юли 27 2011

От езерото Лаго ди Гарда къмТриест и Плитвице (Алпите – на гости на мармотите (5))

Днес завършваме мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, минахме по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария, през Сан Бернардино стигнахмe до езерото Комо в Италия, за последно от Комо минахме през няколко алпийски прохода до градчето Nalles, а днез през Триест и Плитвице ще се приберем в България

Приятно четене:

Алпите – на гости на мармотите

част пета:

От езерото Лаго ди Гарда, през Триест и Плитвице към Белград

Ден 6ти 27.08.2009г.

Завръщането


Беше поредното слънчево утро. Свършиха всички планувани и случайни проходи, мармотите бяха далеч и трябваше да се прибираме обратно. Тръгнахме си от това малко градче, което се оказа с огромни ябълкови градини. За да разнообразим малко пътя бях направил маршрута покрай

най-голямото езеро на Италия – Lago Di Garda

Тук също се оказа доста красиво място. Езерото е толкова голямо, че не му се вижда края и Вики често казваше „морето”.

Езеро Гарда, Италия

Езеро Гарда, Италия

Езеро Гарда, Италия

Нямаше как и тук да не се помотаме малко и да не опитаме тукашните гозби

Край езеро Гарда, Италия

Край езеро Гарда, Италия

Разгледахме малките курортни градчета. Пътят покрай брега на езерото е много живописен, но и много натоварен и са кара с досадно бавна скорост. Приключи забавната част за деня е трябваше вече да покараме, защото времето напредна, а имахме още доста път до Lido Di Jesolo – мястото, където мислих да нощуваме. Последва досадна магистрала, където въпреки четирите ленти в едната посока движението беше доста натоварено. Стигнахме и

Lido Di Jesolo – курортен град на Адриатика,

за който при предишното ни ходене в Италия ни бяха казали, че е курорта на Венеция. Всичко добре, обаче в хотелите отказваха да ни пуснат за една нощувка, като любезно ни отговаряха, че няма свободни стаи. Ядосани на това „гостоприемство” продължихме по крайбрежието към следващите курортни градчета, където отново се повтаряше едно и също – няма места или най-малко за две нощувки. Е да, ама ние искаме една и решихме да се отправим към Триест, където няма начин да не намерим нещо. По пътя имаше много къмпинги, които са превърнати в малки градчета, но и там нямаха място в бунгалата. Пътувайки по пътя стигнахме до

гр.Duino

и близо до магистралата видяхме хотел „Holiday Inn”. Понеже беше вече 20.00 часа решихме, че нощувката ще бъде тук. Известна верига хотели, но на този само името и цената му бяха останали. Все пак имаше къде да спим.

Бяхме изминали 493км с маршрут гр.Nalles – езерото Lago Di Garda – Lido Di Jesolo – Duino

Ден 7-ми 28.08.2009г. И пак завръщането
Вечерта като се настанявахме в хотела видяхме карта с замъци по крайбрежието до Триест. Естествено това веднага промени плановете заа деня и поехме първо към

замъка в гр.Duino

Този замък датира от 1400г. и е бил собственост на семейство Wallsee. Красив замък точно на брега на морето

Замъкът в Дуино, Италия

Замъкът в Дуино, Италия

Замъкът в Дуино, Италия

Замъкът в Дуино, Италия

Продължихме към

следващия замък – Miramare.

Miramare, Trieste, Italy

Построен e през периода 1856-1860 за резиденция на австрийския херцхерцог Максимилиан – бъдещ император на Мексико, и съпругата му Шарлота Белгийска. След смъртта на император Максимилиан I дворецът е изпозлван за резиденция на австро-унгарското императорско семейство при посещенията му в Триест. След Първата световна война дворецът става собственост на италианското правителство, което връща в двореца голяма част от обзавеждането и ценностите, евакуирани по време на войната във Виена. През 1943 г. е превърнат в германско училище за офицери. През 1945 г. в него се настанява командването на новозеландските части на генерал Фрейберг и щабквартирата на VIII британски корпус, а от 1951 г Мирамаре е използван като щабквартира на американски гарнизон.
През 1955 след мащабна програма за реставрирането на автентичния вид на стаите и парка на Мирамаре, дворецът е превърнат в музей.


Този замък наистина е доста голям, с много красиви градини и малък зоопарк с различни тропически птици и други животни.

Замък Мирамар, Италия

Замък Мирамар, Италия

Замък Мирамар, Италия

Замък Мирамар, Италия

За първи път видях и колибри, а най-вълнуващото беше, че е направено нещо като

малка тропическа джунгла

и вътре са всички животни, а човек спокойно се разхожда между тях, без да са поставени някакви ограждения или клетки.

Фламинго – замък Мирамар, Италия

Папагал Ара – замък Мирамар, Италия

Пеликан – замък Мирамар, Италия

Вече стана обяд и жегата беше жестока. Продължихме по крайбрежието по някакъв панорамен път и така стигнахме до

Триест

Много красив център има града, но за съжаление времето напредна и не можахме да го разгледаме както трябва.

Триест, Италия

Триест, Италия

Така приключихме и с Италия. Сега се чудихме накъде, защото след толкова панорамни пътища и проходи не ни се качваше на магистралата към София. Решихме да увеличим маршрута като отидем в Хърватска на Плитвичките езера. Речено-сторено и

потеглихме към Риека в Хърватска

По пътя през Словения отново минахме доста красив проход, но името не знам, защото отново случайно попаднахме там. /този ден GPSа много се чудеше какви маршрути избирам и що все завивам не там където ми казва/. Спряхме по едно време, защото странно изгоряха късите светлини на мотора и трябваше да сменям крушка. Докато я сменям, Вики вече беше поръчала в близкото заведение и пак едни дълги обяди, ама те езерата няма да избягат. След Риека поехме покрайбрежието. Много красиво, но пътищата са много натоварени от всякакви туристи – с мотори, каравани, велосипеди, големи камиони, ама те май не са туристи. Пак си стана голяма жега, но след като се отклоних от крайбрежния панорамен път към

Плитвичките езера

градусите малко паднаха, пък то си беше вече около 20.00 часа. Така по тъмно стигнахме до хотел Plitvice. Хубав хотел, но доста и излишно скъп. Ама като не сме проверили предварително какви места за нощувка има в района, така се получава. Все пак бяхме на 200 метра от езерата. Изминахме с всички замъци в Италия, през Словения и до езерата общо за деня 315 км. с маршрут Duino – Триест – Риека – Плитвички езера.

Ден 8-ми 29.08.2009г.

Езерата

Хубава сутрин, с онази хърватска закуска и пак много слънце. Към 09.00 часа се отправихме към езерата, откъдето тръгваха няколко маршрута. Ние избрахме този, с който се обикалят около 60% от всички водопади и езера. Маршрута започна с корабче, което трябваше да ни заведе до другия край на езерото Kozjak.

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Интересно и красиво езеро, в което имаше страшно много риба и водата е кристално чиста. Корабчето ни остави на другия край на това езеро. От тук започна и ходенето пеша, което отне около 2 часа. Гледките с

многобройните малки водопадчета

бяха много хубави.

Водопади – Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Водопади – Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Водопади – Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Ходенето не беше проблем, защото пътеката минава през гората и беше прохладно.

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Стигнахме и до

най-големия водопад

Водопади – Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

От тук нататък започна изкачването по пътека до спирка, откъдето се хваща влакче, което ще ни отведе до входа за езерата и близо до хотела. Пътеката беше също с обратни и стръмни завои, но вече им бяхме свикнали.

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Водопади – Плитвички езера – Плитвице, Хърватия

Така за около 4 часа обиколихме този маршрут. Беше 13.30 часа, температурата 33 градуса, но

трябваше да тръгваме,

защото отново нямахме идея къде ще стигнем и къде ще нощуваме. Тук вече още преди магистралата времето ни изненада, като температурата рязко се понижи до 15 градуса, появи се силен вятър и ситен, но мокрещ дъжд. Пак се наложи да правя онова сложно упражнение с обличане на дъждобран и хилядите чупки свързани с него. Чудя се какво ли ще стане някой път, както се гъна да се обличам, да се схвана нещо. Голям майтап ще падне. Така вече екипирани започна голямото каране по магистрала, която преди Загреб беше с километрични колони задръстване, но така и не разбрах защо. Карането по магистрала е скучно, но като вали дъжд е и досадно и както пишеше на предупредителните табели в Хърватска – „Klicavo”. Около 18.00 часа започнахме да се оглеждаме за мотел за нощувка. Така от място на място стигнахме и до Сърбия. Минахме границата, на която в обратна посока пак видях онези пингвини, ама този път не можаха да ме хванат. И пак продължихме да търсим мотел и пак ту този, ту онзи, та накрая в

Белград

Там голям град, непознат и нямам и представа как стигнах до едно кръгово движение, търсейки центъра, където Вики видя

хотел „Славия”.

Там и спряхме за нощувка. Ужасен хотел, но пък за сметка на това до него открихме прекрасно заведение. Ето и кръговото, до което нямам представа как стигнах.

Белград нощем, кръговото при хотел Славия

Белград нощем, кръговото при хотел Славия

Е за днес това беше, а километрите се събраха 529км с маршрут Плитвички езера – Загреб – Белград.

Ден 9-ти 30.08.2009г. The END
В този ден нямаше нищо интересно. Оставаха ни около 400км. до България и решихме да не се отбиваме никъде. Времето беше студено с максималните си 16 градуса. Качихме се на магистралата и така до нашата граница. Малко ми беше тъпо, че се прибираме, ама нямаше как.
Ето и обща представа на цялото пътуване, а по-долу слагам и трака, в който могат да се разгледат всички онези прекрасни панорамни пътища.

На мотор из Алпите - маршрут

На мотор из Алпите – маршрутът

Общо

километрите се събраха 4119км. От всички държави най-много ме впечатли Австрия. Там всичко е красиво и с удоволствие бих поживял в някое австрийско село. Впечатлиме и колко много мотори се карат, като за моя радост най-караната марка е БМВ във всичките му модели и години на производство. Имаше и доста R100GS. Другите мотори, които много се карат са SUZUKI V-Strom, след това HONDA Goldwing, Honda Transalp и всички останали по малко. Общо взето се карат повече мотори от тези, на които казваме спорт-турист.
За това пътуване

единствено трябва, ако някой тръгне, предварително да провери цените на хотелите

и други места за спане. Има много хотели, къщи за гости, бунгала, но в нашия случай доста често плащахме скъпо, точно заради липсата на информация предварително. Друг е въпроса, че ние обикновено правим един маршрут, а после минаваме по съвсем друг, но все пак мисля, че може да се планират нощувките. Важно е и да се пътува по картите, които се продават в съответната държава, защото са най-пълни.
Няма граница, която се минава по-бавно от нашата и това при всяко пътуване ми помага бързо да се върна в реалността, а не още една седмица да гледам замечтано.

Ето и линка към снимките
http://htftp.domainbg.com/boiko73/SNIMKI/ALPITE-2009/

А ето и линкове пак към същите снимки, но се разглеждат по-лесно.
http://picasaweb.google.com/boiko73/ALPITE2009I#

http://picasaweb.google.com/boiko73/ALPITE2009II#

http://picasaweb.google.com/boiko73/ALPITE2009III#

Това беше. Сега се чудя къде и кога ще е следващото 🙂

Край

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “От езерото Лаго ди Гарда къмТриест и Плитвице (Алпите – на гости на мармотите (5))”

  1. Ема каза:

    Бойко и Вики, великолепни сте ! Великолепни са и разказите ви и снимките ви и мечтите ви. Много продължително се разходих и местата, които сте запечатали на фотоси. И разказването ви е интелигентно и достатъчно детайлно. Сигурно ще имате последователи, няма начин да не е така. Аз съм направо щастлива, че споделихте всичките тези красоти с мен и ви благодаря. С голям кеф изгледах галерията от снимки.

Leave a Reply


Switch to mobile version