юни 27 2011

Бейрут (Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан 6 – 1)

Продължаваме с първата половина на шеста част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия, после минахме през  Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак, бяхме в Палмира и Дамаск ,  а за последно бяхме в  Йордания – Аман, Следи от войната – Бейрут, ЛиванПетра, Мъртво море и всичко край пътя 🙂

Днес ще започнем с Ливан, като за начало влезем в Бейрут

Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част шеста – начало

Ливан: Бейрут

За втори път през последната седмица сме на южната автогара в Дамаск. Викачите са отново тук и нашият човек не закъснява. Шофьорът на „споделеното” такси взе багажа от ръцете ни и го стовари в багажника на хубавичката кола. Почерпи ни чай, за да не скучаем докато чакаме още пътници. Не бяхме го допили, когато всичко се уреди. Появиха се още двама кандидати. Това пътуване беше изпълнено с много вълнения. Преди три години и половина не посмяхме да отидем в Бейрут, следите от войната бяха твърде пресни и ние предпочетохме да не напускаме Сирия. Началото на войната между Израел и Ливан през 2006 г. пък ни завари в Турция, откъдето преминахме на Родос. На острова останахме доста повече от предвиденото, защото големите гръцки кораби превозваха и спасяваха бягащи хора от Ливан, поради което ние не можехме да отпътуваме за Крит. За това събитие съм писала тук. http://patepis.com/?p=130

Но ето ни на път. Природата започваше да се променя, все повече зеленина по склоновете на хълмовете и планините. Преминахме границите без затруднения, на сирийците платихме изходна такса с долар повече от обявеното, а при ливанците се наложи да запишем точния адрес на хотела, в който щяхме да отседнем в

Бейрут

Този хотел го намерихме по една щастлива случайност, след като се бяхме поуплашили, че цените в Бейрут са повече от европейски. Хотел на института по арабски език. Според описанието се намираше точно над северната част на автогарата, на която ни остави таксито от Дамаск. Още нямаше 12:00 часа, но ни настаниха в просторна стая с висок таван. Хотелът заемаше сградата на някогашна италианска застрахователна компания от 19 век, разполагаше с приятно фоайе, с кафе-ресторант, напитки и храна на атрактивни цени. Късмет си беше и прекрасното разположение в „Джемайзе” (Gemmayzeh) – чаровен жилищен квартал с дълга едноименна улица, обявена за историческа.

Още докато влизахме в града, „който никога не умира”, усетихме възторг от морето, зеленината и невероятната архитектура, която ще е основен предмет на този разказ. Задръстването по околовръстното шосе се дължеше до голяма степен на множеството камиони и други товарни коли, превозващи строителни материали. Защото този град все още се възстановява. По-късно щяхме да констатираме, че в невероятно спокойния пешеходен център може да се чуе само един шум – от бургии и къртачи.

Възстановяването на Бейрут е резултат от изпълнение на трийсетгодишен план 1994-2024г. и до голяма степен се дължи на усилията на убития преди шест години Премиер на Ливан – Рафик Ел Харири. Собственост на Харири е Ливанската компания за развитие и реконструкция на Бейрут – Solidere. Планът включва 180 хектара, на чиято територия са хотели, офиси и жилищни сгради.

Хвърлихме багажа и излязохме. Започна едно снимане, гледане, ахкане. Съвсем скоро открихме

кварталчето Сайфи (Saifi village)

Това бижу, придатък на центъра, е напълно възстановено в характерния архитектурен стил – пастелни сгради с красиви балкони и прозорци, обградени от арки. Всеки три до пет сгради оформяха площадче или заграждаха някакво пространство – детска площадка, кротко кафене, място за отмора.

Квартал Сайфи – Бейрут, Ливан

Квартал Сайфи – Бейрут, ЛиванСайфи


Табели забраняваха да се снимат децата в градинките и в детските градини. Вероятно превентивна мярка срещу отвличания?!

Сайфи – традиционни балкони

Сайфи е толкова красиво и стилно място,

че чак провокира към неадекватно поведение. Просто защото такова чудо нема – това беше най-честата ми богата словесна реакция в Бейрут.


Сайфи – традиционни балкони – Бейрут, Ливан

Балкони

Сайфи – традиционни балкони – Бейрут, Ливан

Преди да хлътнете в кварталчето ще видите от дясната страна

едно важно за бейрутчани място – Площад на мъчениците.

През 18 век руснаците пожелали да контролират града и разположили тежка артилерия за няколко месеца. Паметниците на това място са се сменяли в зависимост от актуалните събития и герои. След пълно разрушение по време на войната,  площадът бил сред първите включени за възстановяване обекти.

След Сайфи тръгнахме към

Звездния площад” (Place d’Etoilе или Star’s Square, или Nejmeh square),

минавайки през катедралата „Св. Георги”, джамията „Мохамед ал Амин”, черквата „Св. Георги” и римските останки между тях. Не знаех как ще се развият събитията в Бейрут, но този площад исках да го видя на всяка цена.

Джамията „Мохамед ал Амин” – Бейрут, ЛиванДжамията Мохамед ал Амин”

Катедралата и черквата с патрон Свети Георги – от двете страни на джамията... – Бейрут, Ливан

Катедралата и черквата с патрон Свети Георги – от двете страни на джамията…

Катедралата и черквата с патрон Свети Георги – от двете страни на джамията... – Бейрут, Ливан


Непосредствено пред черквата „Св. Георги” открихме часовниковата кула от 1933 година. Съчетаваща френски, източен и модерен стил, кулата е знакова за столичани. От нея излизат множество улици-„лъчи”, което ни напомня за… Париж. Именно тази кула стои в центъра на „Звездния площад”.

Часовниковата кула на Звездния площад – Бейрут, Ливан

Часовниковата кула на Звездния площад

Звездният площад и множеството ресторанти – Бейрут, Ливан

Звездният площад и множеството ресторанти

Възстановените сгради по централните улици до площада – Бейрут, Ливан

Възстановените сгради по централните улици до площада (горе и долу)

Възстановените сгради по централните улици до площада – Бейрут, Ливан


По друг лъч достигнахме до

кметството, великата джамия „Ал Омари”

и една прекрасна градина.

Кметството на Бейрут, Ливан

Кметството на Бейрут

Джамията „Ал Омари” – Бейрут, Ливан

Джамията „Ал Омари” – Бейрут, Ливан


Кръстосвахме улиците, потресени от всичко, което виждаме. Всяко дръвче в този централен район имаше собствена напоителна инсталация, работници от чистотата почистваха финия прах, идващ от строежите, с щраусови пера. Всяка от улиците, тръгващи от Звездния площад, се охраняваше от въоръжени, но много любезни лица, готови да ви помогнат със съвет. Моят френски най-сетне влезе в употреба,

Ливан е франкофонска страна, много от надписите също са (дори само) на френски език.

Що се отнася до въоръжените охранители, просто трябва да свикнете с тях, те са навсякъде където се строи, където вече е построено, където минават повече хора, където живеят хора.

Saray, Lebanon

Преминахме през „Гран Серай” – сграда от миналото, сега министерски съвет, после продължихме към нова порция римски останки, вписани в чудесен парк.

Пред Гран Сарай – Бейрут, Ливан

Пред Гран Сарай

Римски останки и катедралата на капуцините „св. Луиз” в далечината – Бейрут, Ливан

Римски останки и катедралата на капуцините „св. Луиз” в далечината

Изглед към часовниковата кула и планината – Бейрут, Ливан

Изглед към часовниковата кула и планината




Катедрали и черкви виждахме на всяка крачка,

не беше нужно да търсим специално следи от християнството. Дали заради лидерството на маронитите в политиката или по други исторически причини, но християнски храмове се виждаха много често.

Стоп! След всичко ново – толкова ново, че чак невъзможно, чак малко неестествено, след всичко това, ето нещо смразяващо:

Следи от войната – Бейрут, Ливан

Следи от войната


Нямаше как да не видим

следите от войната,

ако не точно тук, в идеално възстановения и възстановяващия се център, то в по-отдалечените квартали, по старите улици. Не ми се искаше да снимам надупчените сгради. Подобни чувства за бродещи призраци изпитах в Босна и Херцеговина. Страх. Къртачите и бетонобъркачите никога не са ми звучали толкова оптимистично, колкото тук. Не можех дори да си представя какви пари, каква обща воля и единство в проектирането са били необходими, за да възкръсне отново този град със слава на Феникс. Впрочем град със съдбата на цялата древна и мощна Финикия.

Вървяхме зигзагообразно от центъра към морето и обратно към центъра. Искахме да стигнем поне до „Хамра”, за да видим този най-оживен бейрутски квартал, пълен с магазини, кафенета, кина и галерии. На едно място се наложи да покажа току-що направената снимка на охранител. Той кимна с глава одобрително, но ме предупреди да не снимам в този район въобще. Прибрах апарата и не знаех кога и къде да го използвам отново. Около скъпите хотели пак се престраших, но оттук нататък все имах чувството, че правя нещо нередно.

Крайбрежният хотел „Четири сезона” – Бейрут, ЛиванКрайбрежният хотел „Четири сезона” – Бейрут, Ливан

Крайбрежният хотел „Четири сезона”

Кварталът „Хамра”

Среща с колекционер на ТАКИВА автомобили и Емо отпред – Бейрут, Ливан

Среща с колекционер на ТАКИВА автомобили и Емо отпред


Срещнахме колекционер на този Форд-Т от 1929 г. и още няколко подобни коли да лъска фаровете. Скъпичко хоби, не е като да колекционираш салфетки или фонокарти, нали? Да допълня само, че автомобилният парк на ливанците е повече от внушителен. Ферарита, ламборджинита, а поршетата като по-евтини май бяха повечко. Тукашните хора са ревниви към колите си повече и от нас. Ако си чужденец, с дизелова кола въобще не можеш и да припариш до Ливан. Народът се носи лъскаво и богато, тук наистина важи началото на поговорката „по дрехите посрещат…”.

В „Хамра” направихме кафе пауза, после решихме, че ще продължим към

Корниша” – крайбрежната улица

за разходки на бейрутчани, а след това се заизкачвахме и към „Манара” и „Рауши”, където са знаковите за Бейрут „Гълъбови скали”.

Крайбрежен Бейрут, Ливан

Крайбрежен Бейрут


Хотел до хотел, а в морето вече се виждаха и скалите. С това място бейрутчани се хвалят, то им е любимо за кафе, наргиле и разходка.

Гълъбовите скали в морето – Бейрут, Ливан

Гълъбовите скали в морето


Гълъбовите скали в морето – Бейрут, Ливан

Вече мръкваше, умората си каза думата. Взехме такси обратно до хотела и отчетохме, че сме изминали 8 километра, движейки се по крайбрежния път. Като добавим и кръшкането по улици и улички, като нищо сме си изходили 10 километра от хотела до скалите. Дълго не можахме да заспим и преговаряхме видяното. Бързо разбрах, че Бейрут ще оглавява личната ми класация на градовете, които съм видяла в живота си.

Следващия ден посветихме на нашия квартал. Исках да снимам уникалните жилищни сгради и мнооого специалните балкони, украсени с арки. Когато гледа моите снимки, майка ми казва:

Пак си снимала къщите на хората

Вярно си е, това ме влече най-много. Ако някой е проследил пътуването ни в Грузия, то сигурно е забелязал колко внимание отделям на тази част от жилищните сгради и колко се радвам на оригиналните и красиви изпълнения. ( http://patepis.com/?p=5536) Но тук имаше и нещо друго, в Джемайзе животът течеше неподправено и сякаш не беше спирал никога. Тук не се усещаше онова леко призрачно излъчване на новопостроения, но сякаш празен Бейрут. Джемайзе беше квартал за живеене – тук отворен прозорец, там цветя и палми по балконите, тук пък фурна, кафене, ресторантче, работилничка, галерия…

Тази историческа улица също се нарича „Джемайзе” – Бейрут, Ливан

Тази историческа улица също се нарича „Джемайзе”

Как да не ги снимаш?

Традиционна бейрутска архитектура


Още няколко пъти обиколихме района около Звездния площад. Акцентът този път поставихме върху частта, която е по-близо до морето. Де да знам, може пък и да сгрешихме. Защото бейрутчани по принцип се носят изискано и богато, но районът, за който говоря, представя най-марковото и лъскавото в целия град. Малко ми се смачкваше фасона да отдъхвам на пейка срещу

магазин, в който най-евтините обувки са 700 долара.

Но какво пък, този град си е неприкрито богат и зрелищен, тези магазини си му отиват. Тук да вметна, че никога не съм виждала обувки с толкова високи токчета като тукашните да се ползват толкова масово. Направо смазващо!

Магазин за обувки – Бейрут, Ливан

Обущенца...

Магазин за обувки – Бейрут, Ливан

... и още ...

Последни часове в района, още малко пищност и блясък.

В центъра на Бейрут, ЛиванВ центъра на Бейрут, Ливан

В центъра на Бейрут

Балкони – Бейрут, ЛиванБалкони – Бейрут, Ливан

Още малко балкони

Добре е тук да спра със снимките и да ви предложа целия албум:

http://royak.snimka.bg/travel/lebanon-beirut-march-2011.575939

Точно така, когато писах за Мардин пак се увлякох. Е, Бейрут и Мардин са големите ми градски открития по време на това пътешествие.

Продължението:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (6–2): Библос

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Ливан – на картата:

Ливан

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Бейрут (Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан 6 – 1)”

  1. Ема каза:

    Роси, направо съм шашардисана. Браво и благодаря за хубавия и богато илюстриран пътепис. То бива красота, бива местна естетика в архитектурата, ама пък толкова чак чисто, просто, леко и красиво, при това толкова накуп, рядко може да се види! Прелестни снимки. толкава нежна гама и толкова поддържани в идеален вид къщи! Знаеш ли, че и аз като теб, умрем да снимам архитектурни обекти и детайли, които са ми направили приятно впечатление. Много обичам да гледам снимки на хората, които са правили точно такива снимки. Аз сега се сетих как във Виена, за да снимам дантелената фасада на една много красива сграда, вървейки на заден ход, за да влезе в кадър, така стъпих накриво, залитнах и паднах, че хем си накиснах шлифера в една локва, хем си потроших обектива на фотоапарата, та се наложи да си купя нов на минутата. Пуста любов към красивата архитектура. Направо загубвам и ума и дума.

  2. Росица каза:

    Ема, благодаря за споделянето! Бейрут действително е уникален и е толкова покоряващ с мащабите и размаха на преустройството и строителството! Аркообразните прозорци и балкони са типични и преобладаващи и аз харесвам именно тях, защото по принцип харесвам островърхите арки – тези, които западната готика заема от предислямската и ислямската архитектура.
    Не зная дали си/сте забелязали, но най-красивите тройни островърхо-аркообразни прозорци в София, са тези на конака/царския дворец/етнографския музей – вижте лявата част на сградата, ако сте с лице към фасадата.
    А в Ливан бих отишла отново!

  3. Ема каза:

    Роси, аз на свой ред благодаря. На всички в този сайт аз лично пиша на „ти“, защото ги считам като близки познати и сродни души. Никакви елементи на помня от фасадата на бившия царски дворецл А за мой срам, на времето, когато като студентка съм изучавала предмет „Етнография“, с преподавател проф. Христо Вакарелски, то лекциите ни винаги бяха в салоните на точно този Етнографски музей. Предполага се, че многократно съм виждала тази сграда, ама пък странно защо нито се заглеждам в нея, нито имам желание, ако случайно минавам оттам, да извадя фотоапарат и да направя някой и друг фотос?
    А за прекрасните балкони с тройката прозорци с островърхи арки, мога да кажа, че са съвършени и като композиция, като пластика и и като декорация. Съвършена балансирана композиция, прекрасен спокоен ритъм от три основни, почти единтични елемента, а пък този трик със средната арка леко извисяваща се над страничните, така елегантно разтоварва визуалното напрежение и прави прехода към останалата част на фасадата още по-лек и хармонията по-съвършена. Очудващо е как, хем много пестеливо откъм изразни средства, хем достатъчно орнаментирано, и с колко тънък усет за красота и традиция в стила на новопостроените сгради. А цветността направо гали окото.
    И друг път съм виждала снимки от Бейрут, преди месеци един приятел се върна оттам и ми показа снимките си, но в тях той е акцентирал себе си и доминира на фона на архитектурните красоти, а ти Роси, си снимала истински картини. Много голямо удоволствие ми достави този пътепис.

  4. Maya Yossifova каза:

    Роси, с майка заедно прочетохме пътеписа ти и внимателно разглеждахме снимките. Възхитени сме от добре подбраните подробности, с които описвош Бейрут – една от перлите на Ориента. Не е зле да обработиш пътеписите си и да издадеш книга, за да може и хора, които нямат интернет да се запознаят с красотите на тази арабска столица. Много ми допаднаха и публикуваните снимки. Те едва ли са показвани другаде. Въобще потрудила си се доста и заслужаваш истинска похвала.
    Направи ми ввпечатление, че езикът ти, макар и лаконичен, е твърде изразителен и постига целта си – да доведе до съзнанието на читателя каквото искаш да изкажеш.
    Роси, гордея се, че те познавам и че си толкова трудолюбива и изчерпателна когато пишеш.
    Пожелавам ти да не спираш да твориш, упорито да пресъздаваш впечатленията си.

  5. Росица каза:

    @Ема, надявам се да продължим архитектурната тема и в бъдеще, забавно е!

    @Мая, зная, че и ти имаш преживявания в Близкия изток, които няма да забравиш никога! Благодаря за подкрепата, приятно ми е да пиша за посетените места, по този начин съхранявам спомените си възможно най-живи. След време се случва да си задам въпроса „Наистина ли съм била там?“ и точно в тези моменти текстът (добър или посредствен) дава точните отговори.

    Поздрави!

  6. Maya Yossifova каза:

    Роси, когато посетих Близкия изток бях много малка – едва единадесетгодишна, но все пак някои впечатления са останали живи в паметта ми. Но като гледах снимките, които си публикувала, ми се струваше, че никога не съм виждала такива здания.
    Припомних си разходките по улиците близо до пристанището. Сградите бяха съвсем европейски, без прозорци с арки и ми изглеждаха сиви и бели. Спомних си също и един площад недалеч от кораба където имаше ярка реклама за кино. През онези години в моята родина нямаше такова рекламиране.
    Няма да забравя и планините, които се издигаха високо над Бейрут. Разказвали са ми, че когато карат ски високо в планината в същото време правят слънчеви бани и се къпят в морето край брега.
    Съжалявам, че нямах възможност да видя Балбек. Имаме диплянка с изгледи, но не знам къде е. Възможно е да е останала при Емил.
    Може би ако си напрегна паметта ще си припомня и друго.
    Благодаря ти, Роси, че описа пътуването си и направи много снимки.
    Да твориш и правиш достояние за хората чужди страни е наистина достойно за уважение дело.

  7. Росица каза:

    Да! Едно от специалните неща в Ливан е едновременната възможност да караш ски и след минути да си на плажа. В последната част, която е посветена на древния Библос, съм показала едно такова лифтче, което бързо превозва към планината и към плажа. Уникално е!

  8. […] Мъртво море и всичко край пътя . Началото на шеста част посрещнахме в Бейрут, а в днешното продължение ще влезем в […]

  9. tina каза:

    Zdraveite,imam goliama nuzda ot va6ata pomo6t.Na 10 january triabva da patuvam do Livan ot Italia,no tuk nikoi ne moze da mi dade to4na informatsia.Imam li nuzda ot predvaritelno izvadena viza ili 6te polu4a takava pri pristigane v samata darzava?Predvaritelno sam vi blagodarna za pomo6ta

  10. Стойчо каза:

    Тина, виж тука http://patepis.com/?p=6945, дано свърши работа

  11. tina каза:

    Zdraveite mnogo blagodaria Stoi4o za pomo6ta,no zabravih da spomena,4e ot 10 godini ziveia v Italia i iskam da patuvam ot tuk.Otnovo blagodaria

Leave a Reply


Switch to mobile version