сеп. 18 2008

Първи впечатления от Дания

Да продължим с поредицата студени държави. Днес ви представям първите впечатления на един студент в Дания. Приятно четене и денят ви да е топъл:

Впечатления от Дания

Първи впечатления от престоя ми в Дания.

Градът Олборг

Олборг е много хубав град — нито твърде голям, нито твърде малък. Трудно е да се загубиш дори без карта. Сравнително чисто е, макар че около автобусните спирки често се виждат фасове и хартийки. Трафикът е добре регулиран, до всеки тротоар има алея за велосипеди. Ако си на такава алея и някой те бутне с колелото има право да те осъди и да ти скъси животеца. Трябва много да се внимава.

Вижте по-голяма карта

Почти няма престъпност доколкото знам, в центъра живота кипи — много магазини, но няма колосални молове като в България. В крайните кварталчета пък е тихо и спокойно. И разбира се — красиво. Разнообразието от раси и религии е огромно, което говори за сърдечността толерантността на датчаните, за които ще спомена малко по-късно.

Автобусите са хубави, шофьорите и шофьорките са винаги с униформа и най-важното: убийствено точни. Може да подрани с минутка или две, но засега не съм видял закъснял автобус. Такситата са сред най-скъпите коли в града. Веднъж се возих в такси (което се оказа малка грешка заради цената) и беше Mercedes S класа. Видях Крайслери, страхотни Тойоти и прочие. Шофьорите са много любезни, костюмирани. Климатици почти никъде не виждам — тук ги смятат за враг на природата. А и жеги няма — не им трябват чак толкова. Зимата — парно.

Университетът

Ако не се разбра, уча в NOEA — по-скоро академия, от колкото университет. Излизам с AP Degree след две години учене. Нещо като нашето полу-висше. След това имам възможност да продължа до бакалавър някъде по света или да работя. Или и двете, ако мога.

Материалната база за моята специалност ме докара до душевен оргазъм — стаи пълни с Mac Pro 2.4 Ghz Dual Core Intel Xeon, 4 GB RAM, 23″ Apple Cinema Displays. Преподаването е повече от на ниво, даскалите са супер точни и са професионалисти. Приемат критика и са винаги готови да помогнат. Май нямам какво повече да кажа, просто ще покажа…

Хората в Олборг и Дания

Много сърдечни, винаги готови да помогнат. Изумих се когато аз и бъдещия ми секвартирант (румънец) се разхождахме с карта търсейки нещо и един случаен човек изкочи от някъде и: „May I help you?“. Е, помогна ни. 90% от тях знаят английски, дори някои баби и дядовци. Не са купонджий — или поне не като балканците. Не съм бил на парти засега, но две на които присъстваха мои приятели и ми казаха, че повечето си държат бирите и си говорят. Което е идеално за мен.

И тук имат разни проблеми с младежите (че не уважават Закона достатъчно и т. н.), но в сравнение с България тук е като разходка в парка. Със сигурност и тук има идиоти, просто все още не съм попаднал на тях.

Жените в Дания

Въпреки, че не ми е до датчанки в момента — къде заради все още нестабилното ми положение, къде заради Моето момиче в България, не мога да не кажа малко и за тях:

Прекрасни блондинки карат колелета.

И това на фона на „гъзарските“ таксита ми изглежда все едно съм в някакъв паралелен, обърнат наопаки свят. Много от тях докато ги гледаш в гръб предизвикват реакция от рода на „Come to daddy! Roar!“ — супер тела имат повечето. Спортуват много. В лице някои са симпатични, но за моя вкус не много голяма част преминават границата към красиви.

Легалност

За да съм легален и да се ползвам със всичките превилегии трябва да имам CPR номер („жълта карта“), която става за две седмици. Само дето трябва да се попълни адрес, какъвто аз имам от днес. След това вече ще мога да мина на нормален GSM тарифен план, да работя и така на татък.

Българите в Дания

Само за тази година, само от първи курс, само в този университет сме около 60 човека. Някои са свестни, други са абсолютни кретени и пачи. Последните крещят, викат (неща от рода на „Батенцее!“ и „Жик — так!“), псуват, хвърлят си фасове и боклуци по улиците, пресичат „по български“ и какво ли не. Като животни. За капак не знаят английски добре. Откровено признават че са преписвали по изпити и фалшифицирали (някак си..) документите за кандидатстване. Нямам думи и не ми се ще да коментирам много. Но за следващите, които ще ходят в чужбина… да ви кажа нещо. Вие сте гости в държавата, в която сте. Следвайте правилата на домакините. Така както искате вкъщи вашите гости да следват вашите правила и така както не искате пияни финландци по нашето черноморие, които „не следват правилата“.

Това е засега. И още след време.

Автор: Лъчезар Петков

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Първи впечатления от Дания”

  1. Деница каза:

    чудесно 🙂
    Точно в Aalborg искам да отида да уча. Харесах си магистратура в университета в града и сега се подготвям за кандидатстване.
    Продължавай с поредицата, ще ми е интересно да чуя повече, макар че частта с Българите там нещо хич не ми хареса 🙁

  2. Lora Nielsen каза:

    ИЗУМЕНА СЪМ:) Сигурно живееш там вече от няколко месеца и имаш по-добра представа за Олборг и дори за Дания като цяло. Но си попаднал в няколко мита, които ВЕДНАГА ще разбия! Аз съм женена за датчанин. В Дания съм била точно 4 пъти – като се започне от 2003г та до сега. В Олборг точно не съм била (може би само там). Но за датчаните, мили Лъчезаре, си в ОГРОМНА грешка. Те са всичко друго но не и сърдечни или пък толрантни. ДА СИ ИМАШ ЕДНО НА УМ – ТЕ СА НАЙ-ДВУЛИЧНИТЕ ХОРА, С КОИТО СЪМ СЕ СБЛЪСКВАЛА ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ! Да внимаваш много. Звучиш ми като интелигентно момче и по-добре да не бъдеш меко казано прецакан в „най-щастливата страна в света“ (bulshit!). Датчаните са най-депресираните хора на света. ЩАСТИЕ ЗА ТЯХ СЕ РАВНЯВА НА ПАРИ, ВИСОКИ ОСИГУРОВКИ, БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. Истинското щастие като любов, човечност, дори толерантността на расите, за които говориш – липсват. Те са много прикрити хора. А всички тези преселници, които виждаш да се мотаят по улиците са студенти или останали след дипломиране студенти – да не забравяме, че Олборг все пак е студентско градче. Същото е с Орхус – макар и втория град по големина той е основно населен със студенти от целия свят, търсещи безплатно и качествено образование. А търпимостта на датчаните на другите раси/религии свърши, т.е. приема на нови „емигранти“ е леко ограничен. Преди 5г беше изключително лесно за негър например да влезне и да остане в страната – жени се за леля си по майчина линия и хоп – вече и той може да остане легално, да си търси работа, да получава едни от най-високите социални помощи в света. Казваш, че физиката на жените/мъжете в Олборг е добра – ок, но това са студенти:) 90% от населението на този град са студенти. Излез от Олборг и се разходи надолу из Ютланд и ще видиш за какво McDonald’s поколение става въпрос. Затлъстяването в нацията им е огромно. Но може би малко по-малко от нашето, т.к. българина се храни основно и само с хляб и друго подобни боклуци. Менюто на датчаните е много еднообразно, ако имаш кухня с електроуреди да си готвиш бг храна иначе ще увиснеш само на стекове, бифтеци, месо, месо, месо, месо, месо и пак месо. Тия хора дори през лятото трудно ядат салати. Ужасно е. А за супи да не говорим. Имам и още едно мнение за българите в Дания – сблъсквала съм се и с тях там – с тези, които са женени отдавна в Дания, за много влиятелни и богати хора, примерно в Копенхаген. И тези, които живеят почти в нищета там, но за нищо на света не биха се прибрали в БГ. Подкрепям мнението ти за т.нар простотия, която се е НАНЕСЛА в Дания заедно с нашите сънародници. Много жалко. Но и датчаните не са от най-културните хора, така че ще си паснат на място. Датчаните са много ограничени хора като цяло – те рядко четат, рядко ходят на театър, опера, ниска обща култура като цяло. Основни понятия от географията им липсват. Пробвай с въпроса къде точно се намира България(и не приемай отговора – Sunny Beach is in Bulgaria). А за партитата и за това че не купонясват като българите – о да, те само пият. PARTY=DRINKING TILL DROP. Не се и надявай на някакво истинско забавление. Както казах – те се раждат депресирани. Смеха им е изкуствен, никога не се смеят от сърце. Съжалявам за негативното ми мнение, но не се базира само върху един човек/град/област. Общувала съм, а и работя(мъжът ми работи само и единствено с датчани) с датчани почти ежедневно. И всичко което ти споделих по-горе го имай в предвид и го използвай за да предпазиш самия себе си от обкръжаващата те среда. Успех в Дания и пробвай да се абстрахираш от депресията им;)

  3. Antoniya Velichkova каза:

    Всичко винаги има две страни. Предполагам и двете мнения си имат своите истини. Искрено се надявам всичко там да е почти толкова розово, колкото е описано по-горе, т.к. днес разбрах че съм приета именно в Олборг и именно в NOEA. Затова с нетърпение очаквам да отида там и наистина се надявам да се окажа на място, точно толкова гостоприемно, колкото е и описано.

  4. Ани каза:

    Всичко написано в статията е вярно за новобранец в Дания 🙂 След малко по-продължителен престой и възможност да общувам активно с датчаните мнението ми постепенно се промени до това на Lora Nielsen. Омъжена съм за датчанин, но за мое щастие живеем и в Бг и в Дания, така че не съм постоянно в Дания и имам възможност да си отдъхна от асоциалния, самотен живот, който се води в тази държава…
    Датчаните не са никак толерантни към чужденците… за намиране на работа да не говорим…

  5. Penka Ganeva каза:

    XXXXXXXXXXXXXXXXXXX е международна компания, която има договори за директен прием в университети от различни държави. Кандидатстването става с попълване на формуляр за кандидатстване и прилагане на нужните документи в сайта на организацията в специална онлайн система: http://www.XXXXXXXXXXXXXXXXXXX.eu
    Към момента това е единствената действаща в България международна организация, с която може да се кандидатства онлайн за висши училища в Дания, Германия, Белгия, Великобритания, Холандия и други.
    ВАЖНО!!! Ако нямате сертификат за владеене на английски език, можете да положите безплатно изпита на XXXXXXXXXXXXXXXXXXX, който се признава от почти всички университети, с които организацията работи, което практически ви спестява много усилия и разходи.
    За повече информация: http://www.XXXXXXXXXXXXXXXXXXX.eu

  6. Стойчо каза:

    @Пенка, малко е неподходящо да ползвате сайта за такава откровена реклама

  7. Alis каза:

    Lora vob6te ne sm saglasna s teb, lelq mi e omajena za dat4anin i tova lqto bqh v Daniq, re6ih 4e 6te jiveq v Daniq za6toto nikoga i nikade ne sm vijdala takova otno6enie, i da opredeleno sa nay-6tastlivite mn skoro stana taka 4e pretarpqh zlopoluka i ako ne bqha edni savsem nepoznati dat4ani za men.. ako ne bqha te sega 6tqh da sm v bezdanna qma..

  8. Antoniya каза:

    Алис, мисля че си имала късмет, какъвто можеш да извадиш във всяка една държава на земното кълбо. Мисля също, че за да си създадеш представа за една държава ти трябва да постоиш там малко по-дълго и да се сблъскаш с ежедневния живот в нея, а не просто да отидеш на гости. Аз също живея в Дания, вече половин година и мога да ти кажа, че съм напълно съгласна с Ани, че те са затворени и е много тръдно да се интегрираш в обществото им, което разбира се не значи невъзможно. Разбира се, навсякъде получаваш любезно отношение, всеки е готов да ти помогне със съвет, да те опъти и т.н. но това не са истински взаимоотношения с хората. Датчаните са доста затворени в своята собствена общност, мисля че това може да се извади и от факта, че те не напускат държавата си, почти минимален е процентът на датски студенти извън страната. А за езика да не говорим, не е от най-лесните за учене или пък за произнасяне. С две думи мога просто да кажа, че тук е добре да дойдеш и да придобиеш опит, но би било много трудно ако решиш да останеш.
    Ако все пак си решила твърдо ти пожелавам успех и ти препоръчвам да си избереш място по-блисо до Копенхаген, защото датският, който се говори там е доста по-„разбираем“, отколкото този в Ютланд.

Leave a Reply