май 20 2007

Бутринт и Ксамил (4 част от Албания през пролетта)

Продължаваме пътуването на Росица из Албания. Днес сме в археологическия резерват Бутринт.

Приятно четене:

Албания през пролетта

част четвърта

Бутринт и Ксамил

Част 4: Бутринт и Ксамил (предишната трета част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)

03 април
Събуждам се рано. Колко хубаво, че ще останем и тази вечер в хотела! Не се налага да се спретва багаж и пр. Приготвям се за днешното пътешествие, събуждам Юнилда, а тя на свой ред – Аниса и Герт, които са в съседната стая. Уговаряме се да ги чакам на терасата в близост до плажа. Сега пиша тук.

Италианското кафе е силно

Лимонът в чашата с вода е местно производство. Корфу е приветлив и се вижда ясно. Времето е отлично. Персоналът на хотела отдавна е на крак – мият с препарат навсякъде – вътре и пред хотела. Собственикът подрязва розовите храсти, облечен в професионалната си ресторантьорска униформа…

Програмата за днес е следната: ще ни вземе таксиметров шофьор и ще ни заведе на посещение в Бутринт и Ксамил. Следобяд пък ще ни води до “Синьото око” и крепостта над Саранда. Младежите идват и поръчват кафета и кока коли. Към 8:30 таксито е при нас. Шофьорът ще бъде наш гид. За услугата Саранда-Бутрент-Ксамил-Саранда /общо 4 часа/ му плащаме по 4 евро на калпак. Идеално!

Първото място, на което спира е

езерото Бутринт

Слизаме за снимки и за цигара. Мъжът насочва вниманието ни към развъдниците на миди. Езерото е свързано с морето посредством множество канали. В зависимост от вятъра солената вода се влива в езерото или пък сладката вода се влива в морето. След 15-ина минути продължаваме към

Бутринт,

преминавайки през селището Ксамил – раят за албанците.

След малко сме на паркинга на историческия град. Шофьорът ще ни чака там, а ние се запътваме към касата.

Заплащането за входа е диференцирано

Чужденците плащат 700 леки или към 11 лв, албанците – 300 леки. Предстои ни чудно приключение на този исторически малък полуостров, известен и населяван още от 10 век преди Христа. Съществуването му според легендите се свързва с Троя и сина на Приам, основател на селището. Елинска, римска, византийска и венецианска история – микст.

Това, което ме порази най-много

беше фактът, че и до днес мястото е в естествените си, някогашни размери. Така се чувствах и в древната Олимпия. Не обичам исторически места, на които трябва да си представям кое до къде се е простирало. Нямам тази способност да конструирам пространството във въображението си. По този повод

Бутринт ме спечели изцяло

Butrint, Албания

Имаше си всичко – агора, храм на Асклепий, бани, вили, амфитеатър, ранни християнски базилики /две на брой/, крепостна стена, опасваща цялото древно селище и множество порти, извеждащи към морето или каналите. Природата беше очарователна и свежа, така естествено вписана сред всички руини. Поглед отдолу, после отгоре… Върху огромните листа на кактусите посетители бяха издълбали имената си.

В този пролетен ден ние бяхме единствените посетители. Приключихме разходката си след близо два часа. Моите албански приятели за първи път идваха тук и определено можеше да се каже, че са не по-малко впечатлени от мен. Странно е, когато откриваш световни забележителности /от 1992 г. Бутринт е под защитата на ЮНЕСКО, обектът е открит от италиански археолози още в началото на 20-те години на 20 век/ заедно с местните хора, които са били в неведение. Но аз отдавна не обвинявам когото и да било, че не е посетил важните места в страната си. И аз все още не съм видяла Перперикон, нито пък новооткритите тракийски гробници в “долината на царете”… Сбогувахме се с Бутринт и поехме обратния път.

Следващата спирка беше в

Ксамил

Не мога да определя какво точно е Ксамил – селото с това име, групата островчета наблизо, носещи същото име или райският плаж… със същото име.

Едно беше ясно – това място е наистина райско!

Багери дълбаеха скалите, строеше се навсякъде, дори на островчетата колкото човешка длан. Наложи се да преминем през купища разтрошена скала, за да се доближим до един от най-кокетните и привлекателни плажове, които съм виждала.

Посещението ни беше кратко. Спряхме отново 1-2 километра след Ксамил в посока Саранда. На високото имаше

православен манастир “Св. Георги”,

под нас – изумителен малък плаж, заобиколен от прекрасни, вдадени в морето скали. Маслинови горички и ниски средиземноморски храсти оформяха околния пейзаж.

Разстоянието от Бутринт до Саранда

е 22 км. По пътя срещнахме коли с чужда регистрация. Туристи идват от Корфу, за да посетят Бутринт и Ксамил, обясни таксиметровият шофьор. Остави ни в хотела към 13:00 с пожелания за приятна почивка.

Този ден решихме да хапнем в ресторанта на хотела. Аз си поръчах рибена супа и миди “саханаки”. Рибните специалитети бяха отлични, всеки опита от порцията на другарчето. После младежите се отдадоха на заслужен отдих, а аз си грабнах фотото и тръгнах на самостоятелна дневна експедиция в Саранда.

Беше ленив час в ранния следобед. Бързо достигнах крайбрежната алея, полюбувах се на цъфналите ароматни храсти, снимах де що имаше нови гигантски хотели и палми /дали палмите тук са “естествени” или са садени през 60-те както в Черна гора???/. Опитах се да намеря фонокарта за уличен телефон. След като изръшках първата линия, тръгнах да откривам втората и третата. На втора линия открих пощата. Карта не успях да купя, но пък се снабдих с евтини пощенски картички. После поседях в едно интернет кафе, щото трябваше да пращам информация за себе си на близките. Качих се и до последната възможна линия, успях да разгледам някои от по-старите къщи на Саранда. Вероятно само преди 2-3 години целият град е представлявал нещо подобно – максимум двуетажни сгради, с поизлющени фасади и с балкони, ориентирани към морето. Наслаждавах се от високото на Йонийско море. Градът не беше оживен по това време.

Намерих кафене с хубав изглед към морето и седнах за почивка и подновяване на записките. Сметката и тук представляваше лепящо листче с изписани по него цифри. Платих. Увековечих наниза с чеснови глави, който “пазеше” заведението и се отправих към хотела.

Към 16:00 се появи нашият гид/шофьор, който ни поведе към природната забележителност “Синьото око” /Syri i Kalter/. “Окото” е на около 24 км от Саранда. Пътува се в посока към Делвина, после се следва пътят към Месопотам и Бистрица. Населението в този район е гръцко, водят го малцинство. Отдалече се виждат православни черкви и манастири.
С навлизането

в района на Бистрица

забелязахме спретната електроцентрала. Тя ползваше водата на реката, към извора на която се бяхме запътили. Пътят отбиваше вляво и след няколко живописни завойчета се оказахме сред толкова красива гора, колкото съм си представяла, че е гората от приказката за Снежанка и джуджетата. Изворът е дълбок 25 метра и водата е ледено студена.

Синият цвят на “окото”

трудно може да се опише.Иска ти се да влезеш в него, да се облечеш в това синьо. За посетители е направена нещо като платформа от дървен материал. Ние естествено предпочетохме да се намокрим и оплескаме, разглеждайки и снимайки от всички възможни места наоколо. Аниса дори се изкачи на едно старо дърво, за да снима отвисоко. В заплеса си към магнетичния извор човек може и да не погледне накъде и как тече реката. Аз си доставих удоволствието да съзерцавам няколко минути и тази гледка. Освен всичко друго реката в моя роден Благоевград също е Бистрица.

Потеглихме обратно към Саранда,

но не влязохме в града, а се качихме на крепостта. Там заснех първия и единствен бункер в моето албанско посещение. Разгледахме няколкото запазени стени от средните векове /не се разбра нищо по-точно/, върху които имаше стенописи. На един от тях се оказа изографисан шън /свети/ Наум. Няколко пъти питах придружителите ми дали съм разбрала правилно името. Да, казаха те. Това е свети Наум. Аниса и Герт, които произхождаха от Поградец /градче на Охридското езеро/ си го познаваха едва ли не като домашен светец. Малкото, което научих от шофьора, беше това, че Агиа Саранда /Свети 40 мъченици/ е бил град – късен придатък към Бутринт и се е разполагал на този и на съседния хълм.

За съжаление старата черква, която беше дала името на града, беше именно на съседния хълм и не можахме да я посетим. Помещението, в което влязохме беше строено скоро с идеята отвън да имитира средновековна крепост. Вътрешността беше много по-прозаична – заведение. В единия край на просторното помещение се намираше камина, върху която беше издълбана годината 1872 – тогава именно шест от семействата, обитавали хълма, основават новата Саранда долу, край залива.

Малко преди слънцето да залезе напълно успяхме да се насладим на залива и да направим последни снимки. От южната страна ясно се виждаха езерото Бутринт, Ксамил и историческия Бутринт. Неизменният остров Корфу вече палеше светлините. След задължителния сладкиш на “крепостта” шофьорът ни прибра в хотела. Платихме с нова доза от по 4 евро и седнахме да вечеряме в ресторанта. Тази вечер трябваше да заспим по-рано, защото утре сутрин автобусът ни за Вльора щеше да тръгне в 6:00.
Продължението:

Албания през пролетта (5): От Вльора към Тирана

Автор: Росица Якимова

Всичките снимки от пътуването можете да ги видите тук>>>

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Цялото пътуване:

  1. Албания през пролетта (1): От София към Скопие и нататък…
  2. Албания през пролетта (2): Нови приятели в Тирана
  3. Албания през пролетта (3) Гирокастро и Саранда
  4. Албания през пролетта (4): Бутринт и Ксамил
  5. Албания през пролетта (5): От Вльора към Тирана

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Бутринт и Ксамил (4 част от Албания през пролетта)”

  1. […] Албания през пролетта (4): Бутринт и Ксамил […]

  2. […] Бутринт и Ксамил (4 част от Албания през пролетта) […]

Leave a Reply


Switch to mobile version