Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, минахме по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария, а днес през Сан Бернардино ще стигнем до езерото Комо в Италия

Приятно четене:

Алпите – на гости на мармотите

част трета:

От Сан Бернардино до езерото Комо

Ден 4-ти 25.08.2009г.

Кучетата Санбернар

Сутрин в Швейцарските Алпи.

Облачно време, ама ще отмине. Поемам дълбоко въздух и пак онази миризма на кравешки …. неща. Огледах се и навсякъде много чисто, пък „ухае”, та не се диша. Сигурен съм, че през половин час пръскат с този аромат нарочно. Хубавото беше, че миризмата рязко ускори нашето тръгване.
Още от вечерта, докато си миришехме онези кравешките, Вики каза, че видяла табела за Сан Бернардино и там може да е манастира с прочутата порода кучета. Седнах и направих маршрута, който отново беше само по панорамни пътчета и заради тези кучета стана малко напред-назад из Алпите. Всичко е готово и потеглихме. Крайната цел беше Италия и езерото Комо. Навлизайки в Алпите, Швейцария започна да става красива, та чак да ми харесва. Учудиха ме пътищата, които не бяха с асфалт, а с някаква странна настилка с фуги през 3 метра. Появиха се и кръпки на някои места, но пък завоите отново бяха от хубавите. Сигурно защото предния ден говорих, че тук не ми харесва, сега планината реши да си отмъсти и започна леко да вали. Процедурата по обличането на дъждобран тип гащеризон за мен е една от най-омразните по време на път, защото е свързана с адските чупки в различни посоки за да се напъхам в него, пък не съм от най-гъвкавите. Е, то разбира се, когато се облича по мързеливия начин е толкова трудно, но в крайна сметка успях и продължихме с изкачването. Навлязохме в

прохода Lukmanier и така в лек дъжд стигнахме до езерото “Santa Maria”.

Височината беше 1919м .

Отново и в двете посоки имаше много мотористи и отново красивите Алпи. И понеже доста пъти повторих колко ми харесва вече Швейцария, дъждът спря. Продължихме към

Сан Бернардино,

като ако се избегне магистралата, както и направихме, се минава по панорамен път с много хубави завои и много добра настилка, вече от асфалт.

Така стигнахме до този прочут

град Сан Бернардино. Много красив, с малко езеро D’Isola,

обаче кучета не се виждат.

San Bernardino, 6565 Val Mesolcina, Switzerland

Обиколихме целия град и нищо. Е, седнахме да обядваме в едно заведение и ни носят студена минерална вода и на бутилката какво да видим – етикет с надпис Сан Бернардино. То не било кучета, ами минерална вода. Е, пихме по една студена вода, щото много път бихме, за да я опитаме, посмяхме се малко и потеглихме обратно към

границата с Италия

Колкото повече приближавахме границата, толкова повече надписи, имена на градове, архитектура и доста други неща бяха италиански.
Някак отново странно минахме границата, като точно преди един тунел имаше КПП, на което даже и не спряхме, защото полицая само махаше на всички да минават.

Или вече няма граници или е имало промоция, ама от неевропейска държава в ЕС не бях влизал по този начин*. Границата пресякохме покрай езерото Lugano и след гр.Lugano /Швейцария/ в посока гр.Menaggio /Италия/ на езерото Комо. Вече сме в

Италия.

Минаваме плътно покрай

езерото Lugano

Много красиво и вече рязко се промениха хората, къщите и въобще цялата обстановка.

Минахме езерото и отново след известно лутане стигнахме

гр. Menaggio с езерото COMO.

При този град се сливат двата ръкава и езерото е най-широко. Хотел намерихме сравнително бавно и то не защото нямаше места, а защото много го избирахме. Накрая го избрахме – хотел CORONA /N46 01.200 E9 14.372/. Хубав малък хотел, точно на брега на езерото с ресторант, с малък площад пред него, въобще голяма романтика.

Цената също беше много романтична – двойната стая със закуска 90 евро. А езерото наистина е много красиво.

Преди вечеря дори се качихме на влакче за панорамна обиколка.

Аз на такова возило не се бях качвал от детските си години и беше доста забавно. Така с тази разходка успяхме да разгледаме десетките стари аристократични вили по брега на това езеро с огромни собствени паркове. Повечето от тези къщи и сега се обитават, а някои са превърнати в музеи. Опитах и от прочутия италиански сладолед, но определено този в Дубровник е по-добър. Така стигнахме и крайната си цел за това пътуване, като за връщането бях оставил още една изненада. За този ден изминахме 358 км. с маршрут Wildhaus /Швейцария, онова с кравешките/ – Buchs – Sargans – Chur – Ilanz – Mustér – Platta – Biasca –Castione- San Bernardino – обратно до Castione – Bellinzona – Lugano – границата Швейцария Италия – Menaggio.

Продължението:

Алпите – на гости на мармотите (4): От езерото Комо през прохода Стелвио до Nalles

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

* Швейцария и Италия за държави от Шенгенското споразумение и границата между тях им се минава без специален граничен контрол – бел.Ст.

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Please follow and like us:

Related posts:

От езерото Комо през прохода Стелвио до Nalles (Алпите – на гости на мармотите (4)) От езерото Лаго ди Гарда къмТриест и Плитвице (Алпите – на гости на мармотите (5)) От Гросглокнер през Шютдорф (Австрия) към Швейцария (Алпите – на гости на мармотите (2)) Алпите – на гости на мармотите (1): Към Гросглокнер в Австрия Милано и околностите му (2): Езерото Комо, Беладжо и Варена Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (1): Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо Езерата на Италия: Комо, Лугано, Маджоре, Мадре, Орта, Изео Към връх Гросглокнер в Алпите Италианските езера (2): Изео, Комо, Маджоре и Орта Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (2): През Пасо Валес и Моена до Рива дел Гарда Една Румяна в Перу (3): Пуно, езерото Титикака и плаващите острови на Урос

   Изпрати пътеписа като PDF