сеп 24 2008

Пътешествие с Фори (1) – София – Постойна – Лидо ди Йезоло

Какво дасеправи— продължаваме споредицата как дапрекараме отпуската сиизвън българското Черноморие (ако някой намери пътепис изатам— дапраща). Днес щепридружим Мая попътя ѝ към Венеция. Приятно четене:

София— Постойна— Лидо диЙезоло

Първо, дапоясня кой еФори— това емоята любима играчка, прекрасното миновичко Субару Форестър, първата мисобствена кола, вкоято севлюбих още наниво картинка иописание. Засега любовта ниесподелена, Фори седържи прекрасно поевропейските пътища.

Второ, няколко думи запътешествията— понеже човекът ечовек, когато енапът, семейният съвет реши подаръкът запринцесата, която това лято постигна бляскав кандидат-студентски успех, дабъде във вид надвуседмична комбинация отморска почивка вИталия ипосещение наВиена иПрага.

Планирането наиталианската част отвъпросния круиз сепроведе още през зимата. Изборът нибеше

курортът Лидо диЙезоло,

а всичко понамирането наподходящ хотел сеизвърши понета.

И така, рано-рано на22август

поемаме попътищата към Италия

като двучленна кавалкада отФори иджипа наплеми— внушителен Volvo XC90, абе, сдве думи, лъскав камион.

СФори сме авангард, ужзаради другата глезотийка, скоято сеснабдих, навигатор Престижио спрограма IGo2006. Точно тръгнахме иустанових, чесъм забравила най-важната част нанавигатора— зарядното закола, тъй чеАнелия /така екръстен гласът, който насочва набългарски/ практически беше лишена отдумата, освен внякои ключови участъци. Неефатално, пътя доЗагреб гознам, аигобях изрепетирала седмица по-рано наедна командировка, тъй чеводя без проблем, пък оттам нататък— каквото сабя покаже. Е, итабелите, естествено.

Българската граница яминаваме занула време, както исръбската.

Няма даспра дасеучудвам, защо нанашите гранични властиим етолкова приятно даниизпроводят извън страната иим етакъв проблем данипуснат обратно внея… Вероятно поради ранниячас, гадната отсечка домагистралата преди Ниш явзимаме много бързо исамо около 20км севлачим зад камиони.

Впрочем, който неепътувал скоро оттам, щесеизненада приятно— пътят през тунелите еасфалтиран, няма ипомен отстарите павета имногото дупки.

Магистралата нипосреща приятелски— нова отсечка, без тол-такса исидеално качество доНиш. Там вече минаваме през путарината срещу билетче, което преди Белград осребряваме срещу 13евра.

Бензинът вСърбия

е скъпичък, въпреки чеДДС-тоим е по-ниско отнашето, илитър безоловен 95е 103,70динара, което, обърнато вбългарски пари, е2,67лв. Тол-таксата сеплаща ивевро, ивдинари, ивброй, искредитка, амагистралата енесамо сприлично качество, ноисиличи, чесъседите сегрижат несамо заасфалта— през целия път бригади воранжеви костюми подстригват тревите ихрастите между двете платна иоколо аварийното. Въпреки честесняват пътятам, където работят, непредизвикват задръствания. Ченгета забелязваме само на2места вцяла Сърбия, което меизненадва— при предишни пътувания имаше поне по 5—6 поста само доБелград.

Белград

е първият мъчителен заминаване пункт. Тъй като магистралата цепи над самия град исеизползва като софийскиябул. Сливница, има гадно задръстване, съвсем катотук, само че3пъти по-голямо. Във висене отлита близочас, аФори почва даседържи като жаден слон.

За сметка натова, след Белград

разстоянието дохърватската граница

е само стотина километра /и 6евро пътна такса/. Границата низабавя буквално няколко минути, въпреки доста голямото количество коли— обработват нидокументите със завидно темпо ивече сме вХърватска.

Много мисеиска нашите власти давземат даидат наобмяна наопит при хърватите поотношение намагистралното строителство. Широко, супергладко, без кърпежи /хърватите поправят участъци попоне километър, несииграят дазапушват дупки/, всичко подстригано наоколо, адори 3къщи даима домагистралата, тесаотделени отнея сшумозащитни стени.

Хърватите определено сасепрестарали поотношение наотбивките започивка доЗагреб— тесанавсеки 20—25 км изадължително съдържат бензиностанция, ресторантче, анавсеки 70—100 км — имотел. Билбордове няма, вместо тях има безброй указателни табели нахърватски ианглийски, като навсяка отдолу саизписани километрите доследващата отбивка сбензиностанция. Пътят еяко натоварен отгастарбайтери итирове, носепътува извънредно спокойно иудивително дисциплинирано. Ако няма движение, всъщност карането едоста скучно, защото, навсичкото отгоре, в по-голямата сичаст магистралата еправа като конец.

Малко преди Загреб

Фори мидоставя първото по-силно преживяване— лампичката нарезервоара светва иразсейва илюзиите, чещеуспея даседобутам доСловения без зареждане. Залош късмет, точно втоя участък няма отбивки, аотклонение след отклонение. Почвам дакарам горивоспестяващо с90и хвърлям вшах племи, който отзад сечуди гумали съм пукнала или нещо по-лошо сееслучило, итака допървата срещната бензиностанция, накоято наливам 20-тина литра ипродължавам спокойно към Словения. Там сипвам смело А98на цена 1,17евро залитър напървата бензиностанция ивече съм спълен резервоар.

Нахърватско-словенската граница,

която също като нашата със Сърбия евъншна заЕвросъюза, очакваме данизабавят доста. Това обаче несеслучва. Просто фейс-контролът емалко по-внимателен, иначе дори ненипитат скакви пари разполагаме или нещо подобно.

Обработката „наедно гише“ действително енаедно гише, граничарите седържат официално-любезно, цялата работа отнема по-малко от5минути ивече сме отново вЕС.

Оттук нататък граници няма. Между Словения, Италия, Австрия, Чехия иУнгария преминаването вдруга държава еобозначено стабели „Добре дошлив…“ иснищо друго.

Словения евпечатляваща.

Изключително красива природа, подредени „поконец“ селища ипросто изумително чисто. Отвсякъде лъха спокойствие. Судоволствие бих живялатук.

Първият ден отпътя ниенаприключване— целта ниедастигнем

градчето Постойна

и дасинамерим място заспанетам, задаможем насутринта даразгледаме известната пещера идапродължим към Италия. Включвам замалко навигатора иАнелия послушно низавежда доцентъра наградчето— не,чеибез нея небихме сеоправили, всичко еидеално обозначено. Първият хотел, вкойто сеотбиваме, нипредлага данинастани всичките встранно помещение за6души— една спалня и2двуетажни легла, коитохич, ама хич ненипривличат. Момичето нарецепцията несамо несезасяга отфизиономиитени, носамо предлага дасеобади вдруг хотел. Изпраща нивновичък комплекс край градчето, „Епицентър“, който сеоказва нещо като МОЛ спарк испортен център около него. Стаите сатип апартамент исапрекрасни, аресторантът епросто супер. Единствената драма еналичието надискотека отдолу, която през нощта бълва техно-фенове, комуникиращи нависок глас иотпрашващи към домовете сиснадуто техно вколите. Ние обаче сме достатъчно уморени, задаспим като къпани.

На другияден, след обилна закуска сеотправямеда

разгледаме Постойнска яма

—една отнай-известните пещерни системи, обхващаща около 20пещери. Огромна е и по-голямата част отнея серазглежда свлакче.

Не е по-красива или по-интересна отМагурата, но, заразлика отнас, словенците несамо ценят това, което природатаим едала, ноиумеят дагопредставят понай-добрия начин.

Районът около пещерите епарк иетолкова добре уреден ипълен сресторанти, паркинги, хотели имагазинчета, чечовек судоволствие изкарва там ицял уикенд, задасипочине.

Всамите пещери системата ежелязна: вкарват туристите нагрупи смного дълги влакчета, като капацитетът напосещението е700души едновременно. Веднъж стоварени вцентъра напещерната система, туристите серазделят според езиците исепоемат отекскурзовод, който гиразвежда иим разказва зазабележителностите напещерите. Накрая гивръща на„гарата“ ипак свлакчета теминават през другите части напещерите, задастигнат накрая дот.нар. Концертна зала, вкоято могат идаснимат. Иначе, при самото влизане, при потеглянето ипри пътуването свлакчето има специални фотографи, които правят снимки навсички отсъответната група инаизлизане човек може, ако сихареса снимките, дасигикупи срещу 3евра напарче.

Входът е7евро начовек снамаление заученици, студенти идеца, ацялата разходка отнема около час-час инещо.

От Постойна отпрашваме около 12:30ч. ислед няма и50км сме вечев

Италия

Въпросните 50км обаче ниизправят нанокти, защото есъбота ивпечатлениетое, ченаселението нацяла Любляна сееотправило към родните симеста, аполовин Триест сееюрнал към словенските курорти. Това обаче сеоказва само бледо подобие назадръстването, което ничакана

италианската магистрала към Венеция

За 2часа неуспяваме даизминем истотина километра, при това повечето навтора скорост, затова напървата отбивка семахаме отмагистралата ипоемаме помеждуселските пътища. Те са по-качествени отмного отнашите първокласни, само дето сатесни. Вече сме гладни, нозапръв път сесблъскваме сжелязното италианско правило, чеот14:30 до17:00ч. евреме започивка. Никой ресторант неработи, затова хапваме поедин сладолед вПортогруаро ипродължаваме през селцата иградчетатакъм

Йезоло

Панорамата наоколо прилича наизлязла отархитектурен справочник захубави къщи: прекрасни едно- идвуетажни постройки, втопли цветове, сфантастични морави отпред, изобилие отцветя, изобщо трудно миедакарам, защото постоянно севторачвам внякоя къща. Всяко кръстовище ерешено скръгово движение, пълно естабели, ноотзяпане успявам някак дасеобъркам идавкарам кавалкадата ниведни теснички алейки между именията, което всъщност михаресва, защото виждам илозята— идеално прави редици, между които семярка някоя идруга шапка наизостанал труженик. Как дае, излизаме отново напътя ипопадаме най-послев

Лидо диЙезоло

където задесерт навигаторът тотално ниобърква. Така инеразбрах какъв адрес съм музадала, нотой нивъртя точно три пъти, убеден, ченашата улица ебаш намястото наедин големичък хотел.

След закупуването накарта накурорта отпървия срещнат магазин сеоказва, чение сме надесетина километра отдействителния ниадрес, нопък курортът епланиран справи перпендикулярни улици, повечето еднопосочни, така честигаме лесно ибързо докрайната точка— апартаменти Ка`Венеция, наглавната улица накурорта ина20крачки отплажа.

Собствениците Моника иДжорджо нипосрещат, все едно сме близки роднини, показват нишезлонгите наплажа иура! вкъсния следобед на23август отбелязваме първото ситопване всоленичкия Адриатик ипочивката започва!

Продължението:

Лидо ди Йезоло

Автор: Мая

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


4 responses so far

4 Responses to “Пътешествие с Фори (1) – София – Постойна – Лидо ди Йезоло”

  1. […] на Мая до Венеция. Вече проследихме как стигнала от София през Постойна (Словения) до Лидо ди Йезоло, а днес тя ще ни разкаже за самия курорт. Приятно […]

  2. […] Венеция и… (изненада!). Проследихме пътуването ѝ от София до Постойна, продължихме до Лидо ди Йезоло, а сега тя ще ни […]

  3. […] Мая из Италия и Австрия. Вече проследихме пътуването ѝ от София до Лидо ди Йезоло, разгледахме Лидо до Йезоло и Венеция, сега ще […]

  4. […] последната част на пътуването на Мая до Лидо ди Йезоло, Венеция и Виена. Днес ще навръщане към България […]

Leave a Reply


Switch to mobile version