Австралия – 10 част: Тhe Walls of China

Австралия: Mungo adventure – част 10: Тhe Walls of China (предишната девета част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)

Тhe Walls of China – някои от тези кули достигат до 50 метра!

Тези странни пясъчни форми се образуват в резултат на постоянните западни ветрове. Те са в процес на непрекъснато изгражане от вятъра и разрушаване от ерозията предизвикана от редките дъждове както и големите температурни разлики.
Пътят към Тhe Walls of China преминава през езерото. Тук виждам семейството Ему за които споменах по-рано.

Ему

По-малкият къмпинг е неприятно място. Тук няма никой, дърветата са много по-изсъхнали и е обрасло с твърда, прашна трева, в която дочувам съскането на стотици отровни змии. Това разбира се може да е постоянното с-с-с-с-с, което се появява в главата ми още в The Woolshed. Вероятно съм слънчасал. Каквото и да е, нямам желание да бивакувам тук. Подминавам го и продължавам към Тhe Walls of China.

Напредвам с колата до където мога. Скоро пясъка на пътя се увеличава и на моменти Хондата оре и затъва в меките части, но все още геройски се измъква. Решавам да не рискувам повече и спирам. От тук нататък трябва да се върви.
Слънцето блести още повече когато достигам огомно пясъчно поле. Дюните се издигат като планина пред мен.

Mobile Dunes – на живо изглеждат много по-високи и внушителни

Започвам да се катеря нагоре и откривам, че пясъка е изключително ситен и приятен за газене.
Достигайки върха, виждам Mungo ширнал се отвъд Тhe Walls of China. Свежият западен вятър не спира нито за миг. Приятно е: мухите намаляват и като че ли е по-хладно.

В далечината се виждат The Walls of China. А по-натам е езерото Mungo.

Пясъка е толкова мек, че не издържам на детския импулс да се засиля и скоча от върха на стръмна пясъчна дюна. Летя от пет, шест метра височина, но не се удрям, а се свличам заедно с пясъка, затъвайки до пояса. Такъв кеф! Нужни са ми плувни движения за да се предвижа отново нагоре. Плувам в пясък! Ново и странно усещане. Не мога да се спра да повторя скока отново и отново…

The Mobile Dunes – намират се в непрекъснато движение. Вероятно това обяснява финността и мекотата на пясъка.

Денят е към края си. Уморен и щастлив сядам на най-високото възможно място. Слънцето бавно пълзи надоло, и обагря всичко наоколо с безброй отблясъци на топлите цветове. Седя с широко отворени очи и очаквам този миг, уловен на първия image, който видях от Mungo и който ме накара да дойда тук. На живо магията е още по-силна! Виждам далеч по-изумителни форми, сенки и цветове. Това е моят момент! Той изпълва със смисъл целия път и всичките положени усилия, за да съм точно на това място, точно сега. Всичко друго е без значение!

Светът около мен бавно се променя и в същото време си остава все същия!

Така би трябвало да свърши историята за Mungo.
Би трябвало, ако не ми се бяха досвидяли $50.00 за бензиновата туба.
Какво се случи в резултат на това ще научите в следващата част.

Продължението в Част 11: East or West, Home is Best!>>>

Автор: Веско Петров

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.