на морето действа много ободряващо. Естествено, идете до стария град, бродете по тесните, стръмни улички, разгледайте крепостта — разкрива се чуден поглед към морето. Почивайте си.

Край брега на морето има лунапарк с разни въртележки, колички и прочие шумни занимания. Ние изиграхме няколко мача по air hockey и пищяхме подобаващо:) За съжаление, нямаше достатъчно желаещи за един доста страшен паратропер, който се въртеше във всички посоки и по всяка възможна ос. Изглеждаше впечатляващо, определено.

И май е това. Единствената ни мъка беше, че нямаше ярко слънчице, та да направим по-добри снимки — топло беше, джиткахме по блузи по обяд, но беше облачно и малко прихлупено небето.

Питах преди малко Веско дали не пропускам някакво инфо за споделяне. Той вика: „Пиши, че е топло, хубаво и чисто.“ Пиша. Мястото е разкошно за уикенд почивка, препоръчваме ви го.

Автор: Антония

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply