авг. 09 2011

Косово – предразсъдъци или реалност (Джеравица, Дечански манастир и Прищина)

Published by at 9:00 under Косово,Любомир Петров

С днешният пътепис Любо завършва поредицата си за най-високите върхове на Балканите. Ако кликнете върху името му (горе) ще можете да прочетете досегашните, а днес ще се катерим до най-високия връх на най-младата държава в региона ни – Косово.

Приятно четене:

Косово – предразсъдъци или реалност

или една страна и една планина на една ръка разстояние.

Джеравица, Дечански манастир и Прищина.

Местните – Косово
Местните хора

Много приказки са се изговорили за тази страна и много предразсъдъци съм чул от хора, които никога не са ходили там и затова потеглих без да мисля за опасности и размирици и съм благодаран,че стана така, защото това се превърна в едно незабравимо пътуване на едно прекрасно според мен място, на което срещнахме само гостоприемство, дружелюбност и хубави хора!

В петък на 16.07 след работа натоварихме колата с раниците и малко храна и потеглихме. Посоката – Косово, но за днес трябваше

да стигнем до Куманово,

където ще спим при мой приятел и на следващия ден всички към планината Проклетия и нейния най висок връх – Deravica – 2656 m. В Куманово бяхме към 23:00 ч. То от София е много близо, но като се започнаха едни проверки на границата, пък „А дай и рамата да видим“. То вярно, че и беше скучно на служиталката, пък и сърдита беше, ама си имаше занимание да люпи семки и не знам защо се занимаваше с нас.

В Куманово бяхме свидетели на истинско македонско гостоприемство.

Седнахме на една маса и като се почна едно ядене. Много добре беше сготвила майката на моя приятел Деян. Благодаря, Деяне, всичко беше чудесно, а полято със Скопско пиво още по-хубаво.

След софрата спахме към 2:30 ч и в ранни зори поехме към косовската граница и дългоочакваната

планина – Проклетия,

която си е бая проклета, но и изключително красива!

Границата с

Косово

минахме без проблеми. Културни, спретнати служители и добра организация. Купихме си застраховказа 30 евро, защото Косово не е член на споразумението „Зелена карта“ и минахме. Скоро след границата пътя се отклонява и пресича през Шар планина в посока град Призрен. Прекрасен асфалт, никакви дупки и красиви планински гледки. Е , има завой бая, но това не пречи. Колкото и странно да звучи, но в Косово не влязох в нито една дупка. Прекрасен асфалт или поне добър.

Прави ми впечатление, че косоварите, въпреки че са си чисти албанци карат много спокойно и са отстъпчиви на пътя. Несравнимо е с бясното каране в Албания.

Град Призрен

го разглеждаме в движение и продължаваме към

Dakovica

като попът купувам една диня за след планината на много изгодна цена – 20 цента за килограм. От Dakovica се продължава за

град Дечани и от там се завива към Дечанския манастир,

който ще оставим за утре. От манастира са още 10 км по черен път, който на е много хубав, но става за кола. Стига се до

село Koznjar,

където оставяме колата в двора на ресторанта там като естествено попитахме и дори отказаха пари. Това е място , което не бих нарекъл село. Тук имаше само ресторанта с рибарник и още 2 постройки. Тук след оправяне на багажа, мотане и хапване нарамихме раниците и хайде нагоре. Първоначално се върви по същия черен път и един трактор, който караше пясък ни качи на Стоп върху пясъка и ни спести 20-30 мин ходене. Преживяване си беше. Не се бях возил в трактор с пясък досега. По данни от поляци, които са идвали тук ни предстояха към 6:30 ч ходене, а всъщност се оказаха 9 ч без много да се мотаме, но както и да е. Срещаме полицай с Тойота Ланд Круйзер да патрулират из черните пътища на гората да няма размирици. Всички бяха спретнати и говореха английски. Само вратовръзки им липсваха. Пожелаха ни приятно изкачване и се разделихме. Първоначално пътя минава през гората, а след като тя свърши се разкрива страхотна гледка и има няколко бараки на косовски овчари, които бяха много готини хора и говореха сръбски та се разбирахме. Бяха баба, дядо, млада жена и малко дете.

Косоварче

Младите говореха само албански и с тях комуникацията беше със жестикулации. От албански нищо не отбирам. Скромно живеят хората тук, но са заобиколени от такава красота и спокойствие. Казваме си чао до утре и продължаваме.

КосовоОт тук следва 1 час ходене по наклонени пасбища сред крави и овце и после СТРЪМНО, ама мноооооого стръмно.

Планина Джеравица – Косово

Планина Джеравица – Косово

Пейзажът тук напомня много на Алпите, но е някак си много по-диво и непокътнато от човека. Местните ни казаха, че идват главно поляци и чехи. След много стръмното се оказа, че има още доста не по-малко стръмно и двама от групата казаха, че са до тук.

Ðeravica, National Park "Bjeshkët e Nemuna", Косово

Беше късен следобед и нагоре продължихме аз и Краси. Още 30 минути стръмно изкачване и върха се показа за първи път в цялата си прелест огрян от залязващото слънце. Следваше малко равно после още малко изкачване и ето ни на

върха на Deravica

На върха – Планина Джеравица – Косово

Върха е най-висок в Косово

и втори по височина за планината Проклетия.

Поздравяваме се с Краси. И за двама ни това е последният Балкански Първенец, на който не сме се качвали, но определено, не бих поставил тази прекрасна планина на последно място. Гледката е поразителна.

Времето е ясно и всичко се вижда като на длан. На триангулачния знак на върха има оставени няколко гилзи от калашников, за да ни напомнят къде се намираме и какво е ставало тук не много отдавна. Седим на върха и не ни се тръгва, но е време. Слънцето е вече ниско и срамежливо се скрива зад околните върхове. Залезът спира дъха. Слизаме при другите двама, които ни гледат с очакване. Вкупом слизаме още малко и опъваме палатката на около 2200 м.н.в. В близост минава много бистър поток, от който водата може да се пие. Тъкмо опъваме палатката и над главите ни се показва вечерното небе, отрупано с безброй звезди, които трудно се виждат в големия град. Луната също се е лепнала там сред звездите за контраст и огрява нощната планина. Хапваме русенско варено и лягаме да спим след чудесния ден, защото утре предстои един не по-малко дълъг ден.

Вдигам групата към 6:00 ч, събираме лагера и по обратния път надолу. Спираме при нашите приятели. Те ни правят кафе и ни канят да седнем. Говорим си за живота там и в България. Хората казвт, че имат 8 деца, които работят в Швейцария. Едното момче от групата реши да подпомогне малко хорицата и поиска да платим за кафето, но като се разлюти бабата, като скочи като младо яре – „Не искам пари!!! Вие сте ми гости. Ние пари имаме ,колкото ни трябват, а и повече“. В крайна сметка оставихме едно Русенско варено за проба, което не отказаха, сбогувахме си и тръгнахме надолу.

Веднага направих сравнение на тези албанци тук и онези в Албания, за които си ходещо портмоне и гледат да те изтръскат и да те метнат нещо. Е, със сигурност и там има свестни хора, не може да няма. По обратният път бързаме и в ранния следобяд стигаме до колата, която седи и послушно ни чака. Идва собственика на ресторанта да ни пита как сме си изкарали и дали сме имали някакви проблеми. За щастие нямахме. Благодарим и тръгваме надолу. Спираме след малко до реката да цопнем динята да се изстуди и да се охладим в ледените води. Супер такава свежест и от динята и от ледената вода. Айде и тук отиде 1 час и времето бая напредна.

Дечанският манастир

се охранява строго от италиански войници. Наоколо постоянно минаваха джипове на KFOR, който всяваха респект.

Дечански манастир, Косово

Паркираме до единствените туристи освен нас. Истински пътешественици от Словения с джип Ланд Роувър, много добре оборудван и отрупан с много лепенки от Пакистан, Иран, Сирия, Йордания, Мароко. Ето това са истинки пътешественици! Манастира е много спретнат и добре поддържан. Хубаво местенце.

От тук посоката е към град Pec,

където си купуваме от местната бира, за да я тестваме и се отправяме към Прищина. Улучваме деня на сватбите – общо 12 видяхме за цялото връщане и доста ни забавиха, защото пречеха на движението, ама какво да се прави. Прави ми впечатление, че всяка трета кола в тази страна е с швейцарска регистрация. Има и много от скандинавските държави. Намерили са си някаква ниша по тези страни косоварите няма спор. На път за Прищина виждам единствената кола в Косово с българска регистрация от Благоевград.

Прищина!

Свикнали сме да чуваме това има наред с Чечня, Газа и т.н. И новините обикновено са били с една и съща тематика, но този път за мен Прищина е нещо различно – туристическа дестинация. В града няма какво толкова да се види освен да се усетят и видят последствията от войната. Виждам билборд с войник с металодетектор и малко дете, което си играе до него, а посланието е „Нека войниците да изчистят местата, където децата играят от мини“. Доста тягостно. В центъра на града има надпис с колеми каменни букви – NEW BORN.

New Born – Прищина, Косово

Доколкото разбирам от Деян, косоварите са го сложили след независимостта си.

Прищина, Косово

Разхождаме се из центъра, хапваме преди да тръгнем и оттук посоката е към Сърбия и после към Куманово, за да оставим Деян. От Косово излизаме през КПП-то след град Гниляне. На граница никакви проблеми. В Куманово сме към 9:30 ч. Оставаме при Деян 30 минути и потегляме към България. Късно вечерта сме в София. Имам да спя 3 часа и понеделник и работата ме зоват, но след чудесния уикенд не е толкова гадно 🙂 Всичко като километри – 834 км.

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Косово – на картата:


Косово

   Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “Косово – предразсъдъци или реалност (Джеравица, Дечански манастир и Прищина)”

  1. @pavel kalinov, натисни линка до снимката

  2. Belomore каза:

    Доста интересно!

    Бих добавил за четящите след мен, че Джаковица е по-известна в българската история със по-старото си име – Дяково, където е роден небезизвестният Димитър Общи.

    А именно в Призрен пък е обявено въстанието на Георги Войтех срещу Византия в края на 11 век. В паметната за целия полуостров 1878 г. от Призрен с т.нар. Призренска лига започва и политическото движение на албанското национално възраждане.

    Въобще, Косово има своето значение и място и в българската средновековна история, та чак до Възраждането, поради което не бива, наред с уместно споменатите в пътеписа съвременни предразсъдъци, да приемаме безрезервно и изцяло чуждите исторически мантри с претенции за монопол.
    Но всичко това е само в и относно миналото, разбира се.

  3. Стойчо каза:

    Да, този елемент винаги съществува по простата причина, че всяка държава (дали национална, дали имперска) се нуждае от собствена митология – въпросът е тази митология да си остане за вътрешна употреба, а не да се натяква на останалите съседи или партньори

  4. Славейко каза:

    Привет. 🙂
    И интересно, и полезно четиво, поздравления! Случайно да си качвал някъде тракове от тази, а и от другите балкански планини?

  5. Стойчо каза:

    Кликни върху името на автора (под заглавието точно) и ще прочетеш всичките му качвания по балканските първенци. Косово всъщност а краят на поредицата 😉

  6. Славейко каза:

    Стойчо, благодаря за отзивчивостта. Но уви, кликването върху името на автора съм го направил отдавна (затова търся тракове и за другите разходки). Скоро ще обикалям района, ако има тракчета, точки и т.н. ще съм много благодарен. Пък ако няма, значи ще си троша главата като всички останали преди мен. 🙂

  7. Стойчо каза:

    Ето го отново: http://patepis.com/?cat=3635 това са всичките разкази на автора в хронологичен ред – в най-долната част има линкче към по-старите му разкази.

    Това с траковете не го разбрах, ама катерачите си го разбирате 🙂 ще се свържа с автора, ако иска да се свърже с теб за подробности

  8. Любомир каза:

    Здравей, траковете ги имам за всичките балканси първенци. С удоволствие ще постна къде съм ги качил. Само Стойчо да разреши. Да не стане като реклама на друга уеб страница. Или може на мейла.

  9. Стойчо каза:

    НП 🙂 Даже може да го сложиш като част от разказа 🙂

  10. Славейко каза:

    Да благодаря пак и на двама Ви. 🙂
    Постнал си ги на друг сайт? Да не се окаже, че ти си Asterix?

  11. Любомир каза:

    Хаха, аз съм да. Намерил си ги и без моя помощ. Ако има нещо неясно или нещо друго да те интересува без колебание питай. Може и на: asterix_0305@abv.bg
    Успех и да знаеш, че всеки метър нагоре си заслужава!

  12. ганчо каза:

    Ходя два пъти месечно. Това е най – мръсната държава, която съм виждал. 50% безработица и дребни мушингии навсякъде. Няма правила за абсолютно нищо. Просто отидете и се наслаждавайте на разходката по шосето, а не по тротоара, тъй като е зает от коли. Къщите се строят без разрешителни, затова не се учудвайте ако видите къща насред блато… БМВ, Мерцедес и Ауди са коли, другите шофьори не се признават за живи. Ако говорите на български може да бъдете набити без причина, заради сръбската близост на езика. Абсолютно негодна нация да измисли нещо и да си намери сама работа, а не някой да я даде. Само може да продаде и препродаде. Няма контейнери за отпадъци, поради което бентовете на реките са бяло-сини-червени от опаковки и бутилки. Сега и някои положителности: хората по правило говорят малко английски и може да се разберете, особено в Прищина. Заведенията и кафетата са добри. Има хубава магистрала към Албания. Храната в сръбските анклави е хубава и все още от старата – без ГМО, Пикантини и други боклуци. Не пийте вода от чешмата (ужасно мръсна и варовита е).

  13. Стойчо каза:

    А в несръбските анклави? каква е храната?

Leave a Reply