сеп. 19 2008

Недоразуменията на кулинарната българо-сръбска граница :-)

Днешният пътепис е хранителен, вкусен, но най-важното полезен, особено ако имаме път към Сърбия, а и другите бивши югославски републики и не искате да умрете от глад или преяждане поради неочаквани изненади в заведенията. Ако пък сте сърбин (хърватин, македонец, черногорец и т. н.) и можете да прочетете настоящето упътване — и виe спокойно ще можете да идвате в България без риск от преяждане или гладуване:-)

Приятно четене:

Недоразуменията на кулинарната българо-сръбска граница:-)

или

Пътеводител за изгубени в превода

Кулинарните „недоразумения“ между българи и сърби предизвикват усмивка, но понякога могат да станат повод и за отрицателни емоции — особено тогава, когато „жертвата“ държи на гастрономическите удоволствия и не е настроена за „малки“ изненади. В това изложение са посочени само най-често срещаните случаи на т. нар. кулинарни недоразумения.

България, Сърбия и останалите… пиещи ракия и хапващи кебапчета:-)

б. кебапче с. и ср. Ћевапчић (ћевап) м.

Порция „мешано месо“ в Сърбия: чевапи, бела и димльена вешалица и още нещо

Ако проследяваме фреквентността на случаите с кулинарни разлики, със сигурност първо място се полага на въпроса:

Колко са кебапчетата в българската и в сръбската чиния/порция?

От години в най-различни варианти десетки пъти се разказва следната класическа ситуация (от гледната точка на сърбин):

„Влизам прегладнял в един ресторант в София (или другаде в България), питам какво има за ядене, от казаното едно разбирам, друго — не съвсем, залагам на сигурно — ще ям кебапче. И си поръчвам 10 (или 15).“
Тук ситуацията по-нататък варира: сервитьорът мълчаливо приема поръчката или пита за всеки случай:

„Сигурен ли си, че искаш 10 (15) кебапчета? Няма ли да са ти много?“

Отговорът е винаги утвърдителен, следва известно чакане, което понякога изнервя клиента, подхвърлят се реплики докога ще се чака, следва отговор, че за толкова кебапчета трябва повече време, накрая кебапчетата пристигат препълнена чиния, която втрещява гладника. И, естествено, в повечето случаи половината от поръчката остава неизконсумирана, а трябва да се плати.

(Подобна история ми разказваше един познат сърбин: Поръчал си 10 кебапчета някъде в България, след което сервитьорът замислено го погледнал, донесъл му 3 и му казал, че няма да плаща останалите 7, ако остане гладен с трите — бел. Стойчо)

В на пръв поглед безупречната комуникативна ситуация, която е типична за граничещи си близки езици и в която всеки си говори на собствения език и разбира другия, се прокрадват подлите пипала на различията в собствения социално-битов опит: сръбските кебапчета са много, стандартната порция съдържа 10 броя и са с големината на малкия пръст на ръката, а българските са големи. Подобни особености би трябвало да намерят (и вече започват да намират) адекватен израз в сферата на обслужване, но и в двуезични речници и аналогични справочници, т. е. на всички възможни равнища, които поднасят информация за „другия“.

Ето един пример, как подобна опасност от комуникативно разминаване е елиминирана в Българско-сръбски речник, с автор Марин Младенов (Београд, 2000):

кебапче с. ћевапчић —……….. — една тройка кебапчета! три ћевапчића са прилогом (примедба: довољно за jедан оброк)!

Тройка кебапчета в България

Сега да поговорим за напитките и да започнем с водата:

б. минерална вода ж. и ср. минерална вода ж.

Кисела вода Књаз Милош

Когато сърбинът си поръча или иска да купи минерална вода в България, той очаква минералната вода да бъде газирана и обратното — българинът в Сърбия очаква негазирана минерална вода, защото не е поискал изрично газирана вода. Също чести са ситуациите на рекламация и сърдити реплики, при което двете страни — искащата и даващата — остават неразбрани, а типично по комшийски следват и цветисти коментари кой има „правилни“ или „неправилни“ навици.

До неотдавна основното название за преобладаващо консумираната в Сърбия газирана минерална вода, кисела вOда, днес е изместено от общото минерална вOда. Определени производители и до днес не намират за необходимо да поставят на етикетите надписа газирана или негазирана — тези, които произвеждат и двата вида вода, я маркират (по начало повечето изворна минерална вода е по-силно или по-слабо газирана).

б. една ракия ж. и ср. jедна ракиjа ж.

Сливова ракия — шливовица

Въпреки споровете между участниците в проведената анкета по това, какво идва „по подразбиране“, когато се каже ракия, в сръбската среда асоциацията за ракия е преобладаващо за сливова (шљивовица), което е и обяснимо — многобройните сливови насаждения предопределят и ориентацията към вида домашен концентрат, докато у българите преобладаващата асоциация е с гроздовата ракия (= ср. лозовача, лоза).

Друга разлика при поднасянето на напитките, която също би предизвикала усмивките на недоразумението, е техният грамаж в обществените заведения. В България се поръчват малка (50 ml) и голяма (100 ml), докато в Сърбия, както и в повечето европейски страни, основният грамаж е 30 ml, аналог на българската малка ракия, малка водка и т. н. Ако иска двоен грамаж, сърбинът си поръчва дупла ракиjа… (А ние в Белград си поръчвахме трипла – иначе как да получиш (почти) нормална по грамаж (90гр) ракия??? – бел.Стойчо)

Връзката между хората

б. кафе с. и ср. кафа ж.,

б. кафе с. (заведение) и ср. кафић м.,

ср. кафана ж. и б. кръчма, битов/народен ресторант

Пиенето на кафе е много по-ритуализирано и превърнато почти в национален спорт за нашите западни съседи: масово в бита, както и в повечето заведения в определени райони, се пие варено „турско“ кафе. Във всички институции жените от помощния персонал варят и кафе, което отнасят в кабинетите или канцелариите. Автоматите за кафе са слабо разпространени, а в заведение е наложително да се уточни кой вид кафе иска да пие клиентът.

Кулинарната тема, която може само да свързва и да обогатява гастрономическата наслада между два народа, се разпростира и върху фразеологията: особено впечатляващи са „митарствата“ на мерудия/мирођија, само че и тук какво се подразбира под това название — от чубрица или смес от ароматни подправки до магданоз и копър и още… в различните краища — различно.

Общото обаче е: На всяка манджа (на всяко гърне) мерудия / У свакој чорби мирођија…

И за край Ви подарявам

Тайната рецепта за лесковачко кебапче (Лесковачки ћевап)

Ако немаш мерак на йедене

не се пипай око чевапи.

Чевапи су за льуди.

Од мельено месо од плечку,

од шийу на бика и од пафлаку.

Кад се убаво измеси,

тури се на лед, да преспие.

Уйутро се измелье йош еданпут.

Кад се месо одвугне — тури се на жар.

Чумур мора да йе из планину.

Домачица треба да е убава.

Домачин да не е будала.

Кад се све той удеси,

чевап сам рипне на човека у таньир.

Такви чевапи правив се само у Лесковац!

;-)))

Автори: Ценка Иванова и Курацпалац

   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Недоразуменията на кулинарната българо-сръбска граница :-)”

  1. avtorentacar каза:

    Като си в друга страна би трябвало да се запознаеш с традициите и ако искаш да няма недоразумения 🙂 …

  2. Lilia Linkova каза:

    Приятни недоразумения, които са подбудени от изследователка страст и са свързани с прияни преживявания и весели спомени. Това е най-хубавата част на човешкото общуване, да опознаеш себе си чрез другите. А може би някой ще види света в кривото огледало на своето недоумение и неприемане на чуждия вкус и традиции.

  3. Мишо каза:

    От скара нямаща нищо общо с обора а с соените плантации в Амазония и американските ГМО лаборатории по-голямо недоразумение здраве му кажи.

Leave a Reply