юли 01 2011

Хотнишка екопътека, крепост Хоталич и Бузлуджа (Обиколка на България – 3 част)

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, минахме през Плиска и Никополис ад Иструм, а днес ще минем през Хотница и Булзуджа

Приятно четене:

Обиколка на България

част трета

Хотнишка екопътека, крепост Хоталич и Бузлуджа

Ден 5:
Голямо спане му ударихме. Сутрешното кафе го пихме към 13:00 ч. След малко чудене
с.Хотница или с.Емен да е следващата ни цел, решихме да пробваме

Хотнишката екопътека

тъй като прочетох че пътеката започва с водопада. Ако ни домързи да ходим по
пътеката поне водопада ще видим. След като стигнахме там решихме да пробваме и
пътеката.

Хотнишка екопътека, Хотница

След като преминахме по мостчето над реката и се озовахме на отсрещния склон на
каньона, пътеката се загуби из тръните. С цената на няколко драскотини и опасността от
подхлъзване по отвесните скали успяхме да се доберем до равното. От там спокойно през
тръните се върнахме отново до водопада. По късно от местните научихме, че пътеката
стига до съседното село Русаля, ама това няма как да го разбереш тъй като пътеката
нататък е доста обрасла.

Хотнишки водопад

Там имахме среща с индивид от семейство Смокообразни, който други посетители вече
бяха убили с цел направата на колан. Не знам как се прави колан от змийска кожа. Това ни
казаха те. Без коментар… По снимките в Wikipedia прилича на

Вдлъбнаточел смок

Вдлъбнаточел смок

На връщане минахме през гр.Павликени за по-направо. Напазарихме от тамошния Penny
маркет. От където си закупих чудесен комплект за готвене Fackelman и сгъваем трион,
бяха на промоция. За другия къмпинг ще сме подготвени. Всъщност комплекта се оказа не
особен качествен след опитите у дома не все пак върши работа. Денят завърши отново
покрай скарата в с.Идилево.

Ден 6:
Последния ден пак се поуспахме. Събрахме багажа и потеглихме към началната точка
Стара Загора. Минававайки през г.Севлиево решихме да посетим и останките от

крепостта Хоталич.

Мака и последен денят трябваше да се оползотвори. Там
срещнахме една доста по-голяма роднина на Пепе, към която се отнесохме с голям
еспект, даже не можах да я снимам добе. Има доста доба гледка от крепостта.

Крепост Хоталич край Севлиево

Втората спирка след Севлиево бе

в.Шипка,

който посетихме на 30.12.2010, но нямаше кой да даде печатчета затова наминахме отново. Всъщност само Живка се качи до Храм-Паметника и се възползва от промоцията. Тъй като осветлението музея било поведено
имаше вход свободен и Живка се възползвала, докато ние дремехме на паркинга, тъй
като ни мързеше да изкачим последните 100-на стъпала до върха. От там към

Бузлуджа.

Точно под върха Слави каза че ще пробва един алтернативен път до горе с джипката и
ние го изоставихме сам и драпахме по стръмната пътека а пък той се качи по асфалтовия
път до там.

Buzludzha, Kazanlak, Bulgaria

Все още не мога да си обясня защо толкова бързо се навих да сляза. Всъщност
тогава не се досетих, че има асфалтов път до там. Ама дои и да знаех не бих си помислил,
че ще използва него. Леко запъхтяни успяхме да стигнем до

Дом-паметника на партията

Бузлуджа

Даже влязохме вътре през един счупен прозорец. Грозна разруха цари вътре, донякъде
целенасочена, до някъде случайна.
ПРЕДИ:
http://www.parnarov.com/2011/02/08/survayvurite-ot-buzludzha-nie-kolkoto-mozhem-da-obeshtaem-vie-tolkova-ne-mozhete-da-poiskate/
СЕГА:

Бузлуджа

Един великолепен акт на българската простащина. Опитвахме се да си представим
колко величествено е изглеждало това място когато е било в разцвета си. Тогава си
помислих щом това място може да се помени така за 20 години, напълно е обяснимо
защо от старопрестолните ни столици след 1000 години са останали само основите на
които се припичат змиите. Сигурно от Бузлуджа няма да има и толкова след 100 години.
На повечето места гранитните и мамоните плочи бяха старателно откъртени, навярно за
да застелят стълбището на нечия къща. По-добре да го бяха взривили и този паметник.
После почетохме в интернет каква колосална сума за онова време е похарчена, за да бъде
построен този паметник. Как са събирани дарения от родителите ни за да се събреат
парите и т.н.
Като извод от това пътешествие, мога да ви кажа че ако не беше толкова гандиозно
чествана 1981 г. (1300 години Бългаия) , нямаше да видим и една 10-та от това което
разгледахме. Всички въстановки по старопрестолните столици за правени в чест на този
празник. Бузлуджа и НДК са открити през 1981 г. Гарата в Мадара и стълбите от нея до
Мадарския конник са завършени през 1981 г. И сигурно много други неща ги дължим на
този празник, но що пък да не ги разрушим, нали ни е срам от миналото ни…
КРАЙ

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Хотнишка екопътека, крепост Хоталич и Бузлуджа (Обиколка на България – 3 част)”

  1. Радост каза:

    Благодаря за интересният пътепис и красивите снимки. Последните думи обаче, ме провокираха и не мога да не кажа, че не съм съгласна. Това,че паметникът на Бузлуджа е унищожен може да не е добре, но по- голямата грешка е, че изобщо е бил построен. Такава мегаломанска идея на една партия, която задължава всички да й събират пари да я построят е огромна грешка според мен. И всички останали обекти, които споменавате са построени не благодарение, а въпреки тази партия. Много повече можеше да имаме като наследство ако не бяха подобни безумни идеи. Уважаема редакция, искрено се извинявам за политизирането на сайта. Може да ми изтриете коментара- няма да се сърдя. Още веднъж- извинете ме, но не се сдържах.

  2. Иван каза:

    Радост, със сигурност има много хора които мислят като вас, много хора биха поспорили също така. Смятам, обаче, че полемиката за свършен в миналото факт е излишен в случая. По-важно е да се провокира дискусия за това как да се оползотвори това `мегаломанско` творение за в бъдеще. Имаме пример в съседна Румъния ( не съм го посещавал, и не мога да кажа доколко е успешно това начинание) – дворецът на Чаушеску е превърнат в туристическа атракция и приток на пари за държавата. Ако се помисли за нещо такова в Бузлуджа, ми се струва, че има немалък шанс от порутена постройка, повод за периодично чесане на езици, да се превърне в печеливша туристическа атракция. Защото, дали се гордеем или се срамуваме, това е част от нашата история и не може да бъде изличена. Може да бъде интерпретирана и манипулирана по най-различен начин, но основата си стои. И вместо да се чудим как да оплюем нещо от миналото ( не визирам твоя коментар по никакъв начин) е по-добре да се помисли как да се използва това, което вече имаме, за да се направи нещо добро за бъдещето, защото то е това, което може да се промени.( Размислите ми са продиктувани и от последната случка с паметника на руските войници. Там се оказа, че ако някой изпльоска един графит по средата на паметника, никой дума няма да обели, докато ако някой вложи въображение и създаде някакво творение на изкуството, той бива заклеймен – нещо, което поне на мен ми се струва доста притеснително).

  3. Радост каза:

    Иван, съгласна съм с Вас. Ако може този паметник да се използва за нещо смислено( но не за възхваляване на социализЪма- колко беше хубаво едно време) аз съм ЗА. А и на мен осежения паметник на съветската армия много ми хареса- жалко, че го измиха.

  4. Албена каза:

    Преди две години бяхме край Хотнишкия водопад. Тогава явно пътеката е била нова и беше проходима, но все така стръмна и опасна. Незнам защо, но нямам вяра на тези пътеки – повечето са направени за хора с отлична форма и добър екип.
    Иначе местността е красива и е добро място за пикник (поне през пролетта и началото на лятото).

  5. Yuliya Kyle каза:

    Един великолепен акт на българската простащина. …По-добре да го бяха взривили и този паметник…..И сигурно много други неща ги дължим на
    този празник, но що пък да не ги разрушим, нали ни е срам от миналото ни…

    Popadnah na patepisat tarseiki informatsia kak da stignem do Shipka i Bizludja…

    zhalko. za tazi 4ast ot komentrite tsitirani po-gore.

    sled kato sa pohar4eni tolkova pari v minaloto – da biahme madri da izpolzvane kakvoto ni e ostanalo kato podobrime turizma…zapadniat svait e tolkova lyubopiten da ‘vidi’ i kakvo e bilo i kavo sme imali. Snimki ot Buzlidja vidiah nai-ve4e v 4uzhdi blogove, kazvaiki kakvo velikolpno miasto e…no zabraveno i razru6eno.
    4uzhdite turisti nama da gi privle4em s molove – otdavna sa im omraznali. za6toto otdavna si di imat…

    no tova 6te im e interesno ili da stoiat v rezidetsia na biv6iat diktator, Arbanasi naprimer…6te6e da e pe4atnitsa na pari a sega e posme6i6te. A kakvo prekrasno maisto! Vaobraziava6to si 4e 5 zvezden hotel.

    kakvoto i da e bilo po komunusti4esko vreme to si ni e istoria i e 4ast ot nas i nie ot nego, nali?

    de da mojehme i ve4noto 4ijdopoklonni4estvo, nedovolstvo, 6ikalkavene, tarikatstvo, mankane. i drugi podobni ka4estva na6i da gi ‘vzrivim’ i da se otarvem. po-6te svar6i rabota…

    Az 6te zaveda saprugat mi, koito e avstraliets, da vidi tezi mesta…a nie neka gi otri4ame..i da se naduvame izkustveno 4e sme balgari.

    samo oba4e se naduvame-za sajalenie.

    ostanete sas zdrave i blagodaria za informatsiata!

    Yuliya

Leave a Reply


Switch to mobile version