Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, минахме по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария, през Сан Бернардино стигнахмe до езерото Комо в Италия, а днес от Комо ще преминем през няколко алписйки прохода до градчето Nalles

Приятно четене:

Алпите – на гости на мармотите

част четврърта:

От езерото Комо през прохода Стелвио до Nalles

Ден 5-ти 26.08.2009г.

Има ли мармоти в Италия?

Сутринта ме изненада с температура от 20 градуса в 08.30 часа. Полюбувахме се на езерото и отново на път. Преди да тръгнем мой познат ми каза, че е чувал за два прохода в Алпите в Италианската част, от които по единия е минавал с кола. Били много хубави. Намерих ги на картата, като първия малко ме стресна, че е отбелязан с една бяла черта /нещо като пътека според легендата на картата, която имах – напомни ми Турция 🙂 /. Точно те бяха последната изненада за пътуването. След прекрасния хотел потеглихме отново по панорамен път, минаващ през различни градове по брега на езерото Комо.

Навсякъде все си беше красиво. След това продължихме в посока

гр. Ponte Di Legno. Точно от тук започва и първия проход в Италианските Алпи.

Пейзажът отново стана планински

Бялата линия на картата се оказа много тесен планински път, но с хубав асфалт. Като казвам тесен, наистина тесен. Преди завой, мотористите свиркат, за да не отнесат някой колега отсреща. Колоездачите не ги знам какво правят като чуят мотор – вероятно просто скачат в драките… Гледахме разминаване на колоездач с кола. Колоездачът направо спря и се опря на скалата, за да успее колата една-едва да мине покрай него.

Освен това и доста стръмно се изкачваше, но настилката беше хубава и огромно удоволствие от карането по тези завои. Естествено имаше и спирки за снимки и за охлаждане.

Проходът се казва PASSO GAVIA

и на най-високата си точка, докъдето се стига с превозно средство, височината е 2629м.

Gavia Pass, Stelvio National Park, 23030 Valfurva Sondrio, Italy

Уникално място, отново пълно с всякакви мотористи. На върха има и хотел, но цените не проверих.

А в този мотор се влюбих

Тук поспряхме за малко да починем, да поснимаме и продължихме към втория проход, за който знаех само, че е по-висок. За пореден път се спуснахме в ниското, където беше пълно с красиви къщи, но странното беше, че всичко беше на немски и на всякакъв друг език, но не и на италиански. Чак по едно време Вики ме попита дали сме още в Италия и аз смело отговорих “Ja, ja!”.

Стигнахме до гр.Бормио, откъдето започва и прохода – PASSO STELVIO.

Това се оказа и втория по височина проход в Европа. Тук пътя беше малко по-широк, но пък обратните завои бяха страшно много. И страшно остри.

Температурата падна на около 11 градуса, а в ниското беше 30.

Стигнахме и най-високата точка на прохода,

където се оказа доста по-цивилизовано в сравнение с предния проход. Тук има поне 6 хотела и то доста големи. Мястото се оказа наистина култово за мотористи, колкото и да мразя тази дума. Височината беше 2770м.

Продавачката в магазин за сувенири беше първата, която ни пита откъде сме, ама не знаеше за България, та Вики и обясни, че се намираме на картата под Румъния, а тя за там знаеше, защото румънци са идвали в магазина й, ама българи не са. Въпреки, че температурата беше ниска, това не ни попречи да седнем на външните маси на едно от многото заведения.

А около нас беше много красиво

На това място стояхме около два часа и не ни се тръгваше. Беше мрачно, студено, но много красиво на тази височина в Алпите. Все пак трябваше да тръгваме, че имаше още хубави завои за минаване.

Предварително бях казал на Вики, че

мармотите

живеят само в Австрия, и тя взела, че ми повярвала, ама някак й беше тъжно, без да види отново тези животинки и по тази причина спряхме да поогледаме дупките по планината около пътя. Е хвана ме, че лъжа, за около 5 минути. След известно време в гледане на дупки, се появи цяло семейство мармоти и познайте кой подскочи от радост. Падна голямо щракане.

Дойде време наистина да тръгваме, Вики каза, че се е „намармотила” и отново потеглихме. Е, да ама минах само 10 метра и три мармота излязоха точно до главите ни. От там последва боен вик зад мен ”спирай” и аз така се набутах в едни камъни, че после едвам се измъкнах. Важното е, че

щастието беше пълно,

точно както картата на фотоапарата със снимки на мармоти.

Вече е ясно, че мармоти има и в Италия. След голямата фотосесия на мармотите успяхме да слезем и от този проход. Последва едно яко каране с 50 км/час поради голямото движение, многото ремонти на пътя и в 20.00 часа финиширахме в едно

градче Nalles в хотел „Sandhofer”

/N46 32.604 E11 12.595/, където цената за двойна стая беше 35 евро.

За този ден изминахме общо 301км с маршрут в Италия Menaggio – Ponte Del Passo – Morbegno – Edolo – Bormio – Prato Allo Stelvio – Merano – Nalles.

Не опитвайте да спите в Мерано: Красиво е, не знам с какво е известно, но в пансион три звезди извън центъра ни поискаха 68 евро на човек и отказаха да ни пуснат в тоалетната, като решихме да не спим там.

Продължението:

Алпите – на гости на мармотите (5): Завръщането

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи