Продължаваме с пролетните впечатлния на Магда за Лондон. Разгледахме някои неща, а днес продължаваме.

Приятно четене:

Лондон – пролетни впечатления

част втора

 

Прабабите на тези патици сигурно са приветствали адмирал Нелсън със същото хладнокръвие, с което позират на туристите.

 

Друг голям човек. „Моби Дик“ влиза в личния ми топ 10 за книги.

 

При тази гледка сърцето ми спря. Буквално.

 

Време за чай. За какво друго?

 

Небостъргачи.

Най-новата архитектура на мен изключително ми допада, нищо, че автохтонното население нарича например тази сграда „Исенгард“.

 

За този Фолксваген – бръмбар (костенурка 😉 – бел.Ст.) така и не реших дали е извращение или кичът преминава в пост-модернистичен-поп-арт.

 

Библиотека със страхотна архитектура, като от научна фантастика от 70те.

 

Баскетболно игрище на покрива.

 

Ново и старо отново, въпреки че стъклената фасада вече е винтидж по онзи начин, по който седемдесетарската архитектура изведнъж стана куул.

 

 

Краят на една легенда –

Карнаби стрийт

 

Лондончани са мили хора

и не биха оставили крал Чарлс Втори да стои с празна чаша.

 

 

 

Пикник на тревата.

 

Втора мечта се сбъдва –

Британският музей за естествена история.

Natural History Museum, Cromwell Rd, Kensington, Greater London SW9 7, UK

 

Снимам се със скелета на диплодок, който чакам да видя поне от 30 години.

 

Гигантски праисторически бозайник.

 

Скелетът на хищен динозавър, палеонтологията ми беше другата мечта (след малко и за третата).

 

Динозаврите в популярната култура.

Може да се поспори дали първото място е за тях или за мумиите.

 

Един от екземплярите, уловени от сър Чарлз Дарвин.

 

Прекрасна и огромна сбирка,

въпреки че почти 2 века по-късно моралът при създаването и, както и на тази на Британския музей е повече от съмнителен.

 

Трета сбъдната мечта – музеят на науката.

И третото ми желание като малка – да стана космонавт, ако може такъв, който изследва древни космически цивилизации и животни.

Естествено, нищо такова не излезе от мене. Ако науката се движеше по начина, по който си представяхме в началото на 80-те, може би щях да съм Алиса Селезньова, космо-палеонтолог. Уви, все още сме здраво вкопчени в родната ни Земя.

 

Все пак, за век и малко от каруците се качихме на совалки.

 

Останалото е много кръстосване на улици и пъбове, най-добрата бира, опитвана от мен – cask ales, много видове и боб за закуска.

Снимките от музеите са на urban traveler.

Край

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

 

Лондон