май 22 2007

Албания през пролетта(5) – От Вльора към Тирана

Завършваме пътуването наРосица изАлбания. Началото бешетук: Албания през пролетта: ОтСофия доСкопие инататък… (част1)
запоследно яоставихметул: Албания през пролетта(4)— Бутринт иКсамил
Продължаваме сВльора иТирана. Приятно четене:

Албания през пролетта

част пета

ОтВльора към Тирана

04април

Собственикът нахотела низакара доавтобусната гара. Денят започна сконяк заЮнилда издрави кафета заостаналата част отгрупата. Точно в6:00 потеглихме заВльора. Заогромно мое съжаление нямаше даправим престой нито вХимара, нито във Вуно, нито вДерми. Оставаше мисамо крайпътната гледка инадеждата, чепътят етесен иславен, чещесепътува бавно ищесеспира тук-там закафе. Времето небеше обещаващо итова миразвали настроението.

Първото населено място, през което минахме беше Свети Васил. После Юнилда мипосочи табелка, накоято пишише „Плаж Бунец“. Хубав плаж, казатя. Предстоеше Борш. Струва мисе, ченякъде там спряхме закафе ипопаднахме намалък, фантастичен водопад. Заведението беше построено пред самата буйна вода. Местните /само мъже/ нигледаха неодобряващо.
—Защото пушим, обясни Аниса.
—Неели допустимо, попитах.
—Вмалките градове Канунът сеспазва изцяло, отговори мимладата юристка.??? Ами хората вАлбания все още са по-склонни дарегулират взаимоотношенията сиспоред Кануна, анеспоред официалното право. Даже вТирана миналата седмица една девойка сесамоуби, защото майка йбеше разбрала, чесиима приятел. После имайка ѝ сесамоуби.
—Сериозно?
—Да. Канунът дава право инамладоженеца дазастреля съпругатаси, ако неедевствена… Нопопринцип езабранено даседокосва жената. Тук тяесвещено същество.
—А, да, забелязах— отговорихаз. Няма изключение отмалоазийско-балканския синдром. Потези земи сасепочитали богини-майки, анебогове. Зная, чемайката/свекървата води парада. Пък нали виждам икак пресичате улиците! Без правила. Правилата гивъвежда бащата, анемайката. При изявен матриархат правилата несанай-силната част наобществото…

Смях. Герт мекара даповторя казаното, задагозапише наGSM-аси.

—Кажипак, чежените създават само хаос, анеред, настояватой.
—Казвам— смея сеаз.


Потегляме отново. Преминаваме през Чепаро (Qeparo), следва огромна отсечка отпътя покрита салое. Задминаваме островче със зъмък /сигурно еотнаследството наАли Паша/. Подминаваме военна база, разположена във великата пустош /не пустиня/, сякаш накрая насвета.

Следва Химара.

Това май еселището, разположено най-ниско или най-близо доморето. Смесица отстари, социалистически инай-нови сгради. Помнението наладшафните специалисти ивицата между Химара иДерми енай-чудното нещо несамо вАлбания, ноипойонийско-адриатическата линия въобще. Съгласявам сенапълно. Виждам надпис, който казва, чена6,5км /надолу/ сенамира плажът Jale. Снимам вдвижение просторните пусти плажове. Разбирам какво означава даситук само сраница идапоемеш било планинскияпът, било към плажовете…

Следва Вуно

—градче, което меплени скаменните сикъщи иулици, скрасивите пъстри цветя. След известно време— Дерми! О, красиво кацнало селце! Заслужаваше сивсички положителни отзиви изадочната милюбов.

В този момент сиказах, чепак щесевърна втази страна, задапочувствам още веднъж, номного по-бавно инапоително дивото йпредизвикателство! Вече имах ориентация вмаршрута ивремето запътуване, знаех разписанията наавтобустие— май всичко основно… ИЧерна гора мевпечатли много, иХърватия. НоАлбания имаше друго очарование. Усещането, чесисам вцелия Космос емного силнотук. Хората сякаш садругаде, нама гихората… само дивата красота наненагледната пустош.

Спирка впланината Логара.

Див студ инов дъжд. Изядох един пилаф вкрайпътното заведение. Зъзнещи отстуд продължихме пътя. След Дерми сеработеше упорито заразширявантому. През завеса отдъжд ислед около 5часово пътуване пристигнахме във Вльора. Спътничките мипомолиха шофьора даспре внай-южната част награда. Веднага сешмугнахме ведин спортен комплекс/хотел/ресторант/кафене намножество етажи.


Грехота беше, чецелият този комплекс беше излят направо върху красивите крайбрежни скали, ночовешката глезотия имързел нямат край! Потози повод еко нагласата мискоро отстъпи навъзхищение исъзерцание отнепосредствената близост със скалите иморето. Тюркоазената вода беше кристално чиста. Вскалите севиждаха пещери. Сигурно тук еимало тюлени-монаси, казахси. Защото валбанските води все още има 20-ина такива животни. Пихме кафе, седяхме ръбатите скали исимълчахме.

След време момичетата сеобадиха насвой приятел отграда, който трябваше даниразходи сколатаси. Той дойде много бързо. Валеше иние светкавично сенастанихме в„Мерцедеса“. Итази, както ивсички други коли, вкоито севозих вАлбания, бяха много чисти, спостлани хартии ивестници вкраката напътниците— заданецапат. Слязох данаправя снимка напаметника наосвобождението. Вльора еградът, вкойто еобявена албанската независимост оттурците през 1912година. Попитах местния младеж дали има стар град, стар квартал. Той мепогледна недоумяващо иотговори, чеалбанците имат пари истроят нови къщи, нови квартали. Задапогледнем града отвисоко, секачихме наедин хълм, накойто имаше ново или скоро обновено бекташко теке.

Градът севиждаше отлично. Както забелязах впоследствие, пощенските картички отВльора предлагат именно тази гледка. Дъждът отново сеусили исеналожи давлезем вколата. Младежът нипоказа къщата, откоято ебило развяно знамето насвободата, показа ниняколко страхотни според него нови сгради иниостави наавтогарата. Дали заради времето, красивата сутрешна крайморска панорама или заради друго, ноВльора немевпечатли особено. Зная, давам сисметка, чемного малко видях иусетих оттози град! Ивсе пак щегласувам заСаранда.

Целият път доТирана беше обвит вмъгливо-мокра завеса.. Малко преди 17часа изсушавахме дрехите сивдома наЮнилда иАниса. Можеби съм забравила даспомена, чедвете приятелки мепоканиха нагости заоще един ден вАлбания. Имаше възможност даситръгна същата вечер. Нокомпанията категорично отхвърли тази възможност. Такаче, азприех даостана.

Последниятден

Тази последна част посвещавамна

кмета наТирана— Еди Рама.


След ароматното сутрешно кафе вдома наЮнилда иАниса групата отново беше впълна бойна готовност. Разходихме севцентъра наТирана, ноосновната част отвремето нипремина вкафенето наНебесната кула. Наблюдахавме града отвисоко, въртейки себавно-бавно. Разпознавах много отголемите ишарени сгради, което предизвикваше умен възторг. Юнилда започна своя разказ закмета наТирана— мъжът, почиито проекти енаправено цялостното обновление настолицата. Едвин /Еди/ Рама екмет наТирана вече трети мандат. Избран езакмет насвета чрез гласуване винтернетско състезание. Той ехудожник, син наскулптор. Артист вистинския смисъл надумата, независим политик, портретист попарижките улици, министър наалбанската култура, кмет наТирана, водач насоциалистите вмомента… Лично проектира част отновите сгради встолицата, събаря незаконно построени сгради, разчиства пространството около реката. Характерното шахматно оцветяване настарите сгради също енегово дело. Създава паркове, „посява“ трева, „разчиства боклуците“. Движи севексцентрично облекло, нудисте, младите хора гобоготворят.



Никога несъм сипредставяла, чевконсервативна Албания /каквато все пак ясмятах преди дазамина/, евъзможно дачуя такава история.
Разходката нивранния следобяд продължи потиранските улици. Къщата наЕнвер Ходжа— сега културен център; модерните кафенета иресторанти; посещение накнижарници имагазини заоблекло…


Наближава времето замоето отпътуване. Двете момичета остават смен допоследния момент. Автобусът наTatesh tours вече епаркиран дожп гарата. Шофьорът меразпознава веднага исеизненадва оточевидната миблизост сдвете албанки. Трудно муедасиобясни какво всъщност съм правила вАлбания. Занегово спокойствие муразказвам, че„све друго поЯдренско море гоимам прошетано“ исамо Албания миелипсвала всписъка.
Разделям сесЮнилда иАниса като снай-добри приятели. Пожелаваме сикъсмет.

Край

Няколко думи запроекта couchsurfing

http://www.couchsurfing.com/

В този проект участват повече от210740 жители напланетата. Обединява гилюбовта към пътешествията ижеланието данаучават заживота вчужди страни „отпърва ръка“. Сърфистите могат дасевъзползват отбезплатно нощуване при други членове напроекта; могат даразчитат наместен гид— обикновено това есамият домакин; могат дауреждат срещи „закафе или напитка“ схора отстраната, която посещават. Функционират множество равнища насигурност впрограмата, така чеевентуални рискове дабъдат избягвани. Над 103567 приятелства сасъздадени за по-малко оттри години вповече от216страни ив23995 града. Проектът може дабъде полезен изануждите нанационалния туризъм. Достатъчно едасесвържете счленовете наwww.couchsurfing.com вБългария.

иотново: Край:-)

Автор: Росица Якимова


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24 Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version