Австралия: Mungo Adventure (8 част: В пустинята)

В Mungo времето е спряло

Червеният път към Mungo е като улей. С високата скорост вибрациите изчезват а праха остава назад. В същото време обаче колата не е стабилна – усещам че се плъзга леко наляво и надясно в пясъчните сектори и не се поддава на управление от волана. Чувствам се като halfpipe snowboarder. Добре е че няма нужда от завиване и няма други коли насреща с които да се съобразявам.

The-Way-To-Mungo
Тази снимка направих на следващия ден, когато имах повече време.

Има обаче слънце! Сега разбирам какво е имал в пред вид стареца. Огромния диск на залязващото слънце е точно пред мен – тъмните очила не могат да ме спасят. Заслепен съм и не виждам добре тътя който тъне в сумрак въпреки фаровете.
Безброй гадинки скачат в различни посоки. Виждам малки влечуги, странни гущери изправили главите си покрай пътя, сякаш се чудят дали да пресекат и множество бързи дребни животни, които в началото ми приличат на плъхове, но по-късно осъзнавам че са зайци. Виждам също доста кенгура и се мъча да отгатна дали няма изведнъж да скочат пред мен. Не знам как ще реагира колата при рязко забиване на спирачки в този терен.

Lizard
Странни гущери ме изчакват да премина

Има много отбивки, но следвам указанията на стареца да гледам за табели. И наистина табелите към Mungo National Park са ясни, големи и трудни за пропускане (чудя се как съм успял в началото).
Най-после слънцето се скрива. Вече виждам пътя, но светлината бързо изчезва. Вече по тъмно стигам до основния къмпинг. На входа няма никой да ми вземе $7.00 за преспиването тук. Ще платя утре на информационния център.
Основния къмпинг се намира в малка горичка и е добре организиран: има тоалетни, вода от дъждовни резервоари (която не става за пиене) и места за BBQ (ако си носиш дървата). Освен мен има още няколко 4WD с опънати палатки край тях.
Избирам си удобно място и опъвам палатката в тъмното (добре че практикувах в къщи). Паля дървените въглища в малкото BBQ което си нося и мятам отгоре няколко парчета месо, които купих в Balranald. Разнася се невероятно вкусна миризма. Вече мога да седна и да си налея от хубавата ракийка на Пешо (дето я купува от сърбите). Пия за негово здраве, пия за здравето на всички останали!
Най-после мир и спокойствие…

Моят бивак – на следващия ден сутринта

През ноща се събуждам от някакъв шум! Автоматично поглеждам към светещите стрелки на часовника: някъде в малките часове. Чувам че някой шета в предверието на палатката. Веднага си мисля за Ivan Milat и сърцето ми скача в гърлото. Протягам се тихо към прожектора който оставих отляво и се надигам към отвора на предверието. Нямам план за действие, но в страха си съм решил да му светна в очите. Леко е сумрак и се мъча да различа силуета му. Може би е приклекнал. Насочвам прожектора и светвам…
Един огромен посум си похапва сладко от остатъците на моята вечеря. Моето присъствие и светлината не го притесняват. Светя му в очите, а той ме гледа нагло и продължава да яде. Едва като го заплашвам с една от неизползваните рейки от палатката, посума решава да си тръгне, но не преди да грабне с острите си зъби полувинката на сочна червена ябълка.

Нагъл посум (комбинация между катеричка и едър плъх) – истинска напаст в Sydney, където ошмулкват европейските дръвчета

Случая с посума ме разсънва и дълго след това не мога да заспя. Въртя се безсмислено в спалния чувал и се опитвам да стискам очи. Накрая се появява нуждата да пусна една вода.
Навън е доста хладно. В главата ми се въртят думите от песен на “Ween” дочута по JJJ: “I’m waving my dick in the wind…” Тук няма вятър, но повтарям движението споменато в песента и ми е страшно гот. Имитирам падащи листа в храстите, гледам нагоре и се стъписвам пред най-огромното небе което съм виждал в живота си, пълно с най-ярките звезди. Голямата мечка отсъства, но това не пречи на ширналия се над мен космос да бъде изумителен!

Не ми е съдено да спя добре тази нощ. Рано сутринта се събуждам от… студ. Приготвил съм се за пустиня с петдесет градусови температури. Такъв студ не съм очаквал. Нахлузвам дрехите, които използвах в Камбера, но продължавам да мръзна в тънкия спален чувал. Спомням си за Wagga Wagga, бабичките и купищата ватени анцузи.
Такъв един дебел, топъл ватен анцуг сега би свършил добра работа!

Няма смисъл да се мъча със студа и безсънието! Навлечен със всички дрехи които имам тръгвам по пътеката към Mungo Lake. Все още е тъмно, но се усещат проблясъците на изгрева. Влизам в езерото и започвам да вървя без посока сред ниските бодливи храсти, които дерат крачолите на тънките панталони. Не спирам – усещането че вървя по дъното на огромно езеро пресъхнало преди 20 000 години е невероятно.
Изчаквам слънцето седнал на малко възвишение на брега.

Слънцето изгрява по същия начин както преди 20 000 години.

Линията на хоризонта е the Walls of China.

Следва част 9: Археология и овце>>>

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.