юни 16 2011

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(8): Сирия: Манастирът Мар Муса

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, минахме през Мъртво море и река Йордан, на път за Акаба на Червено моревърнахме се в Дамаск, а за последно отскочихме до Бейрут.

Днес на ред е манастирът Мар Муса в Сирия.

Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

част осма

Сирия: Манастирът Мар Муса

До Акаба и назад – Сирия,Йордания и Ливан – част8

Мар Муса – едно необикновено място

Въпреки точното планиране, програмата е преизпълнена и последния ден ни е свободен ( вече съжалявам че не останахме на Червено море да се попечем ). Не ни се стой в Дамаск и решаваме да „отскочим” до

Мар Муса – манастир на Сирийската православна църква,

построен през 6 век след Христа, на мястото където е живял отшелникът Дейр Мар Муса ал Хабаши, син на Етиопски крал. Бяхме чели че тук всеки е „добре дошъл” да остане колкото си иска, стига да помага в готвенето и чистенето. Манастира винаги е бил в „особени” отношения с Ватикана.

Der Mar Musa Al-Habashi, Syria

Големия проблем не е че тук живея и работят както мъже, така и жени, и това е може би единствения смесен манастир. По-сериозното е че обитателите на манастира признават Исляма, считайки го за истинска религия, равноправна на Християнството. Нещо съвсем обичайно за тия земи.

Манастирът Мар Муса, Сирия

Църквата в манастира Мар Муса, Сирия

Пътуване до това място не е предвидено и не сме много наясно не толкова как ще стигнем, а как ще се върнем… Натрупали опит и рутина, поразпитваме и от познатия ни Maalula karaj се качваме на маршрутката за Al Nabk. Бях чел още, че

до манастира няма редовен транспорт, което се оказва истина.

Споменавам го няколко пъти на Жени докато се друсаме във вмирисаното бусче и притеснени, подпитваме шофьора. В Набек други за манастира няма и се договаряме да ни закара дотам за 450 сирийски ( 10$ ), което си е направо обир в сравнение с 2$-вия билет до тук. Следват 20-30 км из сирийското „нищо” които ни се струват цяла вечност. В подножието на планината сред цялата тази пустош, където не видяхме жива душа, добре асфалтирания път свършва. „Ами обратно?”. Шофьорът вдига рамене, обяснявайки нещо на неговия си език, и ни сочи манастира горе, докато припряно брой парите. Слизаме и запушваме по цигара – за да се „съсредоточим” – както му казваме когато на някой му е нервно, притеснено или уплашено. Дошли сме до тук и няма връщане, в буквалния смисъл. Качваме бавно и замислено пътеката нагоре. Въобще не мисля за манастира, разбира се.

Манастирът Мар Муса, Сирия

Манастирът Мар Муса, Сирия

Манастира отвън изглежда като крепост  – дебели каменни стени,

с дупка метър на метър за врата. Промушваме се и се оказваме в двора му, който е и тераса с страхотен изглед към долината. Това е мястото което мен лично ме впечатли най-много!!! Две момичета по дънки метат двора, момче бели картофи… Абсолютно никой не ни обръща внимание! Все едно сме невидими! Започвам да се чувствам неловко и не на място. Едва след като вадя апарата и започвам да снимам, отнякъде се появява мъж, който заприказва Жени. За първи път откакто сме тук, някой говори с нея! „ Откъде сте?”, „Ще останете ли да преспите тук или само да разгледате?”, „Ако искате да споделите обяда ни, но ще трябва да промогнете за приготвянето му?”, „А-ха, само за малко.Защо не влезете тогава в старата църква, а аз ще Ви направя чай през това време?”… Другите на терасата продължават с метенето и готвенето, без да ни забелязват…
Събуваме се пред малкия отвор,служещ за вход на църквата и влизаме почти пълзешком. Присядаме край стената на застлания с черги под и всеки се отпуска в своите мисли… И притеснения… Нещо особено витае в тази малка, стара църквица… Може би духа на истинските правовославни… Тишината действа успокояващо, отпускащо… Започваш да забравяш дребните неудобства и притеснения… Не и Жени, разбира се ! Неспокойният й и непримирим дух неспира да я човърка – как ще се приберем от тази пустош! Което се оказва мнооого лесно. След кратък разговор на чаша чай с игумена и младежите, които вече са приключили с чистенето и готвенето и се стягат да си тръгват, Жени се договаря да извикаме по мобилния! цяла маршрутка и да си поделим цената. Елементарно, Уотсън! Започвам да съжалявам, че бързаме да си тръгнем от това място, но… както се казва „ дамите са с предимство”. В маршрутката завързваме разговор кой от къде е. Изненадани сме от пъстрата компания – американка, австралиец, германец, англичанка с албанец… И двама българи ( ние ) естествено… Когато казваме откъде сме, следва кратко възклицание – „Аааа, страната на йогурт!”… Само толкова… (Без коментар)

Край манастира Мар Муса, Сирия

Край манастира Мар Муса, Сирия

В хостела в Дамаск

намираме само „постоянното присъствие” – австралиец, който от 3-4 месеца е тръгнал да се поразходи по света. „Добре,бе, а от къде пари?” – любопитстваме ние. „Ами като свършат спирам някъде да поработя” „А ако свършат в България?” – веднага го контрираме. „ Е, ще гледам да не свършат точно там!”…
Всъщност, хората пътуват! Много и продължително. И то сами, като волни птици. А не както сме свикнали ние – на кратки организирани екскурзии, като за пенсионери, за да не се преуморяваме. И където трябва да се съобразяваш с още 40 човека. В този хостел, а и не само там, се срещнахме с всякакви и от всякъде – холандци, американци, поляци, корейци, австралиици, дори и семейство възрастни немци.
Разхождаме се за последно познатите ни улички на стария Дамаск, защото утре в 8.00 трябва да сме на автогарата за да хванем автобуса за Алепо, от там,около 13.00 – автобуса за София. Защото всичко хубаво рано, или късно, свършва. И нашето пътуване е към своя край. Уморени сме – много път изминахме, но още повече сме изморени от емоциите.

Финалът:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан (9): Пътят към дома е осеян с граници 🙂

Автори: Жени и Стефан Русеви

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Сирия

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(8): Сирия: Манастирът Мар Муса”

  1. Ema каза:

    Винаги сам се чудила , кое подтиква хората да търсят интересното и красотата в тези камъняци, прахоляци и обобщено „пущиняци“? Онова, което виждам на снимките, в тази топла, препечена цветна гама, аз мога да стигна, единствено ако трябва „кожа да спасявам“.
    И точно затова съм безкрайно благодарна на хора като Жени и Стефан. Ако не са те, как да знам какви още места има на Земята, които никога няма да посетя, но пък е хубаво да знам и да имам някаква визуална представа за тях. И там хора пребивават, а някои даже и живеят, за което не им завиждам, все едно до какви прозрения достигат бивайки в онези места.

  2. Росица каза:

    Ема, мнението Ви е подчертано субективно, ясно. Струва ми се обаче, че не трябва да се изразява съжаление към хората, живеещи в „пущинаците“, защото: на тях им харесва; за някои е родно място; издръжливостта и волният им дух може да се сравнява само с този на мореплавателите. Пустинята и океанът много си приличат. За гостите – въпрос на предпочитание – някои ходят на круизи, други пустинясват. Повярвайте ми, пустинята е много по-очарователна, отколкото изглежда на пръв поглед.
    Поздрави!

  3. jeniruseva каза:

    Благодарим за мненията, повярвайте след като се отърсихме от първоначалния стрес за „пустото“ място, оценихме неговата красота и неповторимост.
    Роси, до къде стигнахте с Иран? skype: jeniruseva

  4. Еma каза:

    @ Росица, точно така е. Моля за извинение, но аз просто споделих мое лично усещане е, че на такова място аз няма да се чувствам добре. А и никога не ме е теглело да се разходя до такива места. Годините ми са много, вече се чувствам уморена да се подлагам на натоварвания, свързани с дълъг път и „случаен превоз“в такива непознати и отдалечени от удобствата на моя домашен бит и това ограничава любопитството ми и ищаха за минаване през такъв пейзаж.
    И точно тава ме кара да уважавам и да се възхищавам на хората, които го правят, които имат сетива да видят много интересни неща и които имат добрината да го разкажат и покажат в образи-снимки или клипове.

  5. jeniruseva каза:

    Сърдечно Благодарим, Ема!

  6. Росица каза:

    Ема, това му е хубавото на този сайт, че ни прави съпричастни към места, които може би няма да посетим. И аз като Вас се възхищавам на хората, които имат желание да откриват, да експериментират и да рискуват /мъничко поне/. За много от нас този сайт е не само справочник, но и пътечка към света.
    поздрави!

  7. Стойчо каза:

    Това му е целта на сайта: чрез разказите на другите хора да не се плашим от околния свят 🙂

  8. stefanrusev каза:

    А бе и аз се чудя какво толкова ми хареса по тия места… Ама си беше много „яко“!!! Трябва да опитате нещо такова , поне веднъж в живота си. Иначе как ще разберете дали Ви харесва . На нас – ДА ! Сега дори сме на кръстопът – Персия или Индокитай. Затова – очакваме вашите съвети . Пишете, хора , че времето лети !!!

  9. Ema каза:

    @ Стефане, аз от моя страна съм „пас“. Да кажат хората, които знаят / „не питай старило, питай патило“/. Обаче, пак от своя страна , още от сега казвам, че с радост ще прочета всичко, което с Жени ще напишете и в детайли ще разгледам и ще се насладя на снимките от невероятните места, по които ще имате щастието и смелостта да се прошетате.

  10. kathryn каза:

    Бих отишла навсякъде, по всякакъв начин. В последно време откривам за себе си, че по ме привличат неконвенционалните начини и места, в страни от туристически поток. Публикации, като тази, ми идват съвсем на място.
    Господин Русев, мисля, че единственият ви избор трябва да е „първо къде?“. 🙂

  11. stefanrusev каза:

    Това се чудим – Иран или Виетнам-Камбоджа-Тайланд ?

  12. Стойчо каза:

    Как да не завиди човек на такива терзания ?!? 😀

    И за двете направления нямаме много разкази, така че … лек път от мен! 🙂

  13. […] Published by Стойчо at 9:00 under Близък Изток,Другата Турция,Жени Русева,Сирия Днес завършване близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и вМаалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, минахме през Мъртво море и река Йордан, на път за Акаба на Червено море,  върнахме се в Дамаск, отскочихме до Бейрут, а за последно бяхме в манастира Мар Муса в Сирия. […]

Leave a Reply


Switch to mobile version