Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, а днес ще продължим по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария.

Приятно четене:

Алпите – на гости на мармотите

част втора:

От Гросглокнер през Шютдорф (Австрия) към Швейцария

Отново пътят започна да се изкачва и отново много, много мотористи, като тук вече се появиха и специалните места, маркирани с нарочни табели BIKERS POINT,

които са включени в карта MOTORRAD,направена за интересни маршрути с мотор из Алпите. Стигнахме и до най-високата точка, до която може да се кара мотор и тя е на

2571м. надморска височина

Тук всичко се върти около мотори, та дори сувенирите, фланелки и дори има хижа, в която може да се преспи. Нарича се гнездото на мотористите и, както и Гросглокнер, е много посещавано.

Късметът ни споходи и тук – отново видяхме мармоти. Помотахме се около един час в любуване на алпийските сурови пейзажи и дойде време да слизаме. Надолу пак хубавите завои

Решихме да нощуваме някъде в подножието на Алпите и да не влизаме в голям град. Продължихме в посока гр.

Schüttdorf

който е от другата страна на прохода. Веднага в ниското, на височина 1053м.

5700 Schüttdorf, Austria

Намерихме и хотел за вечерта – Baerenwirt/N 43 13.003 E012 49.651*/ с цена за двойна стая и закуска 60 евро на вечер.

Има и ресторант, в който пих отново две бири, а Вики бяло вино и отново бързо заспахме. Така гостувахме на мармотите, които ни показаха големи красоти в Алпите. Бяхме изминали за деня 457км.

Ден 3-ти 24.08.2009г.

По пътищата на MOTORRAD

Добре започна този ден. Едно хубаво слънце в Алпите. Ароматно кафе на припек и сега накъде? От картата, която купих предишния ден, пълна само с маршрути за мотори, си набелязах няколко, направих един и потеглихме. Целта ни днес беше да стигнем Швейцария, карайки само по панорамнии пътища из Алпите и никакви магистрали. Напуснахме хубавото хотелче. Пътищата отново прекрасни с много малки градчета и села с онези хубави цветни къщи.

Изкачвахме се и слизахме многократно от Алпите, като отново на места се появиха онези

BIKERS POINT

Това са места с хубава гледка, предлагащи почивка на мотористите и пет карти с маршрути за мотори. Странното е, че не са скъсани или нещо надраскани. Тук освен да се полюбува на природата, човек може да си свери маршрута. И понеже тези места са направени за мотори, по пътищата отново страшно много мотористи. Аз лично такова движение на мотори не бях виждал никъде. На Вики ѝ се схвана ръката от махане за поздрав.

При тази спирка се виждаше и най-високия водопад в Австрия, но до там може да се отиде само пеша, а нас малко ни домързя, а и ни чакаше Швейцария. Проходът се казва Gerlospass. Тук дотолкова е мислено за мотористите, че на байкързпойнтовете върху камъните има наслагани светлоотражатели, за да знае къде точно моториста да спре, преди да е предприел нежелан полет. Отново спирах доста често, та чак Вики се изнерви, ама нали и аз трябва да видя нещо и да позяпам в нищото в хубавата природа. А красоти – дал Бог – водопади, извиращи от ледници, ждрела, приказни гори, тук-таме отрупано с цветя селце или извисяващ се шпил на катедрала. Тук, за разлика от вчера, рязко се увеличи броя на кравите, та някои чак се биеха на пътя за атракция на шофьорите.

Природата се смени малко, като планината стана по-камениста, но къщите си останаха все така цветни

За малко се объркахме и се качихме на магистралата, но бързо поправихме грешката, като отново променихме маршрута и отново по панорамни пътища. Общо взето, ако караш и вече не виждаш други мотори, значи си объркал пътя. Влязохме в поредния австрийски

национален парк – Silvretta

Входът тук беше 10,50 евро за двамата с мотора. Тук се намира и езерото Silvretta. Задължителна спирка за кафе

малко почивка и продължихме надолу, където ни чакаше поредната порция хубави завои.

Стана вече около 18.00 часа , а бяхме все още в Австрия. Така излязох от Алпите и газ към границата. Тук естествено стана малко объркване откъде точно да влезем в

Швейцария

и накъде да караме, но в крайна сметка вече бяхме при лилавите крави. Минахме

границата при гр.Hohenems /Австрия/ и гр.Heerbrugg /Швейцария/

Предварително си купихме и винетка за Швейцария, която струва 27 евро за цяла година и друга по-малка няма. Продължихме по маршрута за следващия ден, търсейки място за преспиване и влязохме отново в Алпите. Направи впечатление каква огромна разлика има между Австрия и Швейцария. Пътищата са по-лоши, понамаляха цветята по къщите, изчезнаха шницелите и се появиха вурстовете и навсякъде мирише на кравешки … неща. От много лутане се качихме пак по завои в Алпите до

гр. Wildhaus,

ама всъщност после разбрах как се казва, щото до него стигнах без да искам. Решихме да останем да нощуваме тук, че беше тихо и спокойно. Цените обаче ме сринаха тотално, но все пак времето беше напреднало и най-евтината стая беше 100 евро, ама с душ, че предлагали и стаи без душ, но по-евтини. . Отседнахме в

Hotel Sonne /N 47 12.243 E009 21.064/,

който се оказа много стар, но скоро ремонтиран.

В интерес на истината стаите са много хубави, банята също и има и ресторант. Сега някой ще каже, че стандарта в Швейцария е по-висок и сигурно е така, но аз лично до тук не видях на какво отгоре е по-висок. Следваше настаняването, вечерята – все процедури стандартни и описани при предишните дни. Общо за деня изминахме 441км.

Продължението:

Алпите – на гости на мармотите (3): От Сан Бернардино до езерото Комо

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

*Вероятно има грешка в координатите, т.к. споменатата точка изглежда е в Италия – бел.Ст.