сеп. 17 2008

Халкидики (Χαλκιδική, а може и Halkidiki)

За какво ще си говорим днес? Правилно… за моренце… на Халкидики… кеф…

Приятно четене — разказът е пълен е с полезна информация за:

Халкидики (Χαλκιδική, а може и Halkidiki)

Бях обещал да напиша за почивката в Халкидики, но все не оставаше време. Тъй като много българи са решили отново да прекарат отпуската си далеч от скъпото и презастроено българско черноморие, Гърция и специално Халкидики са една прекрасна алтернатива. Може би много наши сънародници избират Турция, но на мен тези южни покрайнини са ми някак по-близко.

Вижте по-голяма карта

Времето на Халкидики:

Както всяка година и този път изборът падна върху Villa George. Имаше и няколко други алтернативи, но когато една консерва като мен иска да си почине, задължително ще избере нещо до болка познато. В края на този май, по случайност нямаше празници в България и на Халкидики беше празно. Румънците определено им е далече и вече залагат на българските курорти, македонците нещо бойкотирали Гърция, а сърбите щели да атакуват по-късно. Учудващо или не, първите 2 дни бяхме сами на плажа. Кеф:-) Морето през май е топло (23—25 градуса), температурата на въздуха около 30, вятър почти няма, а облаците са едно добро пожелание. Идеално време за почивка. След началото на юни температурите се покачват страшно и появата на плажа между 12 и 17 часа си е чист риск.

Хотелът Villa George е четиризвезден,

строен около 60-те за по-възрастни английски туристи, но предлага всички удобства за семейна почивка.

Всяка стая (студио, апартамент) е снабдена с климатик, телевизор (има 2 руски програми), хладилник и напълно оборудван кухненски бокс, който е много подходящ за хора с по-ниски доходи. През май и септември цените в хотела са и най-ниски. Студиото е около 20 евро на вечер, през май и под 30 евро за септември. В силния туристически сезон цените са около 60 евро.

Храната на Халкидики:

Както вече писах, можете спокойно да готвите в стаите си (няма нужда да се запасявате от България), но Villa George има и много приличен бар-ресторант на плажа където има специални и доста евтини менюта за обяд и вечеря. Почти идеален вариант за семейства с деца.

В нашият случай предпочитахме да обикаляме до околните градчета и да посещаваме любимите си заведения в Калитеа, Ханиоти, Пефкохори и Полихроно. Обиколката естествено е с кола, а шофьорът дори може да пийне в разумни граници, тъй като полиция по пътищата няма, а и иде реч за няколко километра прав, ненатоварен път.

Има безкрайно богат избор от места за обяд и вечеря във всяко градче. От евтини пицарии до много прилични ресторантчета в които за обилно хапване и пийване, трябва да приготвите около 30 евро за двама. Почти навсякъде в заведенията идеално разбират български, а ако няма меню на родния език то задължително има вариант на английски, руски или сръбски. А и имената на ястията звучат почти като на български.

Пефкохори

Любимото ми заведение е Влахос в Пефкохори.

Едно много китно ресторантче на крайбрежната улица, с невероятно бързо обслужване и страхотна кухня.

Влахос в Пефкохори – отвън

Ресторант Влахос в Пефкохори – отвътре

Там правят най-добрите каламари на света. Задължително трябва да се опитат и бифтеките (особено двоен с топено сирене) и в никакъв случай не пропускайте гръцката мусака (с огромна заливка и доста патладжан).

За пиене: Рицина Маламатина… има и домашна:-) Кориатики е гръцка салата с много зехтин, но за хора като мен дето не понасят пиене с анасон, възниква проблем с липсата на нормална ракия:-)

Ако сте решили да си угаждате по заведения следващото е

Флегра в Полихроно.

Повечето риби там са някакъв връх!

Най-добрите миди пък са в Ханиоти.

От центъра тръгвате към църквата, посока морето и вдясно има едно дворче. Не помня името, но пред ресторанта има един много свеж тип който знае стотина хиляди езика и ще направи и задно салто ама няма да пропусне клиент:-)

Важен принцип от дългогодишните ми скитосвания по ресторантите на Халкидики е никога да не сядам в заведение със светло сини столчета. Там по правило храната винаги е била под средното ниво.

Цените из Халкидики:

Спомням си, навремето, като бях малък, тръгвахме към морето с кола пълна с алкохол и мезета разни. До преди няколко години често това го правеха и българите. Сега времената са различни. Доста неща в Гърция са по-евтини отколкото в България. За цените на лекарствата е ясно. Има вериги магазини, като LiDL, в които цените на виното (австралийски, чилийски, френски), уиски, френски сирена, подправки, кафе и всички продукти произведени за тяхната марка са символични в сравнение със София. Почти същото е положението и в Carrefour (само в Солун), където, особено продуктите на промоция, са си жестоко попадение. Дори и в Мазутис повечето продукти за марката им Mr. Grand са си чиста далавера за българския потребител. Разбира се цените на цигарите са си нашите по 2, така че това е единствения продукт с който препоръчвам да се запасите преди да тръгнете.

Няколко думи и за

Солун (Thessaloniki)

В деня, който решихме да ограбим магазините в Солун, ни посрещна жега от 38 градуса. Първо ни текоха лигите в IKEA. Не знам защо, но винаги съм обожавал IKEA. Почти всичко което съм си купувал или харесвал там е било страхотно функционално, почти винаги супер качествено и задължително на разумна цена. Тъй като ни предстои обзавеждане на апартамент, този път се заглеждах и по кухни, мебели и т. н.

Без да споменавам отново качеството и цената… функционалността която е вложена във всяко нещо е невероятна. Чудя се дали няма някакъв начин за доставка на неща от IKEA Солун в България? Макар че чувам слухове за IKEA в София… ама май не би…

Следващата спирка беше Media Markt. След като в Лондон техниката се оказа доста по-евтина от България, реших да проверя как стоят нещата и в Гърция. В официалния сайт на Media Markt Europe странно защо се мъдри и България на картата им (гледам емблемата на Техномаркет е поразително сходна с тяхната:-)), но там цените на нещата от 200 евро нагоре определено са по-ниски от тези при нас. Спомням си много прилични цени за Apple MacBook Air, доста монитори, фотоапарати и обективи. Цените на евтините джиджавки, като мрежови кабелчета и дребна периферия обаче са в пъти по-високи.

Интернет из Халкидики:

Както и миналата година положението с интернет достъпа на Халкидики си остава проблемно. Cosmote, VodaFone и Wind (бивш TIM) продават устройства със SIM карта (PCMCIA или USB) сходни на тези предлагани от Globul, Mtel и VivaTel у нас, но освен че трябваше да придобия още едно устройство с цена над 230 евро, се искаше да подпиша и дългосрочен договор. Никой не предложи отделно карта с включен трафик и без договор, а това, чини ми се, е добър избор за всеки турист. Във всяко градче в Халкидики си има поне по едно интернет кафе (цена 2 евро за час), но за многото обикаляне тези десетина дни, така и не попаднах на отворена wi-fi мрежа. Големи скръндзи са това византийците:-(

В нашият хотел също имаше интернет достъп (ADSL на OTE), но цената от 5 евро на час е крайно неподходяща за качеството, което предлагат.

Пътищата в Халкидики:

За разлика от България, където магистрала Струма, е някакво добро пожелание, в Гърция народа строи яко пътища за потока балкански туристи. Практически е почти напълно готова

магистралата от Промахон (границата) до Солун.

Спомням си, че започнаха активно да я правят преди година. Може би есента вече ще пътуваме изцяло само по нея. Освен това, всички пътища са със страхотен асфалт и чудесна жълта, отразителна маркировка, която нямам идея как точно правят и полагат, ама не се изтрива като нашенската… пътя просто те води. При това посещение ми направи впечатление, че на няколко пъти разни византийци натискаха клаксони, ако задремехме на светофар. Поизнервили са се нещо и те. Или пък са прихванали от нас:-) Цяло щастие е да видиш пътен полицай. Тук таме има табели предупреждаващи за камери, но като цяло е правилно да се водим по стадото. Ако гърците карат — караме и ние. С колкото те — с толкова и ние.

Границата Кулата-Промахон:

Нещо което ми направи лошо впечатление е поредното престараване на родните митничари и на излизане и на влизане. И в двата случая бяха успели да създадат безумна опашка от коли и към Гърция и към България. За сметка на това, гръцките митничари при самия вид на кола с български номер, просто помахваха с ръка да преминаваме по-бързо.

халкидики

Ах морето…

Тази почивка в Гърция ни се отрази много добре. Случихме и на чудесно време и на спокойствие, каквото не мога да си представя в някой български курорт.

Друг път… пак:-)

А може и преди това…:-)

Автор: Оггин

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Халкидики (Χαλκιδική, а може и Halkidiki)”

  1. Надя каза:

    Перфектна статия! Солун, Халкдики, Флегра, Лидл, Карфур и Икеа – все едно аз съм го писала!

    Бях там за два дни, но все едно беше месец – перфектно преживяване. Определено си заслужава.

  2. Venezia каза:

    Тъжното е, че въпреки прекрасната природа на Гърция за повечето българи тази страна се свежда до магазини, кръчми, цени, бутикови хотели, шопинг…и нищо друго.

  3. […] пъти съм писал за Халкидики и няма много за казване, освен че за втори път сме на […]

Leave a Reply


Switch to mobile version