май 09 2007

Австралия: Mungo Adventure (8 част: В пустинята)

Част 8: В пустинята (предишнта седма част е тук>>>, а началото е тук>>>)

В Mungo времето е спряло

Червеният път към Mungo е като улей. С високата скорост вибрациите изчезват а праха остава назад. В същото време обаче колата не е стабилна – усещам че се плъзга леко наляво и надясно в пясъчните сектори и не се поддава на управление от волана. Чувствам се като halfpipe snowboarder. Добре е че няма нужда от завиване и няма други коли насреща с които да се съобразявам.

The-Way-To-Mungo
Тази снимка направих на следващия ден, когато имах повече време.

Има обаче слънце! Сега разбирам какво е имал в пред вид стареца. Огромния диск на залязващото слънце е точно пред мен – тъмните очила не могат да ме спасят. Заслепен съм и не виждам добре тътя който тъне в сумрак въпреки фаровете.
Безброй гадинки скачат в различни посоки. Виждам малки влечуги, странни гущери изправили главите си покрай пътя, сякаш се чудят дали да пресекат и множество бързи дребни животни, които в началото ми приличат на плъхове, но по-късно осъзнавам че са зайци. Виждам също доста кенгура и се мъча да отгатна дали няма изведнъж да скочат пред мен. Не знам как ще реагира колата при рязко забиване на спирачки в този терен.

Lizard
Странни гущери ме изчакват да премина

Има много отбивки, но следвам указанията на стареца да гледам за табели. И наистина табелите към Mungo National Park са ясни, големи и трудни за пропускане (чудя се как съм успял в началото).
Най-после слънцето се скрива. Вече виждам пътя, но светлината бързо изчезва. Вече по тъмно стигам до основния къмпинг. На входа няма никой да ми вземе $7.00 за преспиването тук. Ще платя утре на информационния център.
Основния къмпинг се намира в малка горичка и е добре организиран: има тоалетни, вода от дъждовни резервоари (която не става за пиене) и места за BBQ (ако си носиш дървата). Освен мен има още няколко 4WD с опънати палатки край тях.
Избирам си удобно място и опъвам палатката в тъмното (добре че практикувах в къщи). Паля дървените въглища в малкото BBQ което си нося и мятам отгоре няколко парчета месо, които купих в Balranald. Разнася се невероятно вкусна миризма. Вече мога да седна и да си налея от хубавата ракийка на Пешо (дето я купува от сърбите). Пия за негово здраве, пия за здравето на всички останали!
Най-после мир и спокойствие…

Моят бивак – на следващия ден сутринта

През ноща се събуждам от някакъв шум! Автоматично поглеждам към светещите стрелки на часовника: някъде в малките часове. Чувам че някой шета в предверието на палатката. Веднага си мисля за Ivan Milat и сърцето ми скача в гърлото. Протягам се тихо към прожектора който оставих отляво и се надигам към отвора на предверието. Нямам план за действие, но в страха си съм решил да му светна в очите. Леко е сумрак и се мъча да различа силуета му. Може би е приклекнал. Насочвам прожектора и светвам…
Един огромен посум си похапва сладко от остатъците на моята вечеря. Моето присъствие и светлината не го притесняват. Светя му в очите, а той ме гледа нагло и продължава да яде. Едва като го заплашвам с една от неизползваните рейки от палатката, посума решава да си тръгне, но не преди да грабне с острите си зъби полувинката на сочна червена ябълка.

Нагъл посум (комбинация между катеричка и едър плъх) – истинска напаст в Sydney, където ошмулкват европейските дръвчета

Случая с посума ме разсънва и дълго след това не мога да заспя. Въртя се безсмислено в спалния чувал и се опитвам да стискам очи. Накрая се появява нуждата да пусна една вода.
Навън е доста хладно. В главата ми се въртят думите от песен на “Ween” дочута по JJJ: “I’m waving my dick in the wind…” Тук няма вятър, но повтарям движението споменато в песента и ми е страшно гот. Имитирам падащи листа в храстите, гледам нагоре и се стъписвам пред най-огромното небе което съм виждал в живота си, пълно с най-ярките звезди. Голямата мечка отсъства, но това не пречи на ширналия се над мен космос да бъде изумителен!

Не ми е съдено да спя добре тази нощ. Рано сутринта се събуждам от… студ. Приготвил съм се за пустиня с петдесет градусови температури. Такъв студ не съм очаквал. Нахлузвам дрехите, които използвах в Камбера, но продължавам да мръзна в тънкия спален чувал. Спомням си за Wagga Wagga, бабичките и купищата ватени анцузи.
Такъв един дебел, топъл ватен анцуг сега би свършил добра работа!

Няма смисъл да се мъча със студа и безсънието! Навлечен със всички дрехи които имам тръгвам по пътеката към Mungo Lake. Все още е тъмно, но се усещат проблясъците на изгрева. Влизам в езерото и започвам да вървя без посока сред ниските бодливи храсти, които дерат крачолите на тънките панталони. Не спирам – усещането че вървя по дъното на огромно езеро пресъхнало преди 20 000 години е невероятно.
Изчаквам слънцето седнал на малко възвишение на брега.

Слънцето изгрява по същия начин както преди 20 000 години.

Линията на хоризонта е the Walls of China.

Следва част 9: Археология и овце>>>

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply