май 10 2007

Нови приятели в Тирана (2 част от Албания през пролетта)

Продължаваме с разказа на Росица за Албания. Началото е тук: Албания през пролетта: От София до Скопие и нататък… (част1)

Приятно четене:

Албания през пролетта

част втора

Нови приятели в Тирана

Това, което ще разкажа в следващите редове е подчертано субективно. Честно казано, не научих много за историята на местата, през които минавах. Не искам да кажа, че младите албанци не се интересуват от историята си, или че са небрежни към нея! Но и младите, както и хората от средното поколение, се оказаха в плен на вдъхновението от НОВОТО СТРОИТЕЛСТВО, от „модерните“ места, от подчертано демонстративното „ритане“ на традициите… Често ролята на гид се поемаше от поредния таксиметров шофьор. Не разполагах с дебела тухла — туристически пътеводител. Оставих се на произвола на случайността и реших, че е най-добре да отворя широко очите си за онова, което се случва тук и сега. Предварителните ми планове за пътуване в страната претърпяха промяна поради стечението на множество обстоятелства… Ще продължа да се придържам към личните си бележки.

Намерих хостела без проблем.

Но часът е едва 6 без 10. Върнах се по булеварда зад гърба на Скендербег. От лявата ми страна преди площада забелязах хубав парк с пейки, маси с обърнати върху тях столове, фонтани и един огромен осветен комплекс „Тайван“. От казиното излизаха хора. Очевидно през нощта е валяло, защото масите и пейките са мокри.

Из градските градини на Тирана

Постлах си дъждобрана на една от пейките и изядох последния сандвич от България. Страхувам се, че банките няма да работят днес. Неделя е. Разсъмва се вече. Мисля си за липсата на табели с имената на улиците и булевардите в Тирана. Хубаво е, че имах точните координати на хостела. Сама в нощните часове. Пиша си тези неща на пейката. Появават се хора, които разхождат кучета и други, които тичат за здраве. Умората вече ме завладява.

Площад Скендербег

От 24 часа съм на крак. Почти е светло. 6 и 7 минути местно време. Какво ли да измисля да правя? Седенето в парка и изгревът все пак ме ободряват. Тръгвам да правя снимки… Точно с изгрева угаснаха уличните лампи. Точно в 7 и 15 настъпи внезапно оживление. Къде ли отиваха тези хора в неделя сутрин? Отваряха се още кафенета. В 8 и пет движението е напълно осезателно.

Заплеснато снимам тиранската „Перловска река“ — реката Лана. Изумена съм от чистотата и красотата на крайречните пространства — добре поддържана трева, цветя и ухаещи храсти. Тамариксът с цвета си „пепел от рози“, изумруденото зелено на тревата и белитецветове на ароматните храсти са невероятни. Снимам района около комплекса „Тайван“. Красиви сгради в розово и всякакви други цветове, шарки, разположени шахматнно… прекрасно е. Снимам още зелени площи, галерията, кулите близнаци, чистите булеварди… Отново съм на площад „Скендербег“ и се вторачвам във „вписаната“ в една от министерските сгради глава на див козел. Това е личният символ на Скендербег. Тази рогата глава стои върху златната му корона. Цялото това съкровище е в музей във Виена.


Тирана, Албания

Джамията отсреща е исторически паметник от 18 век

Историческият музей ще е затворен днес. Пред него има едно огромно пространство, което не е добре асфалтирано и контрастира с околното оформление. Тази територия е запазена за чейнчаджии и продавачи на злато…

Тръгвам отново към хостела. Бавно. Хапвам един бюрек. Пия ново кафе точно срещу бъдещия ми пристан. Точно в 9 на вратата се появява едно момиче. Това е Едлира. Махам й с ръка. Настаняването започва. Едлира ми предлага една принтирана карта на Тирана-център. Разказва ми за местата, които е хубаво да посетя. Дава ми за временно ползване френски пътеводител на Албания. След всичко това плащам 12 евро и се качвам по стълбите на втория етаж.

Съквартирантите ми са двойка немци, които обикалят Албания с микробус. В другата стая все още спи австралийска мъжка компания. Балконът е чудесен. Има кухня в непосредствена близост. Баните са две и никак не са лоши. Цялата вила е заобиколена от тревни площи и градинки, има пейки и масички… Настанявам се бързо, взимам душ, отмарям час и половина. Доста преди 12 часа съм в движение.

Първата работа беше да посетя интернет кафе. Изпратих писмо на момичето от couchsurfing.com, че съм пристигнала в града. Юнилда беше на линия в момента и се уговориме за среща пред моя хостел вечерта към 18,30. Отидох пеша до мястото, откъдето тръгват автобусите за Южна Албания — Kavaja str. Планът беше да отцепя възможно най-рано за Дерми. За целта трябваше да взема много ранен автобус за Вльора или Саранда. Поразпитах, информирах се и тръгнах обратно към центъра.

Опитах и градския транспорт на Тирана.

Билетчето е 20 леки /125 леки=1 евро/. След още един обход на централната зона и кафе при фонтаните на „Тайван“ се запътих към

големия парк на Тирана

Красиво. Семейства, деца, младежи, влюбени. В дъното на парка има езеро и две самотни лодки се мотаеха насам-натам. Пълно с кафенета и традиционни ресторанти. Импровизирани масички, на които дядовци играят домино. В непосредствена близост — супер хотел със спортни съоръжения… Поседях, помечтах.

Към 17,30 се отправих към хостела. По пътя успях да си купя няколко пощенски картички. Както се оказа, картичките са откриваеми само в книжарниците и в пощите. По улици и бутки е трудно да се снaбдиш с такива документи за престоя си в страната.

Моите съквартиранти се гласяха за посещение на джаз клуб. Разменихме по някоя и друга приказка. Имах цели 40 минути до срещата.

Излязох на балкона и започнах да разучавам френския гид. Не смятам за интересно да конспектирам какво означават за западняците бюрекът, ракията и откритите пазари в Албания. За нас това са си нормални неща. Отбелязах няколко други пояснения:

  1. Четвъртата религия в Албания е бекташизмът. Появява се като секта в Анатолия през 15 век. Корени се в исляма, но търпи и намеси от християнството. Проповядва толерантност и демокрация. Свещените места на бекташите са текетата.
  2. Бункерите. Строени са през 70-те години на 20 век след излизането на Албания от Варшавския договор. Сега са превърнати в обори, складове, ресторанти.
  3. Кафенетата. Там често се взимат професионални и лични решения. Изборът на кафене е социален, дори политически избор. Не е прилично да си тръгнеш от среща в кафене преди да е изминал поне половин час.
  4. Илирия. Шкодра е древната илирийска столица.
  5. Kanun (канун) — сборник със закони с византийски произход, който е формализиран през 15 век. Регулира всички аспекти на живота — семейство, брак, работа и най-вече вендетата (djakmarrja). Идеята е, че за отнет живот е необходимо да се отнеме друг живот. Буквално означава „взимане на кръв“.
  6. Името на националната валута LEKI. Идва от името на Александър Македонски, което албанците са произнасяли като ЛЕКА. Александър бил племенник по майчина линия на епирския деспот, в чиито предели е влизала и днешната южна Албания.
  7. Мерцедесите. Въпрос на социален престиж, но и на стабилност по албанските трудни, планински пътища.
  8. Планините. Средната височина на страната е 708 м /два пъти повече от средното за Европа/. Най-висок връх е Кораб — 2751 м. Красотата на албанските планини — част от Динарските Алпи.
  9. Ривиерата.
  10. 10. Скендербег. Този национален герой на Албания е възпят от Вивалди и Пиер дьо Ронсар…

Скендербег

6 и 25 е вече. Отивам на мястото на срещата с вълнение. Точно в 6 и половина към мен се приближават трима младежи. Юнилда, моята кореспондентка от couchsurfing-а ми представя приятелите си Аниса и Герт. Отиваме в едно близко кафе. Те си поръчват чай с лимон, а аз — местната бира „Тирана“.
Аниса много бърза да ми съобщи, че моята „приятелка“ ще се омъжва следващата седмица. Приятелката ми се извинява и провежда по телефона дългичък разговор. Герт си мълчи и пуши нервно. Май след 30 минути ще си тръгваме, казвам си аз, припомняйки си, че гидът съветва чужденците да имат поне толкова време за срещата. Да, ама не. Юнилда приключва разговора по телефона и ме пита за моите туристически планове. Споделям, че момчето, което трябваше да ми помогне да доуточня плана, днес не е на смяна в хостела и по тази причина съм решила да тръгна утре сутринта за Дерми на своя глава. Аха, казват младежите. И после? Ами после- на юг, до Саранда и Бутринт. Искам и Джирокастро да видя. Много ли е това за 3—4 дни? Не. Не е, отговарят ми. После нещо си говориха на албански.
След минутка-два Юнилда ме пита: „Харесва ли ти такъв план: Гирокастро, Саранда, Бутринт, крайбрежието, Вльора…?“ Харесва ми, казвам аз. А защо ме питате? Ами и ние ще пътуваме — отговаря Юнилда. Аха, имате някаква работа там ли, питам. Не, нямаме работа. Ще дойдем с теб. С мен ли? Да, ако ти искаш! Е как да не искам. Аз вече съм шашната. Пием по още една напитка. Разговаряме все по-леко и лесно.
Юнилда обяви на годеника си, че заминава на моминско парти с приятелите си и с мен. Годеникът Йоргос /грък/ също беше член на couchsurfing-а в неговата си страна и прояви невероятно разбиране по въпроса за решението на годеницата му.

Някъде към 21 часа младежите ми предложиха да се прибираме, защото трябва и те да си оправят багажите. Утре в 6 часа ще те вземем с такси. Чакай ни пак пред хостела. Така ми казаха. Изпратиха ме и се сбогувахме.

Прибрах се и не можех да повярвам, че това се случва. Не забелязах никакви емоции в началото на срещата, жестове, вокализми и пр. Предстоеше ми да науча, че този средиземноморски народ е много различен от останалия средиземноморски народ. Той е по-сдържан и по-непроницаем. Седнах на балкона да изпуша една цигара. Какво пък, дори и да ми вържат тенекия, все ще стигна донякъде по моя път. Приготвих багажа и навих часовника за събуждане. Съквартирантите вероятно все още слушаха джаз в близкия клуб. Лека нощ!

Продължението:

Албания през пролетта(3) – Гирокастро и Саранда

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Още снимки от пътуването>>>

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Цялото пътуване:

  1. Албания през пролетта (1): От София към Скопие и нататък…
  2. Албания през пролетта (2): Нови приятели в Тирана
  3. Албания през пролетта (3) Гирокастро и Саранда
  4. Албания през пролетта (4): Бутринт и Ксамил
  5. Албания през пролетта (5): От Вльора към Тирана

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Нови приятели в Тирана (2 част от Албания през пролетта)”

  1. […] Албания през пролетта (2): Нови приятели в Тирана […]

  2. […] Албания през пролетта (2): Нови приятели в Тирана […]

  3. […] Албания през пролетта (2): Нови приятели в Тирана […]

  4. […] Нови приятели в Тирана (2 част от Албания през пролетта) […]

Leave a Reply


Switch to mobile version