сеп. 18 2008

Първи впечатления от Дания

Дапродължим споредицата студени държави. Днес випредставям първите впечатления наедин студент вДания. Приятно четене иденят видаетопъл:

Впечатления отДания

Първи впечатления отпрестоя мивДания.

Градът Олборг

Олборг емного хубав град— нито твърде голям, нито твърде малък. Трудно едасезагубиш дори без карта. Сравнително чистое, макар чеоколо автобусните спирки често севиждат фасове ихартийки. Трафикът едобре регулиран, довсеки тротоар има алея завелосипеди. Ако синатакава алея инякой тебутне сколелото има право датеосъди идатискъси животеца. Трябва много дасевнимава.

Вижте по-голяма карта

Почти няма престъпност доколкото знам, вцентъра живота кипи— много магазини, ноняма колосални молове като вБългария. Вкрайните кварталчета пък етихо испокойно. Иразбира се— красиво. Разнообразието отраси ирелигии еогромно, което говори засърдечността толерантността надатчаните, закоито щеспомена малко по-късно.

Автобусите сахубави, шофьорите ишофьорките савинаги суниформа инай-важното: убийствено точни. Може даподрани сминутка илидве, нозасега несъм видял закъснял автобус. Такситата сасред най-скъпите коли вграда. Веднъж севозих втакси (което сеоказа малка грешка заради цената) ибеше MercedesS класа. Видях Крайслери, страхотни Тойоти ипрочие. Шофьорите самного любезни, костюмирани. Климатици почти никъде невиждам— тук гисмятат завраг наприродата. Аижеги няма— неим трябват чак толкова. Зимата— парно.

Университетът

Ако несеразбра, уча вNOEAпо-скоро академия, отколкото университет. Излизам сAPDegree след две години учене. Нещо като нашето полу-висше. След това имам възможност дапродължа добакалавър някъде посвета или даработя. Или идвете, ако мога.

Материалната база замоята специалност медокара додушевен оргазъм— стаи пълни сMac Pro2.4 Ghz Dual Core Intel Xeon, 4GB RAM, 23″ Apple Cinema Displays. Преподаването еповече отнаниво, даскалите сасупер точни исапрофесионалисти. Приемат критика исавинаги готови дапомогнат. Май нямам какво повече дакажа, просто щепокажа…

Хората вОлборг иДания

Много сърдечни, винаги готови дапомогнат. Изумих секогато азибъдещия мисеквартирант (румънец) серазхождахме скарта търсейки нещо иедин случаен човек изкочи отнякъдеи: „MayI helpyou?“. Е, помогнани. 90% оттях знаят английски, дори някои баби идядовци. Несакупонджий— или поне некато балканците. Несъм бил напарти засега, нодве накоито присъстваха мои приятели имиказаха, чеповечето сидържат бирите исиговорят. Което еидеално замен.

И тук имат разни проблеми смладежите (ченеуважават Закона достатъчно ит.н.), новсравнение сБългария тук екато разходка впарка. Със сигурност итук има идиоти, просто все още несъм попаднал натях.

Жените вДания

Въпреки, ченемиедодатчанки вмомента— къде заради все още нестабилното миположение, къде заради Моето момиче вБългария, немога данекажа малко изатях:

Прекрасни блондинки карат колелета.

И това нафона на„гъзарските“ таксита миизглежда все едно съм внякакъв паралелен, обърнат наопаки свят. Много оттях докато гигледаш вгръб предизвикват реакция отрода на„Come todaddy! Roar!“— супер тела имат повечето. Спортуват много. Влице някои сасимпатични, нозамоя вкус немного голяма част преминават границата към красиви.

Легалност

За дасъм легален идасеползвам със всичките превилегии трябва даимам CPR номер („жълта карта“), която става задве седмици. Само дето трябва дасепопълни адрес, какъвто азимам отднес. След това вече щемога дамина нанормален GSM тарифен план, даработя итака нататък.

Българите вДания

Само затази година, само отпърви курс, само втози университет сме около 60човека. Някои сасвестни, други саабсолютни кретени ипачи. Последните крещят, викат (неща отрода на„Батенцее!“ и„Жик— так!“), псуват, хвърлят сифасове ибоклуци поулиците, пресичат „побългарски“ икакво лине. Като животни. Закапак незнаят английски добре. Откровено признават чесапреписвали поизпити ифалшифицирали (някакси..) документите закандидатстване. Нямам думи инемисещедакоментирам много. Нозаследващите, които щеходят вчужбина… давикажа нещо. Вие сте гости вдържавата, вкоятосте. Следвайте правилата надомакините. Така както искате вкъщи вашите гости даследват вашите правила итака както неискате пияни финландци понашето черноморие, които „неследват правилата“.

Това езасега. Иоще след време.

Автор: Лъчезар Петков

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Първи впечатления от Дания”

  1. Деница каза:

    чудесно 🙂
    Точно в Aalborg искам да отида да уча. Харесах си магистратура в университета в града и сега се подготвям за кандидатстване.
    Продължавай с поредицата, ще ми е интересно да чуя повече, макар че частта с Българите там нещо хич не ми хареса 🙁

  2. Lora Nielsen каза:

    ИЗУМЕНА СЪМ:) Сигурно живееш там вече от няколко месеца и имаш по-добра представа за Олборг и дори за Дания като цяло. Но си попаднал в няколко мита, които ВЕДНАГА ще разбия! Аз съм женена за датчанин. В Дания съм била точно 4 пъти – като се започне от 2003г та до сега. В Олборг точно не съм била (може би само там). Но за датчаните, мили Лъчезаре, си в ОГРОМНА грешка. Те са всичко друго но не и сърдечни или пък толрантни. ДА СИ ИМАШ ЕДНО НА УМ – ТЕ СА НАЙ-ДВУЛИЧНИТЕ ХОРА, С КОИТО СЪМ СЕ СБЛЪСКВАЛА ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ! Да внимаваш много. Звучиш ми като интелигентно момче и по-добре да не бъдеш меко казано прецакан в „най-щастливата страна в света“ (bulshit!). Датчаните са най-депресираните хора на света. ЩАСТИЕ ЗА ТЯХ СЕ РАВНЯВА НА ПАРИ, ВИСОКИ ОСИГУРОВКИ, БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. Истинското щастие като любов, човечност, дори толерантността на расите, за които говориш – липсват. Те са много прикрити хора. А всички тези преселници, които виждаш да се мотаят по улиците са студенти или останали след дипломиране студенти – да не забравяме, че Олборг все пак е студентско градче. Същото е с Орхус – макар и втория град по големина той е основно населен със студенти от целия свят, търсещи безплатно и качествено образование. А търпимостта на датчаните на другите раси/религии свърши, т.е. приема на нови „емигранти“ е леко ограничен. Преди 5г беше изключително лесно за негър например да влезне и да остане в страната – жени се за леля си по майчина линия и хоп – вече и той може да остане легално, да си търси работа, да получава едни от най-високите социални помощи в света. Казваш, че физиката на жените/мъжете в Олборг е добра – ок, но това са студенти:) 90% от населението на този град са студенти. Излез от Олборг и се разходи надолу из Ютланд и ще видиш за какво McDonald’s поколение става въпрос. Затлъстяването в нацията им е огромно. Но може би малко по-малко от нашето, т.к. българина се храни основно и само с хляб и друго подобни боклуци. Менюто на датчаните е много еднообразно, ако имаш кухня с електроуреди да си готвиш бг храна иначе ще увиснеш само на стекове, бифтеци, месо, месо, месо, месо, месо и пак месо. Тия хора дори през лятото трудно ядат салати. Ужасно е. А за супи да не говорим. Имам и още едно мнение за българите в Дания – сблъсквала съм се и с тях там – с тези, които са женени отдавна в Дания, за много влиятелни и богати хора, примерно в Копенхаген. И тези, които живеят почти в нищета там, но за нищо на света не биха се прибрали в БГ. Подкрепям мнението ти за т.нар простотия, която се е НАНЕСЛА в Дания заедно с нашите сънародници. Много жалко. Но и датчаните не са от най-културните хора, така че ще си паснат на място. Датчаните са много ограничени хора като цяло – те рядко четат, рядко ходят на театър, опера, ниска обща култура като цяло. Основни понятия от географията им липсват. Пробвай с въпроса къде точно се намира България(и не приемай отговора – Sunny Beach is in Bulgaria). А за партитата и за това че не купонясват като българите – о да, те само пият. PARTY=DRINKING TILL DROP. Не се и надявай на някакво истинско забавление. Както казах – те се раждат депресирани. Смеха им е изкуствен, никога не се смеят от сърце. Съжалявам за негативното ми мнение, но не се базира само върху един човек/град/област. Общувала съм, а и работя(мъжът ми работи само и единствено с датчани) с датчани почти ежедневно. И всичко което ти споделих по-горе го имай в предвид и го използвай за да предпазиш самия себе си от обкръжаващата те среда. Успех в Дания и пробвай да се абстрахираш от депресията им;)

  3. Antoniya Velichkova каза:

    Всичко винаги има две страни. Предполагам и двете мнения си имат своите истини. Искрено се надявам всичко там да е почти толкова розово, колкото е описано по-горе, т.к. днес разбрах че съм приета именно в Олборг и именно в NOEA. Затова с нетърпение очаквам да отида там и наистина се надявам да се окажа на място, точно толкова гостоприемно, колкото е и описано.

  4. Ани каза:

    Всичко написано в статията е вярно за новобранец в Дания 🙂 След малко по-продължителен престой и възможност да общувам активно с датчаните мнението ми постепенно се промени до това на Lora Nielsen. Омъжена съм за датчанин, но за мое щастие живеем и в Бг и в Дания, така че не съм постоянно в Дания и имам възможност да си отдъхна от асоциалния, самотен живот, който се води в тази държава…
    Датчаните не са никак толерантни към чужденците… за намиране на работа да не говорим…

  5. Penka Ganeva каза:

    XXXXXXXXXXXXXXXXXXX е международна компания, която има договори за директен прием в университети от различни държави. Кандидатстването става с попълване на формуляр за кандидатстване и прилагане на нужните документи в сайта на организацията в специална онлайн система: http://www.XXXXXXXXXXXXXXXXXXX.eu
    Към момента това е единствената действаща в България международна организация, с която може да се кандидатства онлайн за висши училища в Дания, Германия, Белгия, Великобритания, Холандия и други.
    ВАЖНО!!! Ако нямате сертификат за владеене на английски език, можете да положите безплатно изпита на XXXXXXXXXXXXXXXXXXX, който се признава от почти всички университети, с които организацията работи, което практически ви спестява много усилия и разходи.
    За повече информация: http://www.XXXXXXXXXXXXXXXXXXX.eu

  6. Стойчо каза:

    @Пенка, малко е неподходящо да ползвате сайта за такава откровена реклама

  7. Alis каза:

    Lora vob6te ne sm saglasna s teb, lelq mi e omajena za dat4anin i tova lqto bqh v Daniq, re6ih 4e 6te jiveq v Daniq za6toto nikoga i nikade ne sm vijdala takova otno6enie, i da opredeleno sa nay-6tastlivite mn skoro stana taka 4e pretarpqh zlopoluka i ako ne bqha edni savsem nepoznati dat4ani za men.. ako ne bqha te sega 6tqh da sm v bezdanna qma..

  8. Antoniya каза:

    Алис, мисля че си имала късмет, какъвто можеш да извадиш във всяка една държава на земното кълбо. Мисля също, че за да си създадеш представа за една държава ти трябва да постоиш там малко по-дълго и да се сблъскаш с ежедневния живот в нея, а не просто да отидеш на гости. Аз също живея в Дания, вече половин година и мога да ти кажа, че съм напълно съгласна с Ани, че те са затворени и е много тръдно да се интегрираш в обществото им, което разбира се не значи невъзможно. Разбира се, навсякъде получаваш любезно отношение, всеки е готов да ти помогне със съвет, да те опъти и т.н. но това не са истински взаимоотношения с хората. Датчаните са доста затворени в своята собствена общност, мисля че това може да се извади и от факта, че те не напускат държавата си, почти минимален е процентът на датски студенти извън страната. А за езика да не говорим, не е от най-лесните за учене или пък за произнасяне. С две думи мога просто да кажа, че тук е добре да дойдеш и да придобиеш опит, но би било много трудно ако решиш да останеш.
    Ако все пак си решила твърдо ти пожелавам успех и ти препоръчвам да си избереш място по-блисо до Копенхаген, защото датският, който се говори там е доста по-„разбираем“, отколкото този в Ютланд.

Leave a Reply