Днешният пътепис ще ни води на велосипедна обиколка из едно местенце в… Ботсвана 😉 Нали не си помислихте, че там няма колела? Има, но освен това има и слонове и … всичката красота на Южна Африка. Приятно четене:

На велосипед из Ботсвана (резерват Машату)

В резервата Машату в блока Тули, Ботсвана.

Всички останали сменяха и лепяха по няколко на ден.

Аз не си носех резервни гуми и затова не пуках!

По-логичното обяснение е, че бях наел колело, което е карано много по тия места, и механиците са се погрижили да го подготвят добре. Между вътрешната и външната гума се подпъхва един дебел защитен слой, а вътрешната се помпа със слузеста паста, която запълва моменталически малки дупчици. Настъпваш трън, вадиш го, чуваш как почва да съска, а секунди по-късно спира от само себе си. Ако обаче не сработи, няма кого да обвиниш. Освен Франц Пинар. Виден южноафриканси състезател, държащ верига магазини и сервизи за велосипеди в Йоханесбург и Претория.

Животни видяхме, но като си на колело, не те допускат близо до себе си. Единствено бабуините и хиените проявяваха известно любопитство и идваха при нас по своя инициатива. И един рошав римски паяк (голям, космат) вечерта край огъня. Снимки на слонове се получиха от кола.

С времето също изкарахме късмет – очаквахме да е много горещо, но сутрините, когато се караше, и трите се случиха прохладно облачни. Дъжд не валя с изключение на последната нощ, единствената която спахме в

лагер без палатки

Ужким под звездите.

Звезди, звезди, ама към един през нощта ги заместиха облаци и се разсвятка. До послено се надявахме, че щом само виждаме светкавиците, а не чуваме гръмотевиците, може да ни заобиколи, но не би. Свряхме се в едно складче-колибка, в което имаше нарове за подобни евентуалности. Щяхме да изпуснем, ако за по-сигурно бяхме останали в лагера с палатките. Този без палатките беше сред по-интересни природни образувания и разполагаше с най-добрата площадка за съндаунърси* в резервата.

Комапния си правихме аз, Луиш и трима други.

Трябва да познаваш добре португалеца Луиш, за да оцениш комичността на първата среща.

С една дума – не понася французите. От детството си, когато са го насилвали да им учи езика и нравите. Веднъж в Етиопия за малко да се сбие с цяла група, защото му отместиха раницата на опашката на летището, където той, самият, ги беше предредил. Та по пътя към Лимпопо Луиш в приповдигнато настроение ми опява многократно колко много обича да се среща и запознава с нови, хубави, хора. Пък от някоя среща току виж излязло нещо по-сериозно.
Като стигаме на КПП-то и, предвид че от другата страна няма почти нищо друго освен резерват, няма и много трафик. Забелязваме трима души, които разтоварват велосипеди от някаква кола и Луиш веднага тръгва да се присламчи към тях с цел запознанство, докато аз ровя нещо из нашия си багаж. Изведнъж спира като ударен от гръм и се връща, без да се е доприсламчил, пребледнял/позеленял: „Ама те си говорят на френски!“ Следващия половин час се правим, че не ги забелязваме и че ни най-малко не се досещаме, че сме тръгнали на едно и също сафари, докато накрая, щем не щем, се застигаме на паспортното гише. И те вадят канадски паспорти! Луиш грейва и едва ли не се хвърля да ги разцелува. Ришар и Изабел – мъж и жена от провинциален Квебек и тяхна приятелка Неха от Едмънтън Албърта, индийка по раса, чиито родители, лекари, живеели в Уганда, преди Иди Амин** да ги натири всичките кой, където намери, и да закопае по този начин малкото останало да работи от икономиката на страната си.

Много добре си паснахме с тях. Инженери в минното дело за някаква компания в Йоханесбург от 2-3 години. Около 30 годишни. Все едно себе си виждахме, няколко години назад във времето. Нямам предвид минното дело, ами емоциите и любопитството да откриеш, разбереш и преживееш африканския юг на място.

И африканската диета.

За мое задоволство, нямаше крем карамел (за разлика от Луиш в Етиопия мой враг не бяха французите, а кремът карамел). Но пък имаше

mielie pap – вездесъщият качамак от първи род (царевично брашно и вода),

присъстващ на африканската трапеза по-често отколкото хлябът – на българската.

Водачът Джохан беше на ниво и като велосипедист, и като шегаджия, и като източник на полезна информация. За животните и хората. За пет години стаж 80% от клиентите му били южноафриканци, от които нито един („Zero!“, цитат) черен. Губят!

Д.’10

Всички илюстрации:

Botswana 2010: Cycling Mashatu

*sundowner – британски колониален жаргон за произволно алкохолно питие, консумирано по Африка, най-често, но не задължително, по залез слънце, и най-често, но не задължително, джин с тоник.

**Иди Амин – сержант, диктатор и по своя воля крал на Шотландия от 70-те години на XX век

Край

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Снимки от Южна Африка:

[Show as slideshow]

123►

Други разкази, свързани с Южна Африка – на картата:

Related posts:

Ботсвана (1): Африка за ценители Ботсвана (2): Африка за ценители Ботсвана и Замбия Африкански перли Нова година в Кейптаун (ЮАР) През Африка с джип (5 – последна част): Южна Африка През Африка с джип (4): Намибия Африка на мотор (9): Ботсвана: Да те спре катаджия в Калахари На мотор из Африка (6): Танзания:От Серенгети и Олдовей към Мбея Футбол и Маймундере :) (Южна Африка 2010) Ндебеле (Южна Африка) Остров Мозамбик (Мозамбик)

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Африка, Ботсвана, велосипеди, Машату, резерват, Южна Африка