авг. 02 2011

Хаотично в подредена Виена

Какво ще правим днес? Ами ще ходим на културно място, а още по-важното: изключително приятно и симпатично – Виена. Вали ще ни води до там 🙂

Приятно четене:

Хаотично в подредена Виена

Дойде и моят ред да пиша за Виена. Хващам се за думата ред – малко ми призлява напоследък от нея.

Виена била най-добрия град за живеене на 2010г., така твърдят разни проучвания. Това прочетох набързо, когато получих неочаквано предложение за пътуване до там в празничините  майски дни. То бива празници, бива, но тази година парламентаристите се постараха. Финансови възможности в момента на заминаването – почти нулеви.  Тръгнах на път в една от най-скъпите столици в Европа, според непотвърдени източници, с един аванс на заплатата и кредитна карта. И останалите спътници не разполагаха с никакви сериозни финанси – двама от тях току що бяха съкратени и нямаха никаква идея кога ще си намерят работа. Но желание за пътуване имаха. След тежък петъчен работен ден 4-ма ентусиасти се метнаха в колата и отпрашиха в посока Калотина. С удоволствие отбелязвам бързото преминаване на КПП-то, никакво ровене, само дежурни въпроси и „сречан пут“. В наличност бяхме трима шофьори, двама от които със сериозен опит. Затова и нощното пътуване не ни се стори тежко, макар и след работен ден. В 1ч влязохме в Белград, където се разходихме за час два. Погледахме светлините на Сава и Келемегдан и поехме отново на път. За срам, тежкото трасе след Белград го предоставихме на новака в шофирането, ама нали трябва да се учи… Унгарската граница минахме сравнително бързо, заобиколени изцяло с български коли – идеята за Виена в 4-те почивни дни явно е била широко разпространена. Със слънцето се срещнахме вече във Виена.

GPS-то взе да напътсва към избраното за нощувка място – хостел в центъра. Поради кратките срокове за организация резервирахме най-скапания възможен хостел в централната част на града, който можехме да си позволим (друг въобще не можехме май 🙂 Няма да ви тормозя с детайли, но след престоя си там сериозно се замислих колко бързо остарявам… едно време не ми правеха впечатление битовите подробности…Не мога да се стърпя все пак да споделя, че втората вечер спахме в стая за четирима, в която за да се облече някой, останалите трима трябва да легнат по местата си, а именно – двуетажни легълЦА :).  Но голямото преимущество си остана  – бяхме настанени в централната част на близко пешеходно разстояние от голяма част от туристическите обекти, набелязани за посещение. Настаняването беше след 2 часа, затова спали недоспали се юрнахме да разглеждаме. От улицата на хостела се излизаше директно към музеите.

Да открия и аз топлата вода – Виена е културна столица.

Културна в много отношения. Всичко в нея е културно :). Отношението към гражданина е като към културен индивид – не електорат, не потребител, не говедо, а културна личност. Според моите кратки наблюдения в този град не са ти нужни особени усилия да живееш, работиш, учиш, еле оцеляваш. Всичко е удобно. Ако си с кола шофираш удобно, задръствания няма. Ако искаш велосипед – общината ти предоставя, при това за един час безплатно. Градски транспорт –организиран удобно и движещ се с немска точност. Парковете и обществените пространства около спирки и площади са подредени, почистени, поддържани… Даже не описвам красотата на парковете, фактът колко са подредени ме впечатли много повече. Ех, бедна моя хаотична балканска душа. А може би богата. Въпрос на гледна точка 😉 .

Всички участници в пътното движение се държат културно.

Няма клаксони, няма свирещи спирачки. Чудя се вече от какво умират тук хората – нима от старост!!! А как оцеляват като туристи в по-южните държави?!…

Ние преминавахме пешеходните пътеки на червено, когато няма автомобили, споходени от усилено мрънкане на чакащите още 5 минути зелен сигнал. Какво да се прави, навик…За колоездачите са направени широки алеи, успоредни с пешеходните и си е екстремно преживяване да стъпиш на такава :). Най-впечатляващо за мен в този град беше фактът, че всичко си е на мястото. И табелите указваха правилно посоките и обектите, към които указваха. И електронните табла на градския транспорт показваха точната минута на пристигане на превозното средство. И тези за работното време си отговаряха на работното време. То всичко им е наред на тези хора. Не им ли е скучно”?! И за какво си говорят по спирките на градския транспорт като няма кого да плюят?! Мисля, че не говорят. Да споделя – пътувахме малко семейно и разговорите ни от време на време бяха като в италианска фамилия – с полуприповдигнат тон :), който предизвикваше доста любопитни погледи у минаващите виенчани. Като цяло, по улиците се чуваха разговори на висок тон само на славянски езици :).

И чисто. Навсякъде много чисто. Стерилно някак.

Ето ви и пример – тича един младеж за метрото, в ръката с кисело мляко. Блъсна се и  млякото се изпльоска на пода. Младежа се наведе и започна да събира и забърсва киселото мляко..Не е истина просто…Страшни сме мърльовци ние.

И всички тичат. Такива тренирани бабки не бях виждала досега. Хората наистина се грижат за здравето си. Колкото и да ме дразни подредения им начин на живот, не мога да не си призная колко ме впечатли този град.

Разходката ни този първи ден беше изцяло в центъра

– около музеите близнаци, кметството, Бургтеатър, Албертина. Съжалявам много, че не успяхме да влезем в операта, но имат фиксирани часове за тур-обиколките и не успяхме да ги уцелим. Следобеда ни беше зает с настаняваме и разправии в хостела. Запасихме се с храна от Била, дремнахме час, два и отново подхванахме централните улички. На площадите вечерта беше много оживено. Младежите тук явно имат навика да се събират на питие и раздумка в парковете и площадите. Последвахме примера им и ние на площада пред Св.Стефан. Заведения по моя джоб тук няма /не само на площада, а във Виена изобщо :)/. Само будките за прочутите наденички можех да си позволя в настоящия момент – хот дог с някакъв вид вурстче варира от 3,50 до 4,50Е. Бира не пия, но уважих шнапса. Не е зле 🙂 Ама пък девет лева хот-дог! Какви заплати взимат тези…Докато съм още на темата с парите – билетче за транспорта е 1,80Е, закупено в транспортното средство от апарата – 2,20Е . Културните австрийци се самотаксуват. Никъде не ни провериха дали сме редовни пътници, но и не посмяхме да не бъдем. Има шанс,  значи,  да свикнем с правилата, Стойчо 🙂 (Съгласен съм 🙂 Мен ме проверих контрола в най-най-първото ми качване в S–Bahn-а – и нито (!!!) един път в последвалите към две години по-късно там – бел.Ст.)

Градините на ВиенаЗелените поддържани паркове в центъра бяха първото нещо, което ме впечатли.

Природо-научният музей, ВиенаЕдин от Музеите „близнаци“ и перфектно подрязаните храсти пред него 🙂

Парламентът във ВиенаМалко причудливият Парламент

Мария Тереза, ВиенаСтатуята на Мария Терезия

 Моцарт в Бурггартен, ВиенаСтатуя на Моцарт в Бурггартен

Моцарт в Бурггартен, ВиенаИ Моцарт пие бира 🙂

Бургтеатър, ВиенаБургтеатър

Кметството на ВиенаКметството. Осветлението мисля че е в чест на организирания на площада пред сградата концерт в подкрепа на HIV носителите.

Виенска държавна операОперата

Вторият ден започна отново с приподвидгнат тон по повод набелязаните обекти за посещение и различните вкусове и желания на четирима ни :). След като огласихме хубавичко квартала се разделихме на две. Едната половина хукна да разглежда музеите (купиха си някакъв много добър комбо-билет за 5 музея 25Е)

Втората половинка

се отправихме към Сецесион.

Меракът ми бе породен от „Целувката”на Климт, но експозицията всъщност ме разочарова. Преживях го, благодарение на

Хофбург и Сиси

Музеят на Сиси е зареден с една такава особена атмосфера, наистина можеш да си представиш как тази забележителна жена като сянка се плъзва зад отсрещната врата. Че хората са я харесвали си личи по начина, по който е представен живота й, останах с впечатлението, че е буквално боготворена. На съпруга ѝ не се оказва особено въодушевено внимание. И ако е била поне малко свободолюбива, както я представят във филмите, сигурно й е било доста тежко да живее с всички нарми и правила на съвремието си 🙂 Особено ме впечатли една малка зала, в която прожектираха филм за убийството й. Черните й дрехи, музиката като фон…

Разходката ни продължи из всякакви Kirche – та/църкви/, площади и паркове.

Не пропуснахме и Белведере

Докато се разходим около фонтаните в парка му, се изпържих чудесно. Разхлаждане намерихме при паметника на Съветската армия. Високият фонтан пръскаше живителна хладинка доста встрани и направо си се изкъпахме под него, та…

Съветската армия наистина ни спаси този път 🙂

За сведение на някои български ентусиасти, паметника не е демонтиран, пребоядисан в „хамерикански” краски или запуснат. Като част от историята си стои, пък всеки да го приема както си желае…То вярно, ситуацията там е била по-различна от нашата… Да не задълбавам повече, факт, паметника там е красив, поддържан и приятно място за отмор.

И Св.Стефан успя

да се пребори за вниманието ѝ :). Строга, студена, но впечатляваща е катедралата, символ на Виена. Някак типична за града и хората в него, така както ги видях аз.

Привечер  решихме да отидем до въртящата се кула, но се объркахме и така и не я открихме. Но разгледахме плажа на виенчани на Дунава и доста им се посмяхме. Редно си беше на нещо да се поприсмеем, макар  че в момента не съм сигурна на какво точно. Просто ни се видя смешен.

Целият остатък на вечерта посветихме на

Пратера. Страхотни атракции има там

Прочутото Виенско колело ми се стори много мудно, но влакчето за сметка на това, ме накара половин час след това да не мога да вървя в права посока. Чудесно място за забавление си имат виенчани. Започнах  да завиждам сериозно.

 Сецесион, ВиенаСецесион

В разкошния Хофбург

Белведере – Виена, Австрия

Белведере

Белведере – Виена, Австрия

Може и само да ми се струва, но много от статуите на фонтани във Виена изобразяват агресивни сцени. Този падналия според мен яде здрав тупаник.

Белведере – Виена, АвстрияПаркът на Белведере

Паметник на Съветската армия, ВиенаПаметник на Съветската армия

Карети по Рингщрасе, ВиенаВ центъра е пълно с карети, разхождащи туристите. За нещастие и аромата им е навсякъде 🙂

Катедрала Свети Стефан, ВиенаЩефансдом или Св.Стефан

 Плаж на Дунава, Виена

Плажът на Дунава

Виенско колело – Пратер, Виена

В Пратера

След Пратера ни хрумна гениалната идея да разгледаме

улицата на червените фенери

Озовахме се там в доста късен час, но по витрините все още се излежаваха представителки на древната професия в скромно облекло. Снимки от тази улица нямам. Беше ми неудобно да ги снимам. Да вземат и у нас да измислят нещо такова, че вечер като засветят с тези фенерчета на околовръстния, все ме стряскат – решавам, че са полицаи. На тази улица видяхме ЕДИНСТВЕНИЯ си клошар във Виена за тридневния ни престой. Почти не се мяркаха шляещи се представители на ромското население (1,2бр. макс.). Не видях нито един амбулантен търговец, просяк или нещо подобно въобще. Как са решили проблема нямам представа (говоря за наши дни, не за генералното решение на един техен сънародник), но е факт.

Е, как да не е №1 за живеене този град! Даже нереално ми се струва, леко утопично…

Нощувката в друга част на хостела в стая два на два метра за четирима ме приземи чувствително. В коридора на хостела щъкаха китайки по гащи. Санитарните помещения бяха съществено нехигиенизирани. И Слава Богу! Че току виж ми хрумне да емигрирам, че да живея и аз като принцеса Сиси … или просто като Човек…или като Робот…Това е първият град, който ме навежда на толкова философски размисли с основна тема „Къде сме ние?” , респективно – „Къде съм Аз?”

На сутринта комплекса за малоценност беше вече в историята. Станах, с абсолютната увереност, че буците лед дето живеят тук  даже не изпитват щастие.

Шьонбрун, Schloss Schönbrunn, Schönbrunner Schloßstraße 47, 1130 Виена, Австрия

Но Виена беше запазила за капак най-голямата си съкровище, за да ме подразни –

двореца Шонбрун

За него оставихме последния ден, въпреки постоянните ми заплахи, че ако по някаква причина не успея да го видя в този последен ден, няма да си тръгнем от Виена, докато не го разгледам. За Шонбрун и цял ден е малко. А в този ден беше пълен с българи. Толкова българи на едно място не съм вярвала, че ще видя на 1000км от България. Купихме комбо-билети, включващи голямата обиколка на залите, градините на принца, Лабиринта и Глориет. Невероятен е двореца, наистина нямам думи да опиша красотата му. А градините! Стотици рози, подрязани по еднакъв начин, всяко храстче окопано и подрязано досущ като другото, дърветата, наклонени в желаната посока и подрязани като висок жив плет, чистите фонтанчета… Намерихме едно жабурнясало езеро и така му се зарадвахме! Ахааа, ето че и те нещо са оставили неподдържано! Ама не. То се използвало като развъдник за риби…рибоци колкото цяла ръка плуваха по дъното…

Фонтанът на Нептун

е едно от най-впечатляващите неща в градините на двореца. Като минеш от задната му страна на гърба на статуите има един  отвор, през който виждаш Шонбрун иззад завесата от стичаща се вода. Магия е!

И гледката от Глориет

е нещо незабравимо. Пред теб се простира цяла Виена и на преден план величествен се е разположил Шонбрун. В езерцето се къпят кротко патици. Единственото усещане тук за мен беше мир. По-релаксиращо действие и от масаж имаше това място.

Не отминахме и лабиринтите, нищо че отдавна сме минали детска възраст :), потичахме напред – назад около перфектно подрязаниия жив плет, посмяме се на пеещите стъпки и пръскащия мост и с накуцване вече се запътихме към оранжериите.  Удивително местенце са те. Под всеки купол на Палмовата къща има пресъздадена различна климатична зона, със съответните обитатели от флората. Влизаш вътре – сауна. След две минути от дрехите ти започва да се стича вода, задъхваш се от влага. А зад съседната врата – сух климат, топло, ухае на цветята, които отвсякъде се протягат, чува се песен на птички…все едно си в някъде в джунглата или саваната, а не в центъра на модерна европейска столица. Има и пустиня, както и някои „местни” животинки, за щастие в терариуми :). Едва се отлепих от тук.

Шонбрун – Виена, АвстрияШонбрун, Градините на принца. Нещо да кажете за симетрията?! 🙂

Шонбрун – Виена, АвстрияШонбрун, поглед от Глориет

Шонбрун – Виена, Австрия

Шонбрун, през водната завеса на фонтана Шонен Брунен

 В Палмовата къща

Шонбрун – Виена, Австрия

 Шонбрун – Виена, Австрия

Да измрънкам за последно: Е прекалено много пък подредено тук!

Чакаше ни път и планувана нощувка в Будапеща.

Трима от нас вече я бяхме посетили, но всеки беше оставил по нещо за „следващия път”. Моето нещо – срам ме е да си призная – беше Св.Ищван! Предният път просто пропуснахме да влезем, не ми се и мисли заради какво /предпочетох да поспя на едно корабче по Дунава…/. Катедралата е много красива. А като се качиш на купола се открива невероятна гледка. Едва когато чух коментара на единствения в групата, посетил и Виена и Будапеща за първи път: „Личи си, че това е било провинция за империята”, осъзнах колко голяма е разликата между тях. Но за мен Будапеща има особен сантимент и си остава любимото ми местенце. Парламентът е още един пропуск, който обаче не успях да запълня и оставих за „следващия път”. Това си е повод за трето посещение. По препоръка на Стойчо се завряхме в Лабиринтите. Интересно място. Но тъмния тунел, малко преди изхода, не посмях да измина, стигнахме донякъде на светлината на телефоните и като първа бъзла се втурнах обратно, в главата ми само дълбоки пропасти се въртяха. Виж, от винeната чешма пих много смело :). Повозихме се на най-старата отсечка на метрото на континента, полежахме в парка зад Площада на героите, погостувахме на Анонимус, той си е все така, не е остарял човека ама хич! И денят отмина.

Св.Ищван

Време беше за обратният път. Да се връщам отнякъде винаги ми е много тежко. Пътувахме почти цяла нощ. Отбивката за Ниш при Белград беше затворена. Полутахме се малко и открихме пътя. После ни валя. А след това карахме в ужасна мъгла. В 6 часа благополучно влязохме в София и се отправихме по работните места. Дали работих този ден,а? 😉

Поздрави!

Край

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена
PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


16 коментара

16 коментара to “Хаотично в подредена Виена”

  1. Алиса каза:

    Прекрасно описание на Виена 🙂 Ние бяхме там миналото лято и изпитах почти същото .. 🙂 Сао в Шонбрун не бяхме, защото нямахме много време и след Виена пътувахме за Париж и щяхме да видим оригинала – Версай 🙂 но както виждам сме изпуснали много ..
    И колко Ви излезе това нещо, ако не е тайна?

  2. valy каза:

    Благодаря за хубавите думи Алиса 🙂 Виена ми излезе скромните 450лв. за всичко. А ти имаш бойната задача сега да разкажеш за Версай с детайли, за да планирам и един нискобюджетен Париж 🙂
    Поздрави!

  3. Албена каза:

    Много приятен и интересен пътепис! ПОздравления, Валя!
    Искам да направим подобно пътешествие и се интересувам от Виена. Защо не минахте през Румъния?

  4. Стойчо каза:

    Може би защото пътят през Сърбия е по-бърз?

  5. valy каза:

    Благодаря, Албена! Както каза Стойчо, първия довод За! Сърбия е по-краткия път. Второто За! е, че съм минавала през Сърбия и пътят ми е горе-долу познат. А и няма я езиковата бариера, разбираме си се чудесно със сърбите на границите, бензиностанциите и т.н. Но, ако ти минеш през Румъния, моля те сподели след това с нас как е бил пътя 🙂 Поздрави!

  6. Албена каза:

    С колко е по-кратък?
    За езика нямаме проблем, така че това отпада. Чух, че понеже Румъния е в ЕС, по границите се минавало по-бързо и по-лесно. Това от една страна. От друга, ако времето не ни притеснява, бихме искали да видим Карпатите. Та затова се интересувам.
    Обещавам да разкажа как е било. Засега все още трупам информация.
    Как намерихте хостела във Виена?

  7. Лазариус каза:

    Много яко описание на Виена, направо се изкефих! И най-интересното е, че аз съм си мислил абсолютно същите неща като съм бил там! На 4 ден ми се искаше просто така за разнообразие да се изплюя на земята- да има някакъв бунт! 🙂
    Само затова че е „една от най-скъпите столици“ Виена няма да се съглася…Какви висоти се постигат из други кътчета на Европа, не е истина!

    Страхотен разказ!!!

  8. valy каза:

    Хм, гугъл мап го смята само с 40км отгоре трасето през Румъния. Не знам защо си мислех, че са повече. За самото трасе съм чувала не особено приятни неща, но това слушах преди години и за сръбското, а нищо му няма. А и Карпатите са си изкушение 🙂 hostelworld.com или hostelbook.com беше сайта през който резервирахме. А ако решите да спите в Будапеща, препоръчвам горещо http://www.hotelchesscom.hu/index2.php?id=arak&lang=eng. /7Е нощувка без закуска в стая четворка/. Ако мога да помогна с друго, на линия съм.

  9. valy каза:

    Благодаря Лазариус 🙂 наистина малко прекалено подредено си живеят, не е честно 🙂 . Обобщения като скъпо и евтино аз винаги приемам с едно наум, субективни понятия са 🙂 , живея и работя в родната страна, та…:) поздрав!

  10. Стойчо каза:

    Не знам длаи е по-кратък (от София са точно 1000 км до Виена), но определено е по-бърз. Единственията неприятен участък е от Калотина до Ниш (около 100 км), всичко останало е магистрала. Взима се за 12 часа без да се изгърбваш от бързане, с малко дете в колата (т.е.„ака ми се, пика ми се“ са включени в 12те часа)

  11. Стойчо каза:

    Ако човек тръгва от Русе, Видин, а вероятно и от Варна, може би пътят през Румъния да е по-бърз.
    Но от Южна България – през Сърбия със сигурност е по-бързо

  12. Албена каза:

    Да, Стойчо, ние ще тръгнем от централна България – извинявам се, че не уточних. През Русе мислим да минем.

    Валя, благодаря за адресите – от голяма полза ще са ни.
    Тъй като обаче Пратера е една от основните дестинации, вероятно пътуването ще е чак напролет. (разбрах, че зимата е затворен- обяснимо все пак).

  13. Стойчо каза:

    Ако под Централна България разбираш Карлово, по-добре: София–Белград и т.н.
    Ако разбираш Габрово тогава може би Русе-Букурещ и т.н. но честно си признавам, че не съм много убеден за румънското направление.
    Във всеки случай: чакам пътепис после 🙂

  14. Алиса каза:

    Ние минахме през Сърбия също. Но нашето беше организирана екскурзия. Сега като си помисля за Виена веднага се сещам за чистотата …. как го правят тези хора не знам. 🙂 Дори гумите на колите изглеждат като излезли от автомивка??!!!!
    valy, относно Париж – пожелавам ти скоро да отидеш и да видиш това прекрасно място! Не знам колко мога да помогна със съвети, защото ние бяхме с агенция, но искам да отида пак за поне една седмица, защото има много за гледане, а малко време 🙂

  15. Мария каза:

    Прекрасен пътепис! Прекрасни снимки! Поздравления!

  16. valy каза:

    Благодаря 🙂

Leave a Reply