май 30 2000

Една весела компания в Македония (май 2003)

ЕДНА ВЕСЕЛА КОМПАНИЯ В МАКЕДОНИЯ!

Разказ на Коцето – http://www.komitata.com

1. Пътуване към Охрид – част 1

Потеглихме вечерта към границата. Автобусът взе 400-те километра до Охрид (част от които по магистрала) за чутовните 11 часа. Като пристигнахме около разсъмване, разбрахме че все пак сме подранили няколко часа (то бива презастраховане ама…!). Можеше да ни спрат в някое крайпътно заведение. Имахме нужда от кафе, тоалетна, нещо за хапване и освежаване. За съжаление не ни огря.

Българо-македонската граница. Бяхме единственото превозно средство на границата, което се осмеляваше да я пресече в тая късна доба. Около час ни беше нужен да пресечем тази безвизова и почти безмитна граница. Всеки българин, който излезе от територията на Царството и стъпи на територията на Републиката за пръв път, разглежда Македония като някакво много екзотично явление под лупата на многогодишните си предразсъдъци и знанията от читанките. Затова първите лични впечатления винаги са много силни. Първите парченца македонска действителност, с които се сблъскахме бяха тоалетната на границата и граничният ресторант.

Тоалетната на границата препоръчвам да ползвате само ако сте много, много закъсали.

Продължение…

2. Първи ден – Охрид – част 2

Втора част на разказа на Коцето http://www.komitata.com

Разсъмването посрещнахме около 7 километра преди Охрид на една опърпана бензиностанция. Освен опърпаната бензиностанция там имаше и една опърпана „Застава“, очевидно собственост на някой от служителите. Старичкият автомобилен парк в Македония се набива почти веднага в погледа. Очевидно в движение има много стари коли „Застава“, Рено, FIAT. Според някои македонски сайтове македонците масово купуват коли в България и ги карат с български регистрационни номера, тъй като най-различните такси, данъци и акцизи на практика удвояват цените на колите втора употреба в Републиката.

Спряхме на запуснат паркинг в центъра на града (после като се връщахме се появи един младеж със самоделна бариера, който правеше приличен бизнес с държавно имущество като очевидно събираше пари за паркиране от обществения паркинг.. Касови бележки?:))) ) Поради не много умно измислената програма, както не бяхме спали, неотпочинали и омачкани от пътешествието тръгнахме да се разхождаме из града и особено мъчително по стръмните улици.

Дойде екскурзовод. Екскурзоводът (бай Гьоко Гьоршевски) очевидно беше много печен в занаята, говореше много увлекателно и интересно. Лошото беше, че отвреме навреме забравяше за какво е говорил и пускаше „същата плоча“ отново и отново

Продължение…

3. Втори ден – Св. Наум, Струга – част 3

Св. Наум – напомня по нещо на Созопол с безкрайната крайбрежна алея с павилиончета, капанчета, будки и сергии. Още веднъж се потресохме от комбинацията манастир + хотел + ресторант. Не знам, може би сме изостанали, но по-голямата част от сградите, които обграждат църквата не са част от манастира, а са хотелски комплекст със ресторант – съвсем прозаични, което дълбоко ни възмути. Чувал съм, че на запад е така, но на нас ни направи ужасно впечатление

Продължение…

4. Трети ден – Битоля (Битола), Скопие, прибиране – част 4


Това беше денят, в който трябваше да се приберем и пътем да разгледаме няколко града в централна Македония.Пътят към Ресен и Битоля минава през много живописна планинска местност, а отдясно се извисява невероятната Галичица (македонската Фуджияма). По този път навремето са се оттегляли българските войски след края на Втората Световна Война, и тук е мястото да цитираме една покъртителна история, случила се близо до село Косел, наглед съвсем невзрачно селце на пътя Охрид-Ресен-Битоля.

Продължение…

Прибиране- част 5

След Скопие пътят е съвсем скучен. Абсолютно нищо за отбелязване. Планината, която се вижда вляво от пътя е Скопска Църна Гора, и съвсем ясно се виждат стърчащите като ракети минаретата на албанските джамии в планинските села. Стъпихме с известно облекчение в България. За тоалетната на българската граница мога да кажа само едно положително нещо – безплатна е.

Продължение…

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Една весела компания в Македония (май 2003)”

  1. […] бензиностанция, за да установя, че от времето, когато Комитата беше ходил до Охрид , в Македония не са настъпили съществени промени по […]

Leave a Reply